"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 047
  • 1 383
# 435
Точно преди три години на днешната дата родих Александър!  Hug
Виж целия пост
# 436
  Да ти е жив и здрав!
Виж целия пост
# 437
Това са най-трогателните и смислени неща, които съм чела. Сълзите ми неспират и няма да мога да ви изчета наведнъж. След като четох тази тема не съм в състояние да пиша.
Виж целия пост
# 438
Тъкмо си мислех, че форумът е станал безинтересен и попаднах на темата. Толкова нежна, искрена и тъжна. Замислих се... как ли присъствам в 17-те мига на децата си...
Виж целия пост
# 439
Тъкмо си мислех, че форумът е станал безинтересен и попаднах на темата. Толкова нежна, искрена и тъжна. Замислих се... как ли присъствам в 17-те мига на децата си...

С любов....
Виж целия пост
# 440
Страхотна тема...  Hug
Ще пиша... но сега немога...
Виж целия пост
# 441
Не знам дали ще са 17 или 117...Не ми се иска и да мисля много...Те затова са мигове, за да дойдат от сърцето...

1. Раждането на сина ми - страхът, че няма да се събудя от операцията и щастието, когато отворих очи и мама ме прегърна

2. Страхът, когато ми казаха, че синът ми е на системи и желанието на махна системата от моята ръка и да долазя по коридора до неонатологията.

3. Усмивката на лицето на мъжа ми, когато влезе в болничната стая вече БАЩА

4. Свежен...най-хубавото село...най-дивите лета с дъх на горски ягоди.

5. Пръстите на мъжа ми, докосващи лицето ми...Обичам погледа в сините му очи.

6. Операциите...и мама, която никога не заплака. Нежните й ръце.

7. Самотата и страхът, че винаги ще си остана сама. Че никога няма да срещна някой, който да ме обича такава каквато съм. Е, срещнах го...

8. Танцуваме с татко валс. Бялата ми плетена рокля се вее, той ме е прегърнал. Била съм на 5. После всички казаха, че съм била по-красива от булката Simple Smile

9. Училището...Най-неразделният клас.

10. Първата любов...и после некролога на входа...Него вече го нямаше.

11. Музиката, клубовете и саксофонът...Толкова много приятели, песни и безгрижие.

12. Брат ми, толкова много го обичам.

13. Обаждането по телефона, че дядо вече го няма.  Cry

14. Писмото на възглавницата от мама за 20-тата ми годишнина. Не мога да го чета без да плача. Мамо, обичам те! Ти си най-прекрасната майка на света! Heart Eyes

15. Когато синът ми се затича към мен и ме прегърне с ръцете си.

16. Болката от предателството, дадох прекалено много шансове, направих много компромиси. Накрая взривих моста. Връщане назад нямаше.

17. Сините очи на мъжа ми и сина ми. Обичта никога не се нуждае от превод.
Виж целия пост
# 442

...Замислих се... как ли присъствам в 17-те мига на децата си...


Аз не съм се замисляла по този въпрос. А всъщност щом те прочетох установих, че нямам нужда от `как ли?` ... Виждам го всеки ден. Всъщност...получавам го всеки ден. Двойно.


- В момента и двамата са на планина с една от бабите си. В някои дни не се чуваме, а в други си говорим по 10 пъти. Но вечер преди заспиване задължително ми дрънкат една жица. Обаче аз съм гадна... Mr. Green  чакам те да ми се обадят, ако имат нужда. Стремя се да не ги обсебвам. Това за мен би било нарицателен 17-ти миг. Да съм се гушнала до малката ми сестричка или съответно до големия ми батко в едно легло, на загасена лампа вече и да се лиготя и щурясвам с мама половин час по телефона за `лека нощ`. И да се боря за телефона, за да говоря повече АЗ с нея, но по някое време да пусна аванта и да го отстъпя по съребрена линия  Laughing, защото наистина си обичам и съребреното роднинче;

