П.С. Препрочетох и силно се впечатлих от "интереса на детето". Детето може да формулира експлицитно и да преследва своя интерес, когато има достатъчно голям речников запас и е в състояние да се справя само. В яслена възраст да се вменява "интереса на детето" е чисто субективна тълкувателна категория с привкус на свекърва от 19 век.
Права си- щом не може да говори, значи няма интереси и нужди, които да не биха били ясни на лелите в яслите.
И на майките, които силно вярват в пророческите дарби на персонала.
Винаги ми е било интересно да разбера, защо мнението на психолозите за това, какво му е нужно на детето след раждането и във възрастта до 3 години, дори не се споменава и обсъжда от мамите, които експлицитно формулират своето мнение?
Дали не е защото интересите на детето ще се окажат силно противоположни на интересите на майката?