"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 047
  • 1 383
# 420
Темата силно ме развълнува. С удоволствие ще се включа и аз в удобен момент. Но не обещавам да се спра до 17...  Wink
Виж целия пост
# 421
темата е великолепна и много силна   bouquet
Мишел, очаквам включването ти с нетърпение!
Другите, къде се изгубихте?  newsm78

бързо чета по принцип
но тази тема я чета на бааавни глътки
за да й се насладя и почерпя от мъдростта й

Благодаря ви!!!  Hug
Виж целия пост
# 422
desykv, пробвай да четеш и наобратно!
така става още по-бавно... Laughing
Виж целия пост
# 423
 Rolling Eyes
Виж целия пост
# 424
Онези няколко минути, в които се запознах с мъжа ми - през които очите ми не се отделяха от неговите, в които осъзнах, че $това е$. Всичко $преди$ е дребно, всичко $след$ е маловажно. Тези няколко минути промениха всичко. В тези минути вдишах смисъла на живота си и неговата цел и наслада.
Виж целия пост
# 425
1, Спомена за първия учебен ден-или как предния  намерих счупена чиния и кръв и нашите ги нямаше след като бяха хвърляли и чупили.Големи страх от неизвстното
2.Как "баща ми"ме слагаше на столчето да гледам как бие мама, а аз си скубех косата.
3.Когато казах на мама че не я обичам-и после цяла нощ плаках защото ми беше мъчно от постъпката ми.Сигурно съм била на 6г.
4.Ваканциите с баба и дядо на село.
5.Вече имам истински баща които ме обича...
6.Раждането на братчето ми аз на 12 но най-гордата и отговорна кака.
7.Обръщането на корема при пъравта целувка
8.Първия ми изблик на ревност-имах чувството че всичко ми се изплъзва.
9.Рабрах че майката на момчето с което се виждам иска да скъсаме-упоритоста ми и сслед 3 г. връзка тя пак ни раздели.
10.Срещнах НЕГО
11.Всяк среща всеки есемес-аз летя в облаците
12.Решението да имаме дете.
13.Няма да забравя думите на доктора"Плода няма пулсации"
14.Намираме сили и отново искаме дете
15.Големия страх преди прегледа-дали всичко е наред.
16.Аз като всички деца искам сладолед-а ми взимат само кофичка...всеки път
17.Как щях да забия вилица в главта на брат ми защото ми каза"ма"
Виж целия пост
# 426
- Всеки път, когато виждам колко много е пораснал моя син...във всякакъв смисъл. Остава му само някаква си педя, за да изравни невероятния си син поглед с моя.

- Всеки път, когато той връхлети върху мен, вдигне ме във въздуха в знак на обич или радост и ме пораснесе насам-натам. Когато ме прегърне или целуне без повод и без думи.

- Всеки път, когато му задам много трудни въпроси от личен характер и той ми отговори по начин, от който оставам доволна. Включително и защото ме гледа в очите в тези моменти.

- Струва ми се, че е най-красивото момче на света.  Моят  Александър Велики   Heart Eyes ...
Виж целия пост
# 427
УАУ, каква тема! Четох само първите постове. Оставям си другите за утре. Това е новия чиклит май. вълнуващо, истинско, споделено, лично. Много искам и аз да се включа, но сега съм доста развълнувана.
Виж целия пост
# 428
41. Първият ден на сина ми в яслата - как пищеше с протегнати към мен ръчички - леденото усещане, че съм предала детето си.
42. Една жена, която имах за приятелка със завидна лекота съсипа живота ми... вече нищо не е същото...
43. Аз вече не съм същата, искам да мога пак да се смея, но нещо в мен е изгубено - завинаги.
44. Лъжите и болката, която ми причини един човек, на когото се бях доверила до безкрайност.
45. Ужасът в очите на сина ми, когато с баща му се караме.
46. Тоталното отчаяние и вледеняващ страх при първия път когато  детето ми е по-сериозно болно - аз съм сама - плача, защото не мога да му помогна, държа го за ръчичката и броя часовете докато се съмне, имам чувството, че като стане светло всичко ще е наред.
47. Знаех, че ме лъжат и си го доказах - видях неща, които ме сринаха, но поне разбрах, че не съм луда и че нещата не се случват във въображението ми.
48. Опитът ни да започнем живота си отначало... понякога е толкова хубаво, понякога не виждам светлина в тунела, но не спирам да се боря.
49. Един луд психопат, който искаше да ме побърка и почти успя.
50. Кучето ми, колко много го обичам, а не мога да си го взема в къщи, не може да остане и при родителите ми...
51. Моето голямо момче, вече не плаче като ходи на ясла, а аз изпитвам смесени чувства, хем се радвам, че е спокоен, хем ми се къса сърцето, че дори не се обръща да ми каже чао.
52. Големият тигър вече може да се храни сам, не иска да му се помага.
53. Всеки миг, в който мъжът ми и синът ми си играят, хранят, къпят или приспиват - те - моите момчета, усмихнати и щастливи - те са моят свят и нещото, за което си струва да преобърна света.
54. Предстоящата ни почивка на о-в Тасос. Толкова много се вълнуваме.
55. Решението ни да си направим нови халки, за да може символично да имаме ново начало и моделът, който и двамата харесахме независимо един от друг.
56. Желанието ми да си купим втора кола и мъжът ми, който знае, че идеята не е добра, но въпреки това е съгласен, иска аз да съм щастлива
57. Сърчицето, което виси на входната ни врата, купих го за първия ни свети валентин заедно и от тогава не съм го махала.
58. Когато от прането ми изпадне някое малко чорапче, случайно изпаднало от неговия кош за пране... виси толкова сладко на простора сред големите ни дрехи.
59. Синът ми по пантофи вечер у дома и усещането, което имам. Той е част от семейството, той си е удома - с домашни дрехи и пантофи, седнал на дивана и чете книжка... Само преди 2 години домът ни беше толкова празен...
Виж целия пост
# 429
Тази тема ме развълнува безкрайно...Отдавна не бях плакала толкова много..Благодаря Ви,....Събудихте сърцето ми   bouquet
Виж целия пост
# 430
Страхотна тема - толкова тъжна и толкова истинска... Ще се опитам и аз да изредя моите мигове:

1. На село съм при баба. Направила ми е крем карамел; още помня чашите, в които го сервираше...
2.  Докато ровя в играчките си, намирам писмо от чичо до баба. Странното е, че не помня какво пишеше вътре, но все още се натъжавам при този спомен.
3. Погребението на дядо. Аз съм с черна лента на главата. Той е толкова малък и беззащитен.
4. Седя на пейката пред блока с един много добър приятел. Той ме целува и нищо вече не е същото.
5. Подстригвам се сама в банята. Толкова зле изглеждам, че на другия ден отказвам да отида на училище.
6. Първите 2 чертички - ужас, уплаха, предполагам, че тестът е грешен.
7. Докторът потвърждава, че съм бременна - незнам дали съм щастлива или нещастна.
8. Раждането на сина ми. Когато ми го показват, разбирам, че целият ми живот до този момент е бил безмислен.
9. Синът ми е в кувьоз. Стоя пред вратата на интензивното с 39 градуса температура и чакам да дойде часът за свиждане. Когато все пак ме пускат да вляза и аз го виждам с тръбички и жици в главата, започвам да плача. Една нервна докторка ме пита какво съм се разревала. А една "проста" санитарка ме прегръща и ме успокоява.
10. Синът ми скача от една пързалка - цяла нощ обикаляме болниците.
11. Операцията на моето моченце - само половин час, през който аз не преставам да плача. Когато ми го връщат все още под упойка, той ме пита: "Мамо, защо зайчето има 3 уши?"
12. Неуспешната ми втора бременност
13. Отново разбирам, че съм бременна - страх, но и надежда. Прокървявам - ужас, болка. Разбирам, че бебетата са били 2. Поне едното все още е там.
14. Цялата ми бременност - притеснения, въпроси, страхове
15. Раждането на дъщеря ми - красиво мъничко същество
16. Обаждам се в къщи да кажа, че съм родила. Всички чакат тази новина. Мъжът ми ме пуска на микрофон. Чувам майка ми да плаче.
Виж целия пост
# 431
Ох....след толкова много четене, реших и аз да се включа..Няма да изброявам всичко,има някои неща, които никога не бих споделила..

1. Много съм малка (ходя на детска градина), скарала съм с баща ми, рева, по пижама съм. Втурвам се в моята стая, започвам да си събирам дрехи в една детска раничка. Грабвам си мечето,отключвам външната врата и продължавайки да плача се втурвам да бягам надолу по стълбите. Боса съм, студено ми е и много ме е страх...Искам повече от всичко някой да изтича след мен и да ме прибере. Но сама не се връщам. Чувам майка ми как излиза,и тя плаче. Грабва ме в прегръдките си и ме прибира. Аз се дърпам, викам, искам да се изскубна, но вътрешно съм благодарна,че е дошла за мен..
2. Пак съм малка...Баща ми ме води всяка събота и неделя в зоопарка - само аз и той. Учи ме как да се катеря и да не падна от катерушките, заливаме се от смях на миризмата при слона; или пак с него - как ритаме топка в Южния парк; как ми прави "душче" - грабва ме на ръце и правим като самолет - нагоре, надолу..Не знам защо му виках "душче"
3. На село съм, имам дакел - Даки. Той беше единственият ми приятел.Обикаляхме с часове по баирите, той тичаше винаги до мен. Обожавах да тичам надолу по склона, и изведнъж да легна на тревата, да гледам небето..А Даки обикаляше около мен и ми се умилкваше...Много плаках, когато разбрах, че е починал.
4. Ловим риба на село с братовчед ми. Бяхме срязали мрежа за прозорци, за да си направим кепче. Баба ни (лека й пръст) много ни се караше, че ходим на реката да ловим риба и отказваше да ни я чисти. Ама после си хапваше и тя Laughing Веднъж с братовчед ми намерихме едно малко кученце. То веднага се лепна за мен - беше едно черничко и пухкаво с вирната опашка....Но не ми позволиха да го задържа...
5. Вече съм по-голяма, прекарвам ваканциите си в Търново.Много деца,много игра...Криеница, дама, приказки по цял ден. Толкова чисто, толкова невинно, толкова истинско и неповторимо.Първи любовни трепети, но толкова детски и платонични, че чак нереални (сравнявайки ги с днешните подрастващи). Дълги, жадни погледни,изпотени длани, случайни докосвания...Най-голямата ми радост беше да се случим с обекта на моите чувства на едно и също място, когато играехме на криеница. А и веднъж (вече бях малко по-г0ляма, на 14,5г, момчето което харесвах ме прегърна, за да се снимаме... Heart Eyes)
6. Седим на покрива на блока с една приятелка и гледаме Търново като на длан. Бабите ни се чудеха къде са ме забегнали, а ние не можехме да слезем от покрива, защото това беше ужасно забранено място, а мястото, от което влизахме обратно в блока беше точно до един балкон, който в дадения момент беше пълен с хора, които ни познават и ще ни изклюкарят. Трябваше да скачаме в едни м/уетажни тесни тераси...Замалко да се излюскам от 7мия етаж...Подхлъзнах се на парапета на терасата,тялото ми беше увиснало във въздуха, не знам как успях за части от секундата да се прехвърля в самата тераса...
След няколко дни пак се качих на покрива Crazy
Прескачаме малко години, че много дълго ще стане...
7.Първо сериозно гадже - голяма любов, аз патка заспала,затварям си очите за всички проблеми. Той абитуриент, аз поканена на неговия бал...Купих си рокля. Уговорката ни беше след ресторанта той да ме вземе. Аз се премених, нагласих...Той така и не дойде. Щяло да го било срам, ако си доведял гаджето...
8. Пак с него - в/ката ни беше във фазата на безвъзвратен провал, но аз се борех упорито като магаре...Но една случка ме сломи. Обадих му се, помолих го да дойде да ме види. Той отказа и ми затвори. Аз пак се обадих, казах, че имам нужда от него, а той ми затвори телефона...По-унизена не се бях чувствала никога...Плачех, свита на пода, с телефонна слушалка в ръка и пак го обичах.
9. Събирам сили да прекъсна тази в/ка. Той обаче се сеща, че ме иска. Успявам да издържа.
10. Намирам нова любов - 4 години още ме държи както първите месеци Heart Eyes Толкова сме различни, отчайващо е понякога. Безсилна съм пред неговите лудости, той е безсилен пред моите...Толкова се обичаме, а толкова много, ама много сме се наранявали...Надявам се....ако не ми е простил, то поне да вижда колко много го обичам...
11. По погрешка отварям смс, който не е предназначен за мен...Разбирам, че 4 години баща ми е имал паралелна в/ка. Не знам какво да правя...Чувствам се толкова предадена, нищо че не съм му жена. Мразя го, а умирам от болка, защото той значи толкова много за мен. Защото съм неговото малко момиченце, а 4 години той е бързал да си замине от Сф за Търново, за да бъде с друга жена. Написах му бележка, която ясно показва, че съм разбрала. Вече съм на 20 години. Никаква реакция. Ходеше гузен след мен и ме питаше, дали искам да ми купи нещо.... Sick Господи, как го мразех тогава....Изведнъж всичко си дойде на мястото...Десетките му приятелки, с които ме запознаваше, едната уж трябваше да ми е бавачка...Един ден ни срещнаха някакви нейни познати, и тя ме представи като нейна дъщеря! Shocked Бях на 9, толкова много се шокирах, че не знаех как да реагирам...Само хвърлих една играчка, която ми беше подарила в една кофа.
12. Катастрофата...Чудото,че оцеляхме при дадените обстоятелства. Надеждата, че всичко между нас ще се оправи...Кратката илюзия, че той ще ме оцени, ще разбере, че не съм даденост. Разочарованието, че всичко си е същото...
13. Последиците...Болката, сълзите, съвестта ми, кошмарите, най-ужасните думи,които съм чувала през живота си, лудостта, вината ми, мигът, в който си мислех, че ще умра от неговите ръце. Кратката мисъл,която ми мина тогава през главата - бях я казала много отдавна на една приятелка...Че с него сме толкова луди, че или ще умрем заедно или единият ще умре от ръцете на другия. Как в един момент наистина пожелах да се свърши всичко.


Само да не останете с впечатлението, че само такива лоши моменти помня... Crazy Просто съм в такова настроение.
Ще има 2ра серия, този път положителна Simple Smile Някой друг път..
Виж целия пост
# 432
Определено отворих темата с нагласата,този път,наистина да пиша!Но....Прочетох няколко от предшните постове и сега пак рева като идиот и пак не мога да напиша нищо!
Много ви благодаря,на всички!точно тази вечер имах нужда да излея напрежението и понеже във вашите"мигове",откривам себе си,виждам че белезите на живота,ви правят близки за мен!
Знам само,че със сигурност един от миговете ми ще е следният:
-Момента,в който съм на хиляди километри от България и от най-скъпите ми хора и откривам всичко във форум"БГ-мама"!
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Виж целия пост
# 433
Кис Дъ Рейн, очаквам положителната серия.  Hug
Фоти, защо още се колебаеш и не се включиш?  Hug
Днес и вчера ми бяха страхотни дни... прекрасен уикенд изкарах в Панагюрище с мъжа ми, детето ни, моя много близка приятелка с нейните мъж и деца... имах нужда от такъв релакс, от такава приятна компания, от почивка извън София... много ни хареса на всички  Heart Eyes
Виж целия пост
# 434
Страхотна тема,затова я побутвам на пред
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия