♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 70

Публикувана: 27 май 2018, 15:46 ч.

Последно мнение: 11 юли 2018, 17:40 ч.

156 516

729

tempestad - Почетен член

# 500 21 юни 2018, 23:54 ч.

НАШАТА ПРИКАЗКА

Глава 198

Йомер се събуди сам. Бе все още рано, слънцето тъкмо бе започнало да прогонва тъмнината и навън бе все още неясно. Но липсата на Дефне бе прекъснала красивия сън, в който бе потънал, и той се огледа. Повика я по име и когато не му отговори, стана да я потърси. В банята не светеше и той излезе.
-   Дефне?- Погледна в детската, но Ада и Берк спяха кротко.
Стаята на бебето също бе празна и Йомер тъкмо застана на стълбите, когато Ипек излезе от стаята си. Момичето бе готово за деня и той се учуди кога ли е станала. Нямаха планове за днес, или поне той не помнеше.
-   Какво има?- Попита Ипек.
-   Дефне е станала, но я няма никъде. Сигурно е слязла за нещо в кухнята, ще проверя. Ти ако искаш поспи още, рано е!
-   Събудих се преди малко и не ми се спи. Но пък не съм я чула да минава? Ще започна закуската, близнаците и без това след малко ще се събудят. А след като и ти ще си тук, значи ще успеем да придумаме малката госпожица да си изяде всичко, а това ще си е цяло постижение. Дефне?!
-   Миличка?- Повика отново Йомер, когато застанаха в коридора. От кухнята се носеше приятен аромат и те тръгнаха натам, но стаята се оказа празна.
-   Прави закуска, но къде е сега?- Ипек погледна спрения котлон.- Всичко е още топло. И Кара я няма!
-   Сигурно я е извела. Защо не ме е събудила?- Мърмореше си Йомер, докато отиваше към верандата. Вратата бе затворена, но в стаята бе доста хладно. Кученцето спеше в леглото, което му бяха поставили в хола.- А, ти какво правиш тук? Дефне къде е?
-   Кара? Момиче, къде е мама?- Последва го Ипек.- И защо е толкова студено тук? Ти излизала ли си, миличка?!
-   Ще изляза да я потърся, сигурно е решила да се разходи. Ей сега се връщам!
Качи се, за да се облече по- топло и намятайки яке, отвори входната врата. Тя дори не се бе затворила зад него, когато вика му накара Ипек да изтича към тях. Ахвайки от гледката, момичето замръзна на вратата.
-   Дефне! Дефне! Събуди се, миличка! Любима, отвори очи!
-   Ще повикам линейка!- Извика Ипек, но той не я чу.
Седнал на земята и взел главата на Дефне в скута си, той продължаваше да я умолява да се събуди, да го увери, че е добре. Страхът бе сковал сърцето му и единственото, за което можеше да мисли, бе Дефне и бебето. Малката кротуваше, което го изплаши още повече. Погледна нагоре, когато Ипек тъкмо излизаше. Носеше две одеяла, с които да завият Дефне. Не знаеха от кога е тук, нито какво точно е станало, затова не посмяха да я преместят. Бе обяснила бързо ситуацията на диспечера, подчертавайки, че Дефне е бременна и ще имат нужда от специалист.
-   Отвори очи, Дефне. Не ме плаши така, моля те!
-   Успокой се, всичко ще е наред. Трябва да си силен и заради нея, Йомер!
-   Не мога! Няма да понеса, ако се случи нещо с нея или бебето!
-   Не мисли такива неща! Къде се бави тази линейка?!
-   Трябва да се обадим на Мелис! Тя трябва да ни чака в болницата!
Ипек вече набираше телефона ѝ. Исо вдигна на третото позвъняване, тъй като Мелис все още спеше. Трябваха му по- малко от две минути, за да разбере какво е станало и да ги увери, че ще са в болницата, когато пристигнат.
-   Линейката!
Лекарите поискаха информация какво е станало, но те нямаше как да им я дадат. Ипек обясни коя е Дефне и в кой месец е, докато Йомер обикаляше наоколо като звяр в клетка. Дефне бе внимателно вдигната с носилка, докато Ипек повтаряше името на болницата и че Мелис ще ги чака там, а самата тя бе почти изпаднала вече в истерия.
-   Аз ще остана с децата, ще се обадя и не г-н Неджми и г-жа Пънар! Обади се веднага, щом имате новини, моля те!- Извика тя, докато Йомер се качваше в линейката. Нямаше начин да го разделят с Дефне и лекаря бързо осъзна този факт. А и не искаха да рискуват и той да пострада, шофирайки след тях.

Дефне беше приета в спешното отделение, за да ѝ се направи първичен преглед. Все още не бе дошла в съзнание и Йомер беше изпаднал в дълбок шок, оставен да чака пред поредица от врати, зад които скриха Дефне. Седнал на един от многото пластмасови столове, заковани за пода, той бе скрил лице в шепите си, борейки се със сълзите.
-   Братле!- Исо нахлу при него, следван от Мелис.
-   Какво е станало? Ипек беше толкова изплашена, че почти нищо не разбрахме!
-   Дефне! Намерих я на стълбите. Паднала е. Бебето… Тя не идва в съзнание…
-   Добре, сега ще проверим какво е положението. Дефне е силна, не го забравяй! Ти също трябва да си силен, за да си до нея, Йомер! Дръж се!- И кимайки на Исо, за да остане с него, Мелис тръгна към стаята на сестрите.
-   Какво е правила Дефне навън толкова рано?
-   Не знам. Нищо не знам!
Минутите се точеха като часове. Синан също дойде, както и Неджми. Ясемин с Наз и Пънар бяха при Ипек, за да успокоят нея и децата. Малките искаха родителите си и ако понякога Йомер липсваше сутрин, те не помнеха закуска, която да не им е давана от Дефне. Тъжните лица на всички около тях им подсказваха, че става нещо и разплакани, Ада и Берк упорито настояваха, че искат мама.

-   Техните знаят ли?- Попита Синан Исо, дръпвайки го настрани, малко след като дойде.- Леля Тюркян, Нихан?
-   Не посмях да им се обадя, докато не разберем какво е положението. А и в това състояние на Йомер не искам да си мисля какво ще стане, ако дойдат и те тук. А и Нихан също е бременна, леля Тюркян има кръвно. Сердар, Есра…
-   Правилно си постъпил, не се тревожи. Няма да има нужда дори да им казваме, сигурен съм! Дефне е силна, ще се справи с всичко!
-   И аз това си повтарям, но…
-   Мелис!- Йомер скочи, когато жената излезе с още двама лекари. И двамата доста по- възрастни от нея, мъж и жена, със замислени и съсредоточени лица.
-   Как са те?- Попитаха всички в хор.
-   Какво става? Мелис?!- Йомер изглеждаше като полудял.
-   Успокой се, Айлийн е добре. Тоновете и са силни и ясни и всичко изглежда наред. Притеснявахме се за отлепена плацента, но не видяхме такъв проблем.
-   А Дефне? Защо не ми казваш нищо за нея? Какво ѝ е?
-   Съпругата ви е добре, или поне така показват всички изследвания.- Жената до Мелис взе думата, говорейки бавно и спокойно, която го ядоса още повече.
-   Но? Тук винаги има по едно но, нали?!
-   Не успяваме да я събудим, Йомер.- Намеси се Мелис, кимайки към колегите си, че тя ще поеме нещата. Пожелавайки им тихо бързо възстановяване, те се отделиха по коридора.- Дефне спи, или поне така изглежда. Предполагаме че при падането си е ударила главата, но томографията не показа никакви отоци в мозъка и не можем да разберем какъв е проблемът.
-   Какво означава това?
-   Че ще я оставим да си почива. Ще я наблюдаваме, както и бебето, докато не се събуди сама.
-   Тоест ще чакаме. А ако не се събуди днес? Или утре? Ами ако…
-   Ще трябва да вярваме, Йомер! Понякога медицината не може да обясни или излекува нещо. Предполагам това, че е в безсъзнание е в резултат на шока, но няма как да го докажем. Има неща, които просто се случват. Ще сме до Дефне и ще ѝ помогнем да излезе от състоянието, в което е сега. Обещавам!
-   Може ли да я видя?
-   Сестрите ѝ приготвят стая, ще ти кажат, когато всичко е готово.
-   Ти как си?- Прегърна я Исо, когато Йомер се отдръпна от нея.
-   Изплашена! Когато видях Дефне… Разбирам Йомер, но всички ще трябва да сме силни. Има ужасни натъртвания по гърба, явно от падането. Слава Богу е била вече на последните стъпала, не ми се мисли какво щеше да стане, ако се бе подхлъзнала още в началото.
-   Недей, не си го причинявай! И ти имаш нужда от почивка, да идем в кабинета ти! Предполагам с Текин сте гладни?!
-   И питаш! Но не мога да мисля за храна, докато…
-   Сама каза, че не може да се направи нищо в момента. Дефне не би искала заради нея ти и синът ми да гладувате. Ще я видим веднага след това, нали?
-   Добре! Но няма да ядем в нашата закусвалня, наблизо има идеално място!
-   Значи ще отида и ще донеса за всички ни по нещо. Ще трябва да принудим и Йомер да яде. Не че знам как ще стане, но…
Самият Йомер говореше с Ясемин, тъй като Ипек бе заета с децата. Облекчението, че с Дефне всичко е наред, не трая дълго. Той ѝ обясни какво точно е положението и след кратък спор се съгласи и те да дойдат в болницата. Близнаците имаха нужда да видят поне него, за да се успокоят. Уговориха се Шукрю и Синан да отидат да ги вземат, след което Йомер затвори. Обясняваше на Синан плана, когато една сестра го повика. Дефне вече бе настанена в стаята си.

Виж целия пост

# 504 22 юни 2018, 16:05 ч.

Цитат на: tempestad в пт, 22 юни 2018, 08:38

Скрит текст:

Добро утро Hug

Развръзката и финала Whistling

Останаха ми две глави, идеите са ми в главата, да видим кога ще успея да ги нахвърлям Tired

Трмп, направо ме шокира, какво ще правим после.

Цитат на: alex_94 в чт, 21 юни 2018, 18:56

Скрит текст:

Цитат на: EwaD в чт, 21 юни 2018, 18:51

Ама тази Серенайка последно време се прави от грозна по-грозна. Тя не че е първа красавица ама все пак. Керем си изпъква и без да и се налага да се прави на нищо, а той нещо много гръд е разголил, бива ли така какви са тези 'хамерикански маниери! Simple Smile

Ева,

има интервю с Керем от събитието , в което го питат за включването му в стоте най- красиви мъже в света, а той отговаря , че усещането за красота е много субективно. И че например за него най-красивата жена в света е Серенай. Laughing

Четох и аз затова не доумявам тази визия, хем много скромен го раздава, не бил се има за хубав, хем обърква тук нашите мисли. А може и много да е бързал да излезе и забравил да си закопчае ризата Simple Smile

Виж целия пост