Парите в семейството

Където 5, там и 10...

Между другото, служителките ми са си ползвали пълните отпуски по майчинство, повечето вече по два пъти.

Предните мнения се отнасят до случая, в който майката с облекчение хвърля бебето си на няколко месеца на чужди хора и се хвърля да гради кариера. С гордост от себе си, как се реализира, и с известно презрение към простите домакини, които предпочитат да си гледат децата лично.

Има ситуации, в които човек е принуден да вземе тежко решение, дори против принципите си, но тогава не се фука с него. Например някои жени просто не разполагат със спонсор, който да им осигури престоя у дома. Но се разделят с малките си бебета с мъка на сърце, а не афишират опита си като някакъв модел за подражание.

Зависи от човека, Шарки. И досега най-изнервящият и психически натоварващ период за мен е когато се роди синът ни. В началото беше сравнително добре, защото мъжът ми си взе отпуска и основно той "отнесе" коликите. Но след като се върна на работа, първите близо 2 г. направо полудявах вкъщи и си мечтаех да отида на работа, че да си почина психически.

Дай някакви примери. Познавам много работещи жени, някои много, много успели. Нито една не отговаря на това описание. За България ли става дума?

Еленна, примери можеш и сама да си намериш из темите.
Виждам поразително съвпадение между следните неща:
- ранно отегчение от децата и техните капризи
- подкрепа на максимата, че децата само манипулират и трябва да се оставят да си реват, за предпочитане в други стаи, за да се научат
- ранно отделяне на бебето в самостоятелна стая, за предпочитане от ден 1
- възхвала на правото на личен живот, ако може практически без промяна в сравнение с годините преди раждането
- ранно прехвърляне (има-няма след месец) на отглеждането към баби, бавачки и ясли (частни или не) не поради някакви непреодолими материални причини, а за да не се изостава в кариерното развитие
- високомерно отношение към другия тип жени, които предпочитат да посветят повече години на децата си
- и, ха сега кажете има ли връзка, горещо поддържане на новите либерални ценности за нам си колко пола и техните права над правата на обикновените мъже и жени; плюс високопарни възхвали на малоумната политика на "отворените врати", гарнирани с едни и същи квалификации към опонентите: нацисти-путинисти-ретроградни и т. н.

Знам, че това е профилът на модерният човек.

Може, не знам, не се наемам да споря дали има такива жени във форума или не, не ги познавам. Определено не познавам такива в реалния живот. Българските ми приятелки и познати, майки, в повечето случаи използват майчинството си напълно, започвайки 45 дни преди раждането и в това отношение държавата ни е законово устроена да дава тази възможност.

Моят контекст е коренно различен, не че и в САЩ го няма това разделение и морално състезание между жените, то не е само по въпроса за това коя как си гледа детето.

Не мисля, че е продуктивно или интересно да се спори на кой къде спи детето или колко точно минути го гледа баба му. Това са много лични решения, обстоятелства и са намесени не само майките и децата, ами и целите им "екосистеми." Но през годините съм работила с много майки, както и с въпроси за майчина и детска грижа на системно ниво и съм се убедила, че освен когато не става дума за патологично болестно състояние (психично например или крайна зависимост към вещества), всяка майка иска най-доброто за детето си и прави това, което може и разбира като правилно. И децата, отглеждани от здрави майки, които наистина влагат усилията в тях, независимо как точно го правят (а има милион безброй конфигурации), са ОК и израстват, успяват, намират мястото си в живота. Моето е кърмено 18 месеца, още по-дълго спало в нашата спалня, на ясла не е било, на градина не е било, баба не го е гледала за повече от половин ден на 8 месеца, кариера имам прекрасна, мъжът ми еди какво си. Ми, евала освен да кажа сама на себе си. Със същия успех можеше сигурно да не сме правили нито едно от тези неща и детето пак щеше да е ОК.

Ако наистина има място да се притеснява една жена за чужди деца, то не са тези на съседката, която ги е пуснала на ясла, за да гони кариерата си. Или пък на тази, дето по цял ден видимо седи на лаптопа/площадката/кафенето или там където се предполага, че седят майките без работа уж да затъпяват, а децата им ходят с петна по дрехите и цапат апартамента. Има милиони деца и жени по света, които наистина имат нужда от това някой да се притеснява за тях, да мисли решения и да бута светът да се промени, за да им помогне. Децата и майките намесени в спора "кариера/ясла срещу домашно монтесори/кърмене до 8" не са от тях.

А за да сме по темата, същото важи и за това дали мъжът ти ти дава дневни джобни на стотинки, или ти на него, или имате общи карти и т.н. Колкото двойки и семейства, толкова варианти. Ако всеки е доволен от конфигурацията, значи е добро решение.

Еленна, преди време попитах за това, какво отражение в дългосрочен план може да имат някои от нещата, които се пропагандират от този форум. В частност, какъв пример може да дава жена и на какво възпитава, поставяща се в позиция да е зависима и да съществува реално само като определена функция на някой?!

Интересно ми стана- какво точно имаш предвид?
В този форум се пропагандират 2 тези.

Едната- децата не бива да пречат на кариерата на жената и трябва да се социализират, поради което на годинка трябва да се дадат на ясла. Което не им се отразява на развитието и не растат с дефицити.

Другата- децата имат нужда от майките си в първите 3 години, за да израснат в " топла" среда и без дефицити. И майките не правят жертва, ако ги посветят на тази " кауза".

Трета теза няма.
Никой не застъпва мнението, че жената трябва цял живот да седи вкъщи и да снове между печката и мивката.

Absurt, виждам, че си от 2012 във форума. Аз съм регистрирана пет години преди теб. Бих избегнала крайностите при представяне на трите тези, каквото си направила ти: топлина не усещат само децата на майките от втората теза; не отчиташ фактори, които са вън от желанията и възможностите на майките понякога (трудности със "социализирането" на децата, липса на "провайдър" или дори при наличие на такъв, жената не иска да е зависима); не съм съгласна и че трета теза няма.
Но, като оставя настрани категоризациите, които ти направи, зададох въпрос точно за жени, които "възпитават", поставяйки се в позиция на зависима (не само финансово) жена.

Не разбрах, да си майка, съпруга и домакиня, зависима от половинката, означава, че нищо не правиш и не струваш, или означава 24 часова заетост с важни, задължителни и трудоемки неща?

Tsugumi, защо задаваш въпросът във форума ... Това е въпрос, на който редица социолози и психолози са отговорили с изследвания от 50-60 години насам. Същото важи и за това дали децата имат дефиците ако са на ясла, как се отразяват психически 3 години у дома с малко дете и на майката и на детето и т.н. и т.н. Хората цели академични и практически кариери са изградили по въпроса, тезите не са 2, а 2 милиона, има изследователски центрове изцяло, ама изцяло постветени на темата, включително цял отделен такъв с над 30 професора само в Харвард. Какви 2 тези и 3 архетипа ... това нито е сериозно, нито може да бъде прието като такова.

Ако има въобще консенсус от всички тези 50 години работа по въпроса, това е, че децата, въобще хората, са комплекси същества, с многопластово и сложно развитие. Да, има изследвания, че деца оставени в сиропиталища в Румъния изостават сериозно и са с дефицити в развитието. От друга страна, знаем, че има и огромно изследване на деца, чиито майки са в затвора, ЗАТВОРА, не на работа. За години, с тежки присъди. Отглеждани в подходяща институция, 30 години по-късно тези индивиди не се различават по социо-емоционално здраве и адаптация от деца с майки, които не са били в затвора. И т.н. и т.н.

Проучванията пак на тема колко да се гледа детето варират и дали майката да работи, всякакви тези и хипотези са тествани. Въпрос на интерес и желание човек, който истински иска да се осведоми, да го направи.

Ще си позволя да се намеся тук , защото аз съм от тези жени-работохолички с прекрасна кариера и финансова независимост. Държа да отбележа, че съм тръгнала от нулата и ми костваше много усилия, нерви, учене, безсънни нощи, липса на близките хора понякога и невъзможност да ги виждам поради пътувания. Имаш ли веднъж тази свобода, чувстваш ли се удовлетворена  и полезна, виждаш ли резултатите-действа като наркотик, няма как да се откажеш. Не упреквайте жените, които се връщат рано на работа, ползват бавачки, баби и ясли, те имат своите основателни причини -силен характер, личност, прекалена гордост и жажда за самореализация. Не упреквам майките, които са решили изцяло да се посветят на децата си и да станат зависими от човека до тях, въпрос на цели и виждания.

Аз пък съм във форума от 2006 г. и още от тогава датират вечните спорове:

1. Кърмещи с/у некърмещи
2. Работещи с/у домакини /неработещи/
3. Софиянци с/у провинциалисти
4. Шофьори с/у колоездачи

и т.н. и т.н.

Най-грозното е това, че всеки го раздава много широко скроен, но така и не успява да приеме чуждия начин на живот и правото на личен избор. И да - това една жена дали ще работи или ще си стои вкъщи, дали ще върши цялата домакинска работа или мъжа й ще й помага, дали ще готви или не, дали ще си прати детето на ясла на 5 месеца или ще го гледа до първи клас е ЛИЧЕН ИЗБОР НА ДВАМА ДУШИ, КОИТО СА ЕДНО СЕМЕЙСТВО. Много е грозно, когато една жена сочи с пръст друга такава само заради това, че другата не мисли и не живее живота си, като нея. Много е грозно една жена да бъде изкарана лоша майка, защото е трябвало да остави детето си на няколко месеца, за да се върне на работа. Също така е грозно друга жена да бъде изкарана интересчийка, златотърсачка, търтей и какво ли още не, само защото с мъжа й са преценили, че ще е най-добре тя да си остане вкъщи и да се грижи за децата и домакинството. Пиша това, защото съм била и от двете страни на бариерата. Когато сина ми беше на 1 г. и 4 м. ми се отвори страхотна възможност да започна нова работа. Оставях го на баба ми да го гледа, а като стана на 3 тръгна на градина. Не съжалявам - това беше най-страхотната работа на света, аз я обожавах и ходех всеки ден с удоволствие. Сега съм от другата страна - с ММ решихме, че ще е по-добре да остана вкъщи и да се занимавам с домакинството, да се грижа за децата и т.н. Ако чета всички мнения във форума, то значи трябва да се гръмна, защото и в двата случая все не съм жена на място

Еленна, въпросите ми бяха реторични и не защото не мога да приема чуждо мнение, а за да провокирам да се излезе от личното такова.

Аз съм майка от 3 години и 8 месеца, което не е много голям родителски стаж, но за това време съм била в поне 4 възможни конфигурации/тези, грубо казано. Ако забием в подробности, са сигурно поне 6 до 8 роли, всяка с уникално и различно разпределение на баланса между крайностите "залепена за детето 24 часа кърмеща на поискване" и "9 часа неставане от стола в библиотеката на тишина и спокойствие, с прекъсване само за цедене, докато бебето на 4 месеца е с баща си у дома и хал хабер си нямам какво прави, нито ме интересува". Не вярвам, че въобще има жена, майка, която да се намести комфортно в едната крайност и да не мръдне оттам, години наред.