Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

Да, тук Дорис пресоли манджата, а както виждаме от писанията на соросоидите, направиш ли го, изваждаш очи, вместо да изпишеш вежди.

Имах колега- Байрам, мъж на години, когото прекръстиха на Бранко.
Ами, никой от нас не се осмели да го нарече така, защото той беше най- тихия и кротък човек, когото сме виждали, а след прекръстването ходеше като сянка.

И не е вярно, че по нищо не е личал Възродителния процес- помня БТР- ите на гарата в Кърджали и вътрешни войски с автоматите.
И как забраняваха да се говори на турски на улицата.

Но пък, помня и как ходжите по селата отмятаха с настървение раждането на поредното турче, за да стигнат бройката, която би им дала правото на автономия.
Така им промиваха мозъците от Турция.

Защото, изселническите спогодби, според които трябваше да отвори границите и да приеме членове на семейства, вече не ѝ вършеха работа.

Все едно арабка в СА да тръгне с къса пола по улиците. Как ще реагират другите от етноса?
Факт е, че има хора, които запазиха българските си имена.
  В гимназията, след няколко години от събитията в нашия клас имаше момче, за което не знаехме, че е мюсюлманче. Е, намери се техен и го предаде, доста си поплака момчето. А бяхме и в последните класове.
absurT, в нашия клас също имаше едно момиче, което се радваше, че вече е Надя (може да е било само маска- то си знае).
Обаче имаше момче, което се биеше с всички наред, отдъхнахме след като ги пратиха нанякъде семейно.
Случаи-всякакви.
  Не беше спокойно. Беше си страшно. Вечер бързо се прибирахме, бяха ни предупредили да се пазим.

Няма как да пресоля манджата - казвам каквото видях. Ти може да си имала един колега, а моите колеги и сега са една трета турци. Все още някой са Пешо, Вили, Мери и т.н. И приятелки има туркини - говорили сме си, наясно съм и как са се чувствали и къде им е било болно.

Нямам пак намерение да споря за неща, които не съм казала. Личал ли е или не за страната не коментирам

Коментирам - моите познати и разговорите с тях и моето гадже, че не е участвало в стълкновение. Толкоз! Без свободни интерпретации.

Със сигурност не е бил случаен и самоцелен възродителният процес. По онова време усилено са работили службите и кой знае каква информация са имали за мътене на водата от страна на Турция или проникване на ислямски фундаменталисти на наша територия, ако не и заплахи за целостта на държавната ни територия.. Специално нашата социалистическа власт не е била от най-конфликтните, та вероятно си има някакво основателно обяснение целия процес.

Абсолютно подкрепям поста 

Имаше обяснение, разбира се.
Опасението, че ще искат автономия, когато стигнат една определена бройка.
Затова властта реши да ги изпревари и парира.

Мисълта ми е, че едва ли са били само опасения. Опасения реално винаги ще имаме, ние сме на топа на устата и никога няма да сме сигурни какво ще нахлуе насам от изток...

Съвсем реални и подкрепени с факти, опасения, разбира се!
Замисълът беше да поискат автономия с последващо присъединяване към "Родината - майка".

А, да се страхуваме да нахлуе нещо от изток, ми се струва излишно натоварване.

Кажи да някой арменец, че е много иронично. Сигурно ще те помисли за луда.
Те  напр. въстават след 10-15 години и то след умишлено клане, а след още 20 -тина им спретват такъв геноцид, че са пръснати в целия свят. И света научава, ама какво от това...
Е, техните символи на жестокост не са с тяхната  кръв - кюрдски башибозук са, но от това едва ли им става по-леко.

Толкоз за съвместното съществуване и как всъщност християните не са живеели толкова зле в османските предели.

Между другото има ли историци, които застъпват тезата, че Априлското въстание  е  безсмислено и е въпрос на време да се освободим, докато си съжителстваме съвместно  или е опорка от форумите?

Да, Борис Йоцов и Петър Мутафчиев ги пускат тези "опорки".

Според Борис Йоцов, ако след Васил Априлов се бяха появили "не десет крупни революционери", а "пет скромни просветители", ако бяха отворили училища, то "българският народ, обединен от Охрид до Тулча и от Ниш до Чаталджа, кой знае дали би дочакал страшния свой разлом в Берлин през 1879 г." (Йоцов, Б. Василий Априлов. - Просвета, 1, 1935, бр. 2). В статията си "Път на Българското възраждане" Йоцов смята, че "култът към революционерите" е преувеличен за сметка на подценяването на просветителите; че стореното от революционерите има съмнителни последици (водещи до Берлинския конгрес).

Тодор Влайков (1936) също изказва съмнения в Априлското въстание, пак с оглед на последиците: ако не било то, нямало да се състои Освобождение и нямало да се стигне до Берлинския конгрес. Въстанието било "отклонение" от "същинския прав и утъпкан път", по който вървяло Възраждането, а той е пътят на "пробуда и културно-просветно издигане".

Петър Мутафчиев: "За нещастие, нови поколения от фантасти, попаднали под властта за заета отвън книжна мъдрост, разтвориха в развитието ни дверите на революционния авантюризъм, някои от чиито последици навярно никога не ще престанат да тежат върху ни".  (Мутафчиев, П. Дух и завети на Възраждането - Отец Паисий, 1934, бр. 10).

Вероятно сте чували за спора "революционери - еволюционисти". Последните са застъпници на мирно-просветното развитие, на легалния път без бунтовни сътресения. През самото Възраждане тази позиция е по-масова. И след Освобождението, а - както се вижда - и през 30-40-те години, до идването на социализма - има своите привърженици сред историци и общественици. При това сред най-авторитетните  - Йоцов и Мутафичев. Най-общо мнението им е такова: ако не беше Априлското въстание, нямаше да има Освобождение, следователно нямаше да се стигне до пагубния Берлински конгрес.

Ок, ама аз така не разбрах логиката върху, която е построена тезата им.
Кои събития след нашето Освобождение в Османска империя и по-късно в Турция могат да се ползват като косвено доказателство, четакъв еволюционен път ни бил възмо ен?
Аз напр. се сещам за Албания, ама и нейната независимост идва след война и е пряко свързана със съществуването на независима България.

Абе, трябвало си е екшън! Иначе султанът  е щял да ни изврътка някак да си останем васални. То е имало големи спорове и преговори през цялото време. Ето - в Мера според мера. Едните се бият, а другите само гласят интриги я с руснаците, я с англичаните.

Ами имаме светлия арменски пример. Едни много пробивни люде, с много сериозни позиции в империята..."През периода 1918 – 1920 г. Армения е независима република. В края на 1920 г., Турция завладява Западна Армения, а Червената армия окупира Източна Армения."
Между 1895 и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, много други са изселени. Не наказателна акция над опредена бунтовна община, а цялостен геноцид над населението.

За възродителния процес, който беше най-голямата глупост в българската история след 45г, не знам какво да кажа. Против насилието съм. Вместо да се занимават с глупави смени на имена, можеха да олекотят издаването на задгранични паспорти, както и направиха в последствие. Половината турци се изнесоха на запад. Децата им говорят турски, но внуците не.

Познавам доста български турци. Някои използваха смяната на имената за да се сдобият с ново, желано име, не непременно българско и звучащо като старото. Мои приятели, които живеят в Лондон ми казаха и новите и старите си имена. Жената я наричахме с новото име и тя така се представяше, а мъжа със старото, арабско. Не са си сменили имената обратно, макар че предпочитаха старите си имена. Причината е, че трябваше да ходят в България, да наемат адвокати, да вадят нови паспорти, лични карти, да сменят имена в дипломи, банкови сметки и застрахователни полици, нотариални актове за собственост, да сменят и удостоверения и актове за раждане на децата си, техните фамилни имена. След това, с новите български документи за самоличност да сменят и английските, че и в Германия, където бяха живели, да сменят актове за раждане на детето, шофьорски книжки.

Някой писа, че имал съученик, който изпитвал срам от произхода си. Около мене нямаше такива. Турците тогава бяха доста добре приети, за разлика от ромите.

Интересното е, че за нас те са турци, но за турските турци са българи, въпреки, че говорят турски.

Много е интересна тази теза Берлинският конгрес да се разглежда като последствие /по един или друг начин/ от Априлското въстание, а не от договорките между великите сили, включително Будапещенската конвенция която изрично уточнява, че и при разпад на Османската империя /вероятно това е еволюционният път/ няма да се допусне създаването на голяма и сплотена славянска или друга страна, а напротив България, Албания и останалата Румелия може да станат независими държави и т.н.