-Сълзите в очите на баща й, когато ме изнесоха с количката от операционната
- Когато ми целуваше ръцете, пак на тази количка...сълзите му капеха върху лицето ми...
Благодаря ти, че ме дари с най - прекрасната дъщеря - тези думи няма да забравя никога
- Нощта 30 часа след раждането й, когато ми съобщиха, че повръща кръв...как ме разпитваха, мънкаха, нищо не казваха...
- свличането ми в коридора пред детското отделение, гръмотевиците и бурята които се разразиха тази нощ...
- мисълта, че няма да живея повече, страха, че детето ми си отива...мисълта за голямата ми дъщеря - че има нужда от мен...
- дългия разговор с анестезиолога, който бяха изпратили в стаята ми за да ми бие нещо успокоително...
- празния ми поглед в нощта, мислех си, че три етажа са малко, че ще оцелея ако скоча, и пак образа на голямата ми дъщеря, вътрешния ми глас, който ми повтаряше, че тя ще има нужда от мен...
- когато отивах да я видя...системите в мъничкото и краче, измъчената и ...болката изписана на личицето й, опитвах да я кърмя....а тя само проплакваше...
- трите безсънни нощи и дни, чаках да ми кажат, че това няма да се повтори, че тя е добре...
- обикалянето ми непрекъснато от етаж на етаж, цялата градинка...плача, мъката, болката...
- докато другите лежаха и се възтановяваха, аз не усещах нито операция, нито болка...нищо - само болка от това, което се случва
- стопих се като свещ...изписаха ме 6 кг. под собственото ми тегло от преди забременяването..
- най - щастливия ден, когато ми казаха, че Джули е добре и е готова за изписване.
- въпреки недоспиването, сега се чувствам най - щастливата жена:
Имам най - прекрасните и обичани същества!
Благодаря на Господ, че не ми отне това, което съм чакала толкова много!

