"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Бабилия , Buona sera signorina  ми излиза от 1958 година, за да си била на гърне и със спомени, трябва да си родена 56...правилно ли смятам? Каква Бабилия си ти...ти си свежа дама с опит!!!

Клеми, сметката ти е точна - декември 55. А Бабилия е звание дадено ми от скъпо същество. Писала съм го преди години. Може дори да се причисли към миговете.
Внукът ми (на 3 в този момент) идва в офиса и ме вижда "наконтена", а не по джинси. Замира от изненада, а после възторжено казва "Бабче, ти си като принцеса... " (следва тирада, вече не си спомням точните думи), но краят е " Ти си Бабилия!"
Та от там и моя ник.

Математиката не ми е силната страна, но явно в случая съм нацелила! Жива и здрава да си, да помагаш за правнуци!!!! Че младите понякога имаме нужда да разпуснем...но не всички имаме късмета, да ни се случи баба, която да го осигури. 

G.D.   

Просто ме разплакахте,прегръщам ви, момичета

Простете, че нахлувам така в темата  

Търсех нещо из нета, а попаднах тук... и не мога да спра сълзите. Плача почти от два часа  

Когато събера смелост ще напиша и моите 17 мига... но едва ли ще е скоро  

  ELICA 676,G.D.   

 Четох,плаках ...и пак плача..
 Страхотни сте момичета,какви вълнуващи неща сте споделили.
 Тази тема не трябва да се забравя,тя вълнува.
 Не знам аз какво бих споделила.Може би ще кажа само това:ако беше жив баща ми,днес щеше да стане на 70 години...Така бързо си отиде,не разбрахме как се получи,не се оплака,не ни подготви...Докато гледах горящата свещичка днес в църквата отново премислях колко неща имах да му кажа...Не се получи...Казват,че времето лекува болката,но за 7 години не излекува моята.
 Спирам. Продължете вие!

Ех, мило момиче, най-лошото в този скапан живот е, че разбираме за важните неща късно. Затова никога  и нищо не трябва да ни спира да казваме често на хората, които обичаме, че ги обичаме.

Няма да се въздържа да не се разпиша в тази вълнуваща и толкова истинска тема пак..Но утре, днес не мога..не виждам добре монитора..

Преглъщам, примигвам..няма да плача.
Ето още малко от моите безценни мигове.
..Дъщеря ми е оплела за първи път венче с незабравки (любимите ми полски цветя), слага го на главата ми и казва: "Мамо, ти си фея"
..Сина ми, луд по корабите ме влачи всеки ден до канала, рисува минаващите кораби, а аз кръстила ръце в/у коленете си просто попивам вятъра, слънцето, мига.
..Плющи силен майски дъжд, а ние лежим на матрака на земята в новия си дом, наслаждаваме се един на друг, на първото наше си място
..На екскурзия до пещера Леденика, а се захласнах по невиждана от мен пеперуда и в един момент съм сама в планината, чуват се само птици. Ужасеното ми лудо бягане да намеря класа си..видях пещерата и препусках с пръскащо се от страх сърце да ги намеря, стигна в осветените й тунели..Намерих ги.
..Бодливото потъркване от брадата на баща ми и незабравимите му думи "Миришеш на моето"
..Пак баща ми..по телефона ни съобщават за смъртта на племеничката, думите му "14 февруари е", а аз неразбрала, помислила си, че се ядосва за пропуснатия празник Трифон Зарезан се нахвърлям с юмруци срещу него. Татко, прости ми..
..Умелите силни ръце на баща ми, прави ми масаж, а аз се припичам на слънцето в/у памучното одеало на една полянка, нялъде високо в планината
..Първия ми полет с парапланер. Не мога да опиша преживяното, бих го сравнила само с въздушен оргазъм. Един орел в небето,на няколко метра от нас (летях в тандем), който кръжи любопитно и доверчиво ни доближава.
..Влязох през закования прозорец на една изоставена църква. Гласовете, воплите, които чух. Не знам как излязох, нямам спомен. После разбрах от леля ми, че там е имало клане. Беше забранено дори да минаваме оттам, но на мен забраните все ми действаха като развяно парче червен плат..
..Музиката, моята музика, която открих толкова късно. Когато я чух за първи път, лава се разливаше по вените ми, избухваха цветни фойерверки в сърцето ми.
..Черешата, от която полетях..и паднах чак в съседния двор. Чух писъци, не моите и приземявайки се,се изправих веднага и изкрещях "Жива съм!". Ужасените очи на близките ми и свекъра ми отсичащ дървото с яд 5 минути след това..а беше хубава череша.
..Безутешните ми сълзи на една Нова година, когато порасналите деца отидоха да празнуват при приятели. Мъжа ми ме утеши "Целия свят да изчезне, само ти да останеш-стига ми да съм щастлив"
..Следобеден ден на работа, а сълзите внезапно текат като реки без причина. Затварям и хуквам-без да знам къде и защо. Таксито..ами сега къде? Окръжна болница, на входа се сблъсквам с брат си, получил същия "факс". А баща ни е там, в кома. Клинична смърт, реанимация. Рано на другия ден телефонен звън, който знам какво ще ми съобщи. Не исках да чуя 
..Един вир с високи скали, закътан в гората. Като деца доказвахме смелостта си скачайки от скалите. Като голяма жена се промъкнах край спящите си деца и отидох да се къпя гола в него, да си спомня детските мигове. Трудно е да се опише магията на това място.
...Майка ми. Само за нея бих написала 100х17 мига. Утрините на рождения ми ден. Отварям очи, край възглавницата ми са наредени подаръците завити в ярки цветни листи от блокчета, стаята е пълна с балони и цветя, а от кухнята се носи миризма на палачинки намазани със сладко от диви ягоди.
..Пак тя..след автомобилната злополука. Усмихвайки се през сълзи и търсеща къде да ме погали с най-нежната милувка. Нямаше здраво местенце. Спеше 2 месеца на стола до леглото ми.
Подкрепяше ме като прохождах наново.
..Един приятел, единствения мъж приятел. Не допусках възможност за приятелство м/у мъж и жена. Тежката му депресия, а аз стоях на скайпа до 4 часа сутринта, говорихме, пускахме си музика. Исках да се убедя, че е по-добре преди да си легна за 4 часа преди работа.
...Сладките, които правихме с децата в неделя следобед. Кухнята ставаше на мармалад, но смеха им и щастието е по-ценно от чиста кухня, нали? 

Elica676, ти си прекрасен човек!!!
ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК!
РАДВАМ СЕ ЧЕ ТЕ ПОЗНАВАМ!!!

Елица, за миг се пренесох в твоят вълшебен свят...Благодаря ти! 

Маргало, Грозното Пате, neli mar4, Диди,Бабилия   Моя свят не е вълшебен, може би просто имам щастието да помня такива моменти  
Благодаря ви!  

1980 - Разбрахме, че майка ми е болна от рак
1980 - Баба ме научи да чета
1981 - След много големи мъки, майка ми почина в къщи
08.03.1982 - На тържеството за 08.03 я нямаше само моята майка. Явно умишлено, дори не ми бяха дали думички...
1982 - баща ми се ожени повторно
1982 - Тръгнах на училище
1989 - Приеха ме в гимназия. Имах най-висок бал.
1993 - Срещнах един невероятен човек
1994 - Напуснах родния си град
1998 - Човекът с когото изживях най-прекрасните си мигове в продължение на 5 години, почина след измръзване в планината. Никога няма да го забравя.
1999 - Висях над пропаст от 50 м с неправилно поставена алпийска екипировка. Имах невероятен късмет, но вината си беше моя.
2002 - Роди се дъщеря ми
2005 - Роди се синът ми
2008 - Оперираха синът ми, изживях най-дългия час в живота ми.
2009  - Разбрах, че съм осиновена.
2009 -  Една година, която се радвам, че свърши преди да ме е довършила във физически, емоционален и финансов аспект
2010 -  Пълна съм с надежда, все още не ми се е случило нищо неприятно

    sky 
 дано ти предстоят само хубави неща!
 
 И ти ме разчувства...
 Сетих се за думи,изречени толкова отдавна,а пълни със смисъл и днес:"Боже,колко мъка има по този свят!"
 Мъката ,може би,ни прави силни.