"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 052
  • 1 383
# 300
Umbra,Vili.P  възхищавам ми се за смелостта да споделите нещо толкова лично, и толкова ужасно.
Аз нямам сили и смелост да го направя. Не знам, но винаги съм се чувствала в някаква степен виновна за отношенията между родителите ми, едновременно с това нещастна ( и до днес се питам защо?) и обвиняваща ги, затова, което са причинили на мен и сестра ми.
Когато събера достатъчно смелост да се разкрия (по принцип и в живота рядко се разкривам пред хората) ще се включа по темата.
Виж целия пост
# 301
lessy, анонимността е толкова примамлива, колкото и рискована. При мен, споделянето тук се оказа осъзната потребност...Не казвам, че съм по-различна сега, но прогоних сякаш някакви призраци. Относно родителите - просто се старая да не Ги повтарям, сега, когато самата аз съм родител. Не винаги се получава - безспорно са ме белязали, но пък за това и Той е тук - моят невероятен съпруг. А  с него - всичко започна отначало!
Виж целия пост
# 302
Ох за 17 ще се мъча много но ще пробвам
1.Грижите на братми към мен когато съм била малка
2.Първата ми целувка
3.Първия ми път с момче
4.Абитуренския ми бал
5.Свадбата на брат ми
6.Мойта първа работа
7.Приемането ми за више и казването на наще
8.Даването на дипломитени за вишето и сълзите в очите на наще
9.Запознаването с бащата на детето ми
10.Първия ни танц
11.Как после съм го била изнасилила.Това според него де.
12.Когато разбрах че съм бременна  и след няколко дена почнах работа
13.Смърта на кучуто на моя приятел
14.Как колегите ми посрешнаха новината че съм бременна
15.Раждането на дъщеря ни
16.Изражението на майка ми и таткото на детето ни на лицата когато разбраха че съм родила
17.Смърта на мойто коте което го гледаше майка ми
18.Смеха на дъщеря ми когато види баща си и когато не може от смях дъх да си поеме
А стига ви толкова
Виж целия пост
# 303
* Леля ме води в магазин за да ми купи чорапогащник, защото съм се напишкала
* Мама плаче, баба и дядо също...леля лежи на един креват и ми казват да изляза от стаята...отиде си, млада ...само на 27
* Мама е тъжна завинаги, татко също...загубил е 19-годишния си брат
* Майка и татко и въпроса в детския ми ум " Защо никога не виждам да се целуват "
* Имам си братче...показват ми го от прозореца на един висок етаж на болницата
* Приспивам брат си легнала в кошарката му,а съм вече предучилищна и краката ме болят от да им търся място между решетките
* Ученическата ми любов...оставам незабелязана...нямам хубави дрехи, нямам и самочувствие
* Скитам се до 5 следобед след училище...страх ме е да се прибера,имам 4-ка, най-лошата оценка, която мога да получа
* Господина по история ( лека му пръст )...обича ме...чувствам се значима, макар и да не съм облечена по последна мода
* Двамата ми дядовци...отидоха си от този свят през една година
* Баба, стара и самотна...плаче от радост всеки път, когато ме види
* Първият мъж в живота ми...глупав избор, но истинска любов...споделена
* Татко бърше сълзите ми и ме прегръща ( за първи път през живота ми ), обяснявайки, че ще срещна нова любов,тази просто не е била за мен
* Той- самовлюбен, егоцентричен и горд...ще бъде мой и беше
* Малкото ми момиче... с големите си кафеви очи, целувам я...тя-моята най-голяма победа в битката ми с живота
* Един човек, който ме накара да повярвам в неща, за които дори не смеех да мечтая
* Страхът, че ще се проваля в това, което ми предстои
* Надеждата, че ако не опитам никога няма да знам какъв е щял да бъде живота ми избирайки свободата
Виж целия пост
# 304
Поздравления за хубавата тема...  bouquet
Разчувствахте ме!
Опитах се и аз да напиша 17 мига, но на 8я затворих страницата...прекалено лични ми се струват за да ги споделям  Simple Smile
Виж целия пост
# 305
И аз така – между бърсането на сълзите и духането в кърпичката си записвах по някое парченце от живота си, което изскачаше, докато четях и съпреживявах вашите парченца. Благодаря ви момичета за огромната искреност и истина от всеки ваш постинг.

1. Имам един много ранен спомен, как с дядо седим на една пейка в парка на „Герена” в София и той ми подава печени кестени от една хартиена фуния.

2. Когато за пръв път се престраших да кажа на майка ми, че съм влюбена, а тя се престори,  че се задавя със закуската си, която малко преди това й бях занесла. След което ме подигра. Като цяло изигра много лошо сцената – още ме боли.

3. Преди петнайсет години – аз тийнейджърка, пием със съседката кафе вкъщи и тя подкача майка ми каква баба ще стане от нея. Реакцията на майка ми „децата си имат родители, няма какво да ми хвърлят внуците на мен”. Сега и 500 дни в годината няма да й стигнат да играе с Хана на „дай, Бабо, огънче”.

4. Естествено първата ми голяма любов – започна много бурно и завърши много грозно.

5. Когато се изнесох от къщи, преди да се омъжа, родителите ми не ми говориха осем месеца. Сега тичат презглава към телефона.

6. Един бънджи скок от Аспаруховия мост.

7. По време на една от сесиите, преди много тежът изпит, когато с най-добрата ми приятелка се напихме като казаци в 6,30 сутринта – всъщност беше планирана закуска. Майка й ни заведе до спирката на бл. 43 в Младост и ни предупреди да държим минимум дистанция десет метра от преподавателката. Скъсахме колегите от вицове и бъзик, влязохме и изкарахме изпита без усилие.

8. Пътувам за подписването ни. Полетът беше София-Дюселдорф на 12 септември 2001. Най-празните и тихи летища, които някога съм виждала.

9. Същата приятелка от 7.  – вече кума на сватбата ми – държи речта си в стихотворна форма – нейните стихове. Поезия от най-висока класа.

10 . Сблъсъкът с многобройни представители на западната култура вече пета година, което ми даде усещането, че незаслужено сме се комплексирали като нация години наред.

11. Когато мъжът ми за пръв път ме излъга.

12. Когато за пръв път видях Северното сияние – парализирах се. От същия времеви отсек – на фона на отрупани със сняг гигантски елхи едно бонбонено-розово небе, което се получава, когато слънцето е под линията на хоризонта.

13. Когато отидохме в местната клиника, за започнем „ин-витро” процедура – имах двумесечна диагноза „стерилитет”, а се оказа, че вече съм бременна. Дойде рождения ден на мъжа ми и вместо покани изпратихме на бабите по една картичка с първата ехографска снимка и ваучер за бебе. После го загубих.

14. Малко след това сънувах името на бъдещото си дете.

15. В седмия месец от бременността ми ми гръмна прешлен, а бях сама вкъщи, мъжът ми за пореден път спасяваше капитализма на майната си. Три дни спах на пода, защото не можех да се кача на леглото, лазех до тоалетната и ужасно се страхувах нещо да не стане на бебето, даже парацетамол не смеех да взема. Въпреки това в четвъртък вечер отидох да взема мъжа си от гарата и не можах да изляза от колата. На другата сутрин рано-рано ме вкараха в болницата и в продължение на десет дни имах виртуални срещи с бебето, докато я слушахме на сонограф как хълца и сърчицето й тупти.

16. Сутринта преди раждането отидох пеша до болницата.  Липите миришеха направо убийствено - както само сутрин могат да миришат. Така се е гравирала тази миризма в съзнанието ми, че всеки път, като я усетя, си мисля „липите вече цъфнаха, време е Хана да се ражда”.

17. Малко по-късно – на операционната маса – деловото суетене на екипа и новината, че вместо нормалната епидурална получавам големия чук на пълната, защото иначе „няма да те хване през срасналите ти прешлени и ще те дерем на живо”. Усещането че съм къс месо, обаче не ми пука, защото остават броени минути до срещата ми с дъщеря ми. По-късно се събудих от някой, който се дереше. Започнах да викам „Хана” и това ме разбуди напълно. Гледам мъжът ми съблечен, Хана върху гърдите му, той шмърка и ми я подава. Червейчето пролази нагоре, намери си каквото й беше казала природата и
се успокои.

18. Вечерта след раждането на Хана, когато тя гледаше с огромни, тъмни, извънземни очи от кошчето към мен /или поне така си мислех/, а светлината от нощната лампа отразяваше две звезди в тях.

19. Три дни след това откриха пробойна в една от сърдечните й клапи. Ужасът и безпомощността, отново делови екипи – знаете ли как се мери кръвно на тридневно бебе? Милото ми дете, оковано в кабели и покрито с ехографски гел, и лекарката, която ме успокоява, че това не пречи на растежа и че е възможно от самосебе си да изчезне. Дадоха й специален паспорт с диагнозата „сърдечна грешка” После страхът термометърът да не покаже повече от 38,5, защото това означаваше винаги антибиотик. 

20. Седем месеца по-късно – отвратителен февруарски ден, най-прекрасният февруарски ден в живота ми, когато се оказа, че клапата се е затворила и че според лекаря „няма случай в медицината  проблемът да рецидивира”. Танцувах с бебешкото столче по заскрежените улици и имах чувството, че мога да подкарам колата и без да я паля. Залепихме паспорта в бебешкия албум.

21. Малко по-късно – една ужасна снежна буря високо в планината, по време на която всичко беше толкова бяло, че не виждаме къде стъпваме, а Хана спеше блажено в шейната. На другия ден видяхме, че като в лош екшън сме били на метри от стръмен склон.

22. Когато баща ми - иначе дисциплиниран и плах човек - успял да преодолее митничарския кордон на летище Бургас миналата година и цъфна, докато чакахме багажа на лентата - не можеше да изтърпи да чака още половин час внучката си. Прекрасната почивка, която имахме след това - блаженство и безпроблемие. Самозабравата на баща ми всеки път, когато играе с внучката.

23. Когато Хана имаше възпаление на сливиците и вдигна 40 градуса температура, аз й слагах гривнички с оцет и белтък и всяка минута умирах от страх и болка, а тя ми подаваше куклите от леглото, за да ги лекувам и тях. Получи се нещо като лазарет в бебешкото легло и всеки път като сменях нейните гривни, тя обръщаше тези на куклите.

24. Когато на последната ни отпуска Хана поздравяваше със звънко „халЮ” /с патентовано ударение на втората сричка/  всеки в радиус от 20 метра – независимо дали ставаше дума за забързан към тоалетната мъж или за възрастна монахиня. Това се случи и когато покрай нас в едно улично кафене мина една група американски хористи, а Хана беше цялата омазана в шоколадов сладолед.

25. Когато родителите ми идват при нас на гости. Ужасната тежест на огромната радост от срещата и усещането, че започва обратното броене до момента, в който ще се разделим.

26. Когато тичам с кучето.

27. Когато успях да прехвърля мислите и идеите си от български на английски, после на немски и ги публикуваха.

28. U2. Ако знаят колко пъти са ми спасявали живота... И най-великия от всички техни концерти, на които имах щастието да присъствам – в Сараево.


Подозирам, че няма да си остана само с тези, защо ми вкарахте мухата в главата да ви питам, амаха

Малко дълго се получи, но вината е изцяло ваша  bouquet
Виж целия пост
# 306
.....когато на "Бебешката музика" пусках 'Voce di Corsica' и един 2-годишен Дани каза: "Дядо Боже пее!"......
Виж целия пост
# 307
.....когато на "Бебешката музика" пусках 'Voce di Corsica' и един 2-годишен Дани каза: "Дядо Боже пее!"......
Хмм, ама тия били впечатляващи! Wink

Отворете този сайт и ще ги чуете:
http://www.vocedicorsica.com/
Виж целия пост
# 308
42.  Още една случка в офиса вчера, която дойде да ми покаже, че никой не е забравен, нищо не е забравено и злобата човешка не умира Close. Да ме вкара в мисли дали по произход все пак mobbing не е българска дума, след като в чужбина за подобно нещо уволняват, а тук издигат. Както и да ми напомни факта, че подавайки на някого ръка е твърде възможно той да ти я отхапе впоследствие Confused. Въпреки всичко смятам да продължа да бъда добър човек. Но вече ще си пазя гърба. 
Виж целия пост
# 309
16.Когато синът ми ме целува и казва, че ме обича "високо до небето ("соко бето")
17.Когато гледам делтапланерите да се реят над планината и знам, че един ден и аз така ще полетя.
18.Когато усещам как слънцето грее специално за мен и цялата вселена ме обича.
Виж целия пост
# 310
...Той ме омагьосва с очи. Стои на глътка разстояние - аз съм с друг, но искам него.

...Той моли художникът да ме нарисува..."Не мога" - отговаря художникът - "Не виждам нищо необикновено в нея!"...

Виж целия пост
# 311
Разревахте семейството ми с тази тема.

А сега и аз да се разпиша:
1. Татко, мама и аз гушнати се пързаляме на една шейна.

2. С баба ми от Хасково сме се качили на черешата, берем и ядем череши, а тя е на по-висок клон от мен.

3. Пак с нея излизаме в 19,30 купуваме си по една боза и баница за вечеря, след което отиваме на кино.

4. Неделните сутрини, когато другата ми баба прави мекици за всички, те ухаят приятно, а аз си играя с моето тесто.

5. Аз вече тийнейджърка правя следобедна закуска на село за братовчедите ми - филии с яйце и сирене на грил и изтървам готовите филии на пода, а баба ми вместо да ми се скара, както правеше майка ми просто каза - "ще направим други" и учудването й защо я прегърнах и през сълзи й казах, че я обичам

6. Вечерите с режим на тока, когато на свещи с майка и татко играехме на рулетка.

7. Един обед, когато се събудих и видях, че от хладилника липсва моето парче диня, което не бях изяла предната вечер и  се накарах на вуйчо защо ми е изял динята, а той съвсем спокойно ми обясни, че прибирайки се на обед уморен от жегата, като отворил хладилника и видял изстуденото парче диня просто не могъл да му устои и как ме изведе веднага и купи огромна диня в обедната си почивка и съжалението ми до днес, че тогава не му се извиних за отвратителното си поведение.

8. Първото кафене на вуйчо ми и песента Wonderful Life и прекрасното настроение и спомени, които ме обземат когато чуя тази песен.

9. Аз на 16 и обяснявам разпалено на майка ми какво е сбъркала във възпитанието ми и как отношението й и епитетите, които е използвала по мой адрес са ме направили неуверен в себе си човек, как малко по малко съм й повярвала, че за нищо не ставам и нищо няма да излезе от мен, как тя пуши цигара от цигара и мълчи, а очите й са пълни със сълзи, които преглъща, и как след това станахме приятелки.

10. Как най-добрата ми приятелка се връща за да кандидатства в Университета, след като завърши гимназия в друг град и откриваме, че все едно сме се разделили вчера, а не преди 4 г.

11. Погледа на баба ми когато отидох в обедната си почивка при нея на свиждане в болницата.

12. Момента в който мъжа с когото живеех се опита да ме удоши, а след това ме попита дали го обичам.

13. Зълва ми ме води на гинеколог, а аз едвам ходя. Как кратко, точно и ясно обясни какъв е проблема и когато доктора каза - ще имате бебе, желано ли е?, отново отговори вместо мен с -да, и той тогава каза - да видим какво можем да направим за да го задържим и как след 10 дена видях едно малко тупащо сърчице.

14. Радостта на таткото, че ще си има момиченце.

15. Как плачеше всеки път за тати, когато свиждането в болницата свършваше, радостта й, че отново сме си у дома и как викаше през сълзи:"не боцкай" и "боли" без да се буди точно в часа за инжекцията.

16. Как когато бе на година и половина едно момиченце в сладкарницата искаше да си играе с нея, а тя предпочиташе да обикаля като свободен електрон и как едно момченце ядосъно от нейното поведение я събори и започна да я рита, а приятелят му го започна да рита него и да му вика "не дей"

17. Сълзите в очите на майка ми когато мъжа ми й разказа как прибирайки се в 3 през нощта майка му ни казва, че малката тъкмо е заспала, а мъжа ми попита - ами защо не ни извика, а тя отговори - а, един път сте излезли и как аз се скрих, че заплаках, защото подобно отношение не съм срещнала в своята майка /е, положението след този разказ е различно/
Виж целия пост
# 312
добави още един прекрасен щрих към прекрасния ден, в който се роди дъщеря ми.  Simple Smile

Днес ли е? Да ти е честит празника на малката красавица!!  newsm59
Виж целия пост
# 313
Тази сутрин в 7,06 направи 3 г.

Мерси много.   love001

Довечера ще има   party041 в семеен кръг, а в неделя  Tada  bigdance2 newsm38 голеемия купон.
Виж целия пост
# 314
Бях пропуснала тази тема.
От два дни ви чета и буцата не слиза от гърлото ми и рева като магарица! Толкова чудесни хора има тук! Толкова радост и болка сте разказали, чувствах се съпричастна с всеки от вас! Искрено ви се възхищавам!!!   bouquet

Ето и моите моменти, не хронологично, не по значимост, а както ми идват:
1. Зима е, дядо ме води на градина с шейната, снегът скърца под обувките му и блести с хиляди искри на светлината на уличните лампи ;
2. Летните вечери с другите ми баба и дядо, когато излизахме на хлад пред къщата, те, нашите, аз, леля и чичо, братовчедите ми и дълго-дълго разговаряхме ;
3. Предусещането, очакването на мига, в който виждах морето всяка година;
4. Мрачен есенен ден, аз съм на разходка с баща ми и той ми разказва една статия от "Наука и жизнь" за генното инженерство. В този ден реших, че искам това да бъде моята професия. Почти такава е!
5. Когато братовчедка ми дойде до нас да ми каже, че съм спечелила стипендия да си "доучвам" в Париж. Телефонът ни беше повреден този ден.
6. Когато няколко месеца по-късно кацнах в Града на светлината и усетих, че съм си на мястото в него.
7. Когато един по един си отидоха двете ми баби и двамата дядовци, които така искаха да танцуват на сватбата ми, но не я дочакаха.
8. Разходка из северна Франция с един приятел, с който се отбиваме да посетим военните мемориали на загиналите френски и британски войници в битката при р. Сома през Първата Световна война. Хиляди бели кръстове на ослепително зелена поляна, имена, една и съща дата на смъртта и възрастта им - 16-18-19-22-24 години. Най-възрастният, който видях, беше на 37. В този момент осъзнах, че страниците в учебниците по история са хората, пред чиито гробове стоях!
9. Когато видях сълзите в очите на родителите ми, когато ме видяха след близо едногодишна раздяла.
10. Посрещането на 2000-та година, фойерверките на Айфеливата кула и аз в прегръдките на голямата ми любов.
11. Депресията, когато любовта от точка 10 ме замени с друга и дори нямаше смелостта да ми го каже в очите.
12. Най-добрата ми приятелка, с която се познаваме от 10-годишни. Независимо, че сме далече, знаем че ни има. Дългите ни разговори, в които прекрояваме света, гадаенето на карти, споделените преживявания, реплики, които сами ние си знаем, гледането на "Когато Хари срещна Сали" по Коледа в кино "Одеон", нашата обща история.
13. Всички реплики на момчетата около мен в тийнейджърските ми години от типа: "Страхотен човек си и жесток приятел, та я ми кажи, тази твоя приятелка ей там има ли си гадже и ако не, имам ли шанс!" Това ме направи по-силна и по-мъдра.
14. Букетът бели лалета, който сегашният ми съпруг ми поднесе на първата ни истинска среща и когато при първото ми посещение в ергенската му квартира с учудване и одобрение забелязах, че има на касета "ТНХ 1138". изумлението му, че знам какво е "ТНХ 1138" (първият пълнометражен филм на Джордж Лукас  Laughing);
15. Като споменах Джордж Лукас - първият кадър от "Междузвездна война" (истинската) - с имперския разрушител, който не свършва  Grinning
16. Когато на рутинния преглед една седмица преди термина ми, докторът каза "Бебето има проблем със сърцето, трябва веднага да го извадим". При събуждането видях мъжа ми, който ми каза, че всичко е минало добре и че Камбанка е наред. Как на следващия ден, превита на две и омотана със системи се довлачих до кувьоза и я видях за първи път!!! Толкова малка и беззащитна...
17. Когато малката шушулка се затичва към мен с викове "мама! мама!" всяка вечер като отключа вратата и веднага след това видя усмивката на мъжа ми, пълна с радост  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия