Конкретният повод, по който ви пиша, е следният. Вчера бяхме в мола и й предложих да поиграем въздушен хокей. Тя се съгласи, без нищо в поведението й да издава какво предстои. Тя ме смаза, разбирате ли – взе ми душата и я хвърли на кучетата. Беше брутално добра, брутално. Всичко това се случи пред наши приятели, тоест, намесен е и елементът „унижение“, Оказа се, че като дете била супер зарибена по въздушния хокей и дори прякорът й в училище бил Air Krisi. Ще кажете, че се лигавя, но не ми харесва, че имаме тайни един от друг. Днес ми спестява това, утре ще ми спести друго. Разкрил съм пред нея целия си живот, но ето, че аз тепърва ще обръщам парченца от нейния. Доверието е най-важното нещо в една връзка, а в момента моето към нея е разклатено. Полудявам ли, или наистина имам повод за тревога?