"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 047
  • 1 383
# 480
18. Проблемите които имах с кърменето. Вдигнах температура 41 градуса. Мъжа ми дойде като линейка, закара ме на доктор............ показаха ми как да се цедя.......аз не можех мъжа ми го правеше. Часове прекарани в банята аз и той докато не се нормализира кърмата ми........... чувствах се безпомощна а той ми помагаше с каквото може...........
19. Лапароскопията в Шейново, толкова ме беше страх. Лежах на масата преди да ми сложат упойката и треперех като лист. Събуждам се от упойката и чувам някъде в съзнанието ми нищо ти няма тръбите са ти проходими. Пада един огромен камък от сърцето ми.... мога да имам деца.

20. Уикенда в Мелник и любовното вино което пихме. Сняг, вино играем на карти с приятелите ни. Там съм забременяла с дъщеря ми. Ех туй мелнишко вино

21. Отиваме при родителита на мъжа ми и той им казва че ще се женим.......... няма да забравя майка му как седна на стола и не знаеше къде се намира и какво става е бързо се свести. Бяха ме виждали само един единствен път.

22. Тайната която имах и не смеех да споделя с мъжа ми. Е дойде време да я споделя....... олекна ми, той ме разбра. Вече нямам никакви тайни от него.

23. Майка ми има глаукома ............ всеки ден си мисля за нея........ ами ако наистина ослепее един ден. Много ми е мъчно.


Виж целия пост
# 481
Нямах сили напоследък да се включа по темата... и само ви четях, момичета.  Hug
Но дойде време да споделя... момент номер забравих-кой-вече.  Laughing

Когато преди около 12 ч́аса се прибрах вкъщи и ми отвори брат ми, а аз го попитах "Не си ли на работа, какво правиш тук по това време?"  Mr. Green и ми отговори "Ставам татко!"  Heart Eyes . И когато само няколко часа по-късно ми се обади да ми каже, че вече съм леля!  Blush  Тръпна в очакване да видя мъника... и като добра леля-орисница му наричам само най-хубави мигове и магии!  Heart Eyes  Heart Eyes  Heart Eyes
Виж целия пост
# 482
Иначе моите мигове
1. Когато 5 дни преди абитюрентския ми бал некадърна шивачка съсипа дрехата ми, но това не беше толкова страшно, колкото това, че убиха брата на една от най-скъпите ми приятелки. Плаках толкова, че не можех да си отворя очите на третия ден.
2. Последният път когато бях сигурна, че не съм бременна преди да забременея с първото си дете. Изплаках реки от сълзи.
3. В нощта на сватбата ми - плаках от 23 часа до 5 часа сутринта. Защо - не знаех.
4. Когато татко ми каза, че няма пари да ми услужи за два часа, докато си взема майчинските, за да купя една кутия хумана за бебетата, а имаше предостатъчно. Нахраних ги с кисело мляко (на 4 месеца) те повърнаха, а аз ревяща отидох да се моля да ми дадат паричките по-рано от 11 часа.
5. Когато мама блъсна вратата и прещипа ръчичките на Ивайло, който ги беше пъхнал в процепа на вратата на стаята, защото искаше да взезе при баба.
6. Когато ТОЙ ми каза това, което никога никой не би искал да чуе, а аз толкова настоявах да знам. Ударих го! И повърнах след това...
7. Когато мама заключи в стаята баба на 8.март, за да не контактува с мен и тя падна и се претрепа в стаята си, а аз трябваше да разбия вратата, за да и помогна. След два дни баба умря... обичам я!
8. Когато АЗ установих (и добре, че успях да го направя, защото ако бях чакала лекарите...), че мъжът ми е получил емболия и влезе в болница. Беше на живот и смърт!
9. Когато отидох на свиждане на другия ден и леглото му беше оправено за следващ пациент, а другите мъже в стаята казаха: "Ами по добре питайте сестрата..."  Тогава умрях за първи път. После сестрата каза с ненормално спокоен глас: "Седнете, ... ще ви кажа..." Благодаря ти Боже! Беше само в реанимация, но се възстанови.


Уморих се да пиша все за тъжни неща, но самата аз съм учудена, че само такива са миговете за които се сещам в първия момент. Ще се опитам оставащите 8 да са красиви, но сега не мога да пиша за това. Прекрасна тема!  bouquet
Виж целия пост
# 483
ще се опитам да се включа, ако мога да спра да рева като магаре:
1. Начинът, по който брат ми дава всичко за мен, ако има една вафла и му се яде, казва: "За Дида да има";
2. Малките бележциц, които мама ми пише и ми оставя на нощното шкафче, за да ми каже да ям или утре да се облека по-дебело, щото ще е студено, или просто да ми напише "Целувам си мойто Диде";
3. Когато ми е много нервно и си го изкарам на мама, после отивам при нея и и се извянявам ревейки.. Sad
4. Погледът на малкото проскубано котенце, което прибрах от улицата и което сега е красива, пухкава и дебела котка, и която е като част от семейството..
5. Първото "Обичам те" казано от любимия, който никога не показва чувствата си и за когото това беше огромно постижение.  Peace
6. Предателството от човека, който е бил целия ти живот и който си вярвал по детски, че никога няма да те предаде.
7. Гледката как се влачи в краката ти и моли за прошка, кълнейки се че ти си всичко за него.
8. Момента, в който същия този човек, който бяга от сватба и от деца като опарен, измисля имена за бъдещите ни деца- които ще са близначки и ще се казват Стефания и Моника  Praynig
9. Начинът, по който ме гушка и ме успокоява, когато има буря, а аз умирам от страх.
10. Начинът, по който мама  се грижи за мен когато съм болна, независимо какво и е на нея.
11. Когато мама ми казва, че никога няма да ни изостави независимо колко я тормози баща ми.
12. Начинът, по който едно 16 годишно момче ме гледа в очите и ми казва че аз сам всичко за него и не може да спи, защото мисли само за мен и иска само мен. Embarassed Embarassed Embarassed
13. Когато си държах ръката на корема на бременната в 8 месец моя приятелка и бъдещият и син ме ритна.
Оххххххххх, много са и ми идват на ум разбъркано....... Това е засега, че съвсем се разчувствах..  Embarassed Embarassed



Виж целия пост
# 484
Ох леле, не мога да се спра Embarassed Embarassed Embarassed
14. Начинът, по който брат ми ми казва с най-милото гласче на света "Диде, направи ми закуска"
15. Когато мама ми дава последните си парички, а на мен ми неудобно да ги взема.
16. увереността, че мога да се обадя човека, когото обичам по всяко време на денонощието, независимо за колко дребна глупост и винаги ще ме изслуша.
17. начинът, по който двата на ревем като магарета на филми.. Embarassed Embarassed Embarassed
.............................
Виж целия пост
# 485
Епизод Х
1. Очакването на сина ми. Мързи го, не ще да излиза.
2. Най-красивото раждане. И днес като помириша същите етерични масла, избухва спомена в главата ми.
3. Кървенето. Няма край. Болката - също. Сякаш раждам отново и отново, и отново.
4. Лошо ми е. Лошо ми е... Въздуха не ми стига. Умирам....
5. Зелени огромни гарги висят над мен и мърморят нещо, в носа си усещам прилив на живот. Осъзнавам се - включили са ми кислород. Спомен смътен - 5,4,3,2,1. Приспана съм, за да ме кюртират.
6. Жива съм! Жива съм! Жива съм! Синът ми е до мен, червен и пълен с живот. Щастлива съм!
7. Гонят ме спомени за тунела, светлината, топлината и невероятното усещане, че не искам да си тръгвам. Но усещам, че не ми е дошло времето.
8. На следващия ден не мога да стана. Нямам сили. Но съм инат. Искам сама да ида до тоалетната. Като се виждам в огледалото, ще припадна от ужас - един пепеляв призрак наднича там. Не съм си мислела, че ще изглеждам някога толкова болна. Останала съм почти без кръв.
9. Всичко е наред, заминаваме си. У дома. Как странно звучи тази дума, след преживяванията ми. Прегръдката на дъщеря ми, желанието да грабне бебето и да го гуши и да го носи. Щастлива съм!
10. Мама си заминава. Изпращам я до летището. Лудница. Аз съм с бебето. Багажи, куфари, чанти... Накрая забравям да и дам парите. Тя минава паспортна, аз си тръгвам. В един миг се сещам и хуквам обратно. Тичам безумно, блъскам количката пред мен. Избива ме на рев. Ще я изпусна, ще си изпусна влака. Стигам паспортна и не я виждам. Няма я. Връщам се на информация, моля да я повикат до паспортна обратно. Чувам името и по уредбата. Тичам обратно. С количката, добре, че бебето спи. Няма я. Край. Изпуснах я. Изпуснах си и влака. Седнах и се разплаках.
11. Мрачно чувство ме обгръща по пътя обратно с влака. Пристигам с 2 часа закъснения. Два фатални часа. Но това става ясно чак утре.
12. "Брат ми умря!" - мъжът ми сяда до мен и гледа в празното пространство. Не вярвам на ушите си. Слизам да видя. Живеем в една къща.
13. Стоя като вкаменена. Сърцето ми е спряло. Не виждам и не чувам край себе си. Не вярвам на очите си. Търся пулс, в паника съм, усещам нещо. Крещя на мъжа ми да вика Бърза помощ.
14. Най-дългите и тежки минути в живота ми. Най-ужасното чакане. До ден днешен като чуя вой на сирена и ми се свива гърлото.
15. Няма надежда. Никаква! Усещането за пулс е дошло от моите пръсти, от превъзбуда.
16. Звъня на мама да и кажа. Моля я да дойде пак. Знам, че няма да се справя. "Не мога, аз снощи пристигнах, болят ме ушите. Ти на стюардеса ли ще ме обръщаш!"
17. Сама съм, но ще се справя.
........
500. Справих се, но спомена боли. За всекидневната борба с изпадналия в тежка депресия мъж, с буйстваща дъщеря и вечно гладен син. Дори съм горда, че се справих сама. Няма повече на никого за нищо да се моля!
Виж целия пост
# 486
Продължавам:
10. Синовете ми! Трите ми красиви момчета. Обожавам ги. Те са моят живот. Големият - толкова умен, добър, спокоен, красив, силен и нежен, и толкова отговорен. Всички му се възхищават. Първия близнак - толкова мил, обичен, по детски наивен, добродушен и състрадателен, та той още има плюшено зайче до възглавницата си! Втория близнак - толкова рано параснал, самоуверен, неспокоен, бунтар, нахален млад човек, с когото толкова си приличаме, че не съм сигурна дали това ми харесва. Моите прекрасни деца Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
11. Любимият мъж  Two Hearts ... Добър, добър, добър до невъзможност. Нежен и мил. Толкова обичам силните му ръце и топлата му прегръдка. И сладкото "милинка, ела си при мен" когато се застоявам до сред нощ тук, във форума...
12. Приятелите ми - с всичките си качества и недостатъци. Винаги до мен. Дано не ми се налага да ги търся посред нощ, но знам, че ще ги намеря. Те са там, ако ще имам нужда от тях. От години... някои - от както се помня.
13. Спомените ми... за красиви места, любими хора, празници, море. Обожавам снимки, мога да си ги разглеждам с часове. Носят ми такова спокойствие.

13! 13 ли са мойте мигове? Не съм фаталистка и ще спра до тук. Нека имам място за допълване. Но, само за хубави неща Shocked
Виж целия пост
# 487
Не мога да повярвам, че е минала година и половина откакто съм пуснала темата. А в нея още се пише. Явно всеки има нужда от равносметка.Не съм в настроение за споделяне, но миговете се множат...къде хубави, къде лоши - така наречения мой живот. Хубаво е да се помни всичко.
Виж целия пост
# 488
Момичета, благодаря ви за всички мигове, които сте споделили. От време на време прочитам по някой ваш спомен и за пореден път си давам сметка колко съм се вторачила в работа, в проблеми и ежедневие. Обзема ме особено чувство. Изстрадвам с вас всички лоши моменти и се радвам на всички прекрасни спомени. И винаги плача… кога от мъка, кога от радост. Благодаря ви че ми напомняте за важните неща в живота и ми събуждате емоциите и душата, които доста страдат от напрегнатото ми ежедневие
Виж целия пост
# 489
1.Когато бях на 3 год. и се наложи да ми махат сливиците и трябваше да стоя сама 3 дена в болницата-спомням си баща ми как ме гушкаше тогава и сякаш се чустваше виновен.
2.как баба ме отгледа с циалата си нежност и любов.
3.когато разбрах,че ще си имам братче.
4.когато той се роди-никога не бях виждала бебе-когата той плачеше и аз плачех
5.когато майка ми започна да припада пред мен,аз бях на 11,а брат ми на 2,в тия моменти аз го гледах-разбра се че майка ми има рак и й остават дни живот
6.когато оперираха мама и когато чудото стана и тя се оправи
7.когато брат ми беше на 2год. и дигна температура 42градуса,направи гърч и си глатна езика,и тънката струйка кръв,която се стичаше от устничката му,тогава само баба и двдо ни гледаха,и аз трагнах да тарся доктор-сама и намерих и той се оправи(в същият ден бяха казали на мама,че е болна)
8.когато брат ми каже-како,имам доверие само на теб
9.моментите в училище-първата разтърсваща любов
10.като цяло лятото-в частнот морето-обожавам го
11.3-те операций на брат ми
12.първото ми съжителство с мъж,който ми изневеряваше,лъжеше в продължение на 4год-който издаржах финансово,дори теглих заем за него,но който обичах безумно
13.вечерта,когато си събирах багажа от неговата къща,а той дори ме закара до нас и как плаках на рамото на татко като малко дете
14.когато разбрах,че любовта на живота ми е моят управител,с който се познавахме от 6години
15.когато разбрах че баба е болна от рак
16.ноща в която мама ми се обади да каже,че баба е умряла-никога в живота си не бях плакала така
17.денят,в който разбрах че моят любим също е болен от рак и му бяха казали,че може би няма да има деца.лъчетерапията,и дългите дни,когато държах ръката му
18.денят когато му предложих да живеем заедно и погледът му тогава-толкова нежен и пълен с любов
19.когато на 08.10.2006 видях двете чертички и плаках като малко дете-чудеса стават
20.първият и всеки следващ ритник на малкото човече в мен
21.когато на 06.06.2007 се роди синът ни Владимир,сподавенят глас на мъжат ми,който нямаше сили да каже нищо от радост,усещах сълзите му
22.когато майка ми дойде в реанимацията 1час след като бях родила и мълчеше, и плачеше исякаш казваше-малкото ми момиченце е вече майка
23.когато на изписването бащами каза-браво,мойто момиче,а той никога не ме е хвалил
24.всеки път,когато гледам Влади и усещам невероятната бебешка миризма,когато ми се усмихне,когато го гушкам,когато протяга малките си ръчички да ме докосне....


Виж целия пост
# 490
малко предисловие:
близо месец не бях влизала в любимия си форум бг-мамма  Sad
не заради друго, а защото работя по цял ден пред компютър  Crazy
в службата нямам никакво време да отварям страницата  ooooh!
а вечер у дома очите така ме боляха, че хич и не включвах домашния компютър  #Crazy
от вчера съм в болничен, този път не синът ми е болен, а аз се разболях  Sick
и разбира се, сега съм като залепнала за стола пред компютъра вкъщи  Shocked
през този един месец мое отсъствие са се случили толкова много неща тук  Embarassed

по темата:
от вчера и до днес чета и плача, чета и плача, чета и плача...
причината - темите за Криско на Лилибон...
щях да пиша в тях, но са заключени
затова реших, че друго подходящо място да изразя своята болка е тук, в тази толкова силна тема...

Криско, молих се за твоето оздравяване! Толкова ми беше жал, че изпитваш толкова мъка! Искрено вярвам, че сега си на едно красиво и слънчево място, където няма болест и тъга, а само мъдрост и любов! Бди над своите мама, тати, кака и бати, те толкова те обичаха и обичат!

Лилибон, чак вчера научих за случилото се, затова не съм писала в темите за Криско... приеми моите най-искрени съболезнования! Знай, че плаках дълго над твоите майчини думи, които бяха споделени във форума от едно момиче с твое позволение... съгласна съм с всичко казано от теб и те прегръщам силно! Толкова ти се възхищавам! Наистина Криско беше Учител и на много неща ни научи! Да му е светло на душичката, а на теб лично ти желая много сила и здраве, за да можеш да продължиш да бъдеш този прекрасен човек, какъвто си, да даряваш на мъжа до теб и на децата си своята обич и нежност, и така до прекрасния момент, когато ще гушнеш отново своя малък ангел!  Praynig

Това са моите нови мигове... мигове, в които бях цялата потопена в сълзи... сълзи горчиви и горещи, сълзи на мъка, горест и печал, но и сълзи, пречистващи и дори радостни, че малкото Криси вече не страда, вече не изпитва болка, че вижда колко много е било обичано и че престоят му на Земята, макар и кратък, е бил изпълнен със смисъл, значение и мисия! Криско, благодаря ти!  Hug  Heart Eyes   bouquet
Виж целия пост
# 491
1.аз най-малката от всички  и никой не иска да си играе с мен- аз ги гоня с колелото, а те се отдалечават от мен
2.баща ми се прибира от път и съм щастлива, че носи много лакомства
3.училищните ми влюбвания и разочарования
4.истински влюбена в едно момче от село- нашите не го харесват, но аз се крия и се обичаме тайно
5.втората истинска връзка, но всичко свършва- не оцених човека и се заплеснах по друг
6.ученическите дискотеки, танци, пиене.... излизаме от дискотеката една кола ни следи, бягаме и се крием в един жилищен вход- сърцето ми трепери
7.баща ми прекалява с пиенето, караниците вкъщи, винаги съм мечтала за истински баща, но....
8.трета любов- 4 години заедно, никакво развитие, аз искам да живеем заедно- обичам го, но искам и да се махна от вкъщи, той се дърпа- не е сигурен, страх го е, не обича да поема рискове, любовта започва да угасва и се отдалечаваме един от друг
9.срещам НЕГО, влюбвам се, предавам човека с когото съм, раздвоена и страшно объркана, живея в една лъжа, обичам и двамата, но по различен начин, трябва да избера, а не мога
10.предложение за брак - не мога да приема, обичам НЕГО, разделяме се, пак се събираме, и аз не знам какво става
11.предложение от НЕГО, въпреки че се познаваме от няколко месеца, отказвам- не мога да приема, не съм само негова
12.раздяла, събиране, изневери- какво правя
13.имам рожден ден- ТОЙ идва с роза, но аз не съм с него, а с предишния, ТОЙ е много наранен.....
казвам МУ че няма да избера нито един от двамата- той плаче и ме моли да избера него
14.вече съм с НЕГО, следва предложение, аз приемам, отиваме на море, всичко се разпада
15.пак съм с НЕГО, разбирам, че се е върнал при бившата, защото е мислел че всичко между нас е приключило- болката е огромна, разкъсваща, това продължава месеци- лъжи, сълзи, болка, накрая пак сме заедно
16.истинското предложение и моето ДА- правим годеж, живеем заедно
17.СВАТБАТА- вижда ме и казва че съм прекрасна, всичко е просто великолепно Heart Eyes
18.искаме бебе и то става още от първия опит- щастливи сме.... страх ме е да не стане нещо лошо, аз бременна в 8 месец викат ме в полицията- баща ми е изчезнал.....бебчо не иска да излиза, болницата, системите, накрая решението за операция- страх ме е, боли..... но се ражда най-прекрасното детенце Heart Eyes
19.таткото идва, плаче, показва ми снимчица на нашето дете, после и аз го виждам- прилича на мен.... страх ме е да го хвана
20.изписването- прибираме се вкъщи, хубаво е....... сънувам кошмари, трудно е в началото, но имам най-добричкото бебче
21.смехът му, усмивката му, първото мама, прохождането- всичко е великолепно
22.ТОЙ  заминава далече- трудно е, мъчително е, боли от раздялата, но скоро ще бъдем пак заедно
23.майка ми- най-прекрасната жена- мъчно ми е за живота, който живее
24.сестра ми, сватбата и и как плаче като чете картичката ми и вижда подаръка.... страхотният ми племенник
25.чакам Бъдни вечер, за да бъдем заедно- аз, Той и нашето дете- дано всичко се нареди..... Praynig
Виж целия пост
# 492
От деня,в който тази тема беше "родена"не намирам сили да пиша в нея.
Само плача,ли плача.
За мен това си остава най-прекрасната,истинска,житейска тема,която съм чела.
В труден момент в живота ми тя ми даде сили да повярвам и осъзная,че съм късметлийка в много отношения..
Благодаря на всички,които продължавате да пишете тук и да пазите огъня да гори....
Виж целия пост
# 493
1.Татко си тръгва. Казват ми че отива в командировка и макар да съм на 3, знаех че няма да се върне.
2.Татко взе сестра ми, аз останах сама при баба и дядо.
3.Мама ме взима, местим се двете в нов апартамент.
4.Татко и мама ни водят на сладкарница. Най-хубавия ми спомен от тях двамата. Думите на мама-Иване, ако никой от нас не се ожени, догодина да се съберем заради децата. Започвам да чакам с нетърпение.
5.Мама се жени за чичо Кольо, казва ми че иска и аз да си имам баща като другите деца.
6. Ражда две деца.
7. Чичо Кольо напуска работа, започва да пие. Бие мама всекидневно. Аз ходя боса, нямам с какво да се обуя да отида на училище.
8.Започвам да се крия от съучениците ми, бягам от училище, от пълна отличничка си развалям успеха.
9.Баба ме взима.
10. Срещам първото си гадже.Следва 3 години любов и раздяла.
11.Срещам съпруга си, женим се, живеем на квартира, трудно ни е, но аз съм свикнала с трудностите. Справяме се.
12.Киста на яйчника, операция.
13. Разбирам че съм бременна, радостта ми е голяма, но влизам в болница с тежка форма на хепатит Б. Карат ме да махна бебето, но гинеколога ми даде надежда и аз реших да го родя.
14. Роди се най-прекрасното момиченце на света. Обожавам е.
15. След 6 месеца разбирам че съм бременна с второ. Баба ме съветва да направя аборт, но аз категорично отказвам. Следва патологична бременност, лежане в болница, раждам в седмия месец.Никога няма да забравя малкото същество което се бори за живота си, моята малка дъщеря.Как се молих и се радвах на всеки грам който надаваше. И радостта ми когато не е заварих в ковиоьоза и ми казаха че вече е готова за изписване.
16.Мама ражда син.
17.Татко почина.Защо не отидохме предния ден на сурва?
18.Три години след като мама роди и поставиха диагноза-злокачествен рак. Последваха най-кошмарните три месеца.Разсейки по цялото тяло, рака беше на всякъде, гърдата, костите, корема, краката,ръцете. Нямаше място където да не беше плъзнал, мама си отиде в страшни мъки.Беше ужасно.
19.Почина моята пра-баба. Тя беше най-милия човек на света когото съм познавала.Моят бабчо.
Иска ми се да върна времето на зад.Иска ми се да бях по смела, да защитя майка си, да сложа мъжа и на мястото му.Искам тя да ми беше казала нещо за сбогом, да ме беше помилвала.Яд ме  е за това, че и двамата си отидоха толкова млади, за това че брат ми не помни майка си и за много други неща.
Виж целия пост
# 494
1. С баба и сестра ми за гъби, стигаме до онази градина, дето още я сънувам- влиза се през тунел от зеленина, и после ягоди, къпини, много цветя. Шарено, слънчево, още търся тази градина ....
2. Зима. Дървена шейна, вързана със сезал. Червени бузи. След разходката с мама хапваме кадаиф и баклава.
3. Отиваме с класа на екскурзия до Велико Търново. Вали дъжд. Чакам до националния стадион да се съберем. Той пристига висок, с дълга къдрава черна коса и зелени очи, без чадър, мокър. Изпитах копнеж. Не знаех, че това е любов. Попита ме "Чела ли си.....?"  Голямата ми платоническа любов.
4. Когато зарязах след първия успешно взет семестър Техническия университет, взех си документите, излезнах от сградата и започнах да тичам... Бях свободна
5. Когато писах с настървение кандидат-студентската си тема по поезията на Дебелянов и я посветих на непоявилата се още любов и после, когато видях, че за истинското посвещение дават 5.88.
6. Денят, който се запознах със съпруга ми. Той  е красив, умен и силен. Трапчинките му. Желанието ми да ме докосва.
7. Първият пък, когато правихме любов с него. Квартирата му. Музиката. Многото книги.  Руска  водка, той се беше върнал от Москва. Правихме любов на земята, беше истинско.
8. Моментът, в който разбрах, че ще ставам майка и начинът, по който мъжът ми реагира. Толкова красива лудост...
9. Когато за първи път ми предложи да стана негова жена, беше леко пийнал и по хлапашки искрен, падна  на колене, беше и смешно, и хубаво, и наше си
10. По време на сватбената церемония, прекъсна ритула и каза, че ме обича.
11. Когато видях за първи път синът ми, не вярвах, че може да има толкова съвършено създание
Няколкото сутрини, когато си го взимах от стаята на бебетата в родилния дом, беше с пижамка на мечета, а той пълничък, голям, моето малко мече. Плачех от щастие, всъщност никога не съм била по-щастлива......
12. Мъжът ми прегръща сина ни, уверено, нежно. Прави мляко, говори му с любов. Гали го по главата, приспива го. Шепне колко го обича. И тогава колко ги обичам двамата....
13..Когато бебчо за първи път ми се усмихна и когато на 20 дни взе да гука, по-сладък и прекрасен глас не бях чуала...
14. Когато за първи път каза мама на шест месеца
Когато виждам всеки ден сестра ми колко много обича бебето ми, истинска любов между леля и бебчо
Когато виждам колко му е трудно на татко да ни каже колко ни обича и колко всъщност ни обича
И още
-с Галя пием бира на Лодки, толкова я чувствам близка, моята сродна душа
-с Диди мечтаем за живота ни като големи
- постигам един голям професионален успех
-лятото, когато наближавам морето, тази тръпка в стомаха
-когато видях за първи път Иракли и Гела
и още много незабравими мигове
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия