"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Човекът е много странно създание... В някои ситуации си мисля, че няма какво по-лощо да стане, а всъщност винаги има... Доказателствата са дори в тази тема... Всеки изживява различни неща, по различен начин, усеща ги различно и ги преодолява различно... Но... най-хубавото е, че винаги има изход и всички вие сте доказателство за това...
Начини има... сигурно безброй... Може би само трябва да се огледам... 

Кукурича -   Само това мога да ти дам, но го правя с много сърце.....

Благодаря на всички за подкрепата, много прегръдки и за вас силни момичета!
Някои истории просто ме шокираха, наистина има много болка на този свят. Натоварих се. Не е вярно, че това, което не ни убива ни прави по- силни. За мен е така, знам, че и за други. Не искам да коментирам повече, малко съжалявам, че писах тук, понеже съм негативно настроена и не искам да обезверявам никого.
Ще добавя още един момент.
Моя позната, мъжът и загина нелепо. Тя на 24 с дете на 1г.6м. Сама. В Кауфланд бута количката за пазаруване, детето е седнало в нея, сама.

...

Случайно открих темата и ме накара да си спомня много неща, които са белязали живота ми по неповторим начин. Ето ги моите 17 мига:

1.Вятърните мелници, помня ги ясно, но не знам дали са били истински или съм сънувала. Родителите ми казват че никога не са ме водили на вятърни мелници. Помня ясно как съм с татко в колата и минаваме покрай вятърните мелници - била съм на 2 годинки.
2.За първи и последен път виждам баща ми да плаче, беше погребението на дядо и аз не разбирах защо хората трябва да умират – бях на 6.
3.В къщи по време на режима на тока, играем на градове и държави цялото семейство, всички ревем от смях.
4.Първата ми любов и колко страдах за него, без да има нужда, защото още не знаех какво е любовта.
5.Първата нощ, която изкарах с него и се събудих. Гледах го как спи и се питах: „Искам ли да бъда с него цял живот” Отговорът беше „ДА”, защото той е Любовта.
6.Когато правихме любов на плажа, беше тъмно, виждаха се само горящите свещи в пясъка.
7.Той заминава, няма да го видя 1 година. Качва се на ескалатора на летището, а аз не мога да плача, защото му обещах. След като се скри избухнах в сълзи. Усещах най-голямата празнина в гърдите…
8.Първото ми заминаване в чужбина… страха и вълнението от неизвестното.
9.Океана... миризмата на корабна боя смесена с миризмата на океан... носталгията по дома... не мога дори да опиша чувството, но още го помня ясно.
10.26-ия ми рожден ден. Една колежка ми пожела, когато духвам свещичките на тортата да си намисля нещо и то да се сбъдне. Сбъдна се... бях бременна.
11.Радостта на мама и татко, когато им казахме че ще си имат внуче.
12.Раждането на детето ми... най-силните болки, които съм усещала някога... поглеждам през прозореца, навън вали сняг, красиво е... той се роди сиво-син, а беше най-красивото бебе 
13.Кърменето на детето ми, най-невероятното чувство на света. Незаменимо е.
14.Караниците с мъжа ми... за първи път ми минава през главата, че може да се наложи да гледам детето си сама...не искам, не съм толкова силна.
15.Страха да не е болно, обикалянето по лекари...паниката и безсилието,  което ме обзе след като всичко свърши. Слава Богу нямаше му нищо, но неизвестността беше кошмарна.
16.Всяка вечер, когато синът ми ме чака на прозореца с залепен нос и муцунка на стъклото. След това прегръдката, толкова е силна, колкото сили може да има дете на годинка и три месеца. И сладкото: «Мамеее»
17.Общите ни мечти за собствен дом, където да отгледаме децата си. За сега са само мечти...

1.Аз, десет годишна, насред поредният скандал на родителите ми слагам малко дрехи в един сив(как ли съм го запомнила цвета...) сак , отварям вратата на спалнята, изкрещявам им през сълзи:Не мога да ви понасям повече!!! и бягам от къщи.....Минава полунощ, няма къде да отида, но не искам да ги слушам повече...скривам се под балкона на комшиите и се старая да плача тихо...Татко хуква да ме гони надолу по улицата, връща се, намира ме, говорим си в колата колко много ме обича, но не може да живее повече с нас.....
2.Бащата на голямата ми дъщеря ми казва, когато разбира, че съм бременна:" Не го искам това дете, то ще до съсипе живота ми"...
3.Майка ми, когато разбира, че съм бременна и ще си гледам детето сама ми казва: "Това копеле не го искам в къщи. Дай го в дом и почни работа там, ако толкова искаш да си го гледаш"....След години майка ми разбира, че самата тя е взета от дом.....
4.Бебка на един месец, десет часа вечерта е, съдира се от рев заради коликите....Баба, с която живеехме аз и брат ми(тогава ученик), отваря вратата на спалнята и ми казва, че и е лошо. Аз и се сопвам: Изпий си хапчето, като успокоя бебето ще дойда да те видя.....Това бяха последните ми думи към нея.....
5.Горе-долу по същото време, кърмя бебка, някъде се тряска врата и тя се сгушва в мен.....Осъзнавам, че АЗ съм тази, на която тя разчита за всичко и съм готова да убивам с голи ръце за да я предпазя....
6.Ужасния страх по време на цялата ми втора бременност, че няма да съм способна да обичам и втората си дъщеря толкова много....и осъзнаването, колко много съм грешала....
7.Скандалите, сред които израснах, се повтарят, но този път МОИТЕ деца не могат да ни понасят.....
8.Рано, много рано сутринта телефона ми звъни....Майка, ревяща ми казва: обадиха ми се, че брат ти е в Окръжна болница, не знам какво е станало.....Тичам с бебето на ръце, намирам го, жив е!!!Пострадал е лошо, но е жив и ще се оправи.....
9.Повтарящи се моменти на осъзнато, ирационално, но непреодолимо усещане, че съм разочаровала татко и за това не ме търси....Само ако бях по-умна, по-красива, по-способна, по-................В едно много малко и закътано късче от сърцето ми онова десетгодишно дете все още стои сгушено под комшийския балкон и се старае да плаче по-тихичко.....
10.Аз, дванадесетгодишна на село...С приятелка се прибираме от плаж и вървим покрай реката...Той, върви след нас с негов приятел. Аз се поддавам на поредния Уранов импулс, изкрещявам "Змияяяя" и хуквам да бягам. Той- гол и бос, само по бански, грабва една пръчка и хуква през камънаците да ме спасява.....да се бие с дракони за своята принцеса.....
11.Аз, седемнадесетгодишна, току-що започнала работа...Вдигам глава и го виждам пред щанда, Моят принц...Дошъл е да учи в моя град, намерил ме е....
12.Губя го. Аз се отказвам от него. Не съм достатъчно добра, не съм достатъчно умна, не съм достатъчно красива...Той заслужава само най-доброто и това не съм аз....Казва ми: Не можем да бъдем само приятели, искам всичко, или нищо....През последните 15 години го виждам само нощем в съня си.......
13.Кърмя малката си дъщеря за последен път, след няколко часа ще съм в операционната.....
14.

Evridika 

izi55 (желая ти от сърце само хубави eмоции)

izi55, как ме разчувства...

Благодаря за виртуалните прегръдки, момичета. Пиша на пресекулки, защото все още събирам сили. Рева като идиот след някои постове от мъка, след други- от радост...В живота ми има и много хубави мигове, не знам защо на прима виста ми изкачат лошите.....Много от историите тук "бръкнаха" в сърцето ми, накараха ме да се замисля за много неща....Поклон пред всички, които "оголиха" душите си тук....

Не обещавам, че ще са само 17.. извинете, за което..
1. Първия ми съзнателен спомен. Много съм мъничка, аз съм застанала в единия край на стаята, а сестра ми в другия. Тя протяга ръце към мен и ми казва да отида при нея. Следващото, което помня е как тичам към нея и се гушвам в прегръдките й. Може би това са били някои от първите ми крачки.
2. Детството ми. Най-прекрасното и най-истинското. Баба и дядо - с тях го свързвам.. Безкрайните лета на село, нямах приятели там, обичах да прекарвам времето си само с баба и дядо. Сутрините, когато те ставаха рано и бяха тихи като мишчици, за да не ми пречат на съня. Аромата на дърпана баница.
3. Август месец е. Дядо става в 5 часа, защото боба се бере сутрин рано. Аз също станах, приготвих се и излязох на двора, тъкмо се канеше да тръгва. Още помня очите му пълни със сълзи, защото знаеше колко обичам да си поспивам, а станах, за да му помогна. Толкова, толкова много го обичам! Моят прекрасен дядо! Аз съм неговата принцеса! Винаги ми го показва - че мен обича най-много, че съм най-специалната..
4. Зима е и е много, много студено. Аз съм първа смяна и ставам много рано, защото училището ми е на другия край на града. Мама ме води и докато чакаме автобуса на спирката, ме загръща с палтото си и аз се гушвам силно в нея.. Обичам те, мамо!
5. Една вечер поисках дядо да умре (не този от село, а другия).. струваше ми се, че така ужасно се отнася с нас, а колко много съм грешала.. Прости ми, дядо!
6. Същия този дядо. Спънаха ме в училище и паднах на ръцете си. Дойде да ме вземе от училище и го помолих да ми носи куфарчето. Каза ми да не се лигавя, а аз умирах от болка, не само физическа, а и от обидата, защото си помисли, че ме мързи и го лъжа.
7. Имах приятели в училище, но въпреки това бях аутсайдер.. Приятелката ми беше харесваното момиче, а мен винаги подминаваха.. колко глупава съм била!
8. Безпаричието. Не го усещах толкова усезаемо, защото мама и татко правеха винаги всичко по силите си! Разбирах го само по безкрайните им караници.. Страха и плача да не стана дете на разведени родители. Благодарна съм, че сега са щастливи повече от всякога!
9. Два пъти, само два пъти съм виждала мама да плаче. И буцата, която ми заставаше на гърлото.
10. Прекрасните приятели, които открих по-късно в училище. Незабравимите ни спомени, летните лагери, всичко споделено и преживяно.
11. Имам астма. Лятото прекарано в Трявна - аз, мама и сестра ми. Колко много плаках, когато татко се качи на влака и ни остави там. Нямаше как - трябваше да работи, къде ти почивка, ей така..
12. Сестра ми е студентка в София. Вечерта преди да тръгне се скарахме жестоко, а на сутринта когато тръгна плаках като магаре. Един месец по-късно отидохме да я настаним в квартирата и вече не беше тя. Не беше моята сестра. И до ден днешен за мен пак не е тя. Защо?! Нямам представа..
13. Годините в гимназията - толкова безгрижни. Всички незабравими моменти, прекарани в ОДК. Първото влюбване. Невъобразима глупост!
14. Думите на най-добрата ми приятелка за мен: "Да, обичам я повече от теб, повече от майка ми, повече от баща ми, повече от всеки друг човек на тоя свят." Дано наистина съм ги заслужила!
15. Едно общо събрание в Община Варна.. желанието ми за издигане в йерархията и огромното ми разочарование, че всичките ми усилия са били напразни! И вече нищо не беше същото..
16. Първия ми сблъсък със смъртта. Кръстницата ми, едва на 51 год. Рак. Отдавна вече не поддържахме кой знае какви отношения, а смъртта й буквално ме съсипа. Вече минаха години, а не съм сигурна дали съм го преодоляла.
17. Моя приятелка от основното училище се омъжва.. Опитвам се да заснема част от церемонията, а ръката ми трепери.. По-късно им давам подаръка си и пред всички гости им казвам няколко думи.. Май никой нищо не разбра, защото се давех в сълзите си! Обичам те, душата ми!
18. Точно тази сватба преобърна живота ми.. булката беше една от най-добрите ми приятелки, аз не спирах да гледам кума.. Вече знам, че съществува любов от пръв поглед.. Но нямаше какво да направя - беше женен. Но въпреки това през цялото време виждах как ме наблюдава..
19. Съдбата си изигра шега с нас и ни свърза отново.. Виждахме се често, чисто приятелки.
20. Първия път. С този човек. Знам, че не беше правилно, но вече нищо не можех да направя.. беше вълшебно!
21. Разведе се. Брака му - куп грешки на младостта. Осъзнава го и му вярвам.
22. Прекрасен е, повече от прекрасен и го осъзнавам с всеки изминал ден.. Намерих другата половина от себе си! Щастлива съм.. знам на цената на какво изградихме щастието си, но въпреки това не съжалявам.
23. И свако почина. На 46 год. и отново рак. Осъзнавам, че най-болезненото нещо на света е да виждаш как любимите ти хора страдат. Гледах го в ковчега и тогава изникна още един момент, белязал живота ми. Бяхме на село, щяхме да вечеряме.. свако стоеше на външните стълби, отидох и го извиках да влезе.. Нищо не ми каза, а само се усмихна.. Какво ли си е мислел?!
24. Новия ни живот заедно. Далеч от всички. Предложението за работа в Англия. Знаех, че това е голям шанс, но нещо ме изгаряше от вътре.. Не можех да замина с него, уча в София..
25. 2.12., Летище София.. Последния път, когато го видях.. обърна се, погледна ме и след минутка се изгуби от погледа ми.. знам, че припаднах и после всичко е мъгла..
26. Часовете прекарани в скайп и плановете за всичко предстоящо! Вярата в него, знам с цялото си сърце, че това е той и няма да се спра пред нищо.. Знам, че и той ще направи същото!
27. Варна. Моята Варна. Знам, че съм си в къщи, когато сутрин се събудя и чувам как един човек се провиква, продавайки риба! Чувам и крясъците на чайките, усещам и мириса на море. И знам, че в тези моменти живея истински!
Следва продължение...

Julie ~~ , пожелавам ти щастие. Искрящо, трептящо, твое си.     

Izi55, ти си герой ! 
На всички пожелавам да ви се случи онова, за което най-много мечтаете !   

Благодаря ти от сърце!

- На 5г. съм. Туко що пристигнала в България. Страхувам се, че никога няма да науча български език.
- В детската градина храната - ужасна. Брат ми минава по път за вкъщи през нея и подава през оградата някоя вкусотийка.
- Първата детска любов. Непозволена от родителите ми. Не бил за мен. Осем месеца криеници. Благодарение на брат ми, нашите ми позволяват да излизам с него. Бях само на 14 =)
- Рождения ден на татко. Пребирам се вкъщи, а там полицаи - искат бележника на батко. Починал е! Бях на 15г. Мислих, че сънувам и се щипах за да се събудя от този кошмар.
- Когато се обадих на най-добрия ми приятел, а отсреща майка му казва, че е в болница. Катастрофирал и е много зле. Няколко дена след това си отива завинаги ... и той!
- Когато всички деца играеха навън, а аз трябваше да уча вкъщи. Седях на балкона с учебниците и с едното око поглеждах какво се случва там долу.
- Нощите прекарани в сълзи и терзания от несподелена любов. Исках най-накрая да ГО срещна.
- Когато намерих любовта на живота си. Бях най-щастливия човек на земята. Беше като в приказка.
- Навечерието на Великден. Имам обаждане от колежката му. Катастрофирал е и е починал! Шок! Върнах се на 15 години отново. Беше поредния кошмар за мен.
- Оставам сама без приятели не искам никой и нищо. Срещам се с новите ми колежки. Стават по-добри приятелки и от тези които имах на времето. Дават ми сила да се изправя на крака отново.
- Когато си мислих, че никога няма да срещна друг мъж, но се случи.
- Спечелването от лотарията за зелена карта. Разплаках се от щастие. Тичах надолу по стълбите боса да съобщя на приятеля си.
- Когато случайно разбрах, че приятеля ми има регистрация в сайт за запознанства. Правя си акаунт там - измислен. Пиша му и той се хваща. Правя среща. На Коледа му подарявам "най-хубавия" подарък като се появявам аз, а не друга както е очаквал.
- Тъгата и мъката в очите на родителите си когато ме изпращаха за чужбина. Знам, че съм им единственото детенце и мисълта, че щяха да бъдат сами ме убиваше.

BgGirL, дано вече си намерила мястото, където е твоето щастие!