Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Познай коя е книгата - 16

  • 42 106
  • 806
# 705
Точно! Рафаел Сабатини - "Капитан Блъд ".
Ти си!
Виж целия пост
# 706
"Планът бе да изненадат змията, за предпочитане, след като е нападнала и още не се е окопитила, за да приклещят главата й с чатала. После ще я сграбчат непосредствено зад главата, но много близо, за да не се извърне и да ухапе някого, тогава ще я хвърлят в кутията, ще я затворят и закопчаят.
Само че реченото не винаги е същото като стореното. Бяха прекалено изплашени, за да доближат първите змии, които забелязаха- три млади медноглави усойници, ръждивочервени и лъщящи, които се препичаха заедно на една бетонна плоча. Хийли хвърли парче тухла сред тях."
Виж целия пост
# 707

Тарталета, жокер някакъв?
Виж целия пост
# 708
Авторът е жена, има само три самостоятелни романа, носител е на Пулицър.
Виж целия пост
# 709
Който иска, да пусне нова загадка!
Цитатът е от "Малкият приятел" на Дона Тарт.
Виж целия пост
# 710
Бързо забравих страховете си пред красотите на пейзажа, въпреки че може би ако разбирах езика или по-скоро езиците на моите спътници, нямаше да може да загърбя така лесно тези страхове. Пътувахме през целия ден, който се изниза бързо, и много скоро ни заобгръщаха първите сенки на нощта. Разминавахме се с чехи и словаци в живописни одежди и отбелязах, че повечето от тях страдат от базедова болест. Множество кръстове стърчаха по протежение на пътя и моите спътници се кръстеха, като минавахме край тях. Коларят бе подкарал конете бясно, ако и състоянието на друма да бе плачевно поради снежната виелица. Но понякога хълмовете бяха толкова стръмни, че колкото и да бяха налагани, животните теглеха бавно и мъчително. Изразих желание да сляза и да походя малко пеша, та дано ги пооблекча, както правим при такива случаи в Англия, но коларят не ми позволи.
Виж целия пост
# 711
Дракула на Брам Стокър?
Виж целия пост
# 712
Дракула на Брам Стокър?

Да ,ти си наред.
Виж целия пост
# 713
Нещо лесно от мен.

Конярят изсвири с ловджийския рог и конете в двора потръпнаха напрегнато. Хенри ми се ухили като развълнувано момче и аз му се усмихнах лъчезарно в отговор. Кобилата ми, Джесмънд, беше като навита пружина, готова да препусне и когато водачът ни поведе по подвижния мост, ние се понесохме в бърз тръс след него, а хрътките заприличаха на сиво-бяло море, разляло се около конските копита. Беше топъл ден, но не и непоносимо горещ; прохладен ветрец полюшваше тревата по поляната, през която напуснахме града, яздейки в тръс; косачите се облягаха на косите си и ни гледаха как минавахме; щом забележеха, че сме благородници, сваляха шапки, и след това, съзирайки кралския флаг, падаха на колене. Аз се извърнах и хвърлих бърз поглед към замъка. Един от прозорците на кралската стая беше отворен и видях черната шапчица и бледото лице на кралицата — тя ни изпращаше с поглед. По-късно щеше да ни види на вечеря и да ни се усмихва така, сякаш не беше забелязала, че яздим един до друг по време на разходката.
Виж целия пост
# 714
Малко в тъмното,ама... Луиза дьо Ла Валиер Simple Smile
Виж целия пост
# 715
Не
Виж целия пост
# 716
"Другата Болейн" - Филипа Грегъри
Виж целия пост
# 717
Да, твой ред е.
Виж целия пост
# 718
"Представата на М. за нормално американско семейство се беше оформила предимно от поученията на сестрите в приюта, а по-късно от рекламите в популярните списания. В нормалните американски семейства всички бяха добре измити, миришеха на хубаво и постоянно се усмихваха един на друг. Отрупваха се с подаръци за Коледа, за рождени дни, сватби, годишнини и за Деня на майката. Имаха възрастни, но запазени родители, които живееха в провинцията в някоя ферма и притежаваха поне една кола. Синовете наричаха баща си „сър“, а дъщерите свиреха на пиано и споделяха с майките си с кои момчета имат среща; всички използуваха тоалетна вода. Събираха се заедно на закуска, на вечеря и на обяд в неделя, ходеха редовно на църква и цялото семейство прекарваше лятната ваканция на море. Всеки ден бащата обличаше тъмен костюм и отиваше на работа в кантората си; той имаше голяма застраховка за живот. Всичко това не беше ясно формулирано в съзнанието й, но то представляваше онзи недостижим стандарт, по който тя сравняваше собственото си съществуване. Тъй като беше твърде стеснителна и в същото време високомерна, за да общува със съседите си, тя не знаеше какъв живот водят другите семейства в града. Богатите бяха недостъпни за нея, а бедните не заслужаваха дори презрението й."
Още един цитат:
"Сприятели се с готвача на клуба, като му намери солидна връзка за доставки на марихуана; освен това пазаруваше вместо него, заради което готвачът го хранеше безплатно. Тактично се въздържаше да влиза в каквито и да е разговори, освен от най-общ характер, с членовете на клуба, които бяха адвокати, борсови посредници, банкери и служители в корабостроителни и промишлени компании. Научи се да помни точно поръченията на съпругите и любовниците им, направени по телефона, и да ги съобщава, без да се издава, че разбира за какво става дума.
    Не обичаше да пие и членовете на клуба, черпейки се с уиски на бара след тренировките, се изказваха похвално за това негово качество.
    Поведението му не се определяше от никакви планове; той не се стремеше към нищо; просто разбираше, че е добре да спечели благоразположението на солидните мъже, които бяха постоянни клиенти на клуба. Беше скитал достатъчно дълго, останал без дом в Америка, вечно забъркан в разни истории, които завършваха със скандали и го принуждаваха пак да се лута по пътищата. Затова сега се радваше на спокойствието и сигурността, на доброжелателното отношение на хората в клуба. Не че беше направил кой знае каква кариера с тази работа, но все пак не можеше да се оплаче от престоя си тук. Нямаше амбиции."
Жокер: по книгата има доста известен сериал
Виж целия пост
# 719
Напомня ми "Богат, беден", но не съм сигурна.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия