Турско иго / османско владичество, кръвен данък / набор, насилствено помохамеданчване...

Пак се измества темата.
Първо вкара Йоцов и Мутафчиев, в опит за защита на тезата си, после почна да ги премяташ из постовете, ей така- за доотдалечаване от същественото.

Но на мен въпроса ми беше има ли в момента известен историк, занимаващ се с Възраждането и Освобождението на България, който защитава тезата, че възстановяването на българската държавност е било въпрос на време и в този смисъл Априлското въстание е било излишна жертва?

Защото го срещам постоянно като теза във форумите.

Аглая, вие много забавно обърнахте плочата и го играете репресирана жертва (на доноси, затвор и смъртна присъда ))). Някак бързо забравихте как преди няколко страници сами се похвалихте, че намалявате оценки за "национален плам".  


Относно ако-та, такива има много. Но темата с Русия все пак е по-различна от темата за това как са живеели българите по време на османската империя. Според мен, е интересно да се види как гледат на османската империя другите друговерци -- балкански народи, арменци и прочее.
Насилствената ислямизация (потурчване) и кръвният данък спрямо християните са неоспорими.  Също така са неоспорими и сексуалното робство и военното робство в османската империя.

Да, Борис Йоцов и Петър Мутафчиев ги пускат тези "опорки".

Според Борис Йоцов, ако след Васил Априлов се бяха появили "не десет крупни революционери", а "пет скромни просветители", ако бяха отворили училища, то "българският народ, обединен от Охрид до Тулча и от Ниш до Чаталджа, кой знае дали би дочакал страшния свой разлом в Берлин през 1879 г." (Йоцов, Б. Василий Априлов. - Просвета, 1, 1935, бр. 2). В статията си "Път на Българското възраждане" Йоцов смята, че "култът към революционерите" е преувеличен за сметка на подценяването на просветителите; че стореното от революционерите има съмнителни последици (водещи до Берлинския конгрес).

Тодор Влайков (1936) също изказва съмнения в Априлското въстание, пак с оглед на последиците: ако не било то, нямало да се състои Освобождение и нямало да се стигне до Берлинския конгрес. Въстанието било "отклонение" от "същинския прав и утъпкан път", по който вървяло Възраждането, а той е пътят на "пробуда и културно-просветно издигане".

Петър Мутафчиев: "За нещастие, нови поколения от фантасти, попаднали под властта за заета отвън книжна мъдрост, разтвориха в развитието ни дверите на революционния авантюризъм, някои от чиито последици навярно никога не ще престанат да тежат върху ни".  (Мутафчиев, П. Дух и завети на Възраждането - Отец Паисий, 1934, бр. 10).

Вероятно сте чували за спора "революционери - еволюционисти". Последните са застъпници на мирно-просветното развитие, на легалния път без бунтовни сътресения. През самото Възраждане тази позиция е по-масова. И след Освобождението, а - както се вижда - и през 30-40-те години, до идването на социализма - има своите привърженици сред историци и общественици. При това сред най-авторитетните  - Йоцов и Мутафичев. Най-общо мнението им е такова: ако не беше Априлското въстание, нямаше да има Освобождение, следователно нямаше да се стигне до пагубния Берлински конгрес.

Съгласна съм, Alexandria*, това са много типични десни, националистически тези, разгърнали се през междувоенния период и особено през военните години, когато започва да се върви към авторитарно управление. Но пък са смазани напълно след 1944 г.; рефлексиите на марксическите възгледи процъфтяват и сега (имам предвид частта "революция", към която има култ).

Те  някой наричат и работниците парии презрени и роби на труда, ако е за въпрос...