"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Темата е страхотна 
Ето ги и моите 17 мига..
1.Заминаването на татко на път.Пустата гара и влака заминава...Нямаше го по цяла година
2.Връщането му от път.Подаръци...Имах повод да не отида на училище
3.Преместихме се в ново жилище,имаше много момчета
4.Казармата на любимия,отпуските и разделите след тях
5.Скандалите със свеки
6.НАшата сватба
7.Решихме да си правим бебе
8.Доктора,който ми казва,че съм бременна...
9.Гласът му по телефона,когато му казах за бебчо
10.Радоста на семейството ми за бебчо
11.Разочарованието ми,че няма да имам близнаци
12.Влязох да раждам по спешност с отлепена плацента...страха в очите на доктора..
13.Не чуваха тоновете на малкия
14.Чудото-бебчо беше живо и го видях,очитему ме гледаха
15.Смъртта на маминка
16.Имаме си наше жилище Всички моменти прекарани в него
17.Наи-важното в живота ми-сина ми,съпруга ми,всеки един ден прекаран заедно с тях.Те са целия ми живот.Обичам ги безкрайно За сестрами и цялото ми семейство 

Това е може би най-хубавата тема от месеци! оставете ревАнето! накарахте ме да се замисля, да си спомня - снощи гледах стари снимки... Виждам, че някои момичета са продължили с миговете - невероятно! може ли и аз? сега, като гледам назад, съвсем спокойно мога да кажа, че имах невероятно детство!

1. Вечерите, когато мама и татко ходеха на гости, се качвах при дядо и баба. вечеряхме чай с масло и сирене - струваше ми се най-вълшебната манджа! после дядо ми разказваше за звездите! ужасно ми липсва - това беше най-добрия човек, който съм срещала някога...
2. брат ми ме инструктира да поставя бертолетова сол на стола на учителката! велика беля беше! тя седна, чу се гръм! бях наказана, но горда от себе си!
3. моментът, в който преоткрих баба си (по-скоро тя прецени, че е дошъл момента да ми се разкрие), като жена, която е имала любови, раздели; която е била принудена да прави избор; която е невероятно смела и до ден днешен.
4. спомних си за моето дърво, на което почти живеех! беше със шест разклонени клони - като къща! никого не пусках там...
5. Очите на татко, когато уж ми се караха за някоя беля! всъщност тайно се кефеше. после разбрах защо. самият той е бил доста палав и необуздан... Радвал се е, колко приличам на него.
6. когато мама се разплака и ми разказа, че не е знаела, че е бременна с мен, иначе е щяла да абортира. А всъщност колко се радва, че е станало така и ме е родила.

Спирам, че не виждам екрана...

Хм, реването е за мен
Всъщност днес още не съм ревала, олеле, вече не съм лигла
Много хубава тема, ей затова обичам Клюкарника

Хайде още малко и от мен:


1. Тръгвам в първи клас, а татко го няма...водят ме мама, баба и дядо и ме снимат непрекъснато, за да ме види тате на снимка като се върне. Липсват ми двата предни зъба и много ме е срам, но на всички снимки съм ухилена до уши.
2. Първият ми спечелен конкурс по състезателни танци - на 9 години съм, награждават ме, а аз се оглеждам за мама и тате и ми е неловко от тълпата непознати наоколо, които ме поздравяват и ми стискат ръка като на голям човек...после пътя до вкъщи, заспах в колата от изтощение и емоции, а татко ме носи към леглото на ръце и в просъница го чувам да шепне "моята шампионка"
3. Земетресението в Стражица, събуждам се посреднощ, голямата картина в рамка закачена над леглото ми ми падна на главата, в следващият момент татко нахлува и ни повлича навън...сестра ми е почти бебе, носят я на ръце, всички сме само по пижами, блока се люлее...долу са всички съседи , изплашени, сънени и полуголи...паниката, дългата нощ и страшните новини на другия ден
4. Новата прическа, много къса и ужасно актуална и модерна, аз не мога да се възприема, но фризьорката ме убеждава как много ми отива - няколко седмици след това с татко виждаме на улицата негов колега, който насред разговора изтърсва: "Господин Едикой-си, много ви е пораснало момчето" и ме гледа ласкаво аз почти задавена от сълзи и обида (5-6 клас съм, начален пубертет, а той ме нарича момче, заради глупавата къса коса) - никога повече не се подстригах късо, няма и да го направя
5. Бялата череша в двора на дядо - беше огромно, клонесто дърво с толкова много плод, че водех всички деца от квартала да ядат, баба ми правеше бяло сладко, компоти и пак оставаха череши по високите клони, от които си похапваха врабчетата...когато дървото заболя и изсъхна, дядо го отсече и двора изведнъж оголя.Имах чувството, че си отиде част от детството ми - дъхава, ароматна  и сладко-сочна...
6. Световното през 94 в САЩ, победата на България над Германия (аз току що завършила немската гимназия и съм настроена много анти-германците ), бях без глас на другия ден.
7. Когато Сара (моята кокерка) роди за първи път - изпуснахме първото кученце докато разберем...а тя лежеше, гледаше безпомощно и нищо не правеше С мама седяхме до нея до среднощ да чакаме всяко следващо кученце, да го вадим от плацентата и да режем пъпната връв...за първи път присътвах на истинско раждане...
8. Изпращаме мама на автогарата, а на нея й се ходи до тоалетна и тате отива да пита  някакъв мъж от служителите къде има, след малко се връща подсмихвайки се. Мама вече едва се сдържа и пита : Какво ти каза човека ? А татко със смях : "Каза да го изкарам зад автобуса и да не ми пука" Милата ми майчица- чудеше се да де смее ли, да плаче ли след съвета на чичката
9.  26 октомври 1994 - една нощ, която няма да забравя докато съм жива...
10. Първият студентски празник на Витоша, сви кучешки студ и едно от момчетата, което си беше забравило ръкавиците си беше нахлузило плетени вълнени чорапи на ръцете да му топлят
11. Едно малко момиченце, което не видях и с което имах нужда да се запозная...още се сещам за нея - Тея - надявам се да е добре...а може и да я срещна някой ден...
12. Множеството раздели, огорчения и предателства по време на годините прекарани с  мъжа, който беляза живота ми
13.  Една жена, която остави децата ми без баща...и едва ли някога ще го простя
14.  Майка ми и разговорите с нея, любовта й и подкрепата й, страха и безпомощността ми пред факта, че тя остарява...Все не успявам да й кажа, колко много я обичам и колко безумно горда съм,че ми е майка и как ужасно много ме е срам,че не съм като нея, но се надявам някой ден да стана...
15.  Едно момче, което ме носеше на ръце по една тъмна улица няколко часа след запознанството ни и което ми даде усещания и мигове, които ме карат да се чувствам жива
16.  Почти 4-годишната ми дъщеря, която обяснява със сериозен глас на брат си "нещата от живота"
17.  Двете поредни Нови години, които посрещам сама и желанието ми това да не се случва никога повече...

Ей...бивши девойки таквиз, стига рИвахте, бре !  

Май е време пак да ви разсмея. Ще ви копна нещо, което съм писала в една стара тема, защото толкУз рано сабахлем не моем още да мислим.


Като видях заглаието на темата си помислих, че ще прочета нещо друго в тези 4 страници.Що се тръшкате за материалните прищевки на мъжете си, бреее ?!? Ще ви кажа какво разбирам аз под детински прояви на 33 годишен мъж със завидно служебно положение.
   1.Мятка сина ни рамо, пали колата и минава целия град в пиков час до първата станция на метрото при бившия ЦУМ.Незнайно как се паркира точно там, защото не би направил и 2 крачки пеша.После се качват двамцата на метрото до последната спирка и обратно няколко пъти като на увеселително влакче и се прибират горди и щастливи;
   2.Пак със сина ни без нужда тайно се возят в асансьора на хотела на морето и натискат всички копчета от 1 до 8 преди да слязат.Целта е асансьора да спира на всеки етаж при следващия пътник, за да може човека по-лесно да повърне;
   3.Вози сина ни в багажника на колата, но не забравя да го затвори с трясък.А онзи вътре крещи, рита и блъска от кеф;
   4.Ако спреме с колата пред някое павилионче и сина ни слезе да си купи нещо, на секундата излитаме със свирене на гумите задължително.   Тук целта е детенцето ми също да литне на секундата и да си изпочупи краченцата от тичане след колата;  
   5.На морето едвам си натиква пояса на щерката на врата и така плува пред многолюдното множество;
   6.Работи на компа като слага малката на конче на раменете си;
   7.Гаси нарочно лампата в банята, когато сина ни е вътре и той съответно крещи все едно го колят;
   8.Затваря малката в гардероба и играят на "Куку-ето ме!"Кофтия момент е, че познайте кой сам е влязъл в гардероба в другата стая и неистово крещи и него да намерят;
   9.Оплаквам му се, че вече задълбахме сексуалните теми със ранния пубер, че съм се изчерпала и да помага. А той:"Кво се абиш!?! Я му пусни едно порно    и да се свърши!"
  10.Малката беше още бебе и го намирам изненадващо него - 100 килограмовия как се е сгънал в някаква йога стойка като човека-каучук в бебешкото легло заедно с бебето.И то с мръсните от вън дънки;
   11.А пък къв шофьор е...неам думи.Задминаваме някоя кола и той се обръща към другия шофьор, прави муцуни, плези се...  Веднъж му бяха вкарали една тупаница, ама явно му а малко, щото продължава;
  12.За Аквапарка нееема да разказвам.Само ще ви кажа, че се криех хората да не видят с кого съм там   ;
Няма да се учудя, ако почне да мята водни бомбички от шестия етаж.Баси маймунярника!!!
Същия тоя човек е стабилен и уравновесен до болка.Чак ме дразни.Сутрин се избарва с костюм за работа, събира леко веждите и все едно слага втората си кожа.Казват, че хората от зодия близнак имат две лица и т.н.Тука случая е тежък, щото има 100 лица - зодия стознак. На моменти се чудя дали въобще го познавам.


Като никога ще сЪ въздържЪ да не се доизкажа до 17.

Майкоооооууу... написАх девети пост в тази темааа !    Чеки да Фана елката да изчисля колко съдбовни, безценни и съкровени за мен мига споделих с вас.Съблякох се душевно - чистак гола, дибидюс, натюрморт...ТЕНКЮ !

Сакри, имаш още доста да пишеш, дорде ги докараш до 1001 

1. Спокойствието на планината, Пирин, видян през едни детски очи

2. Баща ми, планински водач, водещ мен и сестра ми на много тежки планински преходи. Ние- малки и неразбиращи силата и величието на природата, но достатъчно големи да се гордеем с татко

3. Първото ми посещение в столицата- с баба, с влака. Очакването за нещо голямо и различно.

4. Трите ми приятелки от училище. Часовете, прекарани в разговори, смях, сълзи или просто мълчание.

5. Учителката ми по литература. Педагог и човек, който ме накара да повярвам в себе си и да погледна с други очи на литературата и родния си език.

6. Обаждането на мама по телефона, че имам 5.80 на приемния изпит в университета. Как затворих телефона и се разревах. А гаджето ми ( сегашния ми съпруг) ми каза- имаш отличен, нали?!

7. Бурята от чувства, която ме връхлита при всеки спомен за ученическите и студентските години. Живот ли бе да го опишеш?! Как ми се иска пак да съм там, по това време...

8. Колко се уплаших, когато видях двете чертички на първия тест за бременност. Как вървях през парка на смрачаване и говорех по телефона с приятелка. Как ревях и тя дълго не можеше да разбере за какво иде реч

9. Реакцията на свекърва ми, когато й съобщих, че съм бременна- тя не можела да издържа студентка с бебе. Като че ли я бях молила за подобно нещо...

10. Как Той ме понесе на ръце, когато му показах теста. И колко влюбено говореше на корема ми през цялата ми бременност

11. Аз в булчинска рокля- мечтата на татко. Сълзите му, когато ме видя и как плака на глас, когато положи ръката ми в тази на мъжа ми.

12. Ритуалното сбогуване с близките, на фона на "Ела се вие, превива". Маминка, дядо и сестра ми, прегърнати и тихичко плачещи. Мама и татко се опитват да се усмихват през сълзи, а аз рева и гримът ми се стича под булото

13. Пристигането ми в Мадрид- огромната гара и огромната тълпа. Някак по интуиция веднага открих мъжа си сред множеството. Но сърцето ми беше останало в БГ при сина ми. И всичките неописуеми чувства от тези факти

14. Думите на свекърва ми, по- ледени от леда, по- твърди от камъка, по- запомнящи се от натрапчив рефрен, изречени по телефона. Аз съм на 4000 км разстояние. Аз съм майка. Но това не й попречи да каже- правете, струвайте, връщайте се, синът ви е болен от левкемия.

15. Плачът на мама, когато я обвиних пак по телефона, че е скрила това от мен. Думите й- как да кажа на детето си подобно нещо?!

16. Двата дни път до БГ. Бях полужива. Не знаех какво се случва с детенцето ми... Милионите молитви, които изрекох...

17. Сина ми в болницата. Колко пъти си гълтах душата от страх. Колко пъти плачех от облекчение. И пак страх, надежда, отчаяние. Потъвах, умирах, съвземах се, радвах се. Детето ми...

Продължавам, че и без това рева, а съм набрала инерция.

1. Колко пъти момченцето ми каза- Мамо, Ади много бича тебе- в деня преди да си отиде

2. Колко пъти ме прегърна с малките си ръчички в същия този ден

3. Последното ни пътуване към Варна.

4. Борбата му за последната глътка въздух. Не можех да заплача. Не смеех да дишам, за да има за него...

5. Гласът на мама по телефона- Как сте, мамо?! И моят отговор, че него вече го няма...

6. Сбогуването ни с малкото ангелче

7. Празните дни и месеци след това. Живот на скорост, по инерция, по течението. Но не и живян. Просто съществувахме. Дори не плачех. Душата ми почерня и никакви сълзи не ще могат да я измият.

8. Испания. Ново начало. Сърцето ми пак  е в БГ, при едно малко гробче...

9. Средиземно море. Тест за бременност. Вторият, който изобщо правя. Положителен е. Точно в деня, в който си отиде сина ми.

10. Бременността с дъщеря ми- спокойна и радостна. Всяко мое движение, мисъл, вдишване беше заради бебето, което носех

11. Един сън- малкото ми ангелче ми каза да не се тревожа за нищо. Че малката му сестричка ще е най- щастливото дете на този свят.

12. Раждането на Силия- изпитвах всяка болка с радост, молех се за всяка болка, защото знаех, че веднага след това ще докосна малкото същество.

13. Първият поглед към бебето ми- толкова пухкаво и чисто. Само майка знае за какво говоря, излишно е да се опитвам да го описвам

14. Първият път, когато заведох малката при батко й- беше само на месец. И дълбокото спокойствие, което ме обзе в онзи момент. Сигурност и спокойствие...

15. Първите крачки на малкото зверче. И как расте пред очите ми

16. Първите приятелства, които завързва дъщеря ми. Искам да гледам развитието им

17. Невероятният начин, по който изрича ТАТЕЕЕЕЕ

Е не можах да се въздържа да не напиша и аз моите 17 мига.:
1. Мигът, в който разбрах, че живота не е приказката, която ми четяха за лека нощ.
2. Мигът, в който две протегнати ръце увиснаха и никога не се докоснаха.
3. Мигът, в който взех решение да променя живота си на 360 градуса
4. Мигът, в който видях годежния пръстен.
5. Мигът, в който разбрах, че аз съм жената, а той е моят най - мил и нежен късмет.
6. Първата брачна нощ и последствието от нея - мигът в който забременях.
7. Един миг, в който аз казах "обичам те" на най - важния човек в живота ми.
8. Мигът, в който готова да си тръгвам от болницата за да си чакам термина разбрах, че ще ме оперират.
9. Мигът, в който казах "ДА"
10. Протегнатите ръчички на сина ми
11. Сексът в пълен басейн с балони - много смях и около 20 спукани балона
12. Усещането, че те обичат
13. Сигурността на моето семейство
14. Квартирата ни - най - прекрасните мигове се свързват с нея
15. Мигът, в който баща ми каза: "Куме, предавам ти най - важното и ценно нещо на моя живот - пази я и гледай живота и да бъде щаслив.
16. Сълзите на майка ми когато видя мъничката си дъщеря в бялата булчинска рокля.
17. Миговете, когато се събуждам сутрин с желание за живот и щастие...................................

Шсе постарая...

Да не ви казвам колко човека по различни начини ми казаха да не спирам.Благодаря ви, че имате нужда от мен и аз от вас още повече !  

Ще се включа и аз:

1. Мирисът на риба и водорасли ( татко страстен рибар)

2. Окритието, че болката в душата ми отсъпва пред взирането ми нагоре към небето (било в звездите или облаците)

3. Невероятната красота на вълните!

5. Прегръдката на мама и готовността и винаги да ми помогне!

6. Първата раздяла с най- близките ми хора при заминаването ми извън България -  техните сълзи...

7. Първото ми завръщане в България -  и пак сълзите на близките ми хора

8. Мигът в , който разбрах , че съм закъсняла само с 7 часа за да видя татко жив...

9. Мигът, който разбрах , че мама има някакво си гадно образувание на хипофизата...

10. Мигът, в който  се завърнах в дома ми .... а оставих мама на другия край на европа сам сама...( И мамаините думи:" аз тук ще се оправя, за мен е най- важно ти да си щастлива")

11. Стихчето , което мама ми написа специално за мен

12. Погледа изпълнен с обич на моята скъпа баба...

13. дядо, когато ми береше грозде от лозата

14. първата целувка от момче

15. Погледа на мъжа ми когато ми каза, когато каза че ме обича....

16. Когато приятел е казал ..."ех, след няколко дена пак си заминава, ами ние да му мислим" -  научих го случайно!

17. Когато получих първата си картичка тук на чужда земя изпратена с много обич от българия!

Преди да напиша тези 17 мига си мислех, че спра след 10 в тази поза  , но се оказа, че има и още, които може би скоро  ще напиша... също така усетих невероятното изживяване...което би разбрал всеки , които се опита да напише17 ( или колкото си иска) незабравими мигове....
За това искам специално да благодаря на Kremi (двойна доза), че създаде тази тема и на SEXY кака SAKRI  - понеже, тя е тази която ме подтикна да седна и да напиша тези мигове! 


По повод на тази тема искам само да ти кажа, вярно, че не казваме нищо ново, но важното е че се опитваш и го правиш...защото се иска огромна воля и много сили за да превърнеш знанието и желанието в направено!

1. Летен следобед. Събуждам се и виждам лицето на майка ми- усмихва ми се и ми се любува. Гушка ме.
2. Белите нощи.
3. Баща ми влиза в саята блед и мълчалив. Казва ни най- лошата новина, която с брат ми някога сме чували.
4. Два дена по- късно пак баща ми, винаги силен и усмихнат, не може да спре да плаче.
5. Седмица по- късно- баща ми, мъж на 30 години с побеляла коса.
6. Записвам се на плуване.
7. Първият ми спортен лагер.
8. Лято, открита дискотека, пия джин- фис.
9. Решението да откажа цигарите.
10. Един загубен куфар, станал повод да срещна мъжа ми.
11. Първата ни почивка заедно.
12. Всеки път, в който го чувам как си отключва външната врата и сърцето ми почва да бие лудо.
13. Винаги, когато се събираме всички заедно, цялото семейство, и никой не може да вземе думата- говори се едновременно.
14. Всеки път, когато целувам щерката, а тя затваря очи от кеф и се усмихва беззъбо.
15. Първите крачки на дъщеря ми.
16. Решението, че искам минимум още едно такова съкровище.
17. Всяка прегръдка на мъжа ми и как потъвам в нея.

написах 17-те, преживях отново материал да запълня 1001, а спомените продължават да танцуват в душата ми...

1. Сняг, дядо ме вози на шейната и се прибираме да се стоплим до бумтящата печка; мирише на питка.
2. Баба изнася саксиите навън под дъжда и ми позволява да играя в локвите.
3. Пътувам в чужбина с родителите ми, караме срещу залеза и изведнъж ми просветва, че като се върна в България няма да съм същата и ще имам сили да променя много неща.
4. Обещала съм на мама, че следващата събота ще заведем децата, защото баба и дядо не са ги виждали отдавна. В събота сутринта тя ми се обажда да каже, че дядо е починал.
5. Между нас е цяла зала пълна с хора. Той ми се усмихва и продължава да свири.
6. Първия път, когато почувствах  топлината на малкото бебешко телце върху гърдите си.
7. Всеки път, когато влизам в морето и се чувствам сякаш се завръщам у дома, при себе си.
8. Студена зимна вечер. Прибирам се след важен разговор и вярвам, че съм пораснала, помъдряла и силна. След минута разбирам, че мама и татко вече няма да са заедно и че всъщност не съм нито голяма, нито мъдра, нито имам сили да променя нещо.
9. Татко ми казва, че днес вместо на училище ще ме заведе на ски и ми написва извинителна бележка.
10. Мама заявява, че няма да се даде на някаква си болест, пък била тя и рак.
11. Мама си продава апартамента в София и отива да живее в планинско село, за да й ходят моите деца за по-дълго на гости.
12. Първото ни пътуване двамата с мотора.
13. Отказът му да покаже мнението си, когато трябва да реша дали да замина да уча в чужбина без него.
14. Всеки път, когато насън се премества по-близо до мен (а все казва, че аз се бутам в него)
15. Гръмотевичната буря миналата седмица, след която се събудихме четирима в едно легло.
16. Ароматът на детските коси след дълга игра под слънцето.
17. Всеки път, когато отворя гаража след работа и видя, че неговата кола вече е там.

и още нещо, което продължавам да преживявам: мама плаче на гроба на своята майка - изглежда като малко безпомощно момиче и осъзнавам колко е неизбежно и аз да преживея същото...

дали фактът, че имаме какво да напишем в тази тема, означава, че сме пораснали...или пък че винаги ще си останем деца....

1. Класната стая е празна, целият клас се е вдигнал да избяга от час. Подбудител - аз. Това упражнение се повтаря неколкократно.
2. Някакви пионерски сборове, някакви строеве на цялото училище и все аз отпред и командвам. И това се повтаря, до втръсване.
3. Математически олимпиади - много на брой в хода на годините и много първи места, без да се налага да правя нещо специално - идва ми отвътре тая математика. Аз обаче решавам, че е прекалено скучно за мен и не влагам усилия за развитие в тази област.
4. Аз на 18. Решавам да пробягам маратонската дистанция /42 км/, като разполагам само с 3 месеца за подготовка. Успявам! След което правя един здрав сън. Сутринта чак разбирам, че майка ми е идвала често да ме проверява дали дишам. Притеснителна си е тя. На мен ми е смешно.
5. Защото в рода има няколко на брой лекари или и аз не знам защо, решавам да кандидатствам медицина. Не ме приемат. За щастие.
6. Един мъж, спасил ме от връзката с едно непорастнало момче. Не момчето, а Мъжът е важен! Благодаря ти!
7. Още няколко на брой мъже. Живи и здрави да са. Особено единият, спасил ме от Мъжа от т.6!
8. Една нощ с много танци, еротика, взаимност, жестове - действащи лица сме аз и един непознат.
9. Сватбата ми с този същия непознат 7-8 месеца след това. Аз нещо не се чуствам като булка - весело и майтапчийско ми е, много леко и свободно на душата!
10. Порой, светкавици, гръмотевици! И така часове. После едни широко отворени сини очи ме гледат. Добре дошла на този свят, Деси! И веднага след това някаква сестра ми я допира до бузата - много е топличка и мекичка. После цяла нощ и говоря.
11. Деси сочи моята чаша и казва "Кола!". А аз я карам още няколко пъти да повтаря и се разплаквам. Това и е първото осъзнато искане с думи на нещо от мен. Пикла такава!
12. Многобройни мигове и тактики, и похвати на играта "кой-кого" или с други думи аз или Той да е водещия.
13. Искам да си имам магазин - правя си го.
14. Няколко приятелства от интернет, които имат особена стойност за мен. Еми, Нели, Дани 
15. Една дама от форума, която не знае колко много съм и фен. И няма да узнае вероятно. Просто защото тя ми дава достатъчно и така.
16. Майка ми, която и до ден днешен успява да се притеснява за всичко и всички по нейния си уникален начин. И да ми помага. Благодаря ти, мамо!
17. Всички останали хора от моето неголямо семейство - всеки един от тях ми е дал и ми дава много. И всеки от тях е и миг, и вечност. 

1. Мама, татко, аз и сестри4ката ми сме в колата на път, пеем и си умираме от кеф.
2. 4етиримата братов4еди сме лятната ваканция при баба. Тя ни маже филии с лютеница, хапваме на двора, говорим си за нещата от живота и ТЪРЖЕСТВЕНО и обещаваме, 4е никога няма да пушим  
3. С баба и други баби с вну4ета /и без/ на седянка пред нашата къща. Баба 4епка вълна.
4. Дядо дои овцете и ми дава да пия топло мляко. А от подквасеното ни прави "домашен сладолед".
5. Моята любима баба ... ве4е я няма.
6. Мимето - моята дружка от детските години, Ра4ето - на един 4ин 4 години и много близки все още
6. Абитуриентския ми бал - какъв триумф
7. Една голяма платони4на недоизяснена и недоизживяна студентска любов
8. Слън4ев бряг
9. Един нахакан сладур ... цели 5 години ... като във филм ...
10. Сватбата на моята сестрица
11. Имам си племенник - любовта на леля!!!
12. Нова любов, по-зряла май ... ще се женим ...
13. Момента, в който разбрах 4е ще си имам бебенце
14. Беб4о се роди
15. Светлето - заедно бременяхме, заедно споделяме емигрантски и май4ински вълнения. Оби4ам я!
16. На мама гарджето е най-хубаво. Баща ми казва:"Гледам, гледам ... вси4ки малки деца са хубави, но нашите са най-красиви. Не защото са наши де"  
17. Мал4о тръгна на градина ... миналата седмица.

Мисля, че и двете.

И също, че сме щастливи и зрели.И че си имаме струни за раздрънкване.НапипАхме ли си ги взаимно,а?