Помня как на едно шкаф4е до леглото оставя майка ми една пудра, с която ме ръсеше цялата. След консултация с нея- болна съм била от шарка. Било е към 1,8-1,9 месеца 
Виж целия пост
Кой е...
- Публикувана: 2 юни 2006, 09:12 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2006, 23:36 ч.
# 46
2 юни 2006, 16:01 ч.
Първия ми и единствен ден на ясла, помня само малките легълца. 
Около годинка и половина да съм била.
Виж целия пост
Около годинка и половина да съм била.
# 47
2 юни 2006, 16:11 ч.
Абсолютно същите са ми първите спомени. Спомням си как минахме покрай Св. Неделя и после си спомням, че имаше един батко, който също искаше да се кръсти, а мен ме беше срам да ме събличат пред него и реееееееев. Спомням си и с какви дрехи съм била даже.
Виж целия пост
Моя най-ранен спомен е от кръщенето ми 
Била съм на годинка и няколко месеца...
Била съм на годинка и няколко месеца...
# 48
2 юни 2006, 16:18 ч.
Помня как сестра ми ме возеше в лятната ми количка и ходехме на спирката да чакаме майка ни от работа. Количката ми беше с цвят "дюшек". Помня също как изглеждаше от вътре яслата ми, миризмата там, как майка ме слагаше в/у шкафчетата, за да ме облече.....Ееееех, детство.....
Виж целия пост
# 49
2 юни 2006, 16:19 ч.
Много са, обаче нямам идея кой е по-по- най-първи...
Може би най-ранният е следният:
Аз съм в спалнята и отварям на баща ми очите ( разтварям клепачите май е по-правилният израз) и му натискам носа.
Виж целия пост
Може би най-ранният е следният:
Аз съм в спалнята и отварям на баща ми очите ( разтварям клепачите май е по-правилният израз) и му натискам носа.
# 50
2 юни 2006, 16:52 ч.
Около 2 годишна възраст май.
Яслата, аз стоя на втория етаж и надничам през едни перила на стълбите кога ще ме забират нашите.
Още от яслата - аз гледам една снимка където ме е гушнал Дядо Мраз и го соча с пръстче, а майка се смее и казва "Другарката Динкова" /това е една от "другарките" дето явно са я били докарали в роля/
Виж целия пост
Яслата, аз стоя на втория етаж и надничам през едни перила на стълбите кога ще ме забират нашите.
Още от яслата - аз гледам една снимка където ме е гушнал Дядо Мраз и го соча с пръстче, а майка се смее и казва "Другарката Динкова" /това е една от "другарките" дето явно са я били докарали в роля/
# 51
2 юни 2006, 17:15 ч.
Стаята на родителите ми и те, двамата, се суетят около спалнята. Аз ги гледам от моето креватче...
Споменът ми е от супер рано - била съм на няколко месеца...
Виж целия пост
Споменът ми е от супер рано - била съм на няколко месеца...
# 52
2 юни 2006, 17:19 ч.
Как ме къпят в едно коритце - била съм под година, защото споменът ми е от стая от квартира, в която сме били преди да навърша една годинка.
Малко по-нататък - една леля ми мие дупето на мивката в яслата, и ми чукна кратунката
в чучура.
Виж целия пост
Малко по-нататък - една леля ми мие дупето на мивката в яслата, и ми чукна кратунката
в чучура.
# 53
2 юни 2006, 17:30 ч.
А стига бе!
Искате да кажете, че моето дете от сега ще има някакви спомени ли? Като гледам, повече от вас имат такива около 2 годишна възраст...
Аз имам такъв спомен ужасяващ. Вуйчо и вуйна с двете ми по-големи братовчедки, ни бяха дошли на гости. Тогава живеехме в къща на два етажа. Аз на втория не обичах да ходя много, много, защото беше все такъв един прохладен и сенчест, и детски акъл - страх! Може би бях към 3 годишна... Сестра ми и братовчедките ми - първи дружки, аз най-малката и ги портех постоянно, какво са правили, та отнасяха по някое конско. Не искаха да си играят с мене.
Та като ни бяха на гости, по-малката ми братовчедка идва и ми вика: "Ела горе да си играеш с нас".... ха! Балсам ми е капнал явно на душицата. Такава покана от каката. Тръгвам аз на горния етаж с нея. Бута ме към спалнята, а мен ме е страх. Тя казва: "Абе, влизай аз ще светна веднага - след тебе съм"... влизам, кво да правя
и някой ми скочи отзад зад вратата и ме покри с някакво одеяло, овъртя ме едно хубаво и ме хвърли на леглото. И тишина. Въображението ми на дете ми изрисува отчайващи картини... Мале, като писнах оттам...
А те - трите кокошки се събрали и измислили тази гениална идея, много им било смешно. Дойдоха родителите ни и ги направиха на пух и прах.
Виж целия пост
Искате да кажете, че моето дете от сега ще има някакви спомени ли? Като гледам, повече от вас имат такива около 2 годишна възраст...
Аз имам такъв спомен ужасяващ. Вуйчо и вуйна с двете ми по-големи братовчедки, ни бяха дошли на гости. Тогава живеехме в къща на два етажа. Аз на втория не обичах да ходя много, много, защото беше все такъв един прохладен и сенчест, и детски акъл - страх! Може би бях към 3 годишна... Сестра ми и братовчедките ми - първи дружки, аз най-малката и ги портех постоянно, какво са правили, та отнасяха по някое конско. Не искаха да си играят с мене
. Та като ни бяха на гости, по-малката ми братовчедка идва и ми вика: "Ела горе да си играеш с нас".... ха! Балсам ми е капнал явно на душицата. Такава покана от каката. Тръгвам аз на горния етаж с нея. Бута ме към спалнята, а мен ме е страх. Тя казва: "Абе, влизай аз ще светна веднага - след тебе съм"... влизам, кво да правя
и някой ми скочи отзад зад вратата и ме покри с някакво одеяло, овъртя ме едно хубаво и ме хвърли на леглото. И тишина. Въображението ми на дете ми изрисува отчайващи картини... Мале, като писнах оттам...А те - трите кокошки се събрали и измислили тази гениална идея, много им било смешно. Дойдоха родителите ни и ги направиха на пух и прах.
# 54
2 юни 2006, 17:41 ч.
Първият ми спомен беше, че майка и татко ме оставиха лятото при баба и дядо.Аз се заиграх, после взех да търся майка ми, а нея я нямаше.Върнали се в града, пък мен ме оставили при бабини.Започнах да обикалям и да я викам.Така около час и нещо било, със страшен рев.Баба звъннала на майкини и на сутринта дойдоха и ме взеха 
.Била съм на година и половина-2.
Виж целия пост
.Била съм на година и половина-2.
# 55
2 юни 2006, 17:48 ч.
Спомням си ясно яслата,как дойде един чичко да ни преглежда (доктор) с една слушалка.Взе ме на ръце и внимателно ме преслуша...Спомням си и как майка ни подари за нова година (пак в яслата) едни кубчета с картинки и ние със сестра ми бяхме разочаровани от малкия подарък.Спомням си и как ни возят в двойната количка (тъмно червена,бяла от вътре,с плюшени възглавнички,а ние сме с едни розови шапчици) Ама много ясно си спомням,но майка твърди че е невъзможно,защото съм била на 8-9 месеца...
Да,ама аз наистина помня бе хора !
Виж целия пост
Спомням си ясно яслата,как дойде един чичко да ни преглежда (доктор) с една слушалка.Взе ме на ръце и внимателно ме преслуша...Спомням си и как майка ни подари за нова година (пак в яслата) едни кубчета с картинки и ние със сестра ми бяхме разочаровани от малкия подарък.Спомням си и как ни возят в двойната количка (тъмно червена,бяла от вътре,с плюшени възглавнички,а ние сме с едни розови шапчици) Ама много ясно си спомням,но майка твърди че е невъзможно,защото съм била на 8-9 месеца...
Да,ама аз наистина помня бе хора !
# 56
2 юни 2006, 18:48 ч.
1,8 -1,9 месеца ?! А, стига, бе! А някой да има спомен от раждането, за да надцака всички?
Виж целия пост
Помня как на едно шкаф4е до леглото оставя майка ми една пудра, с която ме ръсеше цялата. След консултация с нея- болна съм била от шарка. Било е към 1,8-1,9 месеца
1,8 -1,9 месеца ?! А, стига, бе! А някой да има спомен от раждането, за да надцака всички?
# 57
2 юни 2006, 19:05 ч.
1,8 -1,9 месеца ?! А, стига, бе! А някой да има спомен от раждането, за да надцака всички?
Не мисля,че някой има каквато и да е изгода да си измисля, нали питаме майките си...ти ли ще лъжат...
Виж целия пост
1,8 -1,9 месеца ?! А, стига, бе! А някой да има спомен от раждането, за да надцака всички?
# 58
2 юни 2006, 20:24 ч.
Помня баща ми.
Разделили са се с майка ми, когато съм била на почти 2. Повече не ме е виждал. Малко след това е починал.
Виж целия пост
Разделили са се с майка ми, когато съм била на почти 2. Повече не ме е виждал. Малко след това е починал.
# 59
2 юни 2006, 21:19 ч.
Моите най - ярки спомени са два.
Първият е гаден. Есента преди на навърша 3. Аз в истерия на върха на едни високи стълби към къщата на прабаба ми. По лицето ми кръв и от нашата къща майка ми и баба ми търчат в паника. Имахме гости познати на баба ми, които с колата си ме карат към болницата. Причината е дълбока рана на челото ми вследствие падане върху лейка. Добре, че от шиенето, което е било без упойка спомен не ми е останал.
Другият трябва да е бил зимата през същата година. Аз и сестра ми(2 г.) облечени в едни зелени карирани палтета се ровим из снега, пищейки от радост и питаме майка ми какво е това хубаво и мокро бяло нещо
Виж целия пост
Първият е гаден. Есента преди на навърша 3. Аз в истерия на върха на едни високи стълби към къщата на прабаба ми. По лицето ми кръв и от нашата къща майка ми и баба ми търчат в паника. Имахме гости познати на баба ми, които с колата си ме карат към болницата. Причината е дълбока рана на челото ми вследствие падане върху лейка. Добре, че от шиенето, което е било без упойка спомен не ми е останал.
Другият трябва да е бил зимата през същата година. Аз и сестра ми(2 г.) облечени в едни зелени карирани палтета се ровим из снега, пищейки от радост и питаме майка ми какво е това хубаво и мокро бяло нещо
Препоръчани теми