"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Бижу, ще мине, тези състояния са преходни.

Той е почти идеален, а аз съм само на 16. Първа среща, на другия ден заминава на 300 км от мен. В продължение на 4 години пътуваме, разделяме се, събираме се, караме се жестоко и след това се сдобряваме и се раздваме като деца..Да бъдем приятели..Не можем да бъдем САМО приятели...и пак срещи и радост, и рев...Ще бъдем ли някога заедно??

П.П. Имам и други моменти, но този е ...болезнен и актуален...

... Конкурс,одобрение,стипендия за чужбина..Обаждамс е ан баща ми,успявам д акажа само " заминавам"

... Разпределението.. УУсещането,че губиш почва под краката си.. Отново звъня на татко..И двамата плачем...

... Летище София..Родителите и най-близките ми приятели.. Обичам ги....

... Москва.... Не станах летец, но ще уча тук. Постигнах едната си мечта...

.. Хората, които ми помогнаха да свикна на новото място. 

... Един клуб, един дансинг и цяла нощ танци.... Една нежна целувка под снега,сгушена в неговото яке, за да не замръзна...

... Заедно сме.. Мечтаех за него от деня в който се запознахме.. Просто е като магнит за мен...

... 17-те най-щастливи дни за мен...Значи все пак има приказки и принцовете съществуват?....  Той ми стана всичко тук- семейство, приятел,любим..Понякога даже "мама" ... Очите и усмивката,заради които сутрин се събуждам...

.. Ваканция. Заминавам при брат си в Литва..МРазя да пътувам с  автобуси, лошо ми е.... НЕрвна съм... Да, не съм щастлива... "Няма да се получи"... И влагата в неговите очи... Какво стана?!... Защо някой разтвори земята под краката ми? Защо 12 часа по-рано казах,че съм най-щастливото момиче в света??...

... Кошмар... Пътуване..Сълзи. Втората най-тъжна Коледа в живота ми... Върнах се в Москва... ТОй заминава... Видяхме се.Нямах сили да се доближа,но той сам ме предърпа към себе си... "Не ме чакай, моля те.. Ще говори мкогато се върна...".... Сълзи.... Втората най-тъжна нова година...

.... Постоянно повтарящи се фрази,пълно игнориране... Но аз знам,че съм в мислите му...Чувствам го... " Ти не ме обичаш"..Или ти се иска да не те обичам?!...  Все пак рано или късно ще говорим...

... Светът изчезна..Сама съм...Съвсем сама... Нямам никого... Събуждам се със сълзи,стряскам се от кошмари и всяка вечер се моля просто да не се събудя на сутринта.... Заслужава ли си да остана? Или е по-добре да се върна у дома?!.... Но аз се борих за мечтата си.. .Но аз не мога да продължа без него...

... Чакането... 5 дни до пълния кошмар..Или до завръщането на моя прекрасен облак на щастието?!.... Кой знае?!... Аз чувствам и вярвам,но все пак........

Азазел, пожелавам ти чакането да си е заслужавало и след 5 дни да си отново най-щастливото момиче в света! 

Azazel, накара ме да си спомня времето, когато ние с моето момче постоянно се изпращахме по гари и автогари. Няколко години след тези мъчителни моменти, той намери сили и дойде при мен. Сега вече имаме и дете, но по ирония на съдбата пак сме разделени, този път дори сме в различни държави. Виждаме се всеки уикенд, но е трудно.
Надявам се и при вас раздялата да доведе до нещо хубаво!

1. Бях мъничка 3-4 годишна мама ме водеше на  работа с нея а аз и скъсвах нервите и тя реши да ме запише на градина.
2. Раждането на брат ми - беше грозничко бебе с огромни очи  бях на 5г. Не го исках щяха да го обичат повече.
3. Първия учебен ден другарката Страхомова и прекрасните години с нея.
4.Раждането на сестра ми  бях на 10години  влюбих се в нея.
5. Първата любов. Целувката Първия ни път. Разочарованието и болката след това.
6. На 19 години съм  катастрофа с мотор болката и всичко останало.
7. На 20 съм срещнах НЕГО мъжът с главно М.
8.Приемането ми във военото - НВУ
9. Предложението за брак, сватбата ,
10. Операцията на мъжа ми, мислех че ще го изгубя.
11.Двете чертички, бременноста раждането на първото ни дете миговете с нея.
12. Смърта на дъщеря ни и опита ми за самоубийство.
13. Половин година по късно смърта на малкото ми братче.
14. Втората ми бременност , раждането на Наталия.
15. Бала на сестра ми.
16. Първото "мамо"  първите стъпки.
17. Третата ми бременност новината, че бебетата са две.  
18. Заминаването  ни за Испания и прекрасни ни живот тук за сега.  

Снощи и тази сутрин. Усещането, че съм взела моя живот в моите ръце отново. Усещането, че днес аз на практика вече живея отново. Абсолютната сигурност, че попареното изгореното изпепеленото спаруженото и разбито..... сърце вече е заменено с туптящо горещо страстно нежно и оптимистично мое искащо да живее сърце. Оттук нататък важната съм аз.

Поздравявам те,и ти пожелавам все така да мислиш от тук нататък

1-Бях на три, зима, заваля сняг, аз не знаех какво е това чудо и викам на татко: "Тате, спри го!"
2-Борбата на мама да забременее за втори път, а аз всеки ден я моля за сестричка, радостта ми когато мама и татко ми съобщиха, че ще ставам кака. Бях на три
3-Раждането на сестра ми, Надежда. Как молех татко по сто пъти, да ме заведе да я видя в болницата, а той милия ми викаше: "Не може, бе Лиди, нали вече бяхме там!"
4-Когато Надето падна и си сцепи веждата, на годинка и нещо, плачеше много, аз аз още повече, защото си мислех че е счупена. Бях на четири.
5-Когато прадядо ми ни бъркаше имената. Получаваше се нещо като: "Лииид....ъъъъъ.....Надежда, ела тук!" или "Наде,не, не Лидия събери си играчките!"
6-Когато разбрахме че мама е бременна за трети път. Татко беше в командировка, а когато се прибра, първото нещо което му казах бе: "Тате, ще си има ново бебе!"
7-Раждането на брат ми Владислав
8-На 7, ме вкараха в болницата, защото много ме болеше корема, оказа се апандисит. След операцията, цялата рода ми носеше супа, a Влади и Надето ги беше страх да ме доближат, мислили, че съм полудяла
9-Годините ми в началното училище
10-Приемането ми  в математическата гимназия. Абитуриенски бал.
11-Кандидат студентските изпити, еуфорията когато разбрах, че съм приета в университетa
12-Когато срещнах Константин (сега мой съпруг), той "случайно" разля кафето си върху мен, а по-късно ми каза, че така му били казали приятелите му, било ефикасен начин за сваляне
13-Първата ни нощ заедно...у нас . Нямахме шанс да се "насладим" един на друг, защото стаята ми беше точно до спалнята на нашите, а леглото ми много скърцаше, така че не беше препоръчително
14-Нашата втора, но истинска нощ заедно на морето. На мен ми беше за първи път, бях много нервна
15-Срещата на двете семейства, колко беше неловко за всички
16-Предложението му за брак, годежа ни, речта, която дръпна свекър ми и свекърва ми, която ми подари златно синджирче, с думите: "Носи го със здраве, скъпа. Сигурна съм, че ще направиш сина ми много щастлив" , сватбата ни, пътешествието ни в Испания.
17-Още в Испания, Надя ми се обажда и ми казва че е бременна. Кошмарната и бременност, секциото по спешност, мъчителните часове, в които чакахме да разберем дали Надежда и Лори ще оживеят и мига в който ги видях двете заедно

Колко хубава и топла тема! Ето така си спомня човек, че не сме само някакви си никове 

това е най-хубавата тема от целия форум...
все още не съм се престрашила да си напиша моите мигове, трудно е....

Днешният ден, в който поради една глупава болест открих най-голямото щастие у мене - вместо притеснение има споделяне. Спомних си какво е да се отворя и да вярвам в човека до себе си. Толкова месеци търсене, сега го намерих случайно!

Днес,когато чаках най-близките  си хора в Москва да кацнат на летище,което взривиха..И усмивката,когато ги видях.Те са вече тук,значи всичко трябва да е както трябва

Божичко , какво ли си преживяла !

Откакто чух за атентата не спирам да чета тази тема- нещо средно между мазохизъм и най-смиреното щастие, че имаш спомени и можеш да ги напишеш. Azazel, радвам се много за теб.