Нов имот по време на брака

При пълно трансфомиране на имущество е само твой, при други хипотези- презумпцията е за "съвместен принос", залегнал в чл. 21 и тогава вече топката е в твоето поле- да доказваш, че няма принос. Той може да е чрез алтернативни разходи- грижа за децата, труд.

Ако продаваш имот и финансираш новия с кеш и може би потребителски заем, по- добре родителите ти да го купят. И да ти го дарят. По- чиста работа е, неподлежаща на толкова тълкувания.
Нека и някой по- запознат се изкаже все пак.

Доколкото си спомням след промени в семейния кодекс има възможност да се сключи брачен договор по време на брака, който да уреди тези имуществени казуси.
Моят съвет е да отидеш при адвокат и да се посъветваш.

Благодаря за съветите. Най вероятно ще се посъветвам и с адвокат, отдавна си го мисля. Ние сме женени от 25 години, това е апартамент от майка ми и баща ми, в който сме живяли и който е моя собственост от преди брака (прехвърлен ми е като продажба срещу гледане, нещо, което изпълних, родителите ми са покойници). С продажбата на този имот финансирам закупуването на друг имот в друг град, където се местим да живеем по необходимост. Това е уточняващото към моята публикация.
Брачен договор по време на брака е нещо, което за първи път чувам, интересно.

100% новия ви имот ще е СИО ,няма никакво значение ,че вие плащате еди от къде си.
Единствения вариант е брачен договор(преди покупката на новия имот)  ,който ще ви струва около 250лв (адвокатски хонорар+нотариус).Разбира се ако мъжлето няма против да подпише

Ние с ММ имаме следбрачен договор за разделен режим на собсвеност. Ако Вашият мъж е съгласен, това е най-лесният начин за уреждане.

Стана ми интересно - наследството само в първоначалната си форма ли е неприкосновено?

Тук има ли наследство?

Не знам, защото доколкото разбрах апартамента е прехвърлен преди брака под формата на продажба. Моят въпрос е конкретно за наследство.

Доколкото съм запозната, имуществото получено като наследство не се дели при развод, но се наследява при смърт.
Напр. аз имам имот наследен от майка ми при нейната смърт по време на брака ми. Ако умра преди мъжа ми, той и децата ще си разделят имота. Ако обаче се разведем, то имотът си остава за мен и тогава ще го наследят само децата ми.
Моля да се има предвид, че не съм специалист.

Регистрирайте си ЕООД .

Да, това ясно, аз имах предвид, ако този наследствен имот решите да го продадете, парите и имуществото, закупени след това вече собственост на двамата съпрузи ли е или си остава пак ваше наследство?

 Не. Тогава става семейно имущество, дори ако 100 % финансира новата покупка. При развод се дели. Вече, ако си го искаш целия ще трябва да докажеш, че съпругът ти няма абсолютно никакъв принос. Не съм сигурна, че това е възможно обаче.

Да, в случай на развод съпругът трябва да докаже, че е закупил новото жилище с изцяло негови средства. Не знам само щом е срещу гледане дали мъжът не може да претендира за някакъв дял, ако и той е помагал. Също така ако той сам ремонтира жилището, евентуално би могъл да иска да му се заплати труда. Със сигурност да се посъветва с адвокат.

Към настоящето жилище той не би трябвало да има никакви права, защото е придобит имот преди брака им. Но явно за последващи действия трябва да се измисли вариант, щом се е стигнало до там.

Как хем продажба, хем срещу гледане?
В повечето случаи е дарение с условие за гледане или издръжка.
Ако родителите са починали по време на брака мъжа може да изтъкне, че също се е грижил за тях. Така ще иска част от имота или пари.
За мене случая е за сериозен адвокат.

Дарението е безвъзмездна сделка.
Гледането и издръжката е възмездено.

Може, Аиша.
Както може да си запази право на ползване, така и да иска гледане.
За издръжка не знам.

Възможно е. Купеното със средства от продажба на наследено или каквото и да било друго лично имущество е пак лично, не е СИО. Това е т.нар. трансформация. Само дето тежестта на доказване е "обърната", тоест предполага се до доказване на обратното принос на другия, а специално се доказва трансформацията, тя е "обратното". Доказването си е възможно. Често обаче се налага за сигурност да става по съдебен ред.

Срещу гледане и издръжка не е дарение, а възмездна сделка, това е вярно, но щом е отпреди брака, е лично имущество. Ако беше прехвърлено по време на брака, щеше да стане СИО.

Ние имаме декларация за имуществена разделеност , но това още при сключване на брака.
Сега, ако сте дълго женени незнам, пак може такава декларация, но вече трябва адвокат да каже, понеже сигурно имате и други имоти и сметки и коли, др обща собственост и става по - сложно.
Задължително обаче е добре да се защити интереса на жената в този случай.
Стига това да не й скапе отношенията , щото и това е възможно, мъжа да се фръцне като чуе че тя ще се "предпазва" от него. И то след толкова години съжителство.

Най-добрият вариант е парите от продадения имот да постъпят в банкова сметка, после ги превеждате на продавачите на новия ви имот. Т. е. има т. нар. трансформация на средства, видно е откъде идват парите и какво финансирате с тях. Дано не ви е късно за този вариант.

Да, това е вариант ако съпругът не иска да сключи следбрачен договор за разделност на имуществото.

А не трябва ли да се разсъждава по този начин:
Договорът за гледане е сключен преди брака, но изпълнението му е било по време на брака.
(освен, ако не са починали преди брака)
Собствеността се придобива с изпълнението на договора, смъртта.
Мисля, че личните влогове не са СИО,
то издръжката би трябвало да е била превеждана от такъв влог.
Иначе тази издръжка се явява СИО и хипотетично, ако е била и безработна съфорумката,
то съпругът е "издържал" всички.
Не съм чела съдебна практика, може нещата да са законово регламентирани.
ЕООД-то като актив ще има сграда и капитал, с който ще се правят ремонтите.
Ако се регистрира по ДДС, то ще приспада при закупуване на материали и оборудване.
Може да се направи договор за ползване на имота с/у личен труд (съпруг).
Консултацията с адвокат и счетоводител е неизбежна.

Според мен е много цинично да си регистрира автортата ЕООД след 25 годишен брак. Ако двете сделки за продажбата и покупката , се правят в един и същи ден , или през няколко дни , си има трансформация на лично имущество и авторката пак си е собственик на това , с което ще участва в бъдещата придобивка. Ако сделките се изповядват по данъчна оценка , разликата между двата може да е незначителна. Тя, разликата само,  става СИО-доплащането.
Но да се консултира . Защото ако заверят декларация за разделност , всичко в бъдеще, ще е на името , на когото е придобито. Не е ок за кола , или вещ , да се сборичкват фактурите на чие име да са.
Брачният договор може да уреди в случай на развод какво става с жилището и дали да не остане само нейна собственост при развод. Но дали пък е справедливо спрямо мъжа ?
Много въпроси.

25 години предполагам е живял в този имот, който ще се продава.
Бъдещият му не финансов принос може да е пак под формата на ползване докато са семейство.
Защо да не се уредят нещата предварително?
Семейства се разтрогват и след 40 годишен брак.

Бе то хубаво да мислиш в бъдещето.Но имаш д3ца от тоя човек ,живял си с него ента брой години и накрая ако се разсъхнело мъжо да го духа ,видиш ли вече не го обичам.Само аз ли не си бия главата с такива мисли?

Авторката в обсъждания имот ли живее или имат и друго жилище?

DeVa®,
Там са живЯли, но към момента не е уточнила къде са.

Много е сложно. Особено след толкова години брак. Представете си мъжа й е издъжал семейството с години, а жената е гледала децата, ама сметки и друго , всичко на мъжа.  Сега ще купуват жилище, той ще ремонтира и ще се занимава с хамалогия. И тя сега,  да цъфне с една декларация за имуществена разделеност и да каже, че  искала да си гарантира , ако се разделят, да не делят имота.

От човека зависи, от състоянието на нещата, от другите им имоти и в как са живяли досега и т/н от доходи, от разбирания....  

И колко би струвало това?
100лв/кв
При 70кв. жилище са 7 000лв.
А стойността на жилището ще е да приемем 70 000лв
Срещу 7 000лв, получаваш 35 000.
Все още помня темата "Дете от семеен мъж".
Даже не е необходимо да се развеждат, за да има "изненадани".

Подавате в ЕСГРАОН заявление за режим на имуществени отношения между съпрузи с опция "РАЗДЕЛНОСТ". Не съм сигурна дали автоматично отива в Агенцията по вписвания след това или трябва вие да си го занесете, за да ви го впишат. След това който каквото си купи и си го запише на негово име си остава на негово име при евентуален развод и другия няма право да претендира за него. Важи и за двете страни

Авторката иска юридически съвет. Моралната страна на нещата касаят само нея, щом дадено нещо е допустимо от закона.

И аз мислех това да напиша!
Всеки си знае собственото положение най-добре. Не е тук мястото да съдим и изказваме предположения относно моралността на авторката на темата.

Не, собствеността се придобива със сключването на договора и към този момент се преценява дали е СИО.

Няма съдене а тя как би се почувствала ако той подходи така към нея?Явно си има причина, да факт тя дава кеша но нали той ще бачка не могат да се сравняват нещата ма то си е чисто използване в.  моите очи.Направи ремонт на моя апартамент а квото сабя покаже.Ами ако си наеме майстори  колко ще я одръстят за това?

Магдена, благодаря за разяснението.
Lady Cassiopeia Duval, да, това с
Декларацията за избор на имуществен режим на разделност
на основание чл.27, ал.3 и §.4, ал.2 от СК е добро решение.
Цялата сума от продажбата трябва да бъде преведена по личен влог,
от който да се плати новозакупения имот.
Ето едно съдебно решение,
където след подписана такава декларация не се установява изключителна собственост:
https://www.appealcourt-varna.org/cp/upload/g-327-2015.htm

Зависи при какви условия е сключен брака Ако сте като СИО, следователно всичко придобито след брака е общо ( освен, ако нямата брачен договор). Ако въпреки всичко искаш имотът да е само твой: купуваш го на името на родител, някой на когото имаш 100% доверие. Този някой ти прехвърля имота чрез чисто дарение, така имотът си остава само твой. Имай предвид, че всички тези врътки струват пари и отнемат време: скици на имущество, нотариални актове, прехвърляне на собственост, данъци, такси и т.н.

Няма смисъл от покупки от трети лица, дарения и пр., при положение, че законът е предвидил възможност за уреждане на отношенията и по време на брака чрез декларация за разделна собственост или брачен договор.
Въпрос на намиране на адвокат и изготвяне на документи, стига партньорът да е съгласен. Ако не е, предполагам, че отиват на варианта с доказване на трансформация на собствеността. При всички положения казусът трябва да се огледа от юрист.

И на мен ми стана интересно, понеже съм чувал за режима на разделност, макар че аз и жена ми сме си по традиционния режим на СИО.
Този казус, който даде Пав1 по-горе, го погледнах и там пише следното: след покупката на имота, съпрузите избрали режим на разделност.
Така че явно каквото е придобито преди това, съдът по презумпция го приема за СИО и е голяма битка да докажеш личен принос.
Затова - декларацията за разделност преди покупката!

Този режим ми изглежда доста справедлив и според мен би трябвало той да стане стандартния, тоест като се жениш автоматично си на него, освен ако не избереш СИО. Тогава ще си проличи кой се жени по любов и кои са сметкаджиите и сметкаджийките - ще има "ама мило, мислех, че ме обичаш..."

Пък и ще се спести доста разкарване, сега за всеки имот и всяка кола трябва да разкарваш съпруга/та по нотариуси, да им записваш дял в общината за данъци, пък планове и кроежи кое как ще се дели... Най-лесно и чисто е кой каквото си е купил, на негово име да се води. Пък ако купят нещо заедно, нищо не им пречи в нотариалния акт да се пишат и двамата собственици.

Аз съм чела, че може да се докаже при евентуален развод, че  апартамент е купен с пари от продажба на лична собственост. Става дума за доказване пред съда, ако се стигне до там, да се дели по съдебен ред. И след като съпругът има някакво участие, с труд и менажиране на разходи, предполагам, че той ще има право на някаква компенсация. Но най-добре адвокат - специалист по такъв род дела да каже, много ясно. Понеже нали даже и за личната собственост (от наследства) има правилото, че след 10 години брак тя вече също не е чак толкова лична.

Категорично няма такова правило. И след сто години брак остава лична. Онова с придобивната давност е друго и за други случаи.

Да, че и без развод може. Писах го по-горе, а в решението на ПАВ1 също става дума за такъв опит, но неуспешен. Има и успешни.

Съгласна. Ако авторката имаше нужда от съвет относно моралната страна на въпроса, щеше да ни попита.

Е, тя би трябвало да е пределно наясно, че ще чуе и за нея.

Първо, бих посъветвала авторката да се обърне към адвокат, и то специалист по вещно, семейно и наследствено право, защото тези казуси не се решават чрез обсъждане по форуми, та дори и специализирани като lex.bg.
Авторке, аз разбирам казуса ти по следния начин:
Преди брака си си сключила с родителите си възмезден договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Сега този имот е твой. Продаваш го и искаш да купиш нов в друг град. Вероятно градът е по-голям, съответно и имотите по-скъпи и е необходимо доплащане. Това доплащане от кого ще се извърши - от вас двамата или от лични твои средства?

Ако твоят имот се продаде за 60 хил.лв и новият струва 80 хил. лв., по презумпция тези 20 хил. лева представляват СИО, защото са изплатени по време на брака и затова законът презюмира /предполага/ съвместен принос и от двамата съпрузи. Така новото жилище ще е 3/4 твоя лична собственост /60 хил. лв./ и 1/4  /20 хил.лв/ СИО.

Ако обаче и доплащането е извършено с твои средства, както и ремонтите, които водят до повишаването на цената на имота, то той е изцяло твой. Това обаче не става автоматично, а е въпрос на доказване. В твоя тежест е да докажеш, че тези допълнителни 20 000 лева са лични твои средства.

Дори и в първата хипотеза е отново твоя тежестта да докажеш, че тези 60 000 лева са дошли от твой личен имот, който е придобит преди брака.

При всички случаи направи консултация с адвокат.
Успех!

Всъщност да, за такива неща не се пита форум, а адвокат. Ама не кой да е адвокат, а някой с опит в тази материя.

Nataka, още в първия си пост жената е написала, че тя ще финансира всичко с парите от стария имот - покупката и ремонта. Няма да има дофинансиране от други пари. Мъжът ще помага с труд и управление на ремонта.

за прехвърлянето на имот чрез дарение към пряк роднина/родител също ли се дължат данъци и такси?

Старият имот, доколкото аз разбрах и както е написано, е придобит по договор за издръжка и гледане, който пък от своя страна е възмезден такъв и е изпълняван по време на брака. Т.е. Вие, заедно със съпруга си сте станали собственици на имота. При продажбата му ще участвате и двамата, респ. ще вложите сумата пак в общо имущество, което ще е СИО.
Ето Ви вариант- продавате, парите по Ваша сметка, декларация за режим на разделност и едва след това купувате новото имущество.
Ако вече сте купила ( това не го разбрах) ще можете евентуално да претендирате по - голям принос в придобиване на новото имущество, но не и изключителен такъв.
Практиката е категорична, че алеаторен договор ( какъвто е този за издръжка и гледане), щом е изпълняван по време на брака, в последствие имота е СИО.
Друг вариант е да се твърди, че този договор за издржъка и гледане, прикрива дарение, но тава са вече доста по- сложни тези, които най- добре да обсъдите с колега във вашият град.
Успех!

"Прокрадна" ми се такава мисъл и питах, но явно не съм написала правилно въпроса.

Таис, бъркаш. Необходимо е не да е изпълняван по време на брака, а собствеността да е придобита от изпълняващия по време на брака, което не е същото. Собствеността се прехвърля със самата сделка, изпълнението е след това.
Иначе казано, ако баба ми днес ми прехвърли имот срещу издръжка и гледане и след десет години се оженя, имотът със сключването на брака няма да стане СИО между мен и съпруга/та ми, независимо, че баба ми е още жива и аз още ѝ дължа гледане и издръжка и ще ѝ ги дължа и по време на брака си.

Аз съм другата Таис и не съм съгласна също с това :Алеаторните договори са интуито персоне. Няма как да стане СИО . Освен това , в настоящия случай , договорът е изпълнен. Лична собственост си е. Ако съпругът иска някакъв дял, трябва да търси обезщетение в облигационни отношения.
Пак давам съвет- продайте стария апартамент на по-висока цена от новия. Двете сделки- по банков път , незабавно една след друга. И така има пълна трансформация. Поне аз така ги виждам нещата най-простичко.

Това е един много хубав съвет! 

Да, и то не малко....в зависимост от данъчната оценка на имота.

Имот прехвърлен срещу издръжка и гледане по време на брака на единия съпруг обвързва и другият! Има тълкувателно решение на ВКС!

Да, прехвърлен по време на брака, а не ако прехвърлителят е гледан по време на брака, но договорът е отпреди това. Не точно обвързва другия, а го прави собственик в режим на СИО, демек облагодетелства го. Идеята е, че от семейните средства излизат ресурсите за издръжката и гелдането, както и че фактически се ползва помощта на съпруга. Но прехвърлянето на собствеността трябва да е станало по време на брака, не изпълнението. За тълкувателно решение в тоя смисъл не се сещам, но цялата съдебна практика е такава.

Това достатъчно доказателство ли е за трансформация на лични средства?
А ако срещу личен парцел  /получен чрез дарение по време на брака/ се получат имоти като обезщетение, също ли е трансформация на лични средства? Трябва ли да се взимат някакви мерки?

Всеки конкретен казус е различен, за да има точен отговор е нужно подробно запознаване с документите- на живо. Винаги може да се заведе дело- както от единия, така и от другия след развод.

Извинете, но мога ли да използвам темата, тъй като също не знам къде и кого да попитам - наследствен апартамент, братът прехвърля половината на сестрата - (след консултация с адвокат и нотариус се препоръчва чрез Договор за покупко-продажба, по-трудно ставало с делба), но сестрата ще се развежда - как би могла да защити наследствения апартамент от делба, тъй като вече би бил СИО. Няма опция разводът да е преди прехвърлянето. Благодаря предварително!

Пак да се консултира с адвоката вече и с другата информация за развода. Не е вярно, че по-трудно става с делба, ако е доброволна.

Не е ясно сделка някаква мината ли е вече. Кога ще е развода? Сега какво има сестрата- съпругата пред развод? Има ли други братя и сестри?

Всичко предстои, няма други братя и сестри, доброволната делба бе отхвърлена от адвоката, но може би трябва да попита друг?

Момичета, аз понеже съм в подобен казус...и тук ми се прокрадна терминът "след брачен договор", та да попитам вещите, той важи ли в случай на смърт?

zaedno, да се консултира с друг в близкото бъдеще и да каже и за развода + да е изчерпателна в обясненията си. От така написаното, братът да бъде помолен да изчака да мине развода- това на прима виста. Наследствените въпроси могат да се уредят после.

Жабка, договорът се нарича Брачен договор. Точка. Като той може да бъде сключен преди брака, но и по време на брака. Формулирай си по-добре въпроса. Брачният договор урежда кръг отношения между съпрузите при евентуален развод, не при смърт на единия съпруг. Това ли питаш?

Според мен - категорично да, но преди години бях водила един такъв спор в правен форум, тоест очевидно не всички са съгласни (дълго е за подробности, несъгласните се позоваваха на нещо, което според мен не е приложимо точно в този случай). На живо не съм попадала на такъв казус, решения на съдилища също не съм срещала.

Tiffany А, да, това питам. Благодаря ти. Имам подготвено завещание, но въпреки всичко бих искала да предпазя децата си и да защитя интересите им при моя евентуална смърт. Това ме интересува...имам имущество придобито преди брака.

На прима виста на теб бих казала имуществото, което ти е от преди брака, да го прехвърлиш на името на децата.

Завещанието не покрива ли като действие такава клауза в брачен договор?
На колко са децата?

На 10 и 12.

От някаква позиция имам притеснение да прехвърля имущество на деца. Знаете, историята познава много такива случаи, аз самата съм свидетел на няколко нещастни родители изпатили си от това. Уж еднакво ги възпитаваш и се опитваш да ги научиш да бъдат добри хора, ама знаеш ли...всичко се случва. На моя клиентка дъщеря й се наркоманизира, да не дава Господ, и берат вече шест години ядове, големи...на друга колежка пък вчера дъщеря й, която е на 6 я попита кога имат намерение да й препишат апартамента. Знам ,че сте прави и това е най-сигурният начин по който можеш да защитиш техните интереси, но се опитвам да намеря златната среда, ако изобщо има такава, в която хем те да не бъдат ощетени, хем аз като родител да не остана на улицата. Дето баба ми викаше - една майка може да отгледа 3 деца, но 3 деца понякога трудно отглеждат една майка..какво да правиш...живот!

Аз ли не разбирам нещо - от кого да ги предпазиш? Нали като умре човек, всичко отива на децата му.
Е, някаква запазена част отива и при преживелия съпруг, но какъв е проблема - да не вземе да се ожени отново, да народи нови деца, и чуждите да вземат и те дял от имането ли?
Вие на колко години мислите да умирате, бе хора? Аз възнамерявам като умра, жена ми да е вече след детеродната възраст. Е, човек никога не знае, може и кола да ме блъсне, но то като умра ще ми е все тая и за жена и за деца вече - в задгробен живот не вярвам, така че няма да ги гледам отгоре и да им се радвам. Вярвам, че майката най-добре ще прецени как да се погрижи за тях мен ако ме няма.

Ами не, не отива за децата, за съжаление. Предвид факта, че съм дете с такава съдба, както и моят съпруг също,  се пазя като дявол от тамян и на първо място за мен е интересът на децата ми! човек цял живот блъска и се труди в името на някого и иска това да остане така, каквато е неговата воля. И смятам, че е нормално! А и понякога хората имат заболявания, които не им гарантират живот до дълбоки старини...така че, Вашето отношение е леко грубо.  И предвид факта, че все пак АЗ съм майката, търся най-доброто за децата си. Елементарно е

Моля, за извинение за изместената посока на темата.

Магдена, не бъркам. Не ми се рови за практика в момента, но е такава- щом изпълнението е по време на брака, имота е СИО, освен ако не се докаже, че изпълнението му е ставало изключително от единият съпруг.
цитирам: "При сключване на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане/какъвто е процесния/, собствеността се прехвърля със сключване на договора, независимо, че изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане предстои след датата на подписването му. Въпреки, че само ищцата е страна по този възмезден договора,  съпругът- ответник се ползва от законовата презумпция за съвместен принос предвид момента на сключване на договор/по време на брака между тях двамата/."

За придобиване по време на брака е така , но преди сключване на брак е лична собственост. И Магдена същото е написала.

Таис с И, бъркаш. Във всички примери, които можеш да намериш, сключването на договора е станало по време на брака. Това е решаващият момент, а не периодът на изпълнението.
В собствения ти цитат пише "предвид момента на сключване на договора".

Пак те питам: ако днес баба ми ми прехвърли имот срещу издръжка и гледане и догодина се оженя, а баба ми е жива, бракът променя ли собствеността?
Ако ми прехвърли имота по време на брака и още утре се разведа (само аз съм страна по договора и тепърва предстои да изпълнявам), разводът променя ли нещо?
"Не" е отговорът и в двата случая. В първия случай имотът остава личен, във втория - общ.

И да се докаже такова нещо, пак е СИО, освен при трайна фактическа раздяла. Също както е СИО, ако при покупка се плати със средства от заплатата само на единия съпруг. И в двата случая се предполага, че средствата и усилията, които отиват за изпълнението по договора, иначе биха отишли за семейството.

Не бъркам, но не му е тук мястото на спора. Ако договора е изпълняван по време на брака, се приема, че е СИО. Защото изпълнението е отложено във времето и ако то (изпълнението) се случва по време на брака? Ами ако е било и ефективно от двамата съпрузи? Тогава?

Ако баба ти прехвърли имота на теб срещу издръжка и гледане, той си остава лично твой дори и след брака. Имотите прехвърлени чрез дарение, дарение срещу право на ползване и издръжка и гледане не подлежат на брачен договор, не стават собственост на двамата съпрузи, а само на този, на който е прехвърлен. Съпругът/съпругата имат право да дарят имота или пък 50% от него на своята половина, ако желаят.

CheerUp благодаря ти!

Чиър ъп, не си юрист, нали?
Дарение "срещу" право на ползване няма, има при запазване на право на ползване, а "дарението" срещу задължение за издръжка и гледане не е дарение, а е възмеден договор, и имотът става СИО, ако договорът е сключен и собствеността е прехвърлена по време на брака.

А това горе за "срещу" не е заяждане за дума. "Срещу" казваш, когато "срещу"-то е платена цена, когато получаваш нещо отсреща. Запазеното право на ползване не е цена, а е нещо, което прехвърлителят НЕ прехвърля, а си запазва за момента, и сделката е пак безвъзмездна.

Какво значи един имот да не подлежи на брачен договор, не ми е ясно.

Не съм юрист, да, но просто обяснявам как стоят нещата от личен опит  и консултация с юрист. Да, не съм се изразила право с точните термини. Дареният имот на един от съпрузите по време на брака не става собственост и на другия дори да са в СИО в това съм 100000% сигурна Ако единият от съпрузите ( този, който притежава дарения имот) почине,  то другият от съпрузите не наследява имота, а неговите деца /наследници по права линия. А това, че не подлежи на брачен договор означава, че не може брачния договор да регулира точно този тип имоти: наследствени/дарени. Т.е не може да има точка: Дарените имоти на единия съпруг стават собственост и на другия. Тълкуването на тези правни въпроси е доста специфично, така, че аз съветвам авторката на темата да се консултира с адвокат.

^ Тя имаше предвид, че дарението е безвъзмездна сделка и няма "срещу". Че не става собственост на другия, е ясно.

Това с изпълнението е интересен казус. Дали се взима предвид то, отложено във времето и изпълнено по време на брака, или само сключването преди брака.

По казуса с брата и сестрата, на която предстои развод. За да може сестрата да запази имота си и след развода, да уреди отношенията си с брат си като братът направи отказ от наследство относно своя дял. Така имотът е изцяло нейна собственост, придобит макар и по време на брака. Половината е нейн по наследство, а отказът на брата от неговата половина увеличава нейния дял. Това е при условие, че няма други наследници на този имот.
Все пак, нека колегите практикуващи юристи да ме поправят, ако бъркам.

И при условие, че няма нищо друго в наследството.
Пък ако искат, тя може сега или по-късно да му плати цената на неговата половина неформално.

Здравейте, дами,
Специално се регистрирах, защото понякога пишете неверни неща по правни въпроси; пишете си, форумът не е юридически, но може да всеете заблуда в някоя доверчива душа. Квалификацията ми може да не я мислите, от най-добрите е.

Та само за ваше знание малко неща по темата и около нея:
Правилно е не дарение, продажба и друго, а: "прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане", това си е отделен вид договор с това име.
Собственик на имота става т.нар. Приобретател и, ако на датата на нотариалния акт (на сключването на сделката) той/тя е в брак - и другият съпруг. Защото сделката е възмездна и приносът на другия съпруг според СК се предполага. Ако сделката е преди брака, имотът е лична собственост, независимо колко време, през време на брака или с какви средства са осъществявани гледането и издръжката. Съпругът-несобственик може да има т.нар. облигационни претенции за обезщетение при развод и пр. Собственост не.
Отказ от наследство уголемява дела на другите наследници от същия ред. При брат и сестра действително при отказ от брат наследник става само сестрата. НО -  отказ се прави само ако вече не си приел наследството (получил пари, вещи, друго) и отказът означава, че преставаш да си наследник ИЗЦЯЛО, все едно не си бил. Т.е., както правилно се каза вече, наследството трябва да не включва нищо друго значимо.
Ако лице почине в брак, преживелият съпруг наследява дял от всичко, което покойният притежава по време на смъртта си, без значение откъде го има, дарено, завещано, спечелено от лотарията и пр. без никакво значение. С дял, равен на дела на всяко дете, ако наследява с деца.

Брачният договор не може да променя наследяването.

За авторката на темата - или минава през покупка от родител и после дарение (е, братя и сестри може след смъртта на родителя да се отварят за запазена част, но това се урежда с техен подпис при сделката) или да се направи декларация за имуществена разделност със съпруга - действа само занапред за всичко, което всеки от съпрузите си купи. Ако искат общо -  купуват и двамата. Чак брачен договор не трябва.

Сори, нещо забравих. Имот се "приписва", преписва се в Американския колеж

Г-н Нотарис, аз като една от дамите с неверни писания искам да знам кое точно според вас е невярно в написаното от мен. Защото оставам с впечатление, че според вас всички пишем неверни неща; ако не сте имали това предвид - извинявам се. Моята квалификация също можете да не я мислите. А "приписва" ни най-малко не съм против да се употребява, но е доста свободно-разговорен израз, едва ли ще го срещнете в учебник или решение на съд.

Хахахаа, това е добро.
Но не се чуди, в една съседна тема 100 страници преписваха имоти.

В интерес ба истината, Магдена и едната Тайс написаха точно това, което и ти.

Магдена, всичко, написано от Вас, е вярно. Нещата за юристи са прости, но имаше неразбрали хора.
Абсурд е да си мерим квалификациите, исках да помогна с малко подреждане на материала,

ОК, извинявам се още веднъж тогава, прозвуча ми малко високомерно и към всички писали, затова така реагирах.

В бързината. Съжалявам. Поздрави.

Благодаря ви за отговорите!

Здравейте! За да не създавам нова тема, искам да попитам за следното. Женени сме отскоро със съпруга ми, но вече стана въпрос за закупуване на жилище в разговор с моите родители. Аз живея по квартири от 17 години и вече ми дойде до гуша, та въпросът е належащ. Родителите ми искат да помогнат със значителна сума, благодарение на която мога да мина само с потребителски кредит евентуално. Проблемът обаче е, че ние понеже нямахме нищо съвместно като имущество преди брака, попълнихме заявление, за това че сме с режим на съпружеска имуществена собственост преди сключването на брака, предбрачен договор не сме подписвали. Родителите настъпаха по въпроса за купуване на жилище съвсем скоро след като се оженихме и сега пред свършен факт какво може да се направи, за да бъде жилището само на мое име (така настояват родителите ми, тъй като сумата, която ще дадат е наистина голяма), а свекърите се очаква, че няма да дадат нищо. Благодаря предварително!

Ами да си го купят на тяхно име жилището и вие ще живеете в него.

И този вариант беше обсъден, но категорично отказват да теглят кредит на тяхно име и да бъде на тяхно име жилището.

Тогава или променяте режима /което звучи малко кофти/ или се посъветвайте с юристи как да се оформи документално,  че да се доказва принос от родителите ви, съответно вие да сте с по-голям дял.

Благодаря ви сърдечно за включването!

Все още може да си направите Брачен договор. Има и други варианти.

Родителите няма нужда да теглят кредит. Нали само с потребителски може? Вземете си вие кредита и жилището плащате общо на тяхно име. На името на бабата и дядото. Иначе общо казано сте закъснели. Що ги правят така нещата хората и аз не знам. Да го бяхте купили досега нямаше да има чуденки, да не говорим че може някой зет да тръгне с времето да се муси. Един вид жилището на жена му, пък той да му прави ремонти и да плаща сметки. Абе куп глупости. Та по говорете кротко и решете как да стане. И консултирайте и с адвокат

Зетят може да се муси, но остава фактът, че ако не е апартаментът, купен от нейните родители, семейството ще плаща наем, тоест той самият ще живее без наем в жилище, за което не е заплатил нищо.
Така че за мен няма основание да се муси, а трябва да е благодарен за помощта.

Разбира се, че трябва да е благодарен за помощта. Но ако няма поне минимално доверие между тях, за какво семейство изобщо става дума? Тя се притеснява при развод да не се наложи да делят апартамента, той не иска да влага пари в поддръжката на апартамент, който не е негова собственост. Излишен порочен кръг.

Така е, в идеалния случай има доверие, любов и не се налага никога да се делят, докато смъртта ги раздели.
Но не случайно някой се замисля за това, как да опази своя лична собственост от СИО. Явно има индикации, че се налага такова опазване. Не го мислиш, ако нямаш причини.

Така е, но ако не намерят някакъв common ground, семейството им ще стане като магарето, запецнало на моста. В този случай опасенията май идват не от съпругата, а от родителите ѝ, които може и да имат основания, а може и да ѝ правят мечешка услуга.

Мили дами, мисля, че някои от вас са разбрали погрешно ситуацията.  Понеже свекърите ми са доста възрастни хора, около 70 год., нямат почти никаква възможност да ни помогнат с каквато и да е сума за жилище, а от друга страна моите родители имат готовност да финансират жилището на 50%, но тъй като финансирането ще идва само от тях, баща ми е притеснен, че видиш ли при евентуален развод в бъдеще, да не дава Господ, еди си какво ще станело, иска да си завърже гащите, че тъй като съм му единствено дете, ще имам собствено жилище на мое име. Кредитът иначе се очертава да е съвместен между мен и съпруга ми и да го изплащаме заедно. Аз лично самата опасения нямам за каквито и да е черни сценарии за в бъдеще. Та благодаря отново за включилите се в дискусията.

След като ще финансират на 50%, 1/2 от жилището да е собственост на родителите, другата половина на младото семейство.

Ние сме с едно дете. И ризата от гърба си ще сваля за него, но любов, любов, бих си вързала гащите на 100 %. Аз не виждам нищо лошо в това документално всичко да е чисто и не намирам причина някой да се обижда като ущипана госпожица при условие, че знае че няма да участва на 100%, защото реално съпругът и момичето ще теглят 50% кредитиране, ако се раздели по равно ще участват с по 25%. Абе както и да го гледам, не е редно да се обижда, който е да е.
Аз съм казвала за едни познати, дето бабата ги извика, даде им карта с над 50 хиляди евро и каза, ето ви картата има толкова пари, търсете апартамент, но да е на мое име и хората се съобразиха. На снахата не й беше приятно, но си го записаха на бабата, реално сумата им стигна за цялото жилище, та не е като да е първи и изолиран случай. Който дава парите, поръчва и музиката.

Блеккет, приказката е за "кожата от гърба си". Да си свалиш ризата от гърба не е някаква нечувана саможертва, повечето хора го правят по два пъти на ден

Това за "любов, любов" за детето ли се отнася или за съпруга? Ако и той има само едно дете (вашето общо), тогава какво е значението при кой от двамата е имуществото, нали накрая пак при детето отива.

Иначе по темата, и аз не виждам каква е драмата - след като двамата млади ще изплащат кредит в размер на 50% от стойността на имота, редно е половината от собствеността да е тяхна. Недоверчивият тъст става собственик на 50%, за колкото е дал пари, другите 50% са СИО, и всичко е точно.

Добре, свалям си кожата и костите, давам и калта под ноктите си и всичко за сина
Това за "любов, любов" иде реч за любовта на детето към бъдещата жена и връзването на моите гащи, ако давам 50% за апартамент, това което и таткото на авторката иска, т.е. нали авторката се обича с мъжа си, а баща й иска да е гарантирано подсигурена ако нещо се случи, затова казах - любов, любов, ама човек да си е подсигурен... Като пише човек на сънено, видно е и пояснения трябва да дава

Теглете кредит и си купете жилището сами. Щом имате възможност за потребителски кредит, финансиращ 50% от жилището, спокойно ще можете да вземете ипотечен за цялото жилище. Почнат ли родители много да се месят, става мътна и кървава. После ще трябва да сте им задължени, а ти да лавираш между тях и съпруга си.

Подкрепям Дъждец. Ако имаш доверие на съпруга си и ако ще сте наистина семейство, това е най-правилното решение.

Благодаря на всички включили се! Повече няма да влизам в темата, изяснихме се със семейството.

То и аз бях пред заспиване, така че нищо чудно в моя телевизор да е проблема, че не съм те разбрал.

По темата за любовта и имуществото, всъщност другите в последните 2-3 поста са ме изпреварили, аз щях да напиша същото - като цяло съм привърженик на идеята човек да се оправя сам в живота, без разни "финансови инжекции" от родителското тяло. Първо така е по-сладко, и второ те учи да цениш постигнатото, защото си го изстрадал сам.
Но ако някой държи да дава на децата, според мен е по-добре да е "всичко или нищо" - или купуваш цяло жилище и става изцяло собственост на детето, т.е. един вид си му направил подарък и после детето прави с него каквото си реши; или не се месиш изобщо. Позицията "искам да помогна на младото семейство, ама всъщност не искам да е за семейството, а да е само за моето си дете" е малко като комунистическия лозунг "мойто си е мое, чуждото е общо". Така може да вкараш децата в голям филм и да създадеш насила проблеми, които изобщо ги е нямало.
Като знам баща ми преди време в каква драма ме вкара, само защото настояваше да останем да спим у тях след едно гости за Коледа... той най-чистосърдечно искаше просто уютния празник да продължи по-дълго, но имаше обстоятелства, които не му бяха известни и накрая на мене ми пилиха на главата 1 седмица поред...

Напълно подкрепям мнението на Слаши. Условностите,  с които е придружен "подаръка" в случая може да вкарат ненужни усложнения в семейните взаимоотношения. Ако "подаряваха" директно имот щеше да е едно, но в случая парите стигат за половин имот. Нали другата половина ще ги изплащат младите общо,т.е съпругът ще има участие в изплащането. Аз лично бих се засегнала, ако свекърите ме поставят в такава позиция. Със сигурност взаимоотношенията ни биха се променили след засвидетелстване на такава форма на недоверие в бъдещето на семейството ни.

Той човека не е поставял условия, просто е споделил на глас притеснения, доколкото аз схванах...

Blackcat6, последните коментари включително и моят се отнасят до ситуацията, описана от hinari, където родителите поставят условие апартаментът, който се закупи, е да е на името на жената, но сумата която могат/искат да дадат е само 50%.

Притесненията са основателни, но схемата е куца и след време може да доведе до ненужни караници. Затова най-добре сами да се оправят, а таткото, ако иска, да купи малко жилище, земя или др.с парите си.

О, то и аз описах случая със цялата сума и условието да е на бабата... Варианти най-различни, нормално е хората да се притесняват сякаш.

Като се притесняват, просто да не се бутат да "помагат" с парите напред, и готово - чиста работа. Иначе ситуацията е хем боли, хем сърби - хем да помогнем на чадото, хем да се не минем.

Ако родителите дават 50 % от сумата за жилище, а другите 50 % ще се изплащат солидарно от двамата съпрузи, зетя ще мрънка, ако жилището е само на жена му. То ясно. Дори сега да е уж съгласен, 100 % това ще стане проблем в бъдеще. Та няма смисъл. Дъщерята е закъсняла за само нейно жилище, след като вече има брак. Да теглят двамата кредит и да си изплащат заедно, както правят много семейни двойки.

Имотът ще бъде СИО, щом е купен по време на брака. От друга страна, 50% си е сериозна помощ. Може съпрузите сериозно да се затруднят с изплащане на ипотека на 100%. Според мен, най-почтено е жилището да е съсобствено между съпрузите и родителите. Какви обиди и проблеми, големи хора са. Ако отсега зетят прави фасони, по-добре да не им помагат, да се справят сами, ако могат.

Аз въпреки всичко мисля, че ако един имот струва 100 хиляди евро и някой даде 50 хиляди готови, е много по-добре тези пари да се използват вместо да се почти удвоят като лихви на банки и буквално да бъдат изхвърлени на вятъра. В същото време, ако родителите държат депозирани тези пари в банка, те от тях нищо няма да изкарат. Всичко може да бъде уредено с договори и интереса на всеки да е защитен. Все си мисля, че парите трябва да остават в семейството, а не да се пръскат по заеми с цел доказателство някой справя ли се или не.
Нормално е човек който инвестира парите си и си дели залъка също да иска да бъде гарантиран по някакъв начин, говоря за зетя.

При изтеглени 200 000 лева за 30 години се очаква да се върнат 300 000 лева, при месечна вноска около 830 лева. Да, може и повече да се внасят, но лихвата за периода е 50 % от изтеглената сума, който има голямо его може да се възползва от кредит.

Не виждам какво обидно има за зетя, след като ще участва с 1/4 в закупуването на имота,  такъв дял и ще има. То 50 хил. евро ей така се подаряват в днешно време. След време, ако иска, да им откупи дела.

Блеккет, доста консервативни възгледи имаш за кредити и инвестиции
Тези 200к дето за 30 години стават 300к (не съм ги смятал, но да приемем, че е така) ти ги гледаш от днешна гледна точка. Само че за 30г тези 100к дето ще дадеш за лихви, са почти незначителни. Ти ако сметнеш колко пари ще дадеш за банички или за кафе за 30г, ще се ококориш, да не говорим за заведения, почивки и други глезотийки. Да, в началото лихвите ще са "изхвърлени пари", но след 5-10 год ще бъдат толкова малки в сравнение с доходите, че дори да имаш възможност да изплатиш предсрочно, няма да си заслужава. При сегашните темпове на инфлация и развой на пазара, колкото повече кредит се ползва, по-изгодно ще бъде за в бъдеще. Разбира се трябва да можеш да го обслужваш, не казвам на никой да де простира извън чергата си.

Конкретно в случая, ако тъста има излишен кеш, нека го влага и инвестира в каквото си прецени, така че да му носи доход. Ние само казваме да не разбутва насила нещата между младите, което не значи да си държи парите на влог за 0% лихва.

Слаши, да консервативна съм по отношение на пилеене на пари в лихви и наеми.
Банички не купувам и сметка не мога да направя за разхода им в 30 годишен период , за ресторанти и прочее харча като всеки нормален човек.
Цитираните цифри са от кредитен калкулатор на банка, така че не са на ангро и да, за прекалено дълъг период са, но на всички ни е ясно, че по-висока вноска и по-кратък период това означава гарантирано всеки месец твърдо да я има съответната сума, а това никой не може да гарантира, особено в тези условия в момента.
Аз не съм рисков играч и винаги предпочитам сигурния вариант, т.е. бих избрала ниска вноска за по-дълъг период с индикации за бързо погасяване пред 3 пъти по-висока вноска за 3 пъти по кратък и на моменти евентуално инфарктен период.

Блеккет, за последното съм напълно съгласен, всъщност точно това казах и аз: Колкото за по-дълъг период е кредита, по-добре, защото инфлацията ще го изяде. Поради същата причина е по-добре да се вземе по-висок кредит (разбира се без да се стига до "инфарктни" ситуации!), а наличният кеш да се използва за друго.
Никъде не съм казал, че е по-добре да се вземе кредит за по-кратък срок - според мен това би било глупаво (освен ако в конкретния случай няма някакви странични фактори, които да надделяват).

А не може ли в нотар. акт да се опише подробно кой какво е дал за апарт?
Аз бих вложила парите в нещо на мое име - дъщеря ми е единствен наследник. Но ако родителите имат и други деца - може после да се изпокарат. И друго - авторката спомена, че не искат имота да е на тяхно име. Те си знаят защо, но тя как ще докаже произхода на сумата ако купува?

В случая авторката каза, че е само дете, но да и аз си представях нещо подобно, така всички ще имат сигурност и всички пък заедно ще постигнат една цел много по-лесно отколкото самостоятелно. Ако нещо се обърка, може да се продаде и като културни хора да се разберат като всеки вземе пропорционално на участието си.

Здравейте. Ако човек купи имот на зелено, жилището вече е готово, построено, платено, но още чака акт 16. И през това време (докато чака акт 16) човекът сключи брак, имота личен ли ще е или СИО? Благодаря.

Личен. Сградата си е налице (груб строеж) и без акт 16, придобита е преди брака.

Според мен зависи много дали и кога е издаден нотариален акт или не.

При покупка на зелено обикновено се сключва "само" предварителен договор, а нотариалния акт и съответно прехвърлянето на собствеността стават при/след получаване на разрешение за ползване (акт 16). Причината не е в самия акт 16 - както каза Магдена, ако сградата има акт 14, тогава имотът съществува като самостоятелен обект и може да се продаде. Причината е в плащането - нотариален акт се издава след плащане на пълната цена, а никой клиент не иска да плаща пълната цена, преди да е завършен строежа, поради което практиката е НА да се издава след акт 16.

Така че ако бракът е сключен преди да е прехвърлена собствеността, когато това стане и се издаде нотариалния акт, имотът ще е придобит по време на брака. Вече дали ще бъде СИО или не, зависи от евентуален брачен договор.

Ако наистина цялата цена е платена "на зелено" и има нотариален акт с дата преди сключването на брака, тогава е лична собственост отвсякъде.

Жени си се смело. Някой път акт 16 може да се забави, до 1ви клас на детето. ще ме прощавате, ама смешно ми стана. *да се женя ли преди Акт 16, ", така прозвуча

Че тя може да има деца и в 10-ти клас, откъде знаеш? Тука не става дума за деца, а за брак
От друга страна може самата идея за брака да е в това имотът да стане СИО, и ако това не е така, тогава цялото начинание да се обезсмисля

Това което искам да кажа е - няма как да знаем каква е ситуацията и всякакви догадки са излишни.

Това, което е допълнила Слаши, е така, да.

Имота има нот.акт. Благодаря ви отново.
Аз съм омъжена отдавна, просто казус.

Ние бяхме сигурно сред първите, които преди сключване на брака подписахме декларация за имуществена разделено ст, когато въведоха това като възможност преди доста год. Тогава се колебаех малко, сега съм доволна че така решихме.    Всеки си има своето, и едно общо жилище 50/ 50. Няма хър мър. Пък ще видим нататък как ще стане.

Сега ако споделиш и защо си се колебала за разделеното имушество, че стана интересно

И що трябва да споделям. То това беше преди 11-12 години, кой ти помни.   Важното е друго, от днешна гледна точка съм доволна от тази декларация. Поне аз, при други може да е друго.