Защо я виждам чак сега?
Поплаках си.

1. На село, под асмата, в пръстта около един килим сме наредили капачки от бутилки, отверки, копчета - това е нашия "Освободител", а аз, сестра ми и братовчед ми сме от седморката на Блейк.
2. На село - маминка ми (баба ми) пържи картофи на двора. Мирише толкова вкусно!
3. На село - в каручката на дядо ми. Минаваме по стръмни и тесни пътеки. Ние сме в каручката и много ни е страх, че ще се обърнем. А дядо ми е много силен и огромен. Той води магарето и аз му имам доверие.
4. Къщата на село. Затварях се в едната стая и се заравях в списанията "Космос" на дядо ми.
5. Старата ни къща малко преди да я съборят. Точно бях започнала да откривам задния двор. Студената стая, в която със сестра ми се гушехме в едно голямо легло. Градината, животните, оранжевия котарак, който умря малко преди да си тръгнем. Реката до къщата.
6. Другата ми маминка (баба), която не спря да работи, докато не ни купи пианото. Напуканите й пръсти и как оставаше нощем с мен в болницата и спеше в краката ми.
7. Другият ми дядо, който плачеше по цяла нощ, когато маминка ми почина. Правеше ни попара и картофено пюре и ни режеше ноктите с голяма черна ножица.
8. Всички лета, които ходехме на море със сестра ми, майка и татко.
9. Моите четири приятелки от детството и мириса на липите, синьото небе, велосипедът ми.
10. Как всеки месец се влюбвах до полуда.
11. Как ревах цяла нощ, когато разбрах, че не съм приета във ВМИ, а баща ми ме успокояваше.
12. Първите ми дни в Габрово, бях сама, не познавах никого. При първото ми отиване до института се загубих.
13. Срещата ми с мъжа ми. Той каза "може ли да се запознаем". Когато ме гледаше се чудех, как може да съществуват толкова дълбоки черни очи. Със същите очи сега ме гледа и дъщеря ми.
14. Аборта.........и колко много ревах......и тогава се промених.
15. Нашите две сватби - една във В. Преслав и една във Видин.
16. Колко много чаках сина си, докато една сутрин започнах да повръщам...
17. Кръвоизлив, силна болка и сякаш нещо се откъсва от мен... Свекърва ми, която ме заведе в болницата... Докторът, който каза "Има силен пулс. Ще ставаш баба..." Един месец в болницата във Видин, а тя всеки ден ми носеше храна и ми помагаше за тоалета. Как майка ми плачеше по телефона, когато разбра какво съм преживяла.
18. Декемврийски студ, подът на линейката е замръзнал. Болки - цяла нощ. На сутринта слънцето изгря и се роди моят син. Кръстихме го Емануил - на свекърва ми.
19. Температура, бактерии в урината, фимоза. Един месец в болницата във Варна. Много, много рев... Издържах, защото до мен бе сестра ми.
20. Когато мъжът ми се съгласи да имаме второ дете и за изненада на всички то стана веднага.
21. Априлска нощ, пороен дъжд, майка, мъжа ми и аз в колата. Този път болките бяха по-малко. Появи се малката ми бузеста дъщеря Свилена, кръстена на майка ми.
22. Синът ми, щастлив, гушнал сестричката си. Колко много се обичат двамата!
Станаха повече от 17. Но мисля, че и доста съм пропуснала.