- Когато в тези разговори единият се прави на другия, а аз се правя на приятно и заблудено излъгана. И понеже не мога да се преборя със себе си и тука требе да се знае у кого е ножО и луканката  bowuu  / абе що си нямаме иконка на балканджия удрящ с юмрук по масата?/ по някое време приключвам с манипулациите :"Саше, братче...не вървиш. Познах те по кристалното "Р", колкото и да изтъняваш гласеца. Следващия път го раздай малко по-талантливо.  Mr. Green" И пубера си хапе гъзеца от яд, но се и киска от кеф. С малката съм по внимателна, след като е боботила известно време :"Мамина златна... Heart Eyes , познах те вече! Ще ти кажа по какво, но не казвай на бате, това е тайна. Ще те науча как да се правиш на него, за да го победиш в тази игра.  Wink Когато те попитам какъв филм да си изтегля от интернет, не ми казвай само да не е филм на ужасите, защото той такива обича - знаеш. Нали се правиш на него, помисли какво би казал той, а не ти. Мисли повече, защото си много красива. А красивите жени трябва И да са умни."  Мляс, мляс, телефонни прегръдки, целувки и лиги  ooooh!...такива разни ми ти щуротии и мигове `седемнайски`;

- Когато се радвам на отношенията и обичта по между им. Има и изключения, не би било нормално иначе.  Но съм спокойна и доволна от връзката, която виждам между тях. Виждам резултатите от труда си, за да я създам и да я поддържам. Иска ми се това да е един от начините, по които да присъствам във всяко едно от децата ми по отделно и взети заедно също;

- Когато синът ми ми каже :"Мамич, супер беше да караме колела само двамата!" Или :"Аре...от мен да мине, ще гледаме филм, какъвто ти харесваш. Ще се прежаля, искам на теб да ти е хубаво." И когато аз избирам филм, който едвам изтрайвам  ooooh!, но очичките му грейват и ме нападне насред "Арена" и ме поразнесе без проблем;

- Когато взимам дъщеря ми в скута ми, за да `кара` тя   Wink от детската градина до `голямата улица с колите`, а тя не забелязва, че и аз държа волана понякога и естествено не загрява що е то педали и имат ли те почва у нас. Изживява се като космонавт каращ луноход на Луната. Татко ми сътворяваше тази `седемнайска` за мен;

- Когато сутрин леко докосвам клепачите на Криси с блестящи сенки за очи и тя не смее чак да мига до градината. И когато си види гаджето, което вече я чака до гардеробчето й и почне да мига вече на парцали. Laughing Не забравя там някъде между обуването на левия и десния пантоф тихо да ме попита дали е хубава. Естествено...най-хубавата на света;

- Имам още хиляди присъствия. Поне така ги чувствам. А не съм започнала още. Сигурна съм. Вие също - в Имането и в имАнето.

Вампирясах. Отивам да спя, че ще се сбръчкам рано. А искам дълго да продължавам да чувам от сина ми :"Мамич, готина си...ставаш. Mr. Green"
Виж целия пост
# 443
Сакри, ти пълниш и трогваш сърцето ми винаги, когато те чета в тази тема... Благодаря ти от цялата си душа!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 444
Страхотна тема, насълзиха ми се очите и не мога веднага да участвам, но ще пиша... задължително...
Виж целия пост
# 445
Темата е пракрасна и често влизам да чета,но не съм се решавала да пиша,защото някак много са ми скъпи тези мои мигове и е трудно да ги изразя с думи.А и са доста повече от 17,но ще се опитам да ги споделя.
1.Старата къща ,големия парк пред нея,вечно ожулените ми колене и как баба ме гонеше с лъжицата,защото бях страшно злояда.
2.Нов дом,нови приятели ,едно прекрасно безметежно детство с много игри и разказване на страшни истории до полунощ.
3.Бях на 8г. ,когато срещнах своята детска любов,с небесносини очи и руси коси,по-красив от ангел.Той разби сърцето ми,когато в 7 клас си намери друга.
4.Превзех първия връх в живота си,приеха ме в Немската гимназия.Бях най-щастливото момиче на света.
5.Луди ученически години с много емоции,просто неописуеми.Приятелство за цял живот.Един неразделен клас.
6.Един ден просто дойде в живота ми,с топли кафяви очи и много сладки и красиви устни.Едно пиано и дългите му пръсти превзеха сърцето ми.Бяхме на 16години.
7.Сълзите,които не мога да спра,нямах вече очи от плач.Загрижения поглед на баща ми.Момчето ми отива войник...за цели 2 години и 3 месеца.Как ще живея без него?!
8.Всяка нощ изливах душата си на хартия,пишех му най-нежните стихове и му ги пращах.И неговото писмо,което идваше всяка сряда и препрочитах десетки пъти.
9.Лятото,Спартакиадата 1984г в София.Той е тук със Школата,аз съм тук с мажоретния състав.Репетираме заедно,бягството от строя,наказанието...лишаване от отпуска.С много усилия от страна на баща му,ние бяхме все пак заедно...цели 5 дни.
10.Втория връх преодолях-приеха ме в ВХТИ,ще ставам инженер-химик.За пръв път съм сама без родителите си.Чувствам се наистина зрял човек.
11.Нашата сватба 5 години по-късно.Толкова красива се чувствам,истинска принцеса.И той така ме гледа,сякаш съм единствена на света и около нас няма никой.
12.Малко преди абсолвентския бал се роди той-нашият син.След страшната болка,която сякаш изтръгваше сърцето ми,видях едни огромни очи и се влюбих безвъзвратно.Чувството да си майка,най-прекрасното и вълнуващо чувство.
13.Моята първа работа,много се гордея със себе си.За пръв път се сблъсквам с неправдите,лъжата,лицемерието,предателството.Това е живота.
14.Появи се той,другия,чуждия,невероятно чаровния,малко луд,но толкова мил и нежен.Завъртя ме като вятър перце,отнесе ме чак до облаците и ...ме върна на земята.Тъгата в очите на моето момче,гневът му и любовта му,която ми даде сили да продължа напред.
15.Баба,моята мила баба,която ме отгледа,която криеше моите лудории,която винаги беше мой съюзник във всичко ,е много болна.Нелечимо.Най-тъжния ден в живота ми,баба я няма вече.Мъката ми е огромна,сърцето ми ще се пръсне.
16.Един ден най-неочаквано се появява втората чертичка на теста.Бременна съмЩе си имам бебе отново след 12 години.Много сме щастливи.
17.Ето я и нея,моята красива дъщеря,спи и аз разглеждам личицето й.Колко е съвършена!Щастието в очите на мъжът ми и синът ми.Тя ще е тяхната малка принцеса,нашата малка принцеса.Моят най-голам връх-моите деца.
Виж целия пост
# 446
Стефи,  Hug Hug
Виж целия пост
# 447
Цитат на:  link=topic=104824.msg4842883#msg4842883 date=1188566297
Темата е пракрасна и често влизам....
Stefani6 ... не знам какво да кажа. Още като влязох във форума те забелязах. Ти си ... ами не знам как да го кажа. Нагло звучи, но на моменти ти си аз...  bouquet
Виж целия пост
# 448
Цели 17 нямам...

1. Ражданията на братовчедка ми, племенника ми, братовчед ми...и колко плаках, когато се роди братовчед ми...
2. 8.06.2005...нещо ме жегна да пиша на и-мейла на едно момче в чата...
3. Безбройните и-мейли, които след това разменихме
4. Първата ни среща
5. Сватбата
6. Концертите на Хим, Блайнд Гардиън, Айрън Мейдън, Юрая Хийп - все сбъднати мечти
7. Първото пътуване на автостоп, прекараната на открито нощ, защото нямахме къде да спим Laughing
8. нещо важно, но не ми се иска да го казвам публично Embarassed
9. Трима мъже и времето прекарано с тях, единият от които е първата ми любов...
....засега толкова.
След още 20 години може да съм натрупала още 8 Simple Smile
Виж целия пост
# 449
Еовин, извини ме, ама твоите мигове са далеч повече от 8
я погледни по-внимателно
само точка една съдържа НЯКОЛКО раждания, тоест няколко мига, нали?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия