Страх от отделяне или?

1 г. и 10 месеца.
Беше силно пристрастена, спеше с един в устата и един в ръката, ако се затрие този в устата, веднага слага другия. На нощното шкафче държах още 2 резервни, не ми се слушаха истерии посред нощ.
Не съм привърженик на нарочното отказване, всичко се израства (може би единствено палецът е проблем), но при едно пътуване ги забравих (всичките 7-8), търсихме из всички аптеки в града, в който бяхме, но не намерихме същия модел, взехме друг, тя го въртеше в устата си, но не ѝ беше удобен, накрая заспа с биберон в ръка. Така спа няколко седмици, после го остави. Не е имало рев. Преди това, особено на година-година и нещо, когато избиват зъбите (въпреки че нито един зъб не сме усетили) да лишиш дете от нещо, което го успокоява е варварство за мен

Е, и биберонът е проблем след някакъв момент, може да повлияе на захапката. И не съм казал, че е имало рев, казах, че имаше съпротива, въпреки че тя го хвърли една вечер и затова решихме, че моментът е дошъл. А съпротивата се изразяваше в това, че се промени ритуала по приспиването. До този момент някъде година и 1/2 винаги беше едно и също даваме бибата, даваме водичка, казваме "нани" и си излизаме от стаята. Ако случайно не ѝ се спи - мрънка, изправя се, понякога хвърля бибата на пода и почва да реве, защото си я иска. Влиза някой от нас, дава бибата, дава водичка, казва "нани" и излиза от стаята. Най-късно на третия път е заспала. Обаче когато махнахме бибата и малко преди това бяхме махнали и решетката на леглото, защото вече се катереше, този ритуал се промени и започна да не иска да заспива и трябваше някой да седи в стаята понякога с часове докато заспи. Иначе просто си излизаше от стаята и идваше в нашата да мрънка. Та седях да я приспивам с часове, а тя се въртеше, мрънкаше за водичка постоянно, в началото и за биба, после по-рядко. Това продължи поне месец-два докато успея да я свикна, че тати няма да лежи 1-2 часа на земята до леглото ѝ, ако не ѝ се спи.

Виждате надявам се паралела - едно нещо се променя, съвсем в друга посока избива, а като види, че може така и ѝ хареса, е много трудно да се откаже от нещо. Затова с някои неща (примерно спане с нас в едно легло) никога не сме правили компромис. 

А иначе прекрасно знаете, че няма как всичко да стане така както го иска детето. Детето не си иска лекарствата като е болно, защото не му харесват на вкус. Реве, пищи и удря с юмручета. Да го оставим ли без лекарства, за да не е насила? Детето не ще да му мият зъбите - иска да изяде пастата, казва "аз аз аз аз" и като му дадат четката просто изяжда пастата, никакво дори престорено миене на зъби не прави. За да не бъде "нарочно" - да не му ги мием зъбите? Ама детето не знае, че като не се мият зъбите, се появяват кариери и ще му хареса много по-малко процедурата после... Така че каквото е противопоказно или необходимо - "нарочно" се отказва или прави респективно, поне според мен.

пс. много сладко детенце

Подобно поведение в тази възраст не бих свързала с отсъствие. Ако е заради липса на родител, нашето би показало недоволство още в първия ден. При връщането на липсващия родител (независимо аз или мъжа ми) обикновено има период на прилепчивост. Това помагаше, и на следващия ден вече нещата бяха пак нормални.

Но по-скоро си мисля за периода на тръшкане при вас, и следващия период на само-осъзнаване (аз и свят), които за късмет ви се случват едновременно.
При тръшкане няма значение какво правиш. Общо взето трябва да си мине през кризата. Не чува обяснения, увещания, или каквото и да е.
При бунта с осъзнаването и "Не"-то няма какво общо взето да кажа. Стискат се зъби, и се намила до припадък. Естествено, че ще се противи, но с времето ще приеме, че се следва определен график, и дадени неща не са въпрос на избор.
И по двата въпроса колкото по-спокойни сте с бащата, и колкото по-невъзмутимо приемате изблиците на детето, толкова по-бързо ще приключи всичко. Много помага даването на свобода. Например на закуска питате детето кой вид корнфлейкс иска (ако това ядете), или ако закусвате филии - със сладко ли я иска, или с масло. Когато излизате питате иска ли само да се обуе, или да помогнете. Такива дрени неща, дето нищо не променят за вас, но за детето са огромна разлика, много могат да облекчат положението.

За качването на главата, крайното време, нарочното отказване и т.н. и т.н. мисля, че говорим за различни неща няколко души. Без конкретни ситуации и примери трудно ще се разберем кой какво има предвид така общо и абстрактно. На абстрактно ниво ми звучат повечето подобни размисли като дървената философия за как детето трябвало да е "равнопоставено" и да се зачита детското/бебешкото му мнение на всяка цена без никакво налагане от страна на възрастните, само с говорене и убеждаване. Ако това е общата идеология - мога да кажа само good luck with that в определени ситуации и особено с по-активните и будни деца.