"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  capricorn, koffe01  От сърце ви желая мечтите ви да се сбъднат

capricorn, koffe- от сърце ви желая мечтите ви да се сбъднат, така ме трогнахте...

capricorn, koffe01 желая ви мноого щастие  Ще видите, че ще дойде много скоро, сигурна съм

Здравейте,момичета! Прочетох темата и сълзите текат от очите ми... Много сте силни!
 И аз ще се престраша да опиша живота си в 17 мига...

 1 Детсвото ми-колкото хубаво ,толкова и тъжно. Живеем с баба и дядо. Най-добрата баба, отгледала толкова много деца,не само нейни. Най-умният дядо. Обичам майка си ,но тя е много строга все не е доволна от мен,а аз свито и много притеснително дете. Не ме харесва ,дебела съм била, не съм умна като братовчедката ми. Стоя в стаята на баба защото там ми е уютно. Страх ме е да остана сама с майка в една стая...
 
2 Училище,не съм добра ученичка,но много обичам да чета книги,обожавам ги. Съучениците ми ме тормозят,аз плача...

3. Завършвам училище,работя,но много искам да уча. Успявам...

4 Не съм красива,нямам си гадже,момчетата ме харесват,но само за едно...

5 Най-после срещам мъжа на живота си,обичам го повече от всичко на света. Но трябва да избирам дали да живея при родителите му,които не ме харесват или да се разделим. Избирам любовта. Той си мисли ,че не може да има деца. Година след сватбата ни се ражда най-красивото дете на света. Решаваме,че повече деца няма да имаме, защото финансите ни не ни стигат.
6 Минават 13 години и решаваме да си имаме още едно детенце. Мъжа ми се надява да е момче... Ражда се най-красивото детенце на света,но аз за малко да загубя живота си,от безхаберието на анестезиоложката, която докато се задушавам си бъбри с помошничките си. Казвам си че явно трябва да умра и ме обгръща тъмен мрак. Чувам гласове които казват че ме изпускат и пак се пренасям в този мрак... Събуждам се и всички се радват и ми казват ,че имам много красива дъщеричка,плача от радост,че съм жива и че имам детенце.
 Минават 6 месеца и разбирам ,че съм бременна. Искам да задържа детето,мъжа ми не е очарован ,но решаваме ,че ще се справим...
7 Ражда се нашето момченце,най-красивото и много добричко. Всеки път ме разплаква като каже мамо бичкам те...
8 Проблеми с майка ми,мрази ме ,идва у дома обижда ме и си заминава,плача много искам да имам майка като всички мои приятелки,майка която да се тревожи за мен,но уви не съм дъщерята за която си е мечтала.
9 Нямам майка,но имам най-добрите дядо и баба които много ме обичат и ми звънят почти всеки ден да разберат как съм имам ли нужда от нещо.
10 Баба ми се разболява,много се моля да оздравее,не успя милата да се пребори с болеста и ме напусна. Плача много,осиротях,липсва ми всеки ден...
11 Милият ми дядо остава сам,но все така добричък,телефона ми замлъква,сама съм,без близки,на това чуждо място,но имам съпруга си,дечицата...
12 Мъжът ми остава без работа,става много трудно с три деца... Решава,ще замине в чужбина,но след 6 месеца ще ни вземе и нас...
13 Минават 6,7, година не успява ... Много му е трудно без нас. На нас два пъти по -трудно, сами . Аз трябва да съм и мъж и жена и майка. Трудно се гледат дечица,но се справям с много безсънни нощи,сълзи,децата постоянно боледуват,нямам книжка,моля се на познати да ме закарат до болницата... Много,много ми е трудно,но трябва да съм силна,да се справя.
14 Всеки ден се моля да успее съпругът ми и да сме пак заедно,готова съм на всичко за да успее той...
15 Много ми е трудно сама с две малки дечица и една дъщеричка в пубертета... Пред хората съм усмихната,но у дома плача всяка вечер..
 Много се извинявам ако съм ви отегчила! За пръв път изливам душата си,и ви моля да ми простите за грешките! Бързах да пиша и сълзите капеха от очите ми.

mozila миличка, дано скоро да бъдете заедно с мъжа ти. Искренно ти го пожелавам и всичко лошо ще бъде зад гърба ти Възхищавам се на такива майки като теб

Момичета, дано щастието ви очаква зад ъгъла! Мога само да ви прегърна и да поплача или да се порадвам заедно с вас! 

Mozila, не плачи, мила. До момента ти си била тази, която е побеждавала. Изправи се и върви гордо!

Желая на теб и семейството ти попътен вятър!

Феичка,Евридика,Лилибон,Много ви благодаря момичета! Вдъхнахте ми много кураж!

mozila, ти си много силна жена!    Не се отчайвай, продължавай да се бориш, както досега! Ще видиш, че всичките трудности са си заслужавали. 

capricorn  с  цялото си сърце искам  да се сбъдне твоето желание! Разплака ме!

koffe01 пиши за №18,когато дойде на бял свят.


mozila възхищавам ти се,у теб има невероятен дух!Дано скоро се съберете цялото семейство!

Много,много ви благодаря момичета! Дано всичко се подреди при нас! Пожелавам много късмет на вас и семействата ви! Прегръщам ви виртуално всички!

mozila , пожелавам ти щастие!!

Възхищавам се на силата Ви!

Бях я забравила тази тема,чела съм я доста отдавна.
1.Аз съм на 3-4 години.Татко гледа мач и ме приспива.Лежа на краката му,на една възглавница,завита с одеало,той ме люлее.
2. 5-годишна.Около Нова Година.Татко ми е украсил елхата с играчки,памук вместо сняг и свещички,които аз реших да запаля,докато майка простира навън.Като пламна това дръвче,този памук...Помня,само че майка хвана елхата и я изхвърли навън.От тогава елха не съм имала.Като станах на 25 ми купиха изкуствена 
3.Всяка вечер ги чаках да се приберат от работа,седнала на стълбите пред вкъщи.
4.Любимата ми кукла-майка ми я купи по време на една командировка.Заедно с бебешка количка.Доста години се мятках с тази количка по улиците.Бях станала голяма вече,та ми се налагаше да се навеждам за да я бутам 
5.Може би съм била 1ви клас,когато майка ми донесе кученце.Рошко-който в последствие се оказа,че е женско.Та Рошко живя 16 години.Бях на 22,когато кученцето умря.Пораснах със неЯ 
6. 9ти,10ти и 11ти клас.Най-хубавите и най-забавните години.
7.Връщам се от училище,нещо ядосана.Баба ми е опържила яйца,аз ям,а дядо ми се смее.И аз му се тросвам "Какво ми се смееш?''Това са ми последните думи и не мога да си го простя.Страшно ми тежи и често мисля за това.За толкова години,не съм го сънувала нито веднъж.Може би ми се сърди 
8.Първото ми излизане в чужбина.За кратко,за две седмици.През това време разбрах,че не мога да живея далеч от дома.Това не е за мен.
9.Взех си държавния изпит.С Отличен 5,95.
10.Мъжът ми и майка ми бяха колеги.След едно гостуване една вечер у дома и след като падна едно голямо гледане през цялата вечер  решавам аз да взема номера му от телефона на майка ми и му пращам смс-и така започна всичко,вече 8 години
11.Първите ми две чертички  Токова чакано и толкова искано бебе
12.Не за дълго  Месеци прекарани в рев,безсъние и мъка.
13.Излизам от упойка и чувам майка :"Мина...мина...,ти си герой"
14.Насълзените очи на баба,когато тръгвам да се прибирам към вкъщи.Макар,че си ходя при тях всяка събота,макар,че сме на 10 км разстояние.
15. 30-ия ми рожден ден.Нещо се депресирах.Свършиха годините,които започваха с двойка отпред.На тортата си сложих свещички 210.Станах на двадесет и десет.
16.Всеки миг в,който погледна майка,татко,баба и мъжа ми-много ги обичам
17.Надявам се скоро да изживея и 17-ия миг и се надявам  това да бъде мига,който чакам толкова дълго.Следва продължение...