Децата на АРТ технологиите, размисли и страсти 42

Нандин - отношенията с работодателя ми са сложни, от доста време официално съм в болничен. Искам да работя, до 45-дневния, стига да се чувствам добре, за да заделим нещо за после, защото ще взимам минималното майчинство.

Бамба - мислиш ли, че 7÷10 дни ще са драма, ако до сега не е оставал за по-дълго от през деня без някой от нас?

Драмите ни винаги са били като тръгваме.
Затова го изчаквахме да заспи и тогава тръгвахме.
Ако му осигурят забавления хич няма да се сети за вас.

Пънче, до като дойде това време, няма ли как да го оставяте за по ден-два

Нандин, София - Варна е твърде дълъг път, няма как Ще го измислим някак...

Еххх, далече е.

обикновено  драмите са в нашите глави.
Бамба, дай акъл-почти съм сигуна какво ще кажеш, ма айде да видя дали ще ме изненадаш  
Дреб е в сборнагрупа. Организират три еднодневни екскурзии-до витоша, разпъване на палатка и до една конюшна. Та съм в дилема- дали да я пусна при кончетата. От одеве ми пуска един влажен поглед и мазен глас- обещаваааам мнооооого да слушам. Само ме пусни  

Не съм Бамба, но аз моя го пращам на еднодневни екскурзии. Много е щастлив всеки път.

Ама е в друга градина, с други госпожи.......Хем ми се иска, хем ми е притеснено

И аз бих го пуснала на еднодневна. Ходиха два пъти вече.
Все още не бих с преспиване. Защото има страхове от тъмно и да е сам и да не вземем да ги задълбочим.

А вие кога палите за  морето?

Пънче - браво на девойката! По въпроса за Йоан - не може ли да го оставите в началото на седмицата, а събота и неделя да се разходите до Варна? Ранна ти е седмицата и не би трябвало фа имаш противопоказания да летиш със самолет, а има доста бюджетни полети до там, особено ако резервирате рано. Полета е 45 мин.

Моето момче днес ми спретна страшен екшън, ама аз и детегледачката сме си виновни. От няколко дни е обсебен от ключа за колата, съответно постоянно ходи с него и натиска копчета. Излизам от Лидъл с него, детегледачката и две торби неща, той си стиска ключа. Стигаме до колата, момчето ми отключва. Докато редя в багажника, детегледачката понеже е бърза Мара, слсга детето в стола, затваря му вратата и му тропа по стъклото, аз отивам да си върна пазарската количка. Излизам от магазина и заварвам детегледачката да тропка по стъклото и да му обяснява кое копче да натисне, че да се итключи.... включвам се в обясненията и аз, ама детето от зор да натисне правилното копче, взе че изпусна ключа..... ток ме удари- на външен паркинг, 26-27 градуса без отворени стъкла.....
 Зарязах детегледачката на паркинга да залисва детето и хуквам да търся такси да ме закара до вкъщи за да взема резервния ключ, щото ако трябва да чакам авариен ключар в 17,30 ще трябва да чупя някое стъкло за да не уморя детето от жега вътре. Понеже пък за късмет съм само на 3 км в едната посока от вкъщи, никое такси не иска да ме закара и върне обратно, третото ме закара де. По пътя решавам да звънна на детегледачката да видя какво става, паднала ми батерията, а в посока центъра задръстването започва почти от вкъщи....
Понеже пътьом звъннах и на ММ, без да преценя, че ще му изкарам акъла, съответно след включването на телефона имах около 20 пропуснати повиквания от него.
Стигам на псркинга обратно - заради това, че Борис шава в заключената кола се включила алармата, детегледачката реве на прозореца и подскача, в опит да разсейва Бобчо, който също реве вътре, щото са минали 20 минути докато отида и се върна, събрали се хора и зяпат, и те не знаят какво....
Беше се поуплашил и се беше посгрял доста, но пск добре, че го беше закопчала в стола.
 Яд ме хвана, щото 5 мин по-рано в магазина и обяснявах, че когато Борис е в колата и ключа е в него, трябва да има поне една отворена врата на колата, точно за да не се заключи вътре.
Извини ми се 200 пъти жената, ама хем се притесних за детето, хем ми кипна чайника, че 5 мин по-рано обяснявах. Въздържах се де, не го отнесе, ама беше на косъм работата.

Ние в петък ще отидем за два дни. Дано не вали та да се понакиснем вече.
Дългото море през август.

Бамба -във Варна ли ще ходите? Аз ще пътувам в четвъртък за там...

В бургас ходим ние.

уфф
и аз съм така- докато не отворя моята врата, не затварям задната.
малкия дявол.