"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

32.  Когато прочета какво е писано тук и от сивото ежедневие отново полетя нагоре, когато обърна поглед към стойностните неща в живота.

-Нося на една майка с 4 деца разни неща за хапване и пособия за рисуване, на другия ден звъня и питам как са децата , а тя казва "седят в хола, рисуват и са много щастливи". Почувствах се страхотно. Следобяд им карам един хладилник, а де4ковците радостно викат от съседния двор, в който си играят "Еми! Еми!"
- виждам как с малко можеш да направиш детските очички да греят и душата ми ликува...

Вече го писах, но наистина благодаря от все сърце за тази тема      
Не съм чела по-вълнуващи неща от много години насам. След като прочета една от вас, имам желание да видя и нейни снимки, и снимки на хората, за които е споменала, за да разбера, за да си представя още по-добре. Много дълбоко ме засегнахте (в най-хубавия смисъл на думата) с вашите признания. изкушавам се да напиша още няколко "мига от пролетта" - макар и не най-важните, но са белязали нещо в мен...

вчера - когато видях прегръдката на едно момче и момиче на славейков...нещо ми стана...

днес - когато видях как едно момче обича едно момиче...толкова се натъжих...

наскоро - синът ми внимателно е забелязал, че съм поляла всичките цветя, но ме дърпа назад, за да полея и цветето във вазата!

влизам в един магазин и чувам една музика...иска ми се да съм лудо влюбена...

точно в този момент - пиша ви за душата си, но не мога да ви кажа всичко, страх ме е...

разказвам на една колежка за една голяма любов...връщам се назад...любовта беше споделена, но неизживяна...тъжно ли е това или красиво?!

лалетата пред БТА тази пролет - толкова надежда!!!

албена - незабравима, незапомнена...

созопол - вечен, стар, болезнен...

адът от една фобия и моята неразделност с нея...

разказ за едни грейпфрути от бабата на приятелка... как може тя да знае, че този разказ ще ме осакати толкова силно

моето мъртво папагалче - и то как би могло да знае...

първото ми кученце го няма вече, майка ми плаче - животът му е бил по-кратък отколкото Господ е желал...

вярата ми - в Господ, в Доброто, във Вечността

ох, не мога повече, много ми натежа

Лора, 

Моите 17 или повече...
Благодаря на Umbra, че ги изтръска от нафталина...Така се диша по-лесно...

"Те винаги започваха скандала различно:

Майка ми се прибираше посред нощ, чупеше прозореца на входната врата, за да отключи...

Баща ми влизаше тихичко в стаята, където спяхме....и още по-тихичко започваше да изважда и изхвърля на двора целия ни багаж.

Бият се! Викам полиция! Баща ми се усмихва на вратата и твърди, че нищо не се е случило. Той е човек с обществена позиция! Вярват му.

Малка съм. Не знам какво да направя. Решително скачам от терасата на вторият етаж. Никой не ме забелязва. Не е достатъчно високо, за да ми обърнат внимание...Само розите на баба сведоха главички.

Тя се прибира следобед и казва: Това беше всичко!

Не вярвах, че един брак може да приключи толкова бързо, а и да те кара да се усмихваш!

Аз "бягам" в София! Товарят багажът и миналото ми на едно камионче...Големият град! Имам надежди..., мечтая!

Седмица по-късно – големият град така ме е смазал, че се страхувам да отида до кварталният магазин и да си купя нещо за ядене.

Тя ме кара да го осъдя за издръжка. Аз тръгвам да се оправям с адвокати. 8-ми клас съм. Много ми е криво за него, но не мога да се противопоставя на нея.

"Приятелите са там, където си ти"! Потвърждавам го. Мразя Троян. Там няма къде да се върна...

81-во, не ми харесва, премествам се в 128-мо. Директорката казва на майка ми, че като дете на разведени родители, май не съм подходяща за нейното училище. Сякаш ми слага печат...

Нямам грам самочувствие. Една известна сега персона – основна конкуренция. Но в голямото междучасие ме черпи от бисквитите си, а аз съм гладна!

Един много висок мъж ме белязва непоправимо. Всячески. Казва ми, че бездомните кучета имат избор – или да се обрекът на смърт, или да станат хищници!

Часът по философия. Контролното. "Същността и смисълът на познанието". ...."И., поднесено е доста интересно и нестандартно, с какво мислиш да кандидатстваш? Пишеш добре!"
Пак се смотвам...Учителката търси моята работа. Чете. Минутка до звънеца..."В. – тонът не ми харесва, очаквам критика, нещо не е наред и се готвя да потъна в земята – Страхотно си го написала!".

Ситуирам се в ролята на любовница... Години по-късно - една връзка, която доста се проточи във времето (но това е от Сегашна гледна точка!!!) Нямам емоция…Само жалба по отминало време, в което от глупави размишления дали г-н Възрастният господин ще се разведе заради моя милост, изпуснах част от Мечтите си…

Мисля си, че съм различна, че си струвам. В Пирогов обаче съм само една от другите, които повръщат въглена...

Интернет – новата революция...Като под наркоза съм...Намирам  НЕГО! Но не съм сигурна дали го искам....

С майка ми пием кафе до паметника Левски...Питам я какво да направя...."Не се замисляй, друг такъв мъж няма да се случи в живота ти"!

Два месеца след запознанството, нося с тиренце Неговата фамилия....

Не го обичам още, струва ми се – но щом се събудя сутрин, знам, че Този Мъж, Този Път - няма да си отиде...

Майка ми крещи в лицето ми -  че от мен нищо не става – Той застава пред мен и казва, че тя вече няма ангажименти – той ще се грижи за мен!

Защитавам дипломната си работа – "Нелоялна конкуренция в Интернет". Моят съпруг седи в огромната аула и ме подкрепя с очи...Здраво съм се вкопчила в златното колелеце на пръста си – вярвам му!

След звучното "Отличен" си позволявам да се изгавря с комисията, намеквайки (в пряк текст), че искрено се надявам отличната оценка да не е в резултат от неразбирането на проблема…Но всичко е суета…

Слънчево затъмнение! Август 1999. Моята Ралица е само 2,300...Няма кой да ни прибере от родилният дом, нямаме кола...Неговите родители ни бойкотират, защото не носи името й/му...

Рада – малко повече от 2,300 кг. Този път свекърва ми е приготвила новите дрешки за изписването...Името обаче пак се оказва "от значение"...Има обаче кола, ...но нямаме дрехи...Той набързо е изпрал и приготвил каквото е намерил в кашоните от каката...Моето бебе е със скъсана блуза, старо одеалце...всички други не се виждат от панделки...Плача! Една неочаквано разбрана сестра, ме убеждава, че така връзката между децата ми ще е по-силна...

Усещам всичко - толкова делнично…

С удоволствие установявам, че Делнично не е равно на Безнадеждно…

Потресена от истарията на Вики, откривам bg-mamma.

Срещам Umbra."

Благодаря ти, Ваня! 

мразя списъците, струва ми се, че осакатяват изброеното. нека този път обаче се включа в тази стилистика:
1. споменът за първото посещение на гроба на майка ми, тогава съм само на три и половина
2. мигът, когато се отрекох от господ, защото видях баща ми да плаче на гроба на брат ми
3. моментът, в който синът ми не изплака при излизането от утробата ми, и кислородната палатка
4. онази нова година, когато чужд мъж влезе в живота ми без мое съгласие
5. онази жена, която ме взе от улицата, даде ми шанс да се докажа, а после, на втория ден, стана да ми отвори вратата
6. тогава, когато разбрах, че съм приета в един вуз и не проверих дали съм влязла в другия
7. първата рана на сина ми и гордоста, с която ми я показваше - на мен и на целия свят
8. онзи миг, в който студентската ми любов ми предложи брак само защото знаеше, че аз го очаквам
9. онзи миг, в който голямата ми любов не ми предложи брак, защото искал да бъде с мен без юридически обязаности
10. онзи полет с делтапланер, когато проумях, че мога да живея както искам, а не както се налага от глупавите светски правила
11. синът ми е само на 14 дни, а вече сме в болницата - опасанато му в кабели телце и усещането, че животът вече не ми принадлежи
12. мигът, в който мъжът ми не знае как да поеме чувала, в който се губи дребен при изписването ни от родилното
13. вкусът на загоряла бобена каша - най-вкусното нещо, което съм опитвала през живота си е именно нагарът по бабиния тиган, след като ми я е сготвила
14. мигът, в който просто усетих, че и аз ще умра - бях на 18 и ядях яйца на очи
15. когато се намразих и заобичах, защото нямам никакъв талант, а всичко постигам с много работа
16. онзи страх, когато телефонът ми не звънна нито веднъж за целия ден
17. когато синът ми се буди в два през нощта, казва ми :"мамо, ела да ти кажа нещо на ушенце", прошепва обичам те и просто заспива между нас

Вили,    , за друго думите са прекалено ... делнични, дори и в неделя вечер. Важното е ние да сме колкото се може по-често празнични.

Вили,      - Това е от възхищение , не от съжаление. Редактирам се, за да не спамя хубавата тема

Хе, хе! Еми, Umbra!
Надявам се не съм провокирала съжаление...
Благодаря ви!

1.  Усмивката на дядо
2.  Когато го чакахме с баба, след рабопта в градинката
3.  Изневярата на баща ми, и как трябваше да изкарам една   нощ          в дома на любовницата му.
4.  Когато разбрах, че най-добрата ми приятелка се друса.
5.  Когато Гери почина от свръх доза в банята
6.  Сълзите в очите на майка й
7.  Първият път и разочарованието от него - какво пък беше тва по  дяволите 
8.  Тайните ми срещи с първата ми голяма любов.
9.  Срещата с бившата му жена
10. Опита за самоубийство на баща ми
11. Когато го намерих
12. Когато за първи път опитах да пуша хероин
13. Когато ме изключиха от у-ще заради 12 и боя който отнесох
14. Когато кучето ми умря
15. Ражднето и сълзите в очите на мъжът ми
16. развода на родителите ми
17. Когато майка ми срещна сегашния й съпруг - отдъхнах си

Браво на вас, че отново подхванахте темата, една от малкото, които те карат да се замислиш за стойностните неща от живота...
Обаче... колко болка има по света........

Не ми се споделя много сега, само нещо мъничко:

Когато дъщеря ми каза за първи път 'мамммаммамма', и оттогава насам всеки път, когато го казва и ме гледа доверчиво и с някаква молба и очакване в очите.

1. Първата ми любов - несподелена и нещастна.
2. Когато ме приеха да следвам.
2. Сутрин когато се връщам с нощния влак, чувам гларусите и чайките и знам че баща ми е запалил цигара и ме чака на терасата.
3. Втората ми любов - скучна.
4. Когато разбрах, че майка ми е болна от рак.
5. Третата ми любов- незнаех, че това е ТОЙ.
6. Предложението за брак.
7. Деня на сватбата.
8. Сълзите в очите на бащата на булката и усещането, че съм го изоставила и предала.
9. Двете чертички и щастието на съпруга ми.
10.Раждането на дъщеря ми.
11.Когато за първи път я гушнах.
12.Когато едно момченце ми извика "Лельо......." Ужас! Все едно съм на 100
13.Сутрин към 6:00 когато пия кафе и запалвам цигара.
14.Когато майка ми ми каже "Справяш се"
15.Когато се връщам от работа вечер през зимата.
16.Когато съпругът ми ми каже "Картофче..."
17.Когато след малко бебока ще се събуди и ще се протегне.

Абсолютно същото, но като заменим Депеш с Металика.

1. Когато баба ми каза, че щом татко ми е лош с мама, ще ни приберат и повече няма да ни види, а аз се разплаках и казах:"Ама аз обичам и него".
2. Когато си мисля за всичките жертви, които майка ми е направила и продължава да прави за мен. Това ме кара да се чувствам виновна и ми е мъчно, че не мога да ги компенсирам, а тя заслужава цялото щастие на света.
3. Когато по цяла вечер играех с дядо и после ми разказваше са Пижо и Пенда, когато се пързаляхме двамата с чук и гека на Витоша. Когато го чакахме на летището след командировка. Когато разбрах, че е болен. Когато пътувах в рейса към София и не знаех дали ще успея да го видя жив. Когато след 2 часа вече се молех по-бързо да си отиде. Всеки път, когато видя някоя черта от него у някой непознат дядо на улицата. Когато карам всеки ден колата му и си мисля, че бих вървяла всеки ден пеш километри, само да бъда с него още малко. Когато отдем до вилата, а той не е с нас.
4. Болезнените процедури, които правиха на моето коте - изстискването на пикочния мехур. Как умря в ръцете ми и се ужасих. Как не можехме да изкопаем дупка за гроб във вкочанената земя.
5. Когато мама понякога закъсняваше вечер без да се е обадила и аз плачех на прозореца докато не я видя. Когато ми каза, че иска на погребението и да пусна Ададжио на Албинони и аз се ужасявам, че някога ще дойде този момент.
6. Когато осъзнах с глупавата си постъпка как съм наранила баща ми и още не съм му се извинила.
7. Когато тогавашното ми гадже ми каза, че не ме обича вече и наистина го усетих с цялото си същество.
8. Когато месец и половина по-късно ме прегърна и знаех, че ще е завинаги.
9. Когато съм била в реанимацията след секциото под упойка и момичето от другото легло ми разказа, че по-зелен човек от него не е виждала.
10. Когато мама първо е попитала аз как съм след като и се е обадил.
11. Когато някой или нещо нарани Вики, а аз не мога или не бива да отвърна.
12. Всеки път когато някое от децата ми се разболее.
13. Когато шиха Вики в Пирогов и чакахме отвън.
14. Когато като се роди Васко мъжа ми на никой не беше казал как ще се казва бебето, защото можело да съм размислила.
15. Първият танц на сватбата ни и преди това като поиска ръката ми с най-романтичното предложение на света.
16. Когато Вики като беше бебе спряла да плаче като и пуснали касетката със записа на песничката, която и пеех.
17. Изпращането и след това първата му отпуска от казармата.
18. Когато баба ми винаги разбира по гласа ми, че нещо има колкото и да се преструвам.
19. Всеки път като го посрещам и изпращам на път. Когато ми написа стихчето в акростих.
Сигурността и спокойствието, които ми дава и успокоението, когато ме прегърне.
20. Когато в най-бедните години майка ми ми се скара защо съм купила този кашкавал.
21. Когато Васито тича с проходилката към врата като чуе, че се прибирам. Това се засега - отивам при слънчицата ми.