Познай коя е книгата - 16

Хайде още едно лятно четиво.

Български автор? Катерина и Тино (вероятно Константин?). Пък и случката не е нещо непознато по нашите пътища...

Български автор, жена.
Случката се развива в Испания, от там започва приключението на героите. Фамилията на героите не е българска обаче, да Тино е от Константин.

не ми е позната книгата... но ми стана интересно. Явно избягват инцидент с колите, но вероятно това е завръзката какво им се случва нататък. Споменахте, че е лятно четиво ..т.е. очаквам, че не е натоварващо, а по-скоро се забъркват в ситуации, които имат весела страна и хубав край... Ще следя

Да, за мен поне е леко лятно/ ваканционно  четиво. Всичко започва на пътя между двете коли, но после се превръща в гонитба.

"Инцидент в Мадрид" на Мария Пеева /Мама Нинджа/.

Да, Спунк. Това е.
Давай следващата загадка

Хе, това ми е познато.
Оскар Уайлд - "Кентървилският призрак".

Правилен отговор. 👏
Давай следващата загадка.

Нещо лесно, надявам се, като за жегите - книгата е нашумяла, от прочут автор.

Хващам се за бягството под мрежата и точките: Стивън Кинг - Институтът?
(четох я отдавна и не помня кой знае какви детайли)

Абсолютно вярно.    
Ти си!

Заповядайте

Трупът, с отсечени от китките ръце лежеше на дъното на малка платноходка, понесла се без управление край едва видимия бряг на графство Съфък. Тялото беше на мъж на средна възраст, спретнат дребен мъртвец с тъмен костюм на тънки райета – погребален покров, който приживе и сега стоеше все така елегантно на дребното тяло. Ръчно изработените обувки още лъщяха с изключение на тук– там ожулените бомбета, копринената вратовръзка беше стегната на възел под изпъкналата адамова ябълка. Този злочест мореплавател беше грижливо облечен в общоприетия градски стил, неподходящ нито за това самотно море, нито за такава смърт.

Няма желаещи да опитат да познаят ...но все пак пускам още един цитат, а по-късно ще разкрия загадката:

"Реклес се канеше да си ходи. Той обясни на Ситън, че в рамките на пет дена ще бъде извикан на официален разпит – поканата беше посрещната без ентусиазъм, – и започна експедитивно да си събира книжата с вид на застрахователен агент, доволен от добре свършената сутрешна работа. Дигби го гледаше като момченце с озадачен и леко угрижен вид, което намира компанията на възрастните за доста досадна, без обаче да е сигурно дали иска те да си отидат. След като закопча каишката на куфарчето си, Реклес зададе последния си въпрос, без да му личи дали действително иска да узнае отговора.
– Но аз ви казах – изстена Ситън, протестирайки, – нямаше никой друг. Освен това бяхме доста добри приятели. Искам да кажа, че положих всички усилия да не си развалям отношенията с него. Не беше трудно да се погажда човек с него; достатъчно бе да го ласкае за проклетите му ужасни книги и да се старае да го търпи. Обичам да се погаждам с хората – стига да мога. Не си падам по караници и грубости. Не мисля, че бих могъл да издържа дълго в неговата компания, но по принцип не идвах тук много често. Казах ви, че не съм го виждал от един почивен ден през август. А той беше и самотен. Аз бях останал единственият му роднина и на него му харесваше мисълта, че някой има неговата кръв.
Реклес каза:
– Значи гледахте да не си разваляте отношенията с него заради парите му? А той се стараеше да не си разваля отношенията с вас от страх да не остане напълно сам?
– Ами, така стояха нещата. – Ситън остана невъзмутим. – Такъв е животът. Всички искаме нещо един от друг. Инспекторе, има ли някой, който да ви обича заради самия вас?"