"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 048
  • 1 383
# 375
Страхотна тема!
Защо я виждам чак сега?
Поплаках си. smile3518
1. На село, под асмата, в пръстта около един килим сме наредили капачки от бутилки, отверки, копчета - това е нашия "Освободител", а аз, сестра ми и братовчед ми сме от седморката на Блейк.
2. На село - маминка ми (баба ми) пържи картофи на двора. Мирише толкова вкусно!
3. На село - в каручката на дядо ми. Минаваме по стръмни и тесни пътеки. Ние сме в каручката и много ни е страх, че ще се обърнем. А дядо ми е много силен и огромен. Той води магарето и аз му имам доверие.
4. Къщата на село. Затварях се в едната стая и се заравях в списанията "Космос" на дядо ми.
5. Старата ни къща малко преди да я съборят. Точно бях започнала да откривам задния двор. Студената стая, в която със сестра ми се гушехме в едно голямо легло. Градината, животните, оранжевия котарак, който умря малко преди да си тръгнем. Реката до къщата.
6. Другата ми маминка (баба), която не спря да работи, докато не ни купи пианото. Напуканите й пръсти и как оставаше нощем с мен в болницата и спеше в краката ми.
7. Другият ми дядо, който плачеше по цяла нощ, когато маминка ми почина. Правеше ни попара и картофено пюре и ни режеше ноктите с голяма черна ножица.
8. Всички лета, които ходехме на море със сестра ми, майка и татко.
9. Моите четири приятелки от детството и мириса на липите, синьото небе, велосипедът ми.
10. Как всеки месец се влюбвах до полуда.
11. Как ревах цяла нощ, когато разбрах, че не съм приета във ВМИ, а баща ми ме успокояваше.
12. Първите ми дни в Габрово, бях сама, не познавах никого. При първото ми отиване до института се загубих.
13. Срещата ми с мъжа ми. Той каза "може ли да се запознаем". Когато ме гледаше се чудех, как може да съществуват толкова дълбоки черни очи. Със същите очи сега ме гледа и дъщеря ми.
14. Аборта.........и колко много ревах......и тогава се промених.
15. Нашите две сватби - една във В. Преслав и една във Видин.
16. Колко много чаках сина си, докато една сутрин започнах да повръщам...
17. Кръвоизлив, силна болка и сякаш нещо се откъсва от мен... Свекърва ми, която ме заведе в болницата... Докторът, който каза "Има силен пулс. Ще ставаш баба..." Един месец в болницата във Видин, а тя всеки ден ми носеше храна и ми помагаше за тоалета. Как майка ми плачеше по телефона, когато разбра какво съм преживяла.
18. Декемврийски студ, подът на линейката е замръзнал. Болки - цяла нощ. На сутринта слънцето изгря и се роди моят син. Кръстихме го Емануил - на свекърва ми.
19. Температура, бактерии в урината, фимоза. Един месец в болницата във Варна. Много, много рев... Издържах, защото до мен бе сестра ми.
20. Когато мъжът ми се съгласи да имаме второ дете и за изненада на всички то стана веднага.
21. Априлска нощ, пороен дъжд, майка, мъжа ми и аз в колата. Този път болките бяха по-малко. Появи се малката ми бузеста дъщеря Свилена, кръстена на майка ми.
22. Синът ми, щастлив, гушнал сестричката си. Колко много се обичат двамата!

Станаха повече от 17. Но мисля, че и доста съм пропуснала.

Виж целия пост
# 376
Леле каква тема!!! Нямам думи!!!Къде съм гледала до сега..........исками се и аз нещо да споделя,но всичко така ми бяга,развалнувахте ме...много.....

Спомням си,за детството........земетресението през 1977,миех се в лигенче пред телевизора вечерта в квартирата и нещо започна да бучи,татко погледна през прозореца да не минава камион...и тогава майка ме грабна,увиха ме в юргана,майка беше бременна в осмият месец може би със сестра ми,стълбите бягаха на ляво,на дясно,кокошките пищяха неистово!

Същата нощ се задуши цялото семейство от тухла паднала в комина,хазяйката почина,майка в болница,а мен ме оставиха на двора да седя-нямаше кой да ме гледа и татко каза да седя и да го чакам,да не влизам в къщи!Бях гладна и изплашена и тогава дойде братовчетка ми-баба я пратила да ни донесе супа,но нямах лъжица и ядох с шепа и тогава се върнаха майка и татко и не можах да разбера,защо майка като ме видя мнооого плака....сега я разбирам!

След това нашите строиха къща,била съм на около 5,пак нямаше кой да ни гледа и ни заключиха в едната стая,за да идат на работа,аз на 5,сестра ми на 1,майка пищи и аз пищя,татко я дърпа,за едната ръка на вън,аз пищя и я дърпам,за другата на вътре!

Имах глисти и майка се изплаши и пеш тръгнахме,за селото на баба ми,за да и помогне,нямаше кола,беше през ноща,аз спирах на всяка крачка,а майка плачеше!

Гърмеше,нашите бяха пак на работа.....както винаги,страх ме е много....крием се със сестричката ми зад закачалката!


Вечер-късно!Всички деца ги прибират майки,баби,а нас няма кой-нашите са на работа!!!

Единствено братовчед ми,ми дава сили и с него не ме е страх,гледаме сестричката ми с него,нощем ако успее да избяга от тях,идва да спи при нас!
Един ден заминаха на почивка с новата си кола и.....се върнаха без него!!!Катастрофа!!! Изплашена съм и самотна!!!

Чувството ми на страх и самота през детските ми години!!!

Омъжих се!!!Вече не бях самотна!!!

Осем години нямахме деца,бях съсипана!!!


БРЕМЕННА!!!!!!!!!!!!

ИМАМ СИ МОМЧЕНЦЕ!!!НАЙ-ЩАСТЛИВАТА МАМА НА СВЕТА!!!!

Детенцето ми много боледува,но с общи усилия и с божията благословия!!!

Аз съм майка!Майка на прекрасен син,а отскоро и леля!!!
Виж целия пост
# 377
Охх, тая вечер се наревах поне едно хубаво....
Прекрасна тема  Hug
Виж целия пост
# 378
Моите 17 мига:

1. Липсата на приятели - още от дете на всеки 5 години се местя. Тази година с мъжо отидохме в наш дом, надявам се да се задържим там.

2. Мисълта, че съм дебела, кривогледа и с очила и че никога няма да се омъжа.

3. Омъжих се. За най-прекрасния и добър човек, който ми помогна да преодолея себе си и който ме кара да се чувствам силна, горда и можеща. И на когото вчера, след като ви четох цял ден и плаках, му подарих цвете, за да му кажа колко го обичам.

4. Абортът. Бяхме от 3 месеца заедно и се оказах бременна. Просто трябваше да го направя. А той стоеше в коридора и се молеше за мен. И си обеща, че ще направи всичко възможно, за да мога да разчитам на него. И го направи.

5. Страхът дали сега ще можем да имаме дете, дали всичко ще е наред, дали няма да дойде момент, в който да съжаляваме за взетото решение.

6. Предишната кошмарна връзка, която започна точно, когато почина брат му на този мъж. И аз трябваше да се чувствам виновна, че съм жива, че родителите ми са разведени, че не сме богати. А той ми е изневерявал, докато съм била на работа (работех на две места, за да докажа... и аз не помня какво).

7. Как баща ми ми се обади на един рожден ден и попита: Как си, Омъжена ли си, Имаш ли дете? Не ми се беше обаждал от години. И как аз отказах да имам нещо общо с него.

8. Как сестра ми се прибра разплакана от игра пред блока, защото й казали, че тя нямала баща. А тя плачеше, защото не си го спомняше. Разочарованието й години по-късно, когато се запозна с него.

9. Нашата сватба - най-веселата сватба на света. Сродиха се две семейства, състоящи се от нашите майки, сестрите ни и нас. И на никого нищо не му липсваше.

10. Болимията и анорексията в 11 клас, когато татко замина. Дотогава аз бях неговото момиченце. И как сама се справих с нея.

11. И винаги съм си мислила, че съм един щастлив човек, защото в крайна сметка всичко, което ми се е случило, е било за добро.

12. Помня сестра ми като бебе, винаги питаше: "А за кака?" Дори и една дъвка не е изяла сама. И до ден днешен иска да прилича на мен.

13. Професионалната ми гордост, как се справям и колко пари вадя. И колко се ядосвам, когато някой забрави за бон тон-а.

14. Късметът, че има хора, на които да разчитам.

15. Щастието, че мъж ми ми е най-добрия приятел и за първи път разчитам на някого другиго, освен на себе си.

16. Страхът от водата и възможността някой ден почти да ослепея. Сега виждам само с едното око, и то е с висок диоптър.

17. Мисълта, че можеш да остарееш много бързо. Но всичко си зависи от теб.
Виж целия пост
# 379
От снощи чета и плача, чета и плача! Хора имайте милост!
Виж целия пост
# 380
пиша и хлипам. тази тема, всичките 17 и повече мига на всяка една мама, трябва да бъдат публикувани и отпечатани на книга, за да може да ги докоснат много повече хора. след тази тема не мога да прочета нито ред повече, а нямам сили да напиша своите 17 мига.....
благодаря ви ,момичета! smile3525
Виж целия пост
# 381
Господи,толкова много плаках-от щастие,от тъга....БЛАГОДАРЯ ВИ,че ви има и че ме накарахте да вдигна телефона и да се обадя днес на баба и дядо,които ме отгледаха,за да им кажа ясно за първи път колко МНОГО МНОГО ги обичам и как благодарение на тях съм станала човек...И че им се възхищавам...И че съжалявам за всичко лошо,което съм им причинила....!!!Мили момичета,събудихте нещо в мен..Обичам ви!  bouquet Hug Heart Eyes

Отивам да си поплача за пореден път.Като събера сили ще напиша своите 17 мига.
Поклон към този невероятен форум.
Виж целия пост
# 382
*Всяка вечер от 45 дена насам - работя, за първи път от както съм майка и това е най-тежката ми битка със себе си.
* всяка вечер от 45 дена насам, в която час и половина път ми се вижда безкраен, защото бързам да се прибера при рожбата си.
*всяка вечер от 45 дена насам, когато той ми пее "Мила мамо моя"
*всяка вечер от 45 дена насам, в която той ме посреща с нова дума, с двойно по - силна прегръдка и с писъци от кеф, че мама си е дошла.
*всяка сутрин от 45 дена насам, когато и двамата плачем , че мама отива на "абота". Слага си колан, взима ми чантата и иска да дойде с мен.........
*миналата събота, когато малкия ми герой извървя 4 км в планината сам и осъзнах за пореден път, че малкото ми бебе расте невероятно бързо.
*миговете, в които осъзнавам, че съм безценна за него - показва ми го всячески.
*миговете, в които осъзнавам, че е моят Бог и единственнотот живо същество, пред което се прекланям.
*28 Ноември 2006 - само аз и бате сме на гроба на татко.........най-тежката ни панахида до сега. Останахме само двамата. Мама е далеко. Ние сме в най-трудните периоди от живота си...........
*28 Ноемрви 2006 - за пореден път осъзнавам, че брат ми се е превърнал мой истински родител и не зная как да му покажа, колко го обичам и колко съм му признателна.
*Физиономията му, всеки път, когато Виктор му каже - "Вуйчо бичам"................
не мога да пиша повече, все още съм разтърсена от вашите постинги...........тази тема е най-истинската тема в този форум, най-личната и най-особождаваща.....................
Виж целия пост
# 383
едни 17 мига-свързани със сестра ми най-вече.......благодаря ти!!!

1.Преди 6-7 години -аз и сестра ми в една дискотека-пуснаха RAINBOW-can't let you go и тя ме хвана за ръка,запя,танцува.Повечето не знаеха песента -беше нетипична за мястото и възрастта им-помня още лицето й в този миг....
2.Когато тя ми е казвала,че аз съм първото й дете.....
3.Подарък от нея-пръстен с делфин отгоре-нося го до ден днешен...
4.Моментите,когато си заминаваше за софия като студентка-аз дълго я гледах,докато се скрие зад ъгъла и когато я нямаше вече пак поглеждах-да се уверя,че я няма.........
5.2004г,нова година-в 24 как двете се прегърнахме и поплакахаме....
6.когато ми се обади майка,че тя е родила близнаци и че той е Александър -на мен.......толкова мн ревах от гордост и умиление
7.Когато я виждах-с близнаците,тъжна,самотна,с подути от плач очи,които търсят... а него го нямаше с дни.......
8.Плачещият й глас по телефона(такъв,пак заради него)и буцата в гърлото ми-невъзможността ми да й помогна(не можех да го заместя ,по начина,по които....)
9.Майка ми разтреперена -не издържам да я виждам тъжна и с насълзени очи-безсилна и крехка като малко дете.....
10.Велико Търново и ЦАРЕВЕЦ-светлините,гърмежите,заглъхващата и внезапно усилващата се музика-изпитвах страх и възхищение....
11.Първият ми изпит в университета,когато ме скъсана-чувствах се предала доверието на семейството ми.......
12.Времето,в което бях с него и лъжех семейството ми
13.Сутринта след първия ми секс-усещах тялото си различно,после в банята се оглеждах-мислейки си,че нещо се е променило.....
14.В една дискотека преди време,когато на изхода го целунах-за последн път-никога не съм знаела,че е последната ни целувка....
15.Когато родителите ми си говорят-тя се усмихва на негова реплика-потъват един в друг така сякаш са сами,унесени-обичам да ги виждам такива....
16.Когато видях дядо ми в ковчега,цветята,свещите,хората....миризмата на сълзите....
17.приятелите ми от училище-когато ми е леко,спокойно,когато си сред свой...усещането без думи,че всеки къта хубавите спомени и го топлят........

.........има и още...
cry me a river....така съм сега....
Виж целия пост
# 384
1.Първата вечер, когато излязох с настоящия ми съпруг - влажния му поглед, тупкането на сърцето му и как ме целуна по ръката и каза "Радвам се да те видя"
2.Първата нощ със същия този мъж - беше най-невероятното изживяване на света с много любов, страст и удоволствие, абсолютно безсънна.
3.Деня на сватбата ни - най-най-най щастливият ден в живота ми, в погледа му четях колко е щастлив и той.
4.Когато видях баща ми за пръв път, след като 2 години не го бях виждала, тъй като живее в чужбина.Когато същия този път ми каза колко много ме обича.
5.Когато видях таблото с класирането ми за прекрасна работа - знаех, че съм спечелила най-голямата си битка в живота и то сама и на 24 години.
6.Когато баба ми почина и колко я прегръщах и плаках преди да я спуснат в гроба.А 2 седмици след това и дядо...
7.Когато се роди дъщеря ми е не изплака - много противоречиви чувства - на щастие и страх, тъй като спря да диша.
8.Когато след раждането й мъжа ми дойде прегърна ме и ме целуна с най-силната любов на света.
9.Когато за пръв път видях дъщеря си 10 часа след раждането й, тъй като беше в кувиоз - беше най-красивото, най-нежното ангелче, спеше толкова спокойно - тогава изпитах най-неземните чувства на обич, на които една майка е способна.
10.Когато мъжа ми видя дъщеря си за пръв път - очите му бяха пълни със сълзи.
11.Всяка сутрин, когато се гушкаме тримата на леглото и този миг е само за нас.
12.Моментите с моите приятели.
13.Всяка усмивка на дъщеря ми.
14.Всяка целувка на мъжа ми.
15.Всяко "Обичам те" от баща ми.
16.Всяка сълза на майка ми.
17.Всеки ден, всяка нощ - най-щастливите дни и нощи в живота ми.
Виж целия пост
# 385
Плаках и се смях докато чета. Всяка от вас със своите мигове в който умираме и се раждаме е прекрасна. Нямам думи да изразя колко много разбирам себе си и колко много обичам вас. Hug
Първо моите 17 че и повече мига в който умирах буквално и преносно.

1. 2 месеца в болница, жега, няколко операции и как си мислех, че болката е нещо нормално. Как ме зарязваха без да ме нахранят , а аз не можех сама да ям, как виках за някоя лелка и подлога, но се случваше да не я донесат и аз да подмокря леглото. Бях на 10 години само. До ден днешен мразя надписа на хотел Родина, само него виждах от леглото. И когато след години разбрах колко на косъм съм била и как мама се е бояла за мен. Сивите коси на мама се появиха тогава.
2. Първата ми любов, мимолетна и болката когато разбрах, че за този човек съм нищо.
3. Един разговор с майка ми и тежките думи който аз и казах и тези който тя ми каза.
4. Наказанието да ме изпратят да уча толкова далече от приятелите ми, от поредната ми любов.
5. Оставиха ме да се мъча 12 часа да раждам, а беше много рано само 34 г.с. Не се опитаха и за секунда да задържат нещата. Добре че не разбрах тогава, какви може да са последиците.
6. Когато родих първата си дъщеря и не я чух да изплаква. Безхаберието на лекарите, нищо не разбирах и бях само на 18.
7. 3 ден на дъщеря ми. Неделя привечер промъкнах се да я видя в кувиоза, а милата с кислородна маска, цялото и малко личице в тази маска. Ужасът и как ми причерня и как пак нямаше никой който да ми отговори какво по дяволите става.
8. Тя моята принцеса само на 4 месеца, а е с 40 градуса. Седя сама в поликлиниката в коридора, детето вече прилича на пътник едвам диша и чакам скапана линейка, моля се през сълзи да ми обърнат внимание, а ми отговарят - чакаме линейката, но се сменят шофьорите и ще закъснее още 15 мин.
9. Когато мъжа на който се врекох се оказа дори по-малък от мен. Лишенията който изтърпях и момента когато му казах - върви си, отговорността която ти липсва и сама мога да поема.
10. Разочарованието от други мъже в годните докато се опитвах да си намеря моето място и моя мъж.
11. Заминаването на един мъж за чужбина и как той не разбра, че не мога да оставя детето си и да го последвам. Напразните надежди някога пак да сме заедно.
12. Пътуването с автобус до чужбина с мисълта, че това ще е последната ми среща с този човек. Отивах да му кажа, че вече няма НИЕ и че няма никога да отида при него.
13. Обичах вече друг, но той ме накара да страдам безкрайно. Лежах в болница в критично състояние, а той не беше до мен.
14. Тежката дума на доктора,  деца не очаквай повече.
15. Когато въпреки диагнозата, аз забременях, а той ме изостави в 4-тия месец бременна с думите, отивам само да се видя с нашите. И после 10 дена се криеше, беше с жената която беше напуснал.
16. Когато 2 дена след като той се покри аз бях в болницата сам сама, докторите не ми обърнаха внимание 3 дена, аз кървях като заклана, бебето се крепеше на косъм, а аз нямах сили да дишам дори от отчаяние.
17. Когато кошмара от първото ми раждане се повтори този път още по-рано. Как след като родих никой нищо не ми каза за моето бебе. Казаха само, че са я откарали другаде, дори телефон не ми дадоха, аз обезумях някак си намерих телефона и там ми казаха, вашето дете е на ръба веднага да дойде някой, поне име да му даде и да подпише документи. Как се само изписах още на следващия ден 24 часа след раждането и не ме пуснаха да я видя. Как я видях чак на 4-я ден, цялата в тръби, системи и датчици, как апарата издуваше страшно бързо малките и гърди и как побягнах от тази гледка, как се свлякох в коридора и се разревах истерично, че това бебе не е мое, аз си искам моето бебе здраво.
Тогава умрях за последно, надявам се повече да не умирам.

А сега 17 -те мига заради който се борих да живея и ще продължавам.

1. Детството ми толкова прекрасно. Винаги пълната къща, майка, татко, кака, брат ми. Почивните дни. Сладкишите на мама, силния смях на татко, музиката която слушахме.
2. Безкрайните игри долу пред блока с бандата, играта на дама, на стражари и апаши и на всичко друго.
3. Летата при баба и дядо на вилата. Моите братовчеди и ние с кака и брат ми. Курабийките, кекса и другите вкусотии, игрите на индианци, на 7-та на Блейк, изследването на околните поля, пътуването до морето и една поляна над Созопол, където играехме на "Виждам, виждам нещо с буквата ...", а пред нас като на длан цялото градче и невероятно синьото море. Благодаря ти БАБО, че днес се грижиш и за моята дъщеря все така всеотдайно и все по този неотразим начин.
4. Пътуванията из цялата България с компания, великолепните места на който съм била.
5. Прехода Ком-Емине. Нещо неописуемо, безкраен екстаз от всичко.
6. Запознанството с бъдещия-бивш съпруг.
7. Световното 94г. по време на някой мач е зачената моята първа дъщеря.
8. Трудния разговор с родителите ми когато разбраха, че съм бременна, и подкрепата която му дадоха след като разбраха, че искам наистина това дете.
9.Сватбата ми, най-хубавото нещо, сълзите на мама и татко и моята гордост, че вече съм голяма.
10. Когато майка разбра на 10-я ден, че съм кръстила на нея първородната ми дъщеря и първата и внучка. Преди това само се молеше тя да е добре.Сълзите на татко и думите - Може да имам и други внуци, но това е моята първа сбъдната мечта. Думите на дядо - Хубаво име и даваш, името и на моята майка/прабаба ми/ще се постарая да остана жив достатъчно дълго, за да може тя да ме познава добре. Благодаря ти дядо, че играеш все на тези прекрасни игри с нея и че я учиш как да носи с достойнство това прекрасно име.
11. Момента в който се издигнах в работата след кански усилия и показах, че и аз мога и знам. Гордостта на майка и на всички от това и прегръдката на татко и думите - ти си моето мъжко момиче, ти най-много приличаш на мен.
12. Тогава когато сама поех и направих първия си проект.
13. Връщането от чужбина и мисълта че една агонизираща любов приключи и че вече съм друг човек.
14. Срещата с новата ми любов. Дивите нощи, откраднатите моменти, дългите разговори и безкрайното чувство на безтегловност.
15. Двете чертички въпреки диагнозата, въпреки всичко.
16. 4 дена преди да родя когато, той се завърна при мен и аз му простих, смс-а който ми прати за да ме окуражи когато родих.
17. 31.01.2006 денят в който за пръв път успях да гушна малката си дъщеря, показах я на другата ми принцеса и тя каза гордо "аз съм кака ти и ще бъда най-добрата сестра за теб".
18. Чакам с нетърпение за втори път да чуя мамо.
Виж целия пост
# 386
1. На улицата съм. Тичам и ям филия с лютеница. Омазана съм до ушите. Викат ме да се прибирам, а играта на криеница току що е започнала...
2. Неделя вечер - миризма на печени картофи и още нещо. Майка ми си суши косата, а баща ми гледа "Всяка неделя". Аз треперя дали утре ще ме изпитат по химия.Голям страх!
3. Целувка на една хижа. Коленете ми треперят. После - цяла нощ на тръни, дали утре ще ми проличи, че съм влюбена.
4. Варна. Местим се с хиляди кашони и найлони...Плача. Искам да остана при приятелите си. Майка ми и баща ми казват, че не можем да продължим да живеем в Тетевен.
5. Обратно. Пак рев, защото вече имам нови приятели, а старите съм ги забравила...
6. Дискотека. Виждам него. С оранжева риза и дълга къдрава черна коса. Любов от пръв поглед. Седем години терзания. Споделената любов продължи само три месеца.
7. София. Софийския Университет и едно Малко момиче, изплашено от Големия град. Следват луди купони и още една мимолетна любов.
8. Срещам Жоро. Общ приятел. Ставаме гаджета. Живеем заедно. Две години. После си тръгвам, защото той е твърде несериозен за мен.
9. Нова работа. Нищо особено. Скука. После се появява ТОЙ, голямата ми любов. И Малката подробност, че е женен с две деца. Сега вече са Три...
10. Голямата изпепеляваща любов. Заедно. Завинаги. Обещания, които никога не се сбъдват. Красиви мигове на взаимност и интимност. Той ми показва света, аз го обиквам!
11. Иска да му родя момиченце. Аз съм на седмото небе. Иска да заживеем заедно. Строи къща за нас. После майстори, обзавеждане, пренасяне на багажи.
12. Двете бледи чертички на теста за бременност. Неописуемо щастие. Възторг и от време на време повръщане...Момиченце е ...
13. Той си тръгва. Казва, че не може да остане. Децата за него били най-важното нещо на света. Аз съм на ръба на истерията. Сама, бременна, с книжка на един месец и с кола, която не мога да карам в квартал, там някъде... Плача денонощно....
14. Болница. Системи. Два месеца, в които не знам дали ще успея да износя детето си. Пак сама. Няма кой да ми донесе дори вода. Аз обаче съм горда - не позволявам майка ми и баща ми да стоят до мен - те са от провинцията и са заети. Едно младо циганче споделя с мен храната си. Нямам сили да благодаря на Ани - най-Голямата българка.
15. Раждам със секцио по спешностпоради прееклампсия. Моята Вяра, само килограм и седемстотин. Лекарства. Купища. Доктори. Кардиолози. Невролози. Неизвестност.
16. Токсикологията в Ловеч и младия доктор, който ми се усмихва : "Що бе дете, що?". Психиатрия. Антидепресанти. А от него ни вест, ни кост...
17. Осем месеца борба за оцеляване. На ръба съм. Лекарства ще пия поне още година. Моята Вяра е на осем месеца, а аз нямам сили да и се зарадвам. Тя е Негово копие. А той си имал Законна дъщеря. Родила се през октомври. Научих случайно. Не ми казал, защото ме щадял...
18.... Иска ми се да вярвам, че някой друг ще допише тази приказка вместо мен! Може би съдбата този път ще ми "Удари" едно рамо, а?
Виж целия пост
# 387
Kremi (двойна доза), страхотна тема!!! smile3501

Поздравления!!!

Късмет на всички форумки!
Виж целия пост
# 388
-спомням си брат ми,много го обичах и обичам,имаше астма като дете,много тежка форма,получаваше пристъпи,всички мислеха,че ще умре,но никой не го изричаше на глас
-пак брат ми,водех го два пъти седмично да му бият инжекции в поликлиниката-аз бях на 7,той на 5,взимах го от градина,пресичахме големия булевард и както мама е заръчала се оглеждах много-нали бях голямата кака
-и отново брат ми-на около 10 години астмата изведнъж изчезна,край на пристъпите,край на страха от смъртта,щастлива съм
-мама винаги е била силна,но когато брат ми оздравя тя изведнъж се срина,започна да припада просто така,отново болници,болести
-вече съм на 15 години-никак не се харесвам,толкова съм дебела и пъпчива
-завърших училище с отличие,наградиха ме като отличник на випуска
-омъжих се рано-на 20 години-сватбата беше моята приказка,моята сбъдната мечта,съпругът ми-моята първа любов,толкова го обичам
-ще имаме дете-Боже,каква радост,девет месеца изпълнени с мечти и трепети
-роди се голямата ми дъщеря-след 40 часа,прекарани в адски родилни мъки,тя се роди-не я чух да плаче,мислех,че е мъртва,после не помня нищо
-моето малко момиченце-оказа се толкова силна,не и даваха никакви шансове за живот,никакви,тя се бори два месеца,въпреки всичко успя,тя е моето Чудо,благодаря ти,Боже,че ми позволи да бъда майка на това детенце,сега моето Чудо е на5г и опровергава всички лекарски прогнози-тя е толкова палава,радвам се на всяка нейна беля,е,все още не говори,но някой ден и това ще стане,ще чуя "мамо,обичам,те"
-роди се и малката ми дъщеря,имам си две прекрасни момиченца и съпруг,който винаги е бил до мен
Виж целия пост
# 389
Момичета,обичам ви!!!!
Карате сърцето ми да препуска,знам че не съм сама,че по-света има ХОРА,с главно Х!!!!!!!!!!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия