2.Мама ме вози на колело.На високи токчета е ...Опитва се да тича.Косите й се развяват и слънцето проблясва в тях....Красива е! Пожелавам си като порастна да стана като Мама!
3.Оставят ме при баба .Мама заминава за чужбина с баща ми.Редят се дни и нощи на безпокойство ,мъка...въпросът- защо не съм със тях....Излитат и пристигат самолети- във всички тях виждам мама....Чакам я .
4.Мама и баща ми се разделят.Страдам за мама,защото е много е тъжна.Аз ще се справя.....
5.Раздялата с децата от класа ми, в 3-ти клас, с които бях и в детската градина.
6.Първото ми детско влюбване, сълзи и разочарование.
7.Принудителна среща с баща ми -преживян шок и страх.
8.Прием след 8-ми клас в училището ,което исках.
9.Първата любов
10. Баба е в болница.Гледа ме със сълзи на очи- пита - "Учиш ли се? Бъди силна, бабче!Вярвам в теб!Ти ще успееш!"
11. Баба я няма....Пусто е ...Празно....Мъка
12.Запознавам се с Него.
13.Той държи ръцете ми и ги гледа.....гледа очите ,пак ръцете ....и нищо не казва.Само по погледа разбирам....
14.Нашата сватба.Усещането ,че съм най-красива и желана...Блясък и щастие!
15.Ражда се сина ми....Едно розово красиво вързопче , с моя нос , очи....Моето подобие....Плача от щастие и го целувам...целувам....целувам ....Аз съм Мама!
16.Разочарована съм....Седя и гледам как пада снега....Предадена съм от близък човек.Голяма болка ...Неописуема
17.Заминавам за Париж!Моя мечта.Вечеря на покрива -гледката над града...вино...мигащата Айфелова кула....Целият Париж е под краката ми....
18.Октомври 2003г. Чувам думите -"Да,вижда се една точица...Бременна сте."Навън вали дъжд, а душата ми ликува...Искам да летя ...Света е мой!
19.Казвам на сина ми ,че ще имаме бебе.Той подскача като зайче и сълзи започват да бликат от от очите му....Питам тревожно- "Защо плачеш?" - "Защото съм много щастлив ,мамо!"
20."Точицата" се ражда .Чудо ! То е като предишното розово малко вързопче!Малко личице , с малки ръчички , гушнало се до гърдите ми ....Връщам се 9 години назад....И пак плача от щастие....Ах, прекрасен Живот!
21.Идват да ме видят в болницата - любимите ми хора!Синът ми протяга към мен шоколад и малък ,прилежно пазен плик. Казва :"Мамо , тук са паричките за дрънкалката на брат ми, а шоколада е за теб .Нали този ти е любим? Аз го купих за теб!Обичам те ,мамо ".....
22.Когато малкия ми син направи гърч думите -Изпуснахме го,край!...линейка, интензивно, 3 дни на неизвестност...престоя в болницата....Сълзи ....много...
23.20 години слушам тази група.Още една моя мечта е осъществена.Виждам ги и ги слушам на живо.Те пеят само за мен. Летя в облаците....На стадиона съм сама....Музиката ме поглъща изцяло.Пея,плача ,скачам ...като дете.Едно голямо дете...
24.Разбирам ,че на мои близки бебенцето е много болно.....Защо, защоооооооооо.......????

дъщеря.Запознай се.";
да преспим там.След ден-два се чух с майка по телефона.Само от първото "ало" тя ме усети и ме попита :"Нещо интересно
и телефона дори не вдига!" А шефа отговорил :"Е ти какво искаш...така трябва!Бъди доволна, че не се е затворил с мъж".;
Родителите ми бяха безкрайно щастливи, горди и спокойни за моя избор на съпруг.Следва сватба, щастие и рози, две прекрасни деца
...прости ми, че не бях достатъчно умна през годините и сега ти причинявам всичко това.И ти, мамо




който ядох за пръв път от момче.)Боя беше защото не можеше да ме понася газарчето на тати.




и когато ми каза мама