Здравейте,
Имам един въпрос към по - опитните във форума. Като цяло положението е следното:
А сега по същество:
Нямахме брак, но живеехме заедно в продължение на 5 години. В момента тя е на 24 г, а аз съм на 33 години. От връзката ни се появи най - красивото нещо, а именно дъщеричката ни. Тя е прекрасно момиченце, почти на 3 години вече. За да не ме нападнат майките от форума, че съм виждаш ли някакъв изрод, ще ви разкажа моята гледна точка.
Проблемите започнаха в момента, след като се роди детето. Бившата ми започна да се държи ужасно, заяждаше се за всяко нещо. Спря да се поддържа, чисто хигиенно и колкото и да не Ви се вярва, тя се къпеше единствено на Неделя. Имаше и моменти, в които не го и правеше. Въпреки всичко, все се надявах, че ще отмине и е свързано с майчинските преживявания и т.н. Както и да е... Излязохме от същественото. Към края на 2017 година се разделихме, като причината беше (Нямахме брак. Съжителствахме семейно), че тя започнала да излиза с един разведен мъж с 2 деца на около 40 годишна възраст. Тя ме напусна с претекста, че не съм и обръщал достатъчно внимание, което е така. Аз работя в голяма компания и между временно имам собствен бизнес, който ни помагаше значително финансово. Когато бившата ми кажеше... "Айде на Jumbo" - да купим нещо на детето, просто ставахме и тръгвахме. "Айде на море" - казвах готово. Да де, ама нали за да стане реалност това, аз трябва да мога да осигуря някакви средства, защото с мизерното майчинство, което дават на майките е...
В началото всичко беше 6. Тоест аз си виждах детето, даже ми пишеш често да го взимам, защото няма кой да го гледа, докато тя е на работа. Никога не съм отказвал. С удоволствие си го взимах и винаги съм обсъждал всичко свързано с детето с майка му. Никога не си и бих помислил да не я уведомя за нещо. Все пак, тя му е майка. Сега тя живее заедно с родителите си на квартира и в тях е ужасно за живеене. Детето не го къпят с по седмица. Последния път, когато го взех миришеше милото на кисело. (Срам ме е да го кажа). Не ме питайте как съм се почувствал.
Започнаха обаче проблемите да си виждам детето. Действието, което предприех беше да я заведа при адвокатката ми, която беше подготвила споразумение, което беше следното:
Аз и предоставям доброволно правата над детето. Т.е. аз нямам претенции, че детето ще живее при майка си. Ще давам всеки месец издръжка (което е нормално) и ще виждам детето си в дните, в които почивам съгласно работния ми график. Ако почивните ми дни се падат през седмицата, детето си ходи на ясла или детска градина и така. Не съм искал да я ощетявам с нищо. Проблема обаче е, че тя отказа и продължава да не ми дава да виждам детето. Сега съм в безизходица и не мога да си виждам детето. Вечер не мога да спя, събуждам се по няколко пъти и рева, като малко детенце. Страх ме е да заведа дело за родителските права, защото аз не съм майка и шансовете ми за положителен изход от делото са минимални.
По между другото, бившата ми и баща и не спират да настройват детето против мен и да му обясняват, колко съм лош. Така ще го отчуждят от мен и като не ме вижда, ще загубим връзка по между си.
Моля Ви... Дайте ми съвети как мога да процедирам.
Виж целия пост
Имам един въпрос към по - опитните във форума. Като цяло положението е следното:
- Бившата ми не ми дава да си виждам детето. Какво мога да направя?
А сега по същество:
Нямахме брак, но живеехме заедно в продължение на 5 години. В момента тя е на 24 г, а аз съм на 33 години. От връзката ни се появи най - красивото нещо, а именно дъщеричката ни. Тя е прекрасно момиченце, почти на 3 години вече. За да не ме нападнат майките от форума, че съм виждаш ли някакъв изрод, ще ви разкажа моята гледна точка.
Проблемите започнаха в момента, след като се роди детето. Бившата ми започна да се държи ужасно, заяждаше се за всяко нещо. Спря да се поддържа, чисто хигиенно и колкото и да не Ви се вярва, тя се къпеше единствено на Неделя. Имаше и моменти, в които не го и правеше. Въпреки всичко, все се надявах, че ще отмине и е свързано с майчинските преживявания и т.н. Както и да е... Излязохме от същественото. Към края на 2017 година се разделихме, като причината беше (Нямахме брак. Съжителствахме семейно), че тя започнала да излиза с един разведен мъж с 2 деца на около 40 годишна възраст. Тя ме напусна с претекста, че не съм и обръщал достатъчно внимание, което е така. Аз работя в голяма компания и между временно имам собствен бизнес, който ни помагаше значително финансово. Когато бившата ми кажеше... "Айде на Jumbo" - да купим нещо на детето, просто ставахме и тръгвахме. "Айде на море" - казвах готово. Да де, ама нали за да стане реалност това, аз трябва да мога да осигуря някакви средства, защото с мизерното майчинство, което дават на майките е...
В началото всичко беше 6. Тоест аз си виждах детето, даже ми пишеш често да го взимам, защото няма кой да го гледа, докато тя е на работа. Никога не съм отказвал. С удоволствие си го взимах и винаги съм обсъждал всичко свързано с детето с майка му. Никога не си и бих помислил да не я уведомя за нещо. Все пак, тя му е майка. Сега тя живее заедно с родителите си на квартира и в тях е ужасно за живеене. Детето не го къпят с по седмица. Последния път, когато го взех миришеше милото на кисело. (Срам ме е да го кажа). Не ме питайте как съм се почувствал.
Започнаха обаче проблемите да си виждам детето. Действието, което предприех беше да я заведа при адвокатката ми, която беше подготвила споразумение, което беше следното:
Аз и предоставям доброволно правата над детето. Т.е. аз нямам претенции, че детето ще живее при майка си. Ще давам всеки месец издръжка (което е нормално) и ще виждам детето си в дните, в които почивам съгласно работния ми график. Ако почивните ми дни се падат през седмицата, детето си ходи на ясла или детска градина и така. Не съм искал да я ощетявам с нищо. Проблема обаче е, че тя отказа и продължава да не ми дава да виждам детето. Сега съм в безизходица и не мога да си виждам детето. Вечер не мога да спя, събуждам се по няколко пъти и рева, като малко детенце. Страх ме е да заведа дело за родителските права, защото аз не съм майка и шансовете ми за положителен изход от делото са минимални.
По между другото, бившата ми и баща и не спират да настройват детето против мен и да му обясняват, колко съм лош. Така ще го отчуждят от мен и като не ме вижда, ще загубим връзка по между си.
Моля Ви... Дайте ми съвети как мога да процедирам.
