"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 052
  • 1 383
# 330
*- 29.06.2006 - когато изплака малката Джули
-Сълзите в очите на баща й, когато ме изнесоха с количката от операционната
- Когато ми целуваше ръцете, пак на тази количка...сълзите му капеха върху лицето ми...
Благодаря ти, че ме дари с най - прекрасната дъщеря - тези думи няма да забравя никога
- Нощта 30 часа след раждането й, когато ми съобщиха, че повръща кръв...как ме разпитваха, мънкаха, нищо не казваха...
- свличането ми в коридора пред детското отделение, гръмотевиците и бурята които се разразиха тази нощ...
- мисълта, че няма да живея повече, страха, че детето ми си отива...мисълта за голямата ми дъщеря - че има нужда от мен...
- дългия разговор с анестезиолога, който бяха изпратили в стаята ми за да ми бие нещо успокоително...
- празния ми поглед в нощта, мислех си, че три етажа са малко, че ще оцелея ако скоча, и пак образа на голямата ми дъщеря, вътрешния ми глас, който ми повтаряше, че тя ще има нужда от мен...
- когато отивах да я видя...системите в мъничкото и краче, измъчената и ...болката изписана на личицето й, опитвах да я кърмя....а тя само проплакваше...
- трите безсънни нощи и дни, чаках да ми кажат, че това няма да се повтори, че тя е добре...
 - обикалянето ми непрекъснато от етаж на етаж, цялата градинка...плача, мъката, болката...
- докато другите лежаха и се възтановяваха, аз не усещах нито операция, нито болка...нищо - само болка от това, което се случва
- стопих се като свещ...изписаха ме 6 кг. под собственото ми тегло от преди забременяването..
- най - щастливия ден, когато ми казаха, че Джули е добре и е готова за изписване.
 - въпреки недоспиването, сега се чувствам най - щастливата жена:
 Имам най - прекрасните и обичани същества!
Благодаря на Господ, че не ми отне това, което съм чакала толкова много!
Виж целия пост
# 331
*не знам кое по ред* - Тази вечер, когато остава само един час до края на рождения ми ден, а аз все още не съм го усетила. И как се надявам времето да се върне обратно, за да може да мине по друг начин. И това колко сама и безнадеждна се чувствам сега, колко отчаяно ми се иска да изчезна.
Виж целия пост
# 332
Буболина, радвам се, че всичко е приключило  и малката Джули е добре Hug
Виж целия пост
# 333
Буболина, радвам се, че всичко е приключило  и малката Джули е добре Hug
Благодаря ти, сега вече е добре, казват, че е било еднократно.
Дано повече бъдещи майки да прочетат това:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=110589.0
С благодарност към CTramell , която в този тежък за мен момент ми помогна много.  bouquet
Акушерките в болницата казаха, че преди демокрацията се е слагал вит. К на всяко бебе, но сега няма такава практика. Confused
Виж целия пост
# 334
Буболинка, малката е родена на хубав и голям християнски празник, Бог я е пазил и ще я пази малката кукла, много са хубави двете с кака й на снимката, много мила снимка, да са ти живи и здрави и да сте все по и по-щстливи!!!
Целувки на Джули  Heart Eyes
Виж целия пост
# 335
ester, благодаря ти!  bouquet
Виж целия пост
# 336
Умбра, една прегръдка голяма от мен и честит рожден ден!  Hug

Бубе, много се радвам че всичко при малката красавица е наред сега! Нека Господ ви пази и нека се обичате все повече и малката принцеса да ви носи само радост!   bouquet Heart Eyes
Виж целия пост
# 337
...сега се чувствам най - щастливата жена: Имам най - прекрасните и обичани същества!...
Буболинка, желая ти от все сърце, винаги да се чувстваш така. Целувки за двете Ти принцески. Heart Eyes

...И това колко сама и безнадеждна се чувствам сега, колко отчаяно ми се иска да изчезна...
Умбра, честит Ти празник, и как можа да го напишеш това отгоре: сама и отчаяна, именно тук където имаш толкоз приятелки и близки, сродни души. Ще видиш че утрешният ден Ти е подготвил една страхотна изненада, само да не забравиш да се похвалиш тук, чули?! Hug

...Не мога по никакъв начин да пропусна нито едно от двете събития...
Сексапилната и сакралната дама, няма и да ги пропуснеш. Човешката душа е необятна и огромна. В нея има място както за скръб и печал, така и за радост и любов па били те събрани и в един ден. Успех утре и на двете събирания, и второто наистина да го изкараш както само Ти можеш.  Hug
Виж целия пост
# 338
18. Родителите ми от две седмици са в Германия. Не се бяхме чували от няколко дни. Вчера детето ми вдигна много висока температура - няма да описвам през какъв ад минахме, за да се справим с проблема, но страшно се уплашихме. Тази сутрин мама звъни разтревожена и разплакана от Германия - снощи сънувала ужасни неща и се обажда, за да пита как сме. Не знам как да назова това чудо - безгранична майчина любов ли, невероятна интуиция ли, но факт е, че макар на хиляди километри от мен, мама е усетила, че сме имали проблеми... Обичам те, мамо! Hug
Виж целия пост
# 339
Margarita, Kalida, благодаря ви за милите думи и пожелания, днес наистина е много по-добър ден и затова тази вечер ще празнуваме   bouquet
Нимфетка, надявам се вече всичко с малкото човече е наред  Praynig
Виж целия пост
# 340
35. Ококорени детски очи, смях и глъч като резултат от моята добре свършена работа. Просто съм щастлива.
36. Откраднаха ни автобуса, катастрофирали с него и сега сме без колела. Ужас!
37. Баща ми направи инсулт. За малко оттатък, но  вече е жив и тежко парализиран.
38. Най-после ме приеха във ВИТИЗ, мамка ви, доказах ли ви, че мога!!!
39. Инфлация, стачки, барикади, студентско движение, студ - колко ли ще струва кафето утре...
40. Благодаря ти, Татяна, че ми спонсорира сесията!
41. Празник е - 40 г от създаването на театъра. Тук проходих, тук израснах, сега играя на сцената. Толкова съм щастлива
42. Поредната сесия, горчиви изпитания, гладуване, спане по дървени сандъци в академията
43. Най-важната среща в живота ми - срещнах мъжа на живота си, без да разбера това.
44. Пълно слънчево затъмнение, получаване на виза - треперя от вълнение
45. Главата в торбата - заминавам на среща със съдбата си.
46. Открих любовта на живота си. Тук ми е мястото, чувствам се у дома си!
47. Най-невероятното пътуване към Родината - опознай Европа, за да я обикнеш. Цената - липса на глас
48. Има 2 чертички! Невероятно, но факт - ще ставам мама.
49. Най-скромната сватба - дори забравих да си поръчам букет
50. Навършвам 30 - далеч от роднини, току що омъжена. усещането е странно
51. Станах мама!
Виж целия пост
# 341
1.Денят,в който за първи път видях как изглежда синът ми и чух неговият глас.
2.Денят,в който се докоснах за първи път до дъщеричката ми.
3.Денят,в който едно обаждане превърна в реалност мечтите ми да записвам и издавам песни
4.Денят,в който легнах под скалпела,гримирана и уплашена и когато чух анестезиолога да казва"Усмихни се"
5.Денят,в който разбрах,че ще живея.
6.Денят,в който стоях до баща си и се молех да остане жив
7.Денят,в който оглушах и нощите, в които полудявах от безсилие
8.Денят,в който остарявайки с една година се разплаках от красивият жест на моя съпруг.
9.Денят,в който полуглуха  заминах на 5000 км от България да работя с музика,за да спася себе си и да помогна на семейството си.
10.Дните,в който плачех за децата си,за родителите си и за цялата любов,която не можех реално да усетя физически
11.Денят,в който срещнах любовта в ново измерение,с ново лице,с нови мечти,надежди и мисълта ще мога ли да я задържа
12.Денят,в който видях състарените лица на майка и татко,отправили цялата си надежда към мен,разплаканите им очи,вината,че не мога да съм наблизо и вярата,че имаме още много време заедно.
13.Денят,в който приятелите ми избягаха зад работа и ангажименти,уплашени от здравословните ми проблеми
14.Денят,в който мой фен ми подари огромен букет в знак на признателност,че в труден за него момент без да съзнавам съм му подарила слънчеви дни,докато навън валеше дъжд.
15.Денят,в който синът ми ми каза:"Гордея се,че си моя майка"
16.Денят,в който уплашена до смърт живеех от топлите думи на човек,който от другия край на света ми даваше надежда и кураж,любов и сила ,за да живея
17.Денят,в който битката превръща мечтите в реалност.
Виж целия пост
# 342
...в който битката превръща мечтите в реалност...
sunystar, желая ти успех в битката и занапред! Побеждава винаги най- силният и най- упоритият, но Ти си такава жена- късмет! Hug

Нимфетката, Алексчето Ти вече е добре нали?!

Умбра, нима РД не беше миг който да се запомни? Надявам се да е така!  Тайната градина в подписа Ти е много хубава, да знаеш.Hug
Виж целия пост
# 343
Umbra, Kalida, благодаря ви! Hug Алекс е добре, успях някак и мама да успокоя, макар че сигурно още се тревожи...
Виж целия пост
# 344
Kalida, определено беше запомнящ се  Laughing Цялостно ми промени концепцията за рождените дни, но определено не бих го сложила в миговете си, освен, за да споделя, че тотално съм изперкала  Crazy
Благодаря за тайната градина, тя е един псотоянен и безкраен миг  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия