"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 048
  • 1 383
# 405
- Вчера вечерта, когато с татко ми посрещнахме майчицата ми   Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes на гарата след 10 месечно отсъствие от страната...и от вътрешните НИ пъзели. Картинката ми вече е пълна...почти. Много е остаряла майка ми само за толкова малко и за толкова ужасно много време  Cry Обичам я безумно, прекланям й се стократно.Днес й се обадих хиляда пъти по телефона, нямам търпение да я видя отново след час-два.Моля се на всичко най-мило децата ми да чувстват към мен поне малка част от обичта, която аз чувствам към майка ми, към татко ми.Дано го заслужа.
- Когато пак вчера татко ми ми каза, че ми се възхищава, а аз за да не стане ревливо го обърнах на майтап й му/им казах, че се гордея, че СЕ познавам.Той пък ме затапи с :"Крайно време беше не да се гордееш, а да се познаеш." hahaha Майка ми накрая все пак докара пейзажа до началната точка с : "Не очаквах от теб да излезе такъв силен човек."

- Поставих си сама сравнително висока професионална летва. Успях да я прескоча. Вчера заплатата ми беше повишена в резултат на това, както и след едночасов разговор по моя инициатива с един от шефовете.
Виж целия пост
# 406
- тренировки ,училище ,книги и самота ..
- полетях и един месец в Пирогов с разбита глава
- лятото на село - безкрайна емоция .
- когато си обръснах главата
- първата любов
- Метрополис
- Трейнспотинг
-трите месеца в Ахтопол
- когато го срещнах
-мъките през които минахме
- първото ми раждане - когато имах чувството че някой разрязва долната ми половина от тялото с ножове - посинялото ми дете
- второто ми дете - и болестта му ,мъка ..
- и днес все още се обичаме
Благодаря на Бог .


Виж целия пост
# 407
Просто информативно ви го съобщавам.
Ако искате метнете един поглед и там:
Не е важно колко пъти...

но ми прави впечатление, че тук пишат мнооого повече хора

 Hug   bouquet  Heart Eyes
Виж целия пост
# 408
1) Когато ме заведоха в родното място на баба ми и дядо ми. Едно малко селце на сръбската граница ...Нямаше ток, вода, но беше толкова красиво и спокойно. Берях капини и горски ягоди и видях как 1 жаба скача в извора, от който пиехме вода  Mr. Green
2) Когато исках дядо Мраз да ми донесе сестричка, и той ми донесе  Simple Smile
3) Когато водех и взимах сестричката от детската градина. Имаше режим на тока, беше тъмно, но аз си знаех че трябва да отида, мара и да не виждам одбре в тъмното. Върха беше, когато дядо Мраз и подари акордеон в петък вечер и аз трябваше да я държа за ръка на връщане, заедно с целия багаж от седмицата + акордеона .... от тогава го мразех. Добре, че не свиреше много на него
4) Когато сестричката завърши 3 клас и целия клас се събра да празнува, а аз не можех да спра да плача. За първи път осъзнах, че щом тя пораства, значи и аз пораствам.
5) Никога няма да забравя подадена ръка от приятел в труден за мен момент. Общо взето всичките ми приятели имат рани от моите болки, както и аз от техните.
6) Когато майка ми и баща ми се разделиха след 17 години съвместен живот. Как майка ми остаря буквално за седмици ... как влезе в болница след това. И как нвече не я виждам щастлива, както преди.
7) Когато прабаба ми и прадядо ми дойдоха на гости и аз ги чаках на автобусната спирка, заведох ги вкъщи и им СГОТВИХ принцеси със сирене и яйце Simple Smile)) Бях 3 клас и прадядо ми каза, че не е ял по-хубави принцеси Simple Smile
Sunglasses Когато с братовчедите ми намерихме 20 лв по соц. време, което си беше цяло богатство. Гледахме "Банда BMX" поне 10 пъти, спукахме се да ядем масленки, купихме подаръци на майките си Simple Smile))
9) Когато прабаба ми почина .... все едно губех част от себе си. И до сега си поплаквам
10) Как когато не ни се спеше със сестра ми си приказвахме по цяла нощ, и пускахме радиото, за да танцуваме в стил 70-те. Спуквахме се от смях, а майка идваше да ни прави залежки, че не може да спи от нас, а ние я дърпахме да танцува с нас посред нощ Simple Smile)))))))))

Вероятно имам още много неща да напиша, но това бяха първите 10, за които се сетих.
Виж целия пост
# 409
Браво, момичета!Разчувствах се и в момента май не съм в състояние да опиша своите 17 неща.
Виж целия пост
# 410
17 са малко но ще се опитам да се вместя
-милото на летището след 4 месечна раздяла
-преместването ми в благоевград и непрестанното плачене да се върна в софия
-раждането на братовчедка ми
-ваканциите при баба и дядо
-първата любов
-първата целувка
-момента след като ме блъсна трамвай в софия Banghead
-едно скарване с най-добрата ми приятелка Shocked
-бала ми,класният танцува само с мен Wink
-отказа да ми дадат виза...което означаваше не толкова,че няма да видя америка,я че милото ще е 4 месеца на 10 000км от мен
-дните в който починаха двамата ми дядовци smile3518
-раждането на братчетката и първото и 'кака' Hug
--погледите на милото
--сутрин да се събудя в прегръдките му
--първата картичка и смс от него с 'обичам те'
...и още много много моменти който няма никога да забравя....надявам се и занапред да имам хубави моменти който да спират дъха ми и да ме карат да се усмихвам
Виж целия пост
# 411
* Една песен, едно гласче, на едно дете, което никога няма да получи шанса, света да чуе този глас камбана.
* пак аз и това дете, почти мъж на 18 години, но с душа, мисли и говор, на 7 годишно дете, в ъгъла на партера, на онова противно място, наречено негов дом.......кучето ми живее в по - добри условия Cry Cry
* аз, и Ивете - по погледа и разбрах, че се чувстваме неловко...........но повече от това не можем, нямаме сила, само желание.
* борбата за 30 пакета солети и реакциите на едни с никумо не навредили деца.
* стаята на Ани и борбата да я обуем - детето изпадна в нечовешка ярост, какво трябва да е преживяла, за да се държи така.
* лошите и недоверчиви погледи на останалите деца и въпростите в очите им - Какви сте вие, и защо сте тук?, И смятате ли че е достатъчно да ни изсипете една кола с багаж и да ни кажете, че можем да разчитаме на вас? и цялата тъга около тях.
* мислите ни на път за спокойните ни домове, пълни с дребнави проблеми.
* Не съм там за първи път, но живота ми всеки път се променя, мислите ми, чувствата ми, цялата ми ценностна система и ми иде да крещя на целия свят, че тези деца, не трябва да са там, не трябва да живеят там. Те имат право на всичко, което получи днес моето дете........как да им го дам Cry Cry
* Смеха на отиване, когато с Ивето си спомнихме лщбови и лета, страсти и романтика и нейните сълзи на връщане.........суровата действителност, но това не ни успокоява.
* поредното скарване със съпруга ми днес, и осъзнаването, че насила хубост не става. Дори и не си помислям, да му кажа колко повърхностен е според мен и как дори и не се замисля, защо съпругата му страда.
* смеха в очите му, всеки път, когато тръгвам за някой дом, за да видя децата...не разбрам как може да не ме разбира, наистина не разбирам.
* първите признаци за края на този брак......усещам, че е неизбежен и ми иде да умра........
Виж целия пост
# 412
1.Песните,които пеехме в колата на отиване за морето със баба,дядо ...
*Ужасните моменти на скандали м/у родителите ми
*Сълзите на братчето ми ,когато ме изпращаше всяка неделя ...
*Не споделената любов и многото сълзи,разочарованието....,мъжете които белязаха живота ми завинаги
*Моментите когато съм легнала на леглото си,гледам в тъмнината ,мисля,чувствам се сама и тъжна..
*Прекрасно пролетно утро,мирише на цветя,аз съм в баби ни събуждам се и чувам часовниковата кула-бие точен час,а баба и дядо тихичко си шепнат във кухнята
*Гордоста от първата ми работа и първата ми заплата
*.Първият път когато го срещнах/видях,той седеше там очарователен,а аз се срамувах и да го погледна.
*Хилядите грешки,които той допусна и аз му простих
*Страшните трудности,които минахме за да бъдем заедно-ревност,пречки,зли езици,очи хора.....
*Родители те ми,които избягаха от "задължението си" да направят бал на дъщеря си.
*Кгато майка ми забрави рожденният ми де и не ме видя нито абитиорентка нито булка.
*.Липсата на майка до себе си за всичките тези години.
*.Прегръдката на брат ми когато имах най голяма нужда от някого
*Смъртта на пра-баба ми,последните мигове прекарани до нея и възможността да и дам да разговаря за последен път със пра-дядо ми без да го зная.
*.Миговете когато той е винаги до мен,заемащ ролята на майка,баща и всичко останало като запълва всички пранини в мен
*.Всеки път когато си легнем вечер сгушени един в друг и така се събудим сутрин,неговата кожа и мирисът му
*.Красивите есемеси ,които ми пишеше
*.Момента когато ме закара в родилният дом и страха в очите му когато ме оставяше.
*.Мига ,когато му казаха,че имаме дщеричка.
*Миговете,когато ги гледам как се радват един на друг,целуват се,танцуват и се смеят
*Миговете когато се страхувам,да не ги изгубя,когато си давам сметка колко много значат те за мен.
*Моментите,които се нараняваме ,когато се караме..
*Всяка тяхна усмивка ,всяко мое постижение,гордоста която чета в учите му.
*Приемането на дъщеричката ми в болницата и слагането и на абокат,как обикалях край затворената врата и плачех,чувайки я как тя плаче от страх и болка,а след това сгушена във мен се успокояваше ,а аз продължавах да плача тихичко галейки я.
*Пътуванията ни,смеховете и приятните разходки вечер из старият Несебър
*Вечер когато сме сами със дъщеричката ми и аз я взема при мен в леглото,да я гушкам и да я гледам как спи сладко сгушена до мен,нуждаеща се единствено от любовта ми,тогава се чувствам жива и значима
*Моментите на усамотение,когато тихичко си говорим и кроим планове за бъдещето.
Виж целия пост
# 413
В разбъркан ред(не по важност):

1. 15-ти септември 1980-та. Още помня вратата на първото ми училище, както и облачния и сумрачен ден тогава. И първата ми класна ръководителка, разбира се.

2. Ужаса и нежеланието ми да взимам "страна" при поредните скандали между родителите ми.

3. Едно от тепетата в родния ми град - късче рай в ада на реалността.

4. Безгрижните ни летни игри с момчетата от блока по цял ден - фунийки, баскетбол, карти ...

5. Първата раздяла на родителите ми - не знаех какво става.

6. Баба ми ... един прекрасен човек, носещ със себе си чистата и безгранична любов.

7. Първата среща със смъртта. Иронично - на Великден. От тогава не съм същият човек. За добро или за лошо. 1:0 за мен.

8. Усещането, че живееш втори живот - прекрасно е, макар и трудно разбираемо за повечето.

9. Намирането на себе си в профеаионален смисъл, съпроводено от усещането, че нещата са дълбоко закодирани в нас.

10. Първата ми работа. Беше толкова отдавна.

11. Моментите, когато се качвах на Альоша, за да рисувам. Дори и в студа! Crazy

12. Неустоимото ми влечение към музиката, породено от една-единствена песен на Queen.

13. Наложилата се и не навременната ми раздяла с братовчедите ми.

14. Методите на възпитание на баща ми - отпечатък може би за цял живот. Cry

15. Когато видях мама за пръв път след като се разведоха.

16. Силната и опустошителна любов, довела логично до желание за дете от тази жена. За пръв и последен засега път го изпитах, когато бях на 31.

17. Присъствието ми на раждането на момчето ни - след това нищо не е същото! В най-хубавия смисъл, разбира се.

18.Неговите очички и усмивката на майка му - нещата, които искам да видя, преди да затворя очи завинаги!
Виж целия пост
# 414
Благодаря ти, че побутна темата напред - заслужава си! Мерси много за споделените мигове!   bouquet
Виж целия пост
# 415
Страхотна тема! Накарахте ме да си спомня толкова неща! Ето ме и мен (не са в хронологичен ред):

1. Аз и брат ми върху гардероба в детската - вечеряме и размишляваме за "много важни неща", а нашите се спукват от смях!
2. Първата ми дъълга и несподелена любов. Тогавя разбрах, че коленета на влюбените наистина омекват!
3. Когато разбирам, че брат ми се гордее с мен!
4. Когато и приятелите му ме намират за готина!
5. Когато казах на мама, че ще вляза в желаната паралелка в гимназията, тя не ми повярва, а после ми се извини.
6. Когато разбрах, че са ме избрали за програма в САЩ и завистта, предателството и първите разочарования в живота. Никога няма да забравя какво ми причиниха "приятели"...
7. Когато стъпих на американска земя!
8. Когато се завърнах у дома и неизмеримото щастие, че съм с любимите си хора!
9. Когато съм на почивка с баба и дядо и всеки следобед се сгушвам до дядо, а той ми чете "Ян Бибиян".
10. Първото момче, което ми каза, че ме обича и колко бързо забрави за това (бях нещастна доста дълго време).
11.Когато разбрах, че имам шестици на приемните изпити в университета (мислех, че това се случва на другите хора).
12. Когато баща ми замина за дълго, а аз го изпращам на прозореца, 2 години не можах да се разплача дори.
13. Как ревах, когато се върна, за пръв път от две години, и колко ме беше срам.
14. Любов от пръв поглед - имало и такова животно!
15. Със същия този субект - първата целувка, след която не мога да ям и да спя 2 дни!
16. Разочарованието, че не можем да бъдем наистина заедно, защото аз съм ДРУГАТА!
17. Първата ни нощ заедно - пак не можах да спя и цяла нощ го гледах невярваща.
18. Когато осъзнах, след години страдания, че този човек не ме заслужава и неговото осъзнаване!
19. Първата ми работа - и срещата с бъдещия ми съпруг.
20. Първата ми целувка - много бях объркана!
21. Първия път -  с почти непознат, който ми каза колко е щастлив, че ме е срещнал. още усещам парфюма му!
22. Раздялата и новата ни среща - с моя мъж.
23. Как казах за първи път "обичам те" - на НЕГО, той беше толкова щастлив!
24. Сватбата - една приказка!
25. Как ме гледа докато спя - намирам го подпрян на лакът посред нощ и ме наблюдава.
26. Как ми казва, че ме целува, докато спя и колко ме е яд, че нищо не усещам!
27. Как спи до мен като бебе и колко съм щастлива, че до мен е точно ТОЙ!
28. Как чака сутрин да се събудя и ме прегръща и ми казва колко ме обича!
Хайде стига толкова засега, може и още да се сетя. Продължавайте в същия дух, страхотни сте!  bouquet
Виж целия пост
# 416
1. Аз, баба и дядо на море. Аз съм на три, но знам, че не искам кебапчета, а краставица и държа всички да го разберат.
2. Аз на 5 и срещата с най-добрата ми приятелка. Родена на същата дата като мен. Веднага прихванах от нея въшки, ама беше забавно.
3. Аз на 6, изпратена при роднини, защото баща ми вкъщи умираше само на 28 години
4. Аз на 7 се прибирам от училище, за да разбера, че майка ми си е изнесла багажа и няма намерение да ме вземе със себе си. Оставам с баба и дядо.
5. Амбицията да съм винаги първа,за да не говорят хората "че няма кой да е стегне, защото съм без баща"
6. Ръцете на баба и думите "ох, на баба то - сребро и злато" И досега обичам да ми го казва, нищо, че съм на 30
7. Първото влюбване, щастието от първото "обичам те"
8. Влизането в университета, гордост, сълзи от радост
9. Аз на село, когато една кокошка ми отмъкна филията с малсо от ръцете, а друга ме клъвна по дупето.
10. Първата ми сериозна работа
11. Срещата с НЕГО
12. Сутрините, когато се събуждах, облепена с хартиени сърчица и срещах най-красивите зелени очи.
13. Сватбата и чувството за съвършено щастие
14. Създаването на обща фирма и проумяването на факта, че само една любов не е достатъчна.
15. След една година брак - решавам, че ще се разведа.Обичам го, но не мога да живея с него.
16. Развода и месеците след това. Борба за фирмата, давам му пари, за да ми даде развод.
17. Работата ми, най-интересната на света.
18. Надеждата, че всеки ден ще е по-хубав от предишния
Виж целия пост
# 417
Страхотни сте!
Виж целия пост
# 418
Направо велики!!!
Отново ревнах...
БЛАГОДАРЯ ВИ!!!  Hug
Виж целия пост
# 419
обичам да чета тази тема
побут
 Embarassed

преди няколко дена детето ми ме стреля с пистолета си на игра /на 2 год. и 7 мес. е, момче/
реших да се включа в играта му, като след поредния изстрел изплезих език и застанах напълно неподвижна
ЛЕЛЕ МАЛЕ!!!
Алекс като писна: "Мамо, не умиай!!!"
шокирах се направо...
откъде може да знае това?!?
веднага "се съживих" и му казах, че само си играя и т.н., успокоих го де
ама си изкарахме акъла и двамата в предния момент
 Embarassed  Embarassed  Embarassed
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия