"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Много хубава тема. Благодаря, Креми. Благодаря ви на всички за споделените мигове (и аз съм от ревливите, помагат ми и хормоните...)

1. Първото си "писмо", в което се извинявах на мама, задето не я слушам и й казвах, че я обичам. Беше написано с червен молив върху бялата страна на хартиена опаковка от морена, сгъната старателно като плик. Навън беше тъмно, валеше дъжд, а пътят минаваше през огромна кална затревена площ... Най-накрая - високата пощенска кутия и никой наоколо; и чувството за безсилие и провал. Непознатият в шлифер, който се появи, не се подигра, не зададе въпроси, той разбра, взе Писмото и най-прилежно го пусна в кутията. А аз се върнах кална и мокра, за ужас на бабите ми, но безкрайно доволна. Тя ще разбере, че я обичам. Бях на 5.
2. Меднокафеникавият цвят на чая в детската градина, на закуска, в който гледам, за да не се разплача - пак ме оставиха и заминаха за Варна... За дълго. И за кой ли път от съзнателния ми живот. Не ме харесват, не ме обичат...
3. Ужасната 3-та година в университета. Дъното на блатото и самотата.
4. Първото ми излизане в ефир.
5. Първото ми интернет-кафе, откъдето започна всичко, но тогава и не подозирах какво...
6. Първото любовно признание от човек, когото не обичах, но което ме поласка. И първият и единствен път, когато мъже, най-добри приятели, щяха да се скарат заради мен
7. Синьозеленият поглед и белотата на снега. Пихме чай. Първият ден, прекаран заедно.
8. Незабравими нощи и дни. Изпращане и посрещане на гарата. И сълзи. И Любовта ни.
9. Двете чертички - ужас и страх, хиляди въпросителни (да бях знаела още тогава колко са хубави детските усмивки, любопитните очички, първите думички...); и опасността от спонтанен аборт след това, и кошмарите.
10. Тя ни гледа, малки учудени, внимателни очички - имаме си дъщеричка. И след това първият й сън вкъщи, в нейното легло, след като се прибрахме от болницата - малко бебче, изгубено в така големите й още дрешки... и мечето до нея.
11. Рила. Карандила.
12. Страхът ми, когато в 1-ви клас се прибирах сама от спирката край брега (на Златните) до общежитията. Имаше изпочупени лампи, поемах си дълбоко дъх и пробягвах с разтуптяно сърце тъмните участъци.
13. Татко, който никога не ми е казвал, че ме обича.
14. Дъщеричката ми, докато спи сгушена в мен и се усмихва.
15. Предателството на човек, когото смятах за добър приятел. Разочарование, голямо.
16. Ирландско. Обичам всичко ирландско, незнайно защо. Танци и първи стъпки в ирландския език
17. Ох, не мога да ги огранича до 17. За това място се конкурират много други мигове, по-добре да спра дотук.

Не са подредени по хронология:

 1. Лято е, при баба и дядо сме, със сетра ми си направихме "стая" в средата на люцерната и легнахме. Невероятно усещане сякаш се бяхме скрили от целият свят. Само си лежахме и мълчахме.
 2. Сутрин е - и тримата(аз, сестра ми и брат ми) отиваме и се пъхаме в леглото на мама и тати. Страхотно е.
 3. Сватбата ми - мама и тати се опитват да сдържат сълзите си.
 4. Ние със сестра ми учим брат ми да ходи и той проходи между нас!
 5. Зима, нощ, дълбок сняг и една целувка насред снега, която ме накара да се чувствам безтегловна.
 6. Нова година - татко е излязъл на двора и се катери да украси един бор - защото сме поискали и "елхата" на двора да е украсена.
 7. Когато гледах синът ми в родилния дом със залепени очи и голичък да лежи в затворено пространство и после трябваше да го кърмя пак така.
 8. Когато татко ми се обади да каже, че дядо е починал. Тогава за пръв път го чух да плаче.
 9. Невероятен ужас - със сестра ми (около6-7г) сме на една висока въртяща се люлка и не можем да задържим брат ми, който се изплъзва и виси.
10. Миризмата и усещането да мърда в ръцете ти твоето бебе.
11. Мъжът ми - когато спейки ме прегръща. Неговата миризма.
12. Радостта от постиженията на децата ми.
13. Мигът, когато мъжът ми каза, че най-близкият ни приятел е починал. Страхотен шок, неочаквано и все още неосъзнато.
14. Баба и дядо, возейки ни отзад на колелата, а ние със сестра ми се смеем.
 15. Когато децата ми ме целуват.
 16. Когато с мъжа ми се споглеждаме мълчаливо-щастливи и се разбираме без думи.
 17. Мама, която ни пита какво искаме за вечеря и тримата в един глас искаме различно. За вечеря е направила на всеки пожеланото. Винаги ни показва обичта си без думи.

1.  Когато се зачетох в Библията и ми стана интересно.
2.  Когато взех в ръце първото си дете и го помирисах.  Беше МОЕТО дете.
3.  Когато вторият ми син ми каза "Като рицарите " - погледът, сиянието на лицето...  Бяха изкъртили пръчките под матрака на детското креватче с батко си и се биеха с тях.  Аз първо раздадох сляпо правосъдие, а после разбрах детската радост...  Беше твърде късно - бях я смазал.  Винаги се насълзявам като си спомня това...  Никога няма да мога да си простя това.
4.  Когато първото момиче, с което се бях целувал, си тръгна.  Просто им свърши почивката на морето.  Тя е плакала през целия ден, разбрах после.
5.  Когато наскоро ми казаха, че програмата, която съм написал да работи с 20 милиона записа, в момента работи с 450 милиона, и това е защото вече са изтрили 250 милиона...
6.  Когато с държанието си накарах баба ми да плаче.  Осъзнах, че и тя е просто крехък човек.  И че е мой ред да поема инициативата.
7.  Когато останах сам.  Без децата си.  Без съпруга.  Без семейство.  Имах покрив над главата си, бях на топло, всички искаха да съм "добре", но не бях.  И никога няма да съм същия като преди развода.
8.  Когато завърших средното си образование.  Осъзнах, че не съм длъжен да уча повече в живота си.
9.  Третия ден в казармата.  Разбираш, че е едва третия ден.
10.  Когато тя каза "Обещах, но нещата се променят!  Това е положението.  Като не ти харесва - намери си друга."
11.  Когато казах на децата си "Аз няма да живея с вас."  Продължението "но винаги, когато имате нужда..." изобщо не ме накара да се почувствам по-добре.  Те ми отговориха "А сега може ли да си продължим играта?"
12.  Когато тя ми каза "А после можем да идем у нас, какво ще кажеш?"
13.  Когато отидохме у тях.
14.  Когато тя си тръгваше от нас...
15.  Когато аз си тръгвам от децата ми.  Всеки път.
16.  Когато се запознах с едно момиче в нета, разлигавихме се яко, 2 часа чат, аз и обяснявам, че имам деца и че съм разведен, тя кърши пръсти, че и било трудно да ги приеме и по едно време вика "чакай малко, ние сме луди!  От 2 часа чатим, а аз вече се чудя как ще живеем заедно "
17.  Когато видях под прозореца нещо, покрито с черен найлон, около него - локва кръв, отстрани - сеирджии.  Казаха, че момчето си оправяло антената... живееше на 9-я етаж, беше непълнолетен.  Други казаха, че бил наркоман...
18.  Когато влизам в църква.
19.  Когато се случи да наблюдавам изгрева.  Не да го погледна забързан, не да ми кажат "стани да го видиш".  Когато сам и навън слънцето студено те поздрави за добро утро.
20.  Когато се разписах в този форум.
21.  Когато маструбирах за първи път.
22.  Когато се научих да не се притеснявам да гледам момичетата в очите.
23.  Когато повярвах, че правя добър секс.
24.  Когато тя гълташе.
25.  Когато ми подариха MP3 player за Рождения ден - оттогава съм неразделен с него.
26.  Когато остарях.  Бях на 24.
27.  Има още.  Още много.  Но трябва да тръгвам.  Да взема децата си от градина.  Отново.  Кой е по-бърз, аз или времето...  Както каза едно момиче, "Не ми отговаряй".

zwezdi4ka, темата я отври Kremi, не аз, затова аплаузите са за нея и цветя    за всички, които пишете и ми пълните душата  И така мисля, че дойде и моя ред...Ето го и моите 17 мига /без хронология/... :

1. Дългите нощни разговори с майка ми и осъзнаването какво е направила тя - почти дете на 18 години е родила и отгледала дете ...
2. Бях малка, а баща ми е болен от някакъв грип, не е нещо сериозно, но си е легнал, защото му е отпаднало...аз неразбирайки какво му е точно, седя до него и му пея детски песнички, за да се оправи по-скоро...
3. Огромното ми желание за братче или сестриче, чувам майка ми и баща ми да споменават думата "бременност" и не мога да си намеря място от щастие....но по-късно се оказва, че бебе няма, разочарованието ми и обещанието да имам поне 2 деца, когато порастна...
4. Може би първите пъти, когато съм чула какво е смърт от други деца, уплашена питам баба ми за това, а тя явно ми казва първото, което се сеща "Децата не умират"...аз едва 4-5 годишна приемам думите и буквално и ме обзема огромно спокойствие...
5. Пътуваме с братовчедка ми, баща ми и нейния баща зимата към хижа "Здравец" за да се спускаме с шейни...по пътя на един от завоите, колата се подлъхзва по мокиря път и се насочва към пропстта....едва на косъм от нея, се залепваме в едно дърво, писъка ни с братовчедка ми от рязкото набиване и страха после....Молбите да се приберем живи и здрави...
6. Първата ми голяма и несподелена любов, виждам го на първия учебен ден в осми клас, толкова красив, толкова недостижим...
7. Първото ми стихотворение, което написах пак за него, откъдето започна и любовта ми към поезията, която ще остане сигурна съм за цял живот...
8. Последният път, в който го видях - беше зима с дебел натрупал сняг, толкова студено колото ми ставаше и на мен от мисълта, че повече няма да го видя...
9. Абитуриентският ми бал - след ресторанта, вървим по главната улица, хванати за ръце, пеем "Да те жадувам" на Сигнал....
10. Дипломирането ми с пълно отличие от Математическата гимназия, майка ми неможеща да сдържи сълзите си...
11. Срещата ми с приятеля ми една събота в универстета, първото ми впечатление, че е надут и самовлюбен...и установяването няколко часа по-късно същия ден, че живеем на 5 минути ...
12. Той, в болница точно на Коледа, операция на главата назначена за 24 Декември....аз съм излязла навън, майка ми ми се обажда да ми каже, че майка му се е обадила да каже как е минало, но докато майка ми успее да ми каже ушите ми бучаха и сърцето ми щеще да изхвръкне от тревога.... Сутринта точно на Коледа, се събуждам и първото нещо, което виждам смс от него с поздрав за празника и новината, че се подобрява бързо....
13. Раждането на братовчедка ми, когато бях на 12 години - за пръв път виждам толкова малки и толкова съвършени пръстчета на ръцете...за първи път съм кака - гордост и безмерна радост...
14. Един студен февруарски ден, на упражнения в университета, дискмофортно, напрегнато и нервно ми е, през цялото упражнение усещам, че нечий поглед ме следи, тръгвам си вече и се обръщам за малко и виждам едни красиви очи, които продължават да ме гледат....- Да, вече знам, че любов от пръв поглед има!...
15. Пролет е, една неуютна типично по мъжки разхвърляна стая...завесата на прозореца завързана с една най- обикновена найлонова торбичка, поради липса на друго само за да мога да виждам от прозореца едно прекрасно разцъфтяло дръвче, звучи любимата му песен, толкова нежна и виждам замечтания му поглед ...
16. Първото ни море заедно с приятеля ми, огромния порой, който се излива навън, първата истинска целувка и последвалата нощ...
17. Един разговор с моя най-добър приятел, в който разбирам и за неговите други чувства към мен и още по-силното ни приятелство и сближаване след този разговор...

П.П Аз докато напиша и Звездичка се е поправила...

Много ми хареса тази тема , но ме "вкара в размисъл" кои точно са моментите, които бих написала?! Mисля, че са тези в разбъркан ред:
1. раждането на детето ми (секцио)
2. първите звуци, стъпки и смях на сина ми
3. летните пътувания със семейството ми (майка, татко, брат ми и кучето ни)
4. завършването на средното ми образование - церемонията и наградата (която получих);
5. балетното училище
6. времето прекарано в Солун;
7. чудесните моменти с моята най-добра приятелка;
8. свадбата ми;
9. започването на работа в голяма фирма;
10. предложението за повишение;
11. времето прекарано с брат ми;
12. първите дни с детегледачката на сина ми;
13. първият ден в детската градина;
14. почивките на море със семейството ми (мъжа ми и сина ми)
15. първата научена пестничка от сина ми (мила моя мамо);
16. завършването на университета;
17. първото ми шофиране на кола.
18.първата ми самостоятелна командировка в чужбина на конференция;

Ето ме отново

1.   Аз и сестра ми сме се напъхали (заедно) в една нейна червена пола от  времето, когато е била дебела. Танцуваме и се кикотим. Един от редките мигове, в които бяхме две сестри, а не просто момичета с 9 години разлика помежду си - огромна, според мама
2.   Возя се на сал, съвсем сама, насред дълбоката 3 метра река, държа дълъг кол – гребло, а момчетата ме гледат от брега, кефят се. Слава Богу не съм паднала в реката. Имала ли съм акъл въобще!?
3.   Момчето, с което от 1 до 3 клас седях на един чин. Беше го разделил на две половини и винаги, когато „пристъпвах” на негова територия следваше зверско убождане с молив или химикал
4.   Годините, в които бях солистката на училищния хор. Сама отпред, публиката пред мен, а големия хор зад гърба ми
5.   „Естрадния” състав и всичките емоции, свързани с истинските песни, тоалети, грим, голяма съм, в 7 клас
6.   Безкрайните лета с най-добрата ми приятелка, у нас, на тяхното село, на лагер
7.   Първата ни кола и отвратителната и миризма. Татко така се грижеше за нея, че тя винаги блестеше
8.   Първите ми стихове, посветени на едно момче, и последните, посветени пак на него
9.   Как правехме планове, а аз ги сринах за един миг. Той ми казва, че ми е простил, но аз знаех, че не е. Чувствах се наранена, но не и виновна, а бях
10.   Дългите пътувания с влакове през нощта, гарите и миризмата им. Не ги обичам
11.   Защитата на дипломната ми работа. А след това защитата на втората ( по втората специалност )
12.   Котката ми Кети, която изпитваше ужасен страх да излиза навън. Излезе веднъж за два дни и след това роди едно-единствено черно котенце
13.   Първата рисунка на Ники. Нарисувал е мама-булка, глава и нещо като рокля, но неизменната огромна усмивка на лицето ми я беше докарал идеално
14.   Научил се е да чете, а няма и 5 навършени години. Чете афишите по улицата, а аз не вярвам на ушите си
15.   Как ми вика „татко”, а на мен ми е мъчно. Татко му през повечето време му беше и майка и баща. А аз, все на работа
16.   Викат ни в училище, защото е спаднал гумите на колелото на учителя по английски. Казахме „така не се прави” и бяхме строги, но останали сами по-късно се смяхме от сърце
17.   Ники ми доверява, че има гадже. „И тя ме харесва, мъжкарана е!”. Това е много важно качество в неговите очи
 

Креми, благодаря за темата.    А на всички останали благодаря за това, че си показаха душите. Провокирахте ме да се разпиша за втори път.

1 неделите в детството ми, когато с родителите и брат ми ходихме да ядем бадемов крем.
2 на 6-години съм. Майка ми ме води да ме записва на балет, но сезонът вече беше започнал и й казаха да ме доведе след 4 месеца. Така и не го направи.
3 неистовият ми рев в детската градина, когато си загубих две фиби...ръждиви
4 морето с родителите ми през детските ми лета. Все в Несебър. Беше вълшебно.
5 снимката ми пред хотел Кубан на 2 год. И същата снимка, на същото място на 20...случайно открих този факт.
6 когато баща ни ни беше качил с брат ми като малки на надуваемия дюшек и ни "разхождаше" в морето...вълната, която ни заля и неописуемото вцепенение, в което изпаднах. Обожавам морето, но имам фобия от водата.
7 първият път, когато се качих на мотор
8 първит ми път на гинеколог. Бях на 11. Разпищях се, а лекарката попита с досада майка ми да не би случайно да са ме довели от гората.
9 нощите, когато се затварям сама в стаята и пиша стихове
10 за първи път, когато мъж ми каза, че съм красива и ми целуна ръка
11 когато ТОЙ ме прегръщаше толкова силно, че аз му казах:"по-полека, ще ме счупиш"
12 грохотът и бумтежът на водата в пещерата Дяволското гърло...цялата настръхнах
13 първата ми процедура "check-in" на летището, когато започнах работа там.
14 зимна вечер. Аз съм сама. Мама закъсняваше от работа, а на мен сърцето ми се пръсна от притеснение и страх, а очите ми пресъхнаха от сълзи
14 всеки път, когато съм била някъде(дори и на море) и когато се връщам в моя си град, в моя Пловдив. Мигът, когато видя комините му и на душата ми става топло и цветно, защото вече съм си у дома.
15 2000г., лятото, когато се намерихме една разкошна компания, на почти едни и същи години, с общи мечти и планове
16 всички рождени дни, Нови Години, Коледи, Великдени или просто събирания, които преживяхме с хората от предната точка
17 в момента от терасата си виждам огромна и страхотно красива дъга.

Fam, дъгата и аз я гледах преди малко  Твоето писание ми напомни за прекрасните мигове в Несебър - от дете винаги там ходехме и съм влюбена в това градче...Дори тази година съм казала, че или в Несебър на море или никъде...
Спомних и за другия ми любим морски град - Варна и за пръв път там празнувах свой рожден ден, миналта година - на 11 Януари ставайки на 21 Пътувахме от Варна към Балчик и обратно, грееше слънце, беше сякаш пролет и ми беше най-хубавия подарък за рождения ден 

Да не си и ти от Пловдив?
А иначе и аз от малка съм влюбена в Несебър, но без сергиите. А другият ми любим град е Созопол.

Ламьо, а пък на теб само като ти видя постинг и в главата ми излизат един куп "тематични" спомени

-Института- нещо ме свива под лъжичката, защото съвестта ми ме загризва, че съм оставила нещо недовършено, и си казвам "От утре почвам", а това утре все не идва.
-Ранните лекции по ЕСИ, които бяха смърт за моето поспаливо съзнание и Атанасов- толкова мил и умен човек, че дори ранният час му го прощавах.
-И как ходихме един ден у Ива- аз, ти и Ваня под предлог, че ще пишем проект, а всъщност бистрихме живота няколко часа
-цигаретата ти и оная хубава коса, дето още предизвиква завист у мене
-един младеж на същите онези ранни лекции, който решава, че ше ме свали като ми каже, че няма с кого да отиде на кино
-дипломирането ми и рецензията на местния злодей, която започва с думите, че работата ми е образцова .......

еххх, мили нАучни спомени

1. Ръцете на мама - бели, нежни, меки, ухаещи на крем.
2. Аз съм при баба и дядо, на 350км. от София, мечтая си мама и татко да са при мен. Те казват, че ще дойдат да ме видят, аз си оправям стаята два дни и когато пристигат разбирам, че ще останат съвсем малко. Колко много плаках на леглото на прабаба.
3. Батко, който ме вози на колелото и събираме цигарени кутии за неговата колекция.
4. Моята стая, която вече я няма.
5. Когато разбрах, че и татко е смъртен.
6. Всичките ни пътувания с татко и пътя, песните на Хулио Иглесиас и как аз припявам на любимия ми език, колко съм горда, че знам испански..Пътя, високата скорост и нашето споделено мълчание.
7. Когато за първи път видях Роженския манастир и си помислих, че там е Рая!
8. Болестта на мама и мъката, и страховете ми всеки ден.
9. Нещата, които ми каза една циганка.
10. Несбъднатата ми мечта, да ме приемат в бленуваната специалност.
11. Пътуванията на нашите, дивия ми пубертете и непокорството ми.
12. Всяко влюбване, като за първи път.
13. Ударите от ръцете на един мъж, на когото вярвах.
14. Писането. Всяка написана дума, която ми напомня, че живея.
15. Смъртта на дядо и как спрях да слушам музика.
16. Ужасът на погребението на дугия ми дядо.
17. Как седя на гроба на майката на баща ми, която не познавам и й благодаря, че го е родила.
18. Когато си нараних крака и майка ме взе при тях, за да се грижи за мен и как слагах глава в скута й, едно пораснало дете.
19. Думите, изписани по вратата ми.
20. Всяка пролет, когато си помислям за морето, за първи път и го усещам вътре в мен и долявам яромата му, макар и толкова далече.
21. Есента и дъждовете.
22. Когато го видях за първи път и как помня само синята му блуза, раницата и как ми се усмихна.
23. Целувката ни след дълга раздяла, слизането му от автобуса и моята протегната ръка през стъклото.
24. Той бяга от лекции, аз от училище и ядем банички.
25. Преместването ни да живеем заедно.
26. Дълбоката мъка, която сме си причинявали и безрезервната ни вяра един в друг.
27. Как ме научи отново да плача и как за пъри и единствен път ревах като малк дете в ръцете му.
28. Най-големият ми страх, който рядко произнасям и мечтата ни за дете.
29. Как се сгушва в мен сутрин и всички бисери, които изръсва в сънено състояние.
30. Съботите и неделите, когато седим по пижами, всеки зает с любимите си дейности.
31. Отчаянието ми и искриците надежда, които проблясват.
32. Дневниците ми и думите, изписани там, които ме е страх да погледна.

Малко се поувлякох...съжалявам, а то има още толкова много 

целият ми ден е ревлив...
1. На 3 години съм.Легнала върху татко на дивана и го питам “Къде е косата ти?”, а той отговаря“Падна зад дивана”. Аз естесвено започнах да я търся.
2. Всяка една прегръдка в мама, толкова уютно и сигурно се чувствах.
3.Вечерта преди да замина на лагер. Аз стоя на дивана, а мама на масата до мен глади, приготвя ми багажа и си говорим.
4.Пътуваме. Цялото семейство сме в колата. Мама пее “Хубава си моя горо”.
5.Телефона звъни. Вдигам го и чувам “Честито! Имаш братче!”
6.Цялото чакане по терасата, за да видя, че мама се прибира.
7.Бележката оставена от мама ”Мали, закуската ти е на масата. Обичам те!”
8.Болестта.
9.Когато аз и брат ми чухме думите “Починала е...” Погребението. Прибирането вкъщи. И вече нищо не беше както преди.
10.Всяко едно нещо, което ме караше да се чувствам като победител- родителска среща по пиано, победа при тенис мач, приема ми в гимназията, вземането на шофьорска книжка, приемите ми във вузовете, където кандидатсвах.
11.Срещата с любовта и сигурността, която ми даде.
12.Разочарование и болката от същата тази любов.
13.Концерт на “Остава”
14.Раждането на синчето.
15.Двата пъти, когато се уплаших, че съм го изгубила/сина ми/.
16.Когато близките  ми кажат, че съм най-всеотдайната майка.
17.Изпятата от синчето песен “Мила моя мамо”.

1.Да бе...едно... Започвам 11-ия си пост с мигове, белязали живота ми.Затова :

- Когато решихме да се оженим с мъжа ми и баща му каза :"НЕ!Тя е много дърта за теб, прекалено е умна за теб, не е достатъчно богата и е мургава/да не кажа точните му думи/.На теб ти трябва някоя 17 годишна, само да я...ъ-хъ!"Вечерта преди сватбата ни мъжа ми му занесе покана с думите :"Какво да напиша на поканата?Баща ми, или само името ти или какво...?" Същата вечер мъжа ми рева от мъка;
- Когато девер ми попита мъжа ми :"Абе...тоя жив ли е?" Ставаше въпрос за баща им, който се е женил 4 пъти, има 4 деца /на които не знае рожд.дни със сигурност/, от които най-малкото е по-малко от сина ни.Последната му жена е по-голяма от мен с 2 г.май...Той има 3 броя внуци, 2 от които не е виждал, но може би има представа, че съществуват.Я стига с тази част от миговете;
- Когато се потресох от гледката на Камен бряг.Красиво, величествено, грохотно зловещо в същото време.Кръстовете там...Прочетох имената на тях.Бяха все на млади хора;
- Същия потрес на нос Емине. Точно на върха на носа се почувствах като в средата на морето.Безкрайна, уникална, разливаща се красота;
- Трагедията в "Индиго" и думите на сина ми :"Когато порасна няма да ходя на дискотека."Няма да мога да го спра един ден, нито той ще изпълни обещанието си;
- Когато ходех на свиждане на мъжа ми казармата в плевенската школа.Войниците слизаха от на майната си и ги виждахме първо като мравки едва ли не.Около мен се вайкаха, че не могат да си го познаят техния си...А аз за части от секундата го разпознавах само по походката.И как се сливахме в прегръдка, когато се затичам срещу него - усмихнат, чист, обръснат, миришещ на любимия ми мъжки парфюм;
- Как си облече шибаната войнишка униформа, отиде в шибаното военно и се уволни от казармата на втори април.После си облече костюм и отиде на работа /финансов отдел в голяма фирма/, откъдето любезно беше пуснат в 9 месечен отпуск, докато служи.Върна се бързо, защото получи второ уволнение за деня, този път трудово;
- Как мъжа ми бесня после няколко дни, стигна до инспекцията на труда и до ба ли го кво беше, но се отказа...не му се услади евентуалната победа.Постъпи на пук на себе си само като товарач в друга голяма фирма и за кратко време мина няколко стъпала в йерархията и стана регионален мениджър продажби за София и по-късно национален такъв.Доказа се за пореден път пред себе си - това искаше;
- Когато родих дъщеря ми, която болезнено исках.Докторката тогава ми каза :"В моята 20 годишна практика не съм виждала жена да изживява така положително емоционално раждането на детето си. И отгоре на всичкото - второ." Екипа трудно си довърши работата по мен, защото им дърпах ръцете и ги целувах плачейки и благославяйки разни работи, които не помня ясно...;
- Писмата на майка ми.Друсаше ме бесен протест срещу света и не исках и нея да чуя дори в период от тийнгодините ми.Тя така намери път към мен и ме спаси.Показах й ги скоро и я разплаках, защото й казах, че ги пазя за дъщеря ми, ако ми потрябват не дай Боже.Майка ми не помни, че ги е писала и какво е писала дори...Не пожела да ги прочете;
- Днес говорих на кюто с приятел, когото много обичам и когото не бях чувала отдавна.Едно от 100-те неща, за които говорихме беше тази тема. , че и линк му метнах.По-късно, когато вече беше прочел темата и беше така -      аз му казах защо изобщо и как лесно съм стигнала до над 100 споделени мига :"Ми как...натискаш едно бутонче "отговори", пишеш в едно поле 1. и до него първия импулс, спомен, нещо ценно, нещо болно и т.н., но с една-две думи.После  пишеш 2. и пак бързо, без много да мислиш - следващия импулс.После 3.4.5. Так!Так!Так! Така до 17. И се връщаш до 1. и го изливаш с няколко изречения.После 2. и така до 17." И той ми каза :"Такава като теб друга няма на света.";
- Пак днес.Беше последния работен ден на шефа ми, когото също вече обичам.Смятам го за приятел.Говори с мен и знае за мен неща, които не всеки знае.И цинични знаци сме си показвали и сме се смяли до припадък. Не исках да се сбогувам с него, както се прави обикновено.Но той ме намери и официално ми подаде ръка.Не издържах и го прегърнах...такава съм си.Просълзих се.А той :"Аре, стига бе...ти си най-мъжкото момиче в офиса, а сега се оказа най-голямата лигла.Приеми го от хубавата страна - вече не сме колеги, щото нали...там дето си вадиш хляба не си вадиш тва-онова." Аз :"Майната ти!Изчезвай!Уморих се да губя мъже, които обичам по какъвто и да е начин и то по независещи от мен причини!" Той ми целуна ръка, като на дама и верно изчезна.Познавам го едва от средата на януари.

Радвам се, 4е ви познавам

Да ти се не види, толкова страници устисках, а тук вече не издържах!

Офф - Анджелинке, страхотна новина!