"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 047
  • 1 383
# 450
Да, но съм се чувствала по еднакъв начин Simple Smile За това така ги преброих...Но, добре, хубаво, може да не съм разбрала как ги броите Rolling Eyes
Виж целия пост
# 451
няма значение броенето
а това как се чувстваме
и колко много всъщност са белязалите ни мигове, нали?
Виж целия пост
# 452
Така погледнато, да Peace
Виж целия пост
# 453
Еми,babche,благодаря ви за милите думи. Heart Eyes
Виж целия пост
# 454
1. Ваканциите на село - аз, най-малката.
2. Старата къща, в която израснах - аз пак най-малката.
3. На 12 г., когато мама ме събуди с бой в 4.30 сутринта и ме изгони от вкъщи.
4. На 15 г., когато татко ми каза: " Аз нямам дъщеря." и пак бях сама.
5. Всеки път, когато видя усмивката в очите на някой и знам, че аз съм допринесла за нея.
6. Първите изложби и последвалите ги поръчки.
7. Старите снимки и чувствата, с които ме изпълват всеки път щом ги разгледам.
8. Първата ми голяма любов и лъжливото щастие.
9. Плесница, обидни думи и страх, който се беше пропил в дрехите ми. Щастието от свободата.
10. Загубата на най-доброто същество, което съм имала и издъхването му в ръцете ми. Буците, които го посипаха.
11. Две малки, червени ивици... една душичка беше на път, радостта в очите на таткото и мъката в сърцата ни при последвалото: "Съжалявам" - от страна на докторката.
12. Примирието и страхът, които изпиват живеца ми през последната година.
13. Раждането на племенницата ми.
14. Дългите, приятни разговори с нашите.
15. Отварянето на коледните ни подаръци и щастието на всички, че "пак съм разбрала кой, от какво има нужда".
16. Ремонта, който направих докато нашите бяха на почивка и блаженството ни от резултата.
17. Всеки път щом се притисна до него и увереността и спокойствието, които ми дава.

Мислите ми блуждаят и май не мога да отсея нещата...
Виж целия пост
# 455
Не мога да се събера да пиша и аз най-сетне в тая тема. Как да го резюмирам до точки така пълния ми живот...  newsm78  Някой път ще опитам.
Виж целия пост
# 456
mycynkata,  bouquet
Миг шести! Ще ни покажеш ли нещо, моля!
Виж целия пост
# 457
-Първия учебен ден в 9 клас.Всички ме зяпаха втрещено-тъгата когато татко замина за И...-тъгата когато мама го последва.-вечерта на запознанството с Наско.-първата интимност между нас........-разочарованието и горчилката от лъжата.-изневярата от моя страна и прошката от негова.-брат ми заминава при родителите ни.-момента когато разбрах че съм бременна.-момента когато Наско разбра.-Годежа ни.-приготовленията по свадбата.-свадбения ни ден.-първия танц.-раждането на сина ни...-първият миг отново у дома .-първата усмивка на сина ни.smile3522
                 
Виж целия пост
# 458
mycynkata,  bouquet
Миг шести! Ще ни покажеш ли нещо, моля!

Няма проблем, но трябва да снимам /сканирам/ и тогава.
Виж целия пост
# 459
няколко пъти се опитвам да изчета цялата тема... но ми е много трудно и все не успявам..  Hug  Hug  Hug ето част от моите мига, но определено има и други, които напират да напиша, но засега ще премълча..

- аз, едно момиче и едно момче – най-добри приятели в детската градина. Момчето напусна града и ние с момичето никога не си проговорихме.
- на 4-5годишна възраст спрях един огромен камион само с две флагчета в ръка.
- първата ми любов в 1-ви клас и писането на любовни писма.
- безгрижните ваканции на село при баба и дядо.
- усмивките на баба и дядо, седнали един до друг на беседката в двора.
- думите на баба, когато я видях за последен път в болницата „искам да взема част от теб, за да бъдеш винаги с мен, в сърцето ми”.
- сълзите в очите на дядо, когато остана сам.
- когато за първи път ме бутна кола, аз паднах, станах и хукнах към нас, където се скрих. Гледах през прозореца изплашения шофьор как ме търси.
- брат ми си глътна езика, а аз плачех в съседната стая.
- никога няма да забравя добротата на курсовия ми ръководител в техникума.
- винаги ще помня първото возене на банан на морето и никога няма да има второ.
- 3-те години с първата ми голяма любов, през които съм била сляпа и глуха и всъщност много нещастна. помня, макар и да искам да забравя.
- странното запознанство с бъдещия ми съпруг, фенове на една вече изгубена радиостанция.
- първия и единствен мъж, който ми държи връхната дреха да я облека, независимо дали сме вкъщи, на заведение или където и да е. продължава да го прави.
- моят любим е единствения мъж, който и до ден днешен ми подарява цветя без повод.
- всяка вечер вечеряме на запалени свещи.
- опитите ни да си направим бебе.
- положителния тест. държахме го в ръка и се гушкахме на спалнята. бяхме щастливи.
- всеки един ден от бременността.
- приказната ни сватба. бременна в 8 месец казах ДА. бях и съм горда.
- хванати за ръце, аз и Той, видяхме заедно за първи път нашата дъщеря, заедно чухме първия й плач, заедно видяхме първата й усмивка...

всеки изминал ден ми доказва, че имам най-прекрасното семейство на света. Имам най-добрия мъж да себе си, най-невероятното малко съкровище, което расте пред очите ни и най-прекрасния и верен приятел – кучето ни.

щастлива съм, че имам до себе си НЕ много приятели, но истински!

и въпреки многото тъга, безпаричие, трудности, красиви моменти, аз осъзнавам, че съм една щастлива и богата мама!

  bouquet

Виж целия пост
# 460
blueeye®  много мили думи Heart Eyes

Аз едва ли ще мога да напиша всичко (тази част която е свързана с приятеля ми дори съм си написала датите хихи), но ще напиша част от тях:
1. Запознанството с най-добрата ми приятелка.
2. Кандидатстването и денят, в който ме приеха Flutter тогава се бях разболяла и нямах възможност да се радвам толкова.
3. Запознанството с любимия ми, първата ни целувка, първите общи празници, много дни които са белязани основно от това, че съм получила нежност, внимание, което ме е разтапяло и за това ги помня и до сега.
Основно хубавите мигове в живота ми са свързани с него.
В момента просто не мога да се сетя за толкова много, че да ги изреждам... че ми се спи.
Виж целия пост
# 461
Тази тема я прочитам всеки път щом я видя... Hug
Трудно е,но ще направя опит и аз да се включа..


-Всяка една зима прекарана с шейните на снега с брат ми и татко.
-Веднъж ,когато излъгах мама и много я нараних...думите и,че някога ще ми се върне Cry...нейните сълзи.
-Едно лято прекарано на село.Там се влюбих поне три пъти Crazy..там се напих за първи път...и там оставих нещо скъпо,което повече не видях Confused
-Когато брат ми ме подкупваше за да не ме издава за нещо и как всичките пари ми отиваха при него.
-8 ми клас-клас с много момчета и нито един който да ме защити от ненормалника дето ме биеше.
-Деня в който ме преби и насили и силите ,които намерих след това.
-Първото ми море с приятели и мъжа,който срещнах там.
-Всеки път ,когато той ме изпращаше до нас,колкото и далече да означаваше това.
-Едно лято,когато отидохме да работим с моя приятелка на морето.
-Запознанството с мъжа ми и всеки един миг там.
-Сутринта когато звънна телефона при мъжа ми и се оказа майка ми ,която ме търси Blush Аз заминала там при него не се сетих да се обадя ни за Коледа ни за Нова Година ни за именния ден на баща ми и тя милата в чужд за нея град обикаля и търси човек по описание на колата и името му Crazy...божей колко има да ми се връща ooooh!
-Деня в който ми казаха,че трябва да се изнесеме,защото пречиме и как от една дупка сега си имаме уютен дом.
-Очакването на първото ни дете радостите,трудностите около раждането сълзите и паниката.Депресията след това и как месеци наред не си позволих да съм щастлива и спокойна,а доста по-късно.
-Сълзите ,когато разбрах,че чакам второ дете,безсънните нощи,страховете,които изпитвах докато родя и безумната радост от мига в който прегърнах дъщеря ми.
-Щастието сега ,когато са двама и мисълтя,че не мога без тях.
....сигурно ще допълвам....
Виж целия пост
# 462
- на село: пълна свобода, идилия, играем табла с баба, проявяваме снимки с брат ми в мазето, братовчедите, ходенето на лятно кино и прибирането: цяла махала народ, къпането на Вита, ходенето до извора за вода.
- безгрижното ми детство в Червен бряг, най-добрата приятелка, която съм имала.
- мъката, когато се преместихме в Добрич и оставих всичко, което съм обичала.
- заминаването на брат ми да учи в Щатите, кратките ваканции, в които си идваше, дългите години, в които не си дойде, колко ужасно много ми липсваше и колко често го сънувах
- влизането ми в езикова гимназия: сбъдването на една мечта
- много усиленото учене в гимназията, конкурсите, олимпиадите.
- единствената четворка за срока: по философия, в следствие на което следващия срок след огромна амбиция се класирах за национална олимпиада в Созопол. Голямо доказателство за какво може амбицията ми.
- олимпиадата по Химия, където за пръв път Го срещнах и той предложи да ме изпрати. Когато ми каза, че и той идва от Червен бряг, вече бях сигурна, че това е човекът.
- мноого дългите разходки из града и парка: близо две години преди да ме помоли да го целуна, защото не знаел как. Разговорите ни за семейното планиране и колко много деца искаме да имаме.
- решението ми да се откажа от Американския и да отида в УНСС (голяма грешка)
- телефонния звън, когато майка проплака, че баба е починала и затвори. Пътуването до село, погребението, едва ли ще преживея нечия друга смърт толкова силно вече.
- импровизираната ни бедна студентска сватба, която родителите ни бяха бойкотирали. Студения мрачен декемврийски ден, тънките му обувки от бала, премръзналите му крака, които го тръшнаха болен, пътуването в трамвая до хотела ни за първата ни брачна нощ.
- мига в който повярвах
- раждането на сина ни. Най-дългите три часа в живота ми, когато исках, исках да съм мъртва. Още помня колко много ме болеше тогава.
- стоя на една пейка в Лион и всичко е като в сън, мисля си за деня ,когато ще си спомням този миг и всичко ще ми се вижда толкова нереално. Очите на всички деца, които срещах по улиците във Франция и които не бяха синът ми.
- когато го видях след шестмесечна раздяла на летището: вече говореше и не ме познаваше, поне не със сърцето си.
- писмата на мъжът ми от казармата: най-романтичната му страна, която едва ли вече ще позная. Кратките му отпуски, в които пропътуваше цяла България, за да ме види. Жаждата му за мен.
- звъна в службата, с който ми съобщаваха, че синът ми си е счупил крака в детската градина. Тичането до Пирогов. Безпомощното му пищене в ръцете ми. Прекършеното, буквално краче и безсилието ми да направя нещо. Чакането ми пред операционната.
- връщането ни в Добрич. Раждането на Лили. Голямото чудо на кърменето й. Колко горда бях след първия месец на успех.
- първата ни нова кола и гордостта в очите на таткото
- катастрофата. Миговете, в които трескаво търсим Лили, докато тя малко преди обръщането е била в ръцете ми. Ужасът, че тя е мъртва и затисната. Бях убедена в това, никога няма да го забравя. Мигът, в който ми я подадоха - невредима като по чудо.
- прекрачването на прага на това, което се превърна в нашата църква. Кръщенето ми на брега на морето.
- когато за пръв път видях Деси и си помислих, че е най-прекраснто бебе на света
Виж целия пост
# 463
Мислех си как сега всеки ден и всеки миг е трепетен, защото чакам този ден и този миг, в който ще прегърна моята любов отново. Боже, дай му сили.
Виж целия пост
# 464
когато сутрин го оставям в ДГ, а той вика през плач - "искам МАМА"  Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия