"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Благодаря ти Фея   Не съм още, но го градя в момента. Надявам се, когато бъде на 100%, че ще го споделя. Май не успях до 17 да стигна   

BgGirL, пожелавам ти когато стигнеш до твоите 17 момента и ги споделиш тук - те да бъдат най-хубавите от живота ти!

Писала съм тук два пъти. Отдавна. Колкото си спомням нещата, които съм вклячила, някои са променили знака си, други са променили важността си, трети са останали. Добавили са се нови - някои щастливи, други трагични, някои окуражаващи, други болезнени. Срещнах толкова хора в последните години, които изиграха значима роля в оформянето на това, което съм днес. Интересно е как някои от тези хора си смениха знака на присъствието в моя живот - погледнато от днешния ден разрушителният ефект, който имаха върху мене, е огромен, а до преди известно време не осъзнавах това.
Пиша сега, защото в рамките това, което правих в днешния ден, си дадхо сметка колко благословена съм с нещата, които ми се случват. Най-големие удари във времето бяха сещо като предпазване от фатални грешки, за които си затварях очите. Сякаш някой ме спаси и все от хора.

Благодаря, че тази прекрасна тема продължава своя живот и тупти в ритъма на сърцата на всяка една от нас !   

Благодаря ти за милите думи  От твойта уста, в Божиите уши

BgGirL, izi55 разплакахте ме. Пожелвам ви много, много по 17 момента само и единствено изпълнени със сълзи от радост. БЪдете силни и не спирайте да мечтаете.
Страхотно е че продължава да се пълни темата, тя ми е една от най-любимите.
За всички вас 

gospojata ,много страхотни неща си писала и много разтърсващи  !
Дано не се сърдиш,но имам една папка с копирани твои постове( в различни теми съм те засичала),където ги събирам и си ги препрочитам с голямо удоволствие и понякога със сълзи на очи,зависи от настроението ми.
Още веднъж поздравления за теб!

gospojata винаги пише страхотни и разтърсващи неща.    

На izi55, Evridika, Julie ~~ и BgGirL желая много вяра и сили да вървят напред, само напред и нагоре. 

Рози и рози, дано успееш да запазиш завинаги това чувство - чувството, че си благословена.

Боже, тази тема я бях забравила.
Писала съм в нея през 2006г. Тогава бях на 24, а сега съм почти на 30. 

В момента единственият ми копнеж е да стана майка.
Прочетох и последните няколко страници и пак се разплаках. Мн. силни жени има тук.

Сетих се и за Сакри. Не съм я засичала от много, много месеци във форума.

monii , не знам какво да кажа ! Толкова ме изненада и толкова ме трогна това, което си написала, че наистина не знам какво да напиша ! Много ти благодаря, наистина, много ме развълнува това признание . Щастлива съм, че моето усещане за нещата, те е докоснало и ти носи емоциите, от които имаш нужда и когато имаш нужда !  За мен, това, което си споделила, е много ценно - прекрасно е да знаеш, че някъде още едно сърце бие с твоя ритъм, че дори и без да познаваш някого, си му пратил усмивка или прегръдка ! От сърце ти благодаря, че те има !

 Viktoria09 , благодаря ти и на теб !    Много ме развълнувахте, момичета, много !

fam, ще се случи, вярвай и тогава нищо друго няма да има значение 

Сега ако започна да пиша моите 17 със сигурност ще са свързани главно с детето ми, почти не си спомням какъв беше животът ми преди това, а и не искам

Може да пробвам в следващите дни 

Добавям още един момент : неописуемия ужас тази нощ, че не мога да защитя децата си и страха да се приберем вкъщи след цяла нощ прекарана в колата!

1. спомням си ясно, как дядо ми направи домашен сапун, исках го във формичка и той ми го поднесе, в отворена консерва от скумрия )) Кръгличък, той милия, един засмян, доволен, а аз се вълнувам, сякаш ми поднася шоколад. Люлееше ме и ме приспиваше с галене. После разбрах, че от 3 деца е обожавал майка ми. Той ме научи да играя шах. Толкова мъничка съм била, дали ще се сетя да науча децата си. Отиде си блъснат от пиян шофьор. Карал си колелото и на метри от къщата го удря. Главата му попаднала в "дупка: на пътя. Удавил се в кръвта си. Ако някой се беше сетил да повдигне главата му? Така казаха полицаите.
2. Боса между лозите. мирише ми на лято.
3. Толкова ме е страх, дали ще взема изпитите. Взех ги. Самичка в София. Вървя и никой не познавам. Срещам едно момче от моя град. Толкова е усмихнат. Поздравява ме, пише ми на листче, в кой блок е, и стая, ако имам нужда. (тогава 2000год. къде ти GSM) Как го гушнах това листче. Никога не го потърсих, но разбрах след 4 год., че е загинал в катастрофа на ботевградско шосе.
4. Аз и мам се караме. Тя не е доволна, че не уча достатъчно за изпитите. Идва татко и носи сладолед. Затваря вратите, и вика алоооооо пепелянки, я хапнете сладоледче.
5. После татко се разболя. Меланом. Последен стадий. Помня, че спрях да се храня, и в обедната почивка му носех пици. В горна баня, където му ампутираха крака. Предната вечер искаше да танцуваме последен валс и се смееше и танцувахме.
6. Отиде си моята половинка, кой е казал, че баща не може да бъде половината ти живот.
7. Взех си държавния изпит с насинено око. Лилаво. Затворено. Първия мъж, който ме удари. И последния.
8. Толкова обичам този мъж. Заживяхме заедно. Едни планове, едно чудо. Обича колежката си. Аз обикнах алкохола. Изнесох се. Толкова ме боля.
9. Спомням си черешата. Ниска. с тъмно червени черешки и аз и братовчедка ми там.
10. Спомням си, че когато разбрах, че голямата ми любов ми е лепнал HPV повърнах в тоалетната на ВМА.
11. Нова година е. Всичко е чудо. Голямо клише. Не вярвам. Тортата. Новото начало.
12. Лежах в пирогов с пиелонефрит. Имаше голяма тераса. Излизахме на нея. Тогава видях, нещо, което пожелах от сърце и душа да ми се случи. В отсрешната сграда лежеше новородено бебче с майката. Бащата спеше на тротроара под нашата тераса и не мръдна 10 дена, докато бях там. Много силна обич, това си пожелах.

1- Всичките лета прекарани на село. Най- безгрижните години(как искам пак да съм там).
2-Когато обикалях ме с приятелите с колелата по цял ден, без да огладнеем, без да се уморим. Толкова беше хубаво.
3- Когато сестра ми бягаше от нас, за да се събере с приятеля си, и всичките скандали тогава. Беше на 14.
4- Баща ми който се промени след раждането на племенниците ми. Забрави всички си тревоги и беше най- щастливия дядо.
5- Раждането на племенниците ми. Най- добрите деца.Тогава ме тресеше пубертета и с две породени деца в къщи много ме изнервяха, но сега са ми много мили и мога да кажа най- добрите приятели,
6- Първата любов. Май само за мен беше любов, той ме заряза с уж най- добрата си приятелка.
7- И най- хубавото срещата с моя любим съпруг, той е най- добрият човек.
8- Първото ни море ( въпреки, че много не го видях ме морето,  бях ме си се в стаята .
9- Решението ни да се оженим. И сватбата. Татко танцува с мен и плаче. Малкото му момиче се жени. Първата сватба, която прави на децата си. Притеснението дали ще му стигнат парите за сватбата, и как всичкото му приятели носеха в себе си пари, готови да му помогнат. Стремя се и аз да имам такива приятели, а и аз да съм такава.
10-Първите месеци след сватбата, веднага исках ме деца, аз все си мислех този месец ще е .... но не беше.
11- Няколко години по- късно, когато отидох в  Тина Киркова. Прегледа и доктора, който каза вие няма да имате деца проверете по домовете и си осиновете. Исках да скоча през прозореца бях смазана. Отидох си и няколко години не отидох на доктор. Сега осъзнавам каква грешка направих.
12- Нощна смяна съм, моя колежка плаче, че може да има рак на матката. Аз я успокоявам и плача с нея, не сме близки но ме разтърси . Разказах и моята драма, оказа се, че има роднини в най- хубавата клиника в България по стерилите. Помогна ми вечно ще съм и благодарна.
13- Първото ин-витро провал. Сълзи, но бързо се съвзех.
14-Второто ин-витро пак провал става все по-трудно. След всяко става все по трудно, и думите ако бях те дошли по- рано. Последваха още няколко опита без резултат. Съсипана  съм, вече не се смея. Депресия, качвам много килограми, следват операции, процедури до кога...
15 Починаха любимите ми чичовци през една година. Не мога да повярвам, че ги няма. Те нямаха деца ние със сестра ми бях ме техните деца...
16- Първият път преди да разберем, какви проблеми имаме с мъжа ми. Думите ни вечерта, ако иска всеки да продължи напред с друг човек. Той каза, аз оставам с теб, ако ще и да сме сами. Аз мислех същото.
17- Решението да заминем в друга държава и там да пробваме ин-витро. Умирах от страх. Може би най- трудното решение в живота ми. Зарязах всичко и заминах ме, още не мога да повярвам, че съм толкова смела..В друга държава без никакъв език на доктор. Справих ме се.


А, как искам 18 да е раждането на нашето дете...

capricorn  
Ще поличиш най-силната обич на света, мила

koffe01, от сърце ти пожелавам да се отчетеш с номер 18