"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 047
  • 1 383
# 495
1. Една година необикновено приятелство с необикновен мъж, който ме накара да се видя и да се позная.
2. Една ранна морска утрин преди 14 години, когато за първи път видях мъжа на живота си.
3. Решението да стана лекар. Решението да специализирам
4. Конният спорт /макар и за кратко/
5. Една случка, последвана от голяма крачка.
6. Непукизмът пред хорското шушукане, ми помогна да не пропусна човек, който стана важна част от професионалното ми изграждане.
7. Сватбата ми, разбира се
8. Смъртта на две противоречиви личности
9. Денят, в който открихме мястото в сърцето на Родопите, където се намира домът на душата ми.
10. Раждането на сина ми.
11. Едно телефонно обаждане, изпълнено със съмнения, което доведе до едно хубаво приятелство.
12. Едно телефонно обаждане, изпълнено със съмнения, което ми върна едно хубаво приятелство.
13. Решението да усвоя нови знания и умения
14. Аз си знам какво
15. Мъжът ми се връща от път, това променя живота ми всеки път
16. Болестите в семейството ми.
17. Природата ,особено планините - неизменното присъствие в живота ми
18. Завръщането на моя съученичка от чужбина. От тогава не е просто приятел, а част от семейството ми.
Не е хронологично подредено, нито по важност.
Множество малки неща са ме променяли незабележимо, не мога да ги изброя.
Виж целия пост
# 496
Плача,чета,чета и плача...

1.В детската градина-сестра ми(близначката ми) я откарват с линейка.Бъбреци.Висока температура.Аз плача много,толкова,че се обаждат на майка да дойде да ме вземе.
2.Всеки месец майка води сестра ми в санаториум в Хисар.Аз пак плача.Искам при нея.
3.Майка носи сестра ми на ръце от болницата-тя не може да ходи от инжекциите.
4."Оставете ги,тези двете са сираци"-думи на съученици..тогава разбирам,че единствената приятелка,която ще имам е сестра ми.
5.Милостивият и загрижен поглед на учители,съседи-мразя този поглед,сякаш сме просяци.
6.Дрехите давани от съседки на майка от съжаление към нас.А децата  от махалата си ги познават и ни се подиграват.
7.Връщането на стъклен амбалаж и хартия-за да имаме да изкараме месеца с майка.
8.Едно позвъняване една вечер,чувам мъжки глас-Оля,аз съм татко,отвори.Реакцията на майка-скочи като тигрица и ме накара да си вляза в стаята.Замалко да го видя през шпионката-не можах.
9.На 5 години вече знаех какво значи думата "заем" и си спомням изпънатото от притеснение лице на майка ми.
10.Нова година(ние сме на 6г.)-майка ни слага рано,рано в леглото.Дано заспим,че да не чуваме как хората празнуват.Плановете ни със сестра ми да избягаме.
11.Майка плаче за починалия си брат.
12.Със сестра ми се хващаме да чистим входа-да изкараме някой лев-отново подигравка от "приятелчетата "от махалата.
13.Връщаме се от у-ще,майка плаче-няма какво да ни сложи да ядем.Много плаках нея вечер.
14.Ходенето пеш до Техникума,няма пари за билетчета.
15.Предложение на съучениците ни от Техникума-да съберат пари и за нас двете,да отидем с тях на лагер-избягах него ден,нямам неизвинени.
16.Срещам мъжа си-любов.
17.Тръгвам си от вкъщи,обстановката ме изнервя там,постоянно безпаричие.Търся подслон при мъжа ми.Работя и уча.Пращам пари на майка всяка седмица-но съм свободна.
18.Раждането на децата ми-щастие,страх,любов,болка.
19.Въпросът ми-защо нямаме баща и отговора,че е пияница и не ни искал.Приличала съм на него(визуално),но нямам негова снимка да го видя.
20.Сватбата ми и заричането ми,че моите деца ще имат хубави детски спомени.
Виж целия пост
# 497
1аз съм на раменете на татко,носа голям балон,от време на време се навеждам към ухото му и шепна:татко,ти си красив и аз много те обичам

2татко и мама се карат,аз ги слушам,слушам,после хващам ръката на татко и я слагам върху ръката на мама,те се смеят и той я милва по лицето

3нова година при маминка,обидена съм,защото родителите ми както винаги ще празнуват без мен навън.Татко ми се заклева тържествено,че догодина ще бъдем заедно.Майка ми влиза в стаята и той спира да ме забелязва.Тя е красива,красива,красива.

4С дядо все край морето

5Татко заминава.Арабските страни,толкова екзотично.Майка ми плаче и подрежда куфари.Татко й казва,че го прави за нас-за мен и за нея.

6Виждам го след година,аз бягам насреща му,всички плачем.

7Чувствам,че искат да са само двамата.

8Вали и влизам в кафенето на един приятел.Там го срещам.Убедена съм,че ще ми се обади.Влизам в къщи и телефонът звъни.

9Много бурна любов.Толкова се обичаме,че ще се спукаме от любов.Предстои му рейс и ми предлага брак.Приемам и съобщавам в къщи.

10Годежът.Татко не ме пуска да тръгна.Намира причини гостите да стоят още и още.Става неудобно.Мама се вбесява,но с усмивка.А той казва на объркания годеник:Разбираш ли,че тя ми е свидна?

11Сватбата.Всички коментират колко сме красиви,как си подхождаме.Дори танцьорите в ритуалната зала.Ние сме щастливи,всички са щастливи,татко е щастлив и плаче.Ние танцуваме.Татко ми казва,че винаги мога да се прибера в къщи.Радва се за моето щастие и страда от моето щастие.Мама само се радва.

12Изпращам го,умираме от мъка и любов.Чувствам,че една моя дума в този момент и той ще се върне.Обичам го и затова го пускам.И до ден днешен.

13Прибирам се,влизам в спалнята и се свличам до леглото,защото чак сега разбирам какъв ще е животът ми занапред.

14Звъни се,майка му,моята свекърва.Жена на капитан на кораб.Още повече надувам гайдата,още повече ми е жал за мене си.Тя ме разбира,съчувства ми,обаче...

15Дъщеря ми се роди.Лежим на леглото в болницата.Тя спи,а аз я гледам ненаситно.гордея се със себе си,убедена съм,че заслужавам нобелова награда.

16Идват на свиждане родителите.Защо ме излъга,че не боли?-питам мама.

17Освен съпруга и майка на 19 години съм и студентка.Татко има нареждане да ми носи бебето в института всеки ден.Той идва,млад,висок и красив.Дава подробни сведения за Анна-акала,гукала,всичко си изяла.

18Изпращам и посрещам мъжа си и винаги съм пред припадък.Не можах да се науча да бъда смела.Всеки път плача,хълцам,сополивя се.И всеки път той тръгва крайно разтроен.

19Второто ми дете,втората ми дъщеря.Красива,просто съвършена.Всички го твърдят.Целувам горкото дете постоянно.То плаче недоволно и пак заспива.Целувам го по бузките,по очичките по главичката.Чак ми правят забележки.

20Татко ме чака да се върна,той е много зле.Аз влизам в стаята,казвам:татко и се усмихвам.Разтривам краката му,милвам го.Той сега е в съзнание,питал е само за мен.След 15-20 минути той започва да повръща кръв,аз държа главата му и попивам кръвта.Аз,която се гнуся от кръв,от миризми.Аз,префърцунената с големите претенции.Аз,която съм свикнала нея да обгрижват.Бърша го,не плача изобщо и му казвам:спокойно,татко,почини си,татко.След малко всичко свършва и аз му затварям очите.Смъртта не е като по филмите.

21Моят мъж прави и невъзможното да ме утеши.И все пак не стига.

22Моята майка-съсипана от мъка.Тя е пример за жена,носена цял живот на ръце.Тя никога не злоупотреби с това.Тя ще остане сама,защото всеки мъж  ще мери по татко.

23Делфините и огромните костенурки в океана, един самолетоносач,красивите места,на които съм била и на които искам да се върна.

Виж целия пост
# 498
Колкото пъти чета тази тема,толкова пъти си мисля за това,колко различни са били съдбите ни,живота ни.На някои добър,на други лош.На някои труден,на други лек.И всички тези толкова различни жени се срещаме тук,на това място,пред компютъра.
Винаги се вълнувам като чета историите ви и винаги плача.
Виж целия пост
# 499
Чак сега виждам темата.Колко различни съдби и колко хубаво казани думи. Замислих се за важнити неща в живота и че е хубаво да ги помним добрите  - за да топлят сърцата ни, лошите - да ни правят по мъдри, да ни сплотяват с хората който са ни най близки........ Sad и аз се разплаках.

Моите мигове - толкова са много.

1. Ваканциите на село със сестра ми.Разделени по равно по 5 дни при двата комплекта баба и дядо да не се сърдят.
Вкус на качакам,милинки, пържените банички на баба ,които мама не може да повтори на вкус, домашната луканка изпечена на жар от дядо и боза много боза - по една каса за мен и сестра ми ни чакат в коридора на къщата ни да пристигнем.
2.Другата ми баба , милата ми баба която ни отгледа- стой на леглото и ни бели ябълки.Купила ни е еднакви книжки и чете на мен от моята а на сестра ми от нейната книжка.
3. Пак същата баба - пържи картофки и ги брой и разделя един по един и обяснява на сестра ми че нищо че не сме кръстени и двете на нея ни обича и двете еднакво и за доказателство брой картофките един по един.
4. Дядо  - бащата на татко е направил снежен човек докато спим и му е закачил торбичка пълна с бонбони и лакомства и ни каза че Дядо Мраз ги е оставил за нас.
5. Цъфналите цветя в градините на двете ми любими баби и ние със сестра ми се правим на принцеси със сватбената рокля на мама
6.Баба - майката на татко вече я няма - тъжните очи на татко и плача на дядо - никога няма да го забравя Sad.
7.Сватбата на сестра ми - толкова е красива. И другата ми баба я гледа с такава любов и само повтяря - пиленцето ми колко си хубава.
Разплаках се Sad И се бута напред милата през гостите да вижда по добре - момичета разревах се ще пиша по късно
Виж целия пост
# 500
Поплаках си здравословно и разтоварващо... Толкова е хубаво да ви чета! И тъжните, и щастливите неща. Толкова сте откровени, по красив начин, толкова сте себе си!  Чувствам се по-добра след като мина през тази тема и искам да прегърна всички ви! Hug  bouquet
Виж целия пост
# 501
Моят незабравим миг във форума е четенето на тази тема.  bouquet
Виж целия пост
# 502
Плача, а съм на работа...
Поплаках си здравословно и разтоварващо...
Разплака ме тази тема,когато събера сили може и да попиш малко.
ама едни ревли сме се събрали...
тази тема е толкова хубава, толкова нежна и истинска.... В някои от вас видях себе си, на други "завидях" ... мисля, че това е живия живот
Виж целия пост
# 503
Всеки път плача, когато чета тази тема плача. Събрах малко сили да напиша и моите мигове...
1. Раждането на сестра ми..Момента, когато майма ми я подаде да я зърна през прозореца..И споменът за ревящото бебе в розови пелени...На 6 г. съм..
2. Всеки момент със сестра ми..болезнената ми обич към нея, нуждата да играем и да сме заедно, да я закрилям от всичко и от всички...
3. Първата любов, когато разбрах, че да обичаш наистина боли...Подигравките му, за устата ми, че е прекалено голяма...или, че има прекалено отворени момичета, които правят всичко...
4. Когато разбрах, че сестричката ми е неизлечимо болна...Момента,когато навършвах 18 и ми се обади от болницата, за да ми каже: Честит Рожден Ден...в този момент сърцето ми се разкъса..3 седмици по-късно си отиде...
5. Болката от измяната на първият ми мъж...Толкова много ме болеше, че ходех и не знаех къде съм...търсех детелини - четирилистни с надеждата, да изтрият болката...Каква глупост...Болката не се трие, тя се преживява...
6. Моментите, когато бях малка..и стоях при баба ми по цели месеци, а баща ми идваше и ме водеше на кино...ю
7. Погребението на сестра ми, всички ме питаха как съм, а аз не знаех къде съм...Момента на осъзнаването, че вече съм сама..завинаги...
8. Срещата със сегашният ми мъж...след години душевна самота....Преоткрих се и повярвах в себе си...Наистина любовта лекува и дава крила....

Ох...разплаках се....после пак....
Виж целия пост
# 504
И друг път съм казвала, че това е любимата ми тема в този форум. Точно днес имах нужда да прочета някокло редчета. Не съм събрала смелост да се разпиша. Всяка една история е уникална. Няма ли издатели тук? Да се съберат историите в книга?
Виж целия пост
# 505
Точно сега ми се прииска да напиша още няколко неща.
1. Вечерите, когато брат ми беше бебе, татко далеч и аз бях на "мама поНощница".
2. Старата тераса на софийското летище: "Довиждане татко" и "Ето го, онзи,  рошавия -Здрасти татко!"
3. Много сняг, мокри чорапи, пържени кюфтета и горещо какао. С мама сме на Витоша.
4. Баба ми. Синя книга с пеперуди, плетена жълта жилетка, огромни зелеви сърми, "Мона Лиза" в криптата на Александър Невски. Още дори не съм на 4. Липсваш ми, бабо!
5. Дългите самотни прибирания през цяла София от Алианс. Само мене никой не ме взима. Научена съм от 6 годишна да щъкам сама из града.
6. Ужасните скандали с майка ми. Разбирам, че пред нея не мога да съм "себе си".
7. Денят, когато запознах майка ми със "себе си". Вече съм омъжена и имам деца. Вече се разбираме. Благодаря ти, мамо!
8. Изписват ни от родилния дом с дъщеря ми. Мъжът ми кляка, за да я види синът ми по- добре."Ооо, бебе, бебе, толкова те обичам" и се опитва да целуне вързопа. На 2 години и 4 месеца е. Аз плача.
9. Балчик. Къща от началото на века. Прозорец гледа към морето. Цяла нощ прекарах там. Мъжът ми спи.
10. Балчик. "Седемте лули". Сутрешно кафе, дори не си говорим. Не е нужно.
11. "Бела съм, бела юначе". Качваме се на Карлък. Светът е като детска играчка. Няма звук като този, на вятъра в родопските борики.
12. Един от многото ми рожденни дни в Родопите. За една нощ виждам 18 падащи звезди.
13. Мъжът ми и децата се пързалят по снега. Един върху друг.
14. Синът ми тръгва на училище. 6 години по- рано, на същия ден, се молех да се роди жив.
15. "Благодаря Ви, доктор...... Вие сте добър човек!". Казва го жената на мой пациент, който няма да оцелее, току що съм и го съобщила.
16. "Защо си тъжна, докторе?", пита ме мой пациент. Току що са приели баба ми в стаята до неговата. Знам, че няма да оживее.
17. Малката ни кухничка с приятелите ни в нея. Някой мие чинии, друг реже салата. Всички пушим. Обичаме се.
Виж целия пост
# 506
1. Събудих се в 5.30 сутринта и вече знаех че татко го няма , беше починал преди половин час.
2. Първото обаждане на сестра ми от Англия и как майка ми стой пред ковчега на татко ми и и  обеснява как всички сме добре
3. Първата целувка от момче в живота ми , бях в 6-ти клас , тогава си помислих че това е най-хубавото нещо на този свят
4. Когато разбрах че съм бременна за първи път и когато изгубих бебето един месец след това
5. Когато с майка ми и сестра ми стояхме на пристанището в Бургас и гледахме как приближава кораба с който се идва татко. И всяко ходене на летището за да го изпратим или посрещнем
6. Когато си купих червената пола , с мои собствени пари от бригадата
7. Мига когато осъзнах , че татко е наистина болен и няма начин да се спаси , как няколко дни преди да си отиде завинаги ме прегърна и ми каза , че в този живот имам само майка си и сестра си , да се държим една за друга
8. Дните и нощите прекарани с най-добрата ми приятелка , всичко което сме изживяли заедно
9. Първата ми среща с Митко и първата целувка , мига когато осъзнах че го обичам
10. Когато за първи път видях племенника си , и когато го гушнах
11. 30.07.2007 сутринта двамата с Митко чакаме да минат 4-те минути и тогава видяхме  EFP
12. Първото движение на бебето което усетих , когато чух сърчицето му
13. Когато в трети клас , любимата ми учителка загина в автомобилна катастрофа , и трябваше много време за да ме убедят че аз нямам вина затова което се е случило
14. Ученическите ми лагери и бригади , военното , едни от най-хубавите моменти от ученическите ми години
15. ............
 
Виж целия пост
# 507
Много,много са нещата които помня...Но не мога по ред...
1.Помня първата ни вечер-барбекю,в нашата градина с мъж ми - все още нямахме дори ТВ,но той извади една мъждукаща лампа на двора,закачи я на едно дърво,и под нея на една талпа,за първи път си направихме теферич...
2.Помня мигът в който той ми предложи,май от тогава вдига кръвно човекът,така се беше изчервил,че се притесних за здравето му...
3.Помня гордостта му когато пое вторият му син...Щеше да се пръсне,като че само той е ставал баща...
4.Помня колко беше шашнат при първото ми раждане,дори си беше сцепил главата...
5.Помня и притеснението ме с третият ми син,когато ме видя,вече имах напъни,а той не знаеше какво да направи...И учудването му,когато пет минути по-късно ни изведоха с детето,да му го покажат...
6.Помня на сватбата ми,майка колко много плака,като че не ме жени а...
7.Помня как се отказах от всичкото си наследство,как ме изиграха,и как дълго време не можех да преодолея това че никой не ми остана освен майка...Е и моето си семейство де...
8.Помня борбата след това...Когато нямах пари за хляб на децата си...А гадовете от рода на мъжът ми този път,продължаваха да ни мачкат...
9.Помня следващият удар,от човек на когото си се мъчил да помогнеш...И следващият...И следващият...
10.Но помня тогава как се пързаляхме с децата...Как направихме невероятният преход-Горна Баня-Княжево-Бялата Вода-Златни Мостове-Момина Скала-Кулата-в най-големият сняг,а децата ми бяха на 3години,и на 4.5...
11.Помня поредната дупка,и факта че отново бях бременна,но дори и майка не искаше да го приеме...Многото въпроси към бъдещето,и никакви отговори...Помня вечерта в която взехме с мъж ми решението...
12.Помня как избрахме първата си кола,и как отново ни оплюха роднините...
13.Помня как майка ми ми отказа да ми помогне в труден момент,защото ми била казвала...

Май я подкарах към по-кофти спомените...Не всички са такива,но за другите постоянно говорим,пък тези ги държим дълбоко заключени,и тежът... Hug
Виж целия пост
# 508
Темата е страхотна.
Ще се пробвам да напиша и аз нещо.
1. Първите ми срещи с мъжа ми,той плаче за предишното си гадже,аз се топя от обич и ревност,към него.
2. Моментът в който разбрах,че аз съм жената която обича сега.
3Баба ми се разболя и почина за една седмица,почина в ръцете  а сестра ми,аз седях до вратата и не смеех да влезна в стаята,не си казахме нищо.
4.Баба ми прави закуски и ме води на черква с нея.
5.Видях татко след 5 години раздяла.
6.Момента в който казах на мъжа ми,че ще имаме бебе и погледа му,беше много изплашен,как ще го гледаме.
7.Деня в който ми каза,че не иска това бебе,защото го е страх
8.Деня в който дойде да ни вземе с бебето от болницата и се разплака от умиление.
9.Всички мигове в които играят татко и син заедно,колко много се обичат само...
10.Правенето на план за ново бебе,кога да се роди.
11Раждането на децата ми,колко много мигове има за разказване и двата пъти...
12Сестрам ми е булка(така и не разбрах какво е да си булка),тя е красива,усмихната и щастлива.
13 Сестра ми си има момиченце,едно такова малко,сладко момиченце.
14. Винаги,когато съберем децата заедно,немога да им се нагледам,те са страхотни.
15.Винаги когато се сещам за баба ми,колко искам да може да е тук сега.Да говоря с нея,да ми се усмихва и да ме гали,както едно време,когато бях малка.
16.Създаването на фирмата на мъжа ми, вложих сърцето си.
17 Вчера,Йоан (големия ми син),в банята,малкия с проходилката пред банята седи горкото,Йоан пълни шепи с вода и плиска по малкия и му вика"да си жив и здрав Симеоне".Питам аз "какво правиш бе дете?' той ме гледа и ми казва"кръщавам го,как какво".
Виж целия пост
# 509
Такаааа от дълго време се каня да напиша и другите неща  Embarassed Embarassed. "другите", защото там някъде назад в тези страници съм написала само едно нещо, което ме кара да съм по0силна от самата себе си понякога (дори за моя собствена изненада) - едно усещане като полъх на вятъра, като попадали снежинки от замръзнал клон (аз обичам снега  Laughing), като ..... щастието.

И ето сега започвам да пиша МОЯ списък и ще го споделя с вас, които сте ми приятелки, макар и никога да не съм ви срещала наживо (около 99.9999999% от вас), защото делим някаква частичка от живота си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия