Оставяте ли бебето/детето при бабите?

Като си знам че ще стана свекърва се плаша чак... Дано избере нещо свястно, че ще събуди у мен македонското свекървище 😂

Не е лошо човек да се поставя на мястото на другия от време на време, вместо да си мисли, че е най-перфектният и прав във всяко отношение. Държа се към свекърва ми по начин, по който искам и мен някой ден да ме третира снаха ми, с уважение и респект, а не да ме разправя по форумите как съм по-малко майка и баба, защото съм от страната на таткото.

ами и аэ нищо лошо не съм й направила, а эа нея аэ също не съм родна дъщеря, нали така?
моят син обаче е мое дете, а не нейно и щом ми е непеиятно да го эанимава, няма как да се насилвам. мъжът ми и майка му имат прекрасни отношения, но това не оэначава непременно, че трябва синът ми да се намесва в уравнението.
като поотрасне синът ми и не е бебе, може би бих го оставяла на свекърва си. на тоэи етап не ми е приятно именно эащото ми е чужда жена. а моята майка не ми е и на нея бих й го оставяла эа мъничко. на мъжа ми като не му е приятно, да ражда той.  эатова каэвам, да си имаме уважението със свекърите, друго не искам и нямам нужда. всяка майка има право да решава на кой да дава  и на кой не детето си. тя свекърва ми си има свои деца, да се грижи эа тях
.
аэ пък не очаквам снаха ми да гори от желание да си дава бебето на мен или да се насилва и с гадене да ми го дава . това трябва майката да го поиска и усети.

Изобщо, впечатлявам се с каква лекота се оставят бебета в знак на уважение. Аз нося подаръци и се държа възпитано, но най-най-скъпото си не оставям.

Иска ми се да не получавам известия от тази тема, че е противничка. Но не знам как да ги спра.
Някой женички са повече от злобни и гнусното е, че колкото повече се озлобяват, толкова повече им харесева. От личен опит съм видяла, обаче че децата им се държат с тях още по-гадно от това което са виждали... едни му викат карма, други възпитание, абе важното е да е весело.

Така, де, бебето си е на майката, да не е на бащата.
"Основен родител", както се казваше в другата тема. Нищо по-различно от главната баба.
В интерес на истината, майката, която употреби израза "основен родител", написа, че в техния случай бащата пътува за големи периоди и основно грижите ги поема тя, но се изсипаха и мнения, че по принцип малките деца имат един основен родител и това е майката.
Значи съответно тя преценява и коя баба е по-заслужила баба според нея.

Малее, почвам да си записвам, значи сега аз съм основен родител и основна баба е моята мама, след 25г поне ставам втора употреба баба и свекърва... ех животее

Day през уеб версията имаше начин май

Егати разсъжденията, егати чудото... имам чувството, че чета мислите на ученичка в 8ми клас...
Не разбираш ли, че тази "неутрална" за теб жена е родила, отгледала и възпитала мъжа ти и може би на него му е болно, че тя няма право да докосне собственото си внуче? Разбирам конкретната жена да прави нещата грешно, но да не харесваш някого само защото носи титлата "свекърва" за мен е плоско, емелентарно и говорещо за оскъдна мисъл.
Аз на майката на моя мъж и имам пълно доверие, колкото и на майка ми. С кеф и оставям детето и ние с мъжа ми си имаме време само за нас двамата. Б

Спокойно. Главната Баба е свекърва.

хахах мани, моето дете нарича свека Баба, а майка ми е Баба Жеже , т.е едната е баш Госпожа Главна Баба, другата не

Майка ми също когато говори за бабите си, ги нарича "бабка" или "баба ми" - свекървата, и "баба ми Мина" - тъщата. А и мъжът ми дори, като каже "баба ми" или "дядо ми", най-често, макар и не винаги, разбира родителите на баща си.
Причината, разбира се, е свързана с по-тесния контакт или съжителство в някакви периоди в детството.

не мисля, че ме разбра. не, че не я харесвам. нито я харесвам особено, нито имам някакви негативни чувства към нея. но не бих й оставила бебето си да го гледа, докато на майка си бих го оставила, но пак го правя за мнгоо кратко и рядко. Бебето трябва да е с родителите си, най-вече.

Нямам подобни изисквания към бъдещата си снаха и не бих искала като свекърва да ми оставят бебета да ги гледам. Никога не бих насилвала някоя млада майка да върви срещу инстинкта си за моя кеф.
Правя разлика между майката на майката и майката на сина. Колкото и да не им се харесва на някои майки на синове, не са същите нещата. Аз съм майка на син и си знам много добре "откъдето е жената, там е и родата". 

Бабите също правят разлика между внуците на дъщеря си и внуците на сина си, това съм го виждала многократно.  Явно хора всякакви и при всеки е различно, но при мен е така.

Да имам доверие на свекърва си, каквото имам на майка си, е просто абсурдно за мен.

Но за да се успокоите, например свекърите бяха да ни видят този уикенд и отидоха със сина си и внука си на пикник на много красив остров и не ми е било толкова тревожно и гадно, защото бебчо е с татко си. Имат си времето с внука си, но просто или в моята компания или в тази на сина си. Аз винаги се държа учтиво с тях, нося подаръци и не сме имали препирни. Но бебе никога не бих оставила.

Мъжът ми ясно ми е казвал, че аз съм майката и трябва да ми е комфортно на мен. Предният път бях на гости у техните за 5 дена и ми беше много дискомфортно от това, че майка му взима детето без да ме попита и когато споделих, че ми е неприятно, че ревнувам, че ми е трудно да го понеса на органическо ниво, той ме успокои и не се е обидил. Каза "you are the mommy".

Аз съм друг случай... Моята щерка има 3 баби - майка ми, на таткото майка му и втората жена на баща ми. Еми първите две са учителки с по 30 години стаж - като видят детето губят разсъдък! Аз незнам аз как съм оцеляла с непрестанното натякване : "Дала съм си живота за тебе, а път ти... Нещо си там!"  На майка ми съм я оставяла за часове и то след като стана н година и нещо и можеше да говори сравнително добре вече. Като бебе - само в мое присъствие или докато спи с баба си и аз съм навън за час. Пример от мама: не си взела телефон да гледа часа, детето се разбудило посред нощ и тя я облякла и се разхождат в 4 сутринта, щото не видяла колко е часа. Баща й на малката откачи от безумието на майка ми....
Другата кръвна баба има проблеми с кръста и на болкоуспокоителни, ама и ракия не отказва ... Ефекта е готин много - също я гледала за по някой час докато си дойда от работа - у нас!
Най-адекватната е всъшност чуждата жена, без педагогическо образование, на която я оставям спокойно от както се е родила..  Тя е и единствената, която следва режима, храни правилно и винаги като се чуем пита кога ще й я оставим. И двамата с баща й сме спокойни, когато е с "фалшивата" баба.
П.С.:
Когато бях бременна и схоменех на майка ми, че и другата жена е баба на детето - тя крещеше, че внучката е нейна... Ама сега дали я иска всеки ден по тефона - дума не обелва. Детето няма 3...

cvEval, Ох, при това положение наистина … то любов любов, ама трябва и здрав разум като става дума за дете.
Това с алкохола е направо опасно. Но ми е жал за свекърва ти, че пие. може даже да не осъзнава проблема, но не е от хубаво жена да пие.

Но сега се сетих, че има и разлика. Например, моята майка полага специални усилия винаги да общува и с мъжа ми. Те си имат приказката и мъжът ми я харесва. Е, надали я обича, но определено има топли чувства и се разбират. И двамата са учени и той намира нейните шеги и анекдоти за забавни. Тя му подарява тениски с надписи от разни научни центрове. Майка ми и тя много го харесва и го защитава, ако сме в конфликт.

 Моите свекър и свекърва и аз нямаме почти никакви общочовешки отношения. Може би, ако развием такива, ще ми е по-комфортно. Иначе наистина, нищо лошо не мога да кажа за тях. Никога не са правили нещо срещу детето. Знам, че не им е супер приятно, че съм завлякла сина им в България, но дума не са казали срещу мен.  Но все пак, от това да не казваш лоша дума, до това да имате близки човешки отношения, разлика от небето до земята.

Нещо повече, майка ми винаги много дружелюбно и приятелски се е държала със свекърите, а не може да се каже обратното. Майка ми също така винаги се е застъпвала за мъжа ми и свекърите ми. "Е, недей така", "прояви компромис, ". Но кога свекърите ми биха се застъпили за мен, да не говорим за майка ми?

Но сте прави, че тази жена много обича сина и внука си и не е хубаво това разделение. Тя му плете пуловерчета и терлички, всякакви чудесии.
Аз действително искам сина ми да е свързан силно и с двете си държави и с двете си култури. 

ett2812 всичко е в твоята глава. Сама казваш, мъжа ми има общи приказки  с майка ми, ми има защото и той явно се старае. Моя мъж е супер свободен пред моите родители, нарича ги бабо и дядо, говори си с баща ми по цял ден. Свека беше свекървище за мен преди детето, толкова е начумерена че само още змийски език и липсва, аз естествено мамо не и казвам, не ми идва хич. Ама хвърлих страшно много усилия да я размекна, обаждам и се, разсмивам я преразполагам. Иска се усилия от двете страни.

И да уточним, всички ние дето си даваме децата на бабите, през 90% от времето ние си ги гледаме!

Е, той и мъжът ми не се съгласи да го остави на родителите си, когато те ни предложиха да отидем двамата на кино и да им го оставим. не сме фенове на този етап.
А за размекването, не съм от типа хора, които полагат усилия да размекват някого, нито пък мен са ме размеквали. За мен е важно да се обичаме и разбираме с мъжа ми. Това е важното в един брак. С майка му си има отношения той. А мъжът ми ако каже на майка ми "бабо" ще  пукна от смях, каква баба му е майка ми.  За щастие няма как да му  хрумне.