Страх от отделяне или?

  • 4 551
  • 24
# 15
Преместихме кошарката в нашата стая. Вчера я приспах там, без гушкане, само докато тя си седеше вътре, пях песнички. През нощта се буди за вода, но не е искала да става и да се мести. За сега мисля, да я оставя да спи в креватчето си, в нашата стая и като се упокои, пак да се пробваме да я преместим в нейната стая... То, забелязах, че са й тръгнали и кучешките зъбки, та явно много фактори в едно....
Виж целия пост
# 16
То, забелязах, че са й тръгнали и кучешките зъбки, та явно много фактори в едно....
Супер, радвам се, че за момента се е нормализирала обстановката. И аз си мисля, че не е само от командировката, детето е твърде малко, за да преживява чак такива психологически трусове заради ден разделяне. "Много фактори в едно" е най-разумното обяснение сякаш, но ще следите и ще прецените. Simple Smile

Когато не става по обичайния начин нещо, при нас помага някаква малка или не толкова малка промяна в ритуала, както сте направили с кошарката. Дори да е временно отстъпление в някои случаи (примерно ние не сме я пускали в спалнята ни, но някой седеше до нея с часове докато заспи в един период от няколко месеца), по-натам можете да насочите нещата в желаната посока. Стискам палци да е наред всичко.
Виж целия пост
# 17
благодаря. Да реших да направим тази врътка, леглото й да е до нас, да съм до нея, докато заспи и така. Когато започне пак спокойно да си заспива сама в легълцето, ще пробваме пак да я преместим. Деца, какво да ги правиш - всеки ден с ново 20...
Виж целия пост
# 18
Най - лошото е, малко дете да "установи" че с дране и истерия си постига желания резултат.
За каквото и да било.
Поне при моите,  това беше  повод за серия от реване после за всяко нещо. Confused
Виж целия пост
# 19
Най - лошото е, малко дете да "установи" че с дране и истерия си постига желания резултат.
За каквото и да било.
Поне при моите,  това беше  повод за серия от реване после за всяко нещо. Confused
Точно това имам предвид и го наблюдавам постоянно, понеже съпругата ми не издържа на рев и нашето ангелче го е научило това отдавна (да не говорим, че копира поведение и на други свикнати да пищят за всичко деца от яслата). За много неща нея си я манипулира както си иска по този начин, при мен по-трудно минава, защото знае, че никога няма да отстъпя заради рев, ако ще да срине блока от гневно дране. Естествено ако съпругата ми е наблизо, дрането може да продължи доста време - за съжаление не можем все още да си самоналожим напълно единен подход и винаги да сме видимо от една и съща страна на барикадата, детето се опитва да се възползва от това.

Ще дам конкретен пример - отиваме в парка, където естествено има много стимули. В рамките на 10тина минути има 5 пъти рев защото "искам вътеуежка, искам байон, искам вакче, искам там, искам чашки, искам йейс" - очевидно дори не са вътрешно консистентни желанията, защото искам йейс предполага да се прибираме, защото нея по някаква причина я кефи особено много да се вози на рейса. Известни са ми следните начини да се подходи към ситуацията:
1. Не се води никога в парка. Едни наши приятели така правят, съответно детето си седи само вкъщи, никъде не излиза, че да не би да им поиска нещо свързано с пари (те са голямата работа, но пари за подобни неща не им се дават)
2. Не му се дават никога нищо от тези неща - нито въртележки, нито балони, нито нищо. Никога. Така реално дори не предполага че може да получи нещо такова и не се и опитва. Предполагам че някои хора това правят
3. "обяснява му се" - това го гледам постоянно и в парка, и по площадки, и в яслата и вътрешно се заливам от смях. Дете на 2-3г. изобщо не е рационално същество, с което човек може да излезе на глава. Обикновено добросъвестната майка с промит мозък как трябва да се "уважава мнението на детето" дрънка по 1/2 час през което време детето се тръшка и реве все повече и повече, накрая обикновено си го грабва под рамо и си го отнася пищящо. Но вероятно ако я питат във форум ще каже, че му "обяснява". Нищо че на практика има нулева полза от това обясняване. Не че и аз не обяснявам, обяснявам, с максимално прости понятия, с идеята че от стотици повтаряния на нещо (примерно че на червено се чака) може и да му влезе нещо в главичката. Но да разчитам на обяснения.... няма нужда.
4. угажда се за всичко на детето и се чака то самичко да "прецени" кога какво да направи - кога да си махне бибата, кога да се научи на гърне и т.н. - за тази стратегия не знам, може и при някое дете да действа, всякакви деца има. Но при деца наподобяващи моето - наистина е противопоказно. Виждал съм понякога такива - изключително разглезени и неприятни дечица.
5. родителят решава. за всичко. детето може да иска 100 неща, родителят може да му даде 50, 5, 0, важното е, че решението е негово и детето разбира това. родителят максимално се стреми да насърчава желано поведение и да не награждава нежелано поведение. Конфликтите се избягват по различни начини (вкл. и с хитрости), но възникне ли конфликт, в никакъв случай не се отстъпва само защото има тантрум. Това е стратегията която аз следвам.

Наблюдавал съм всичките стратегии при други родители и поне за моето дете (и подобни на него деца) смятам доста убедено, че моята действа най-добре.
Виж целия пост
# 20
Отстъпиш ли веднъж и почнеш ли да купуваш това и онова, край, то ще иска всеки път и с право де. малко е и не може да схване защо днес може, утре не може. купувам рядко неща и то предимно на отдалечени паркове, където ходим рядко. близкия парк дето сме всеки ден, нощо гледам да не купя. понякога ги водя във парка на военната академия където няма никакви " изкушения". Но отстъпя ли за нещо после съжалвам и ми се налага да заобикалям.  В магазина има правило- по едно нещо си избират и да не е скъпо. И край. Баби и дядовци са дресирани да не купуват на поразия. Но те идват рядко, та не е проблем. Но след тежък рев ти да отстъпиш накрая е най- зле. Това си му става модел и още преди да иска нещо почва да реве. ако се тръшне у дома, излизам от стаята и го оставям. дори малките разбират, че няма смисъл да реват без публика.
Виж целия пост
# 21
прекалено много се вглеждаш.
като влезне в бебешкия пубертет и с умиление ще си спомняш как беш драми си я къпала и как е заспивала... Crazy
да не те плаша, но се приготви за подобни ситуации.

както една позната каза: възпитанието започва от раждането, въпросът е кой кого възпитава  hahaha
Виж целия пост
# 22
posh_ , пробвайте да обясните на детето какво се е случило, да му назовете емоциите, които вероятно изпитва:
 "Пътувах, нямаше ме вкъщи, може да си се почувствала изоставена от мен, но виж - аз се завърнах и съм си тук до теб, и си те обичам! Може и да ми се гневиш, че ме е нямало. Разбирам те! Имаш право. Ще ти мине, вече знаеш, че винаги се завръщам!"

Може и да се е травмирало детето, но така става порастването - с тези или онези травми (искаме или не). Боли не толкова самата травма, колкото това, че не сме намерили подходящи думи за нея. Говорете на детенцето, то постепенно ще ви разбере и ще се успокои. Simple Smile
Виж целия пост
# 23
Да докладвам. Нещата са вече както преди - къпе се добре, заспива си пак сама, е в нашата стая, все още, но в нейното си креватче... Ще изчакам още малко и ще се пробваме пак да я преместимв  нейната стая.
Виж целия пост
# 24
Браво на детето!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия