"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Скай,   дано 2009 е била последната лоша година за теб! Пожелавам ти го от все сърце! 

Елица,  

Накарахте ме да се замисля....

2010-та започна бурно. С добро, с промени, с лошо. Най-ценното, най-скъпото ми е с мен и до мен. Не го давам за нищо на света на никоя зла прокоба, която ни дебне. Аз съм насреща и! Само да посмее!

Elica676, sky,

-появяването на брат ми,не го долюбвам/трябва аз да го гледам,а съм само на 3 год./
-той е най важен,кръпката на разтуреното ни семейство
-отървават се от мен,първи клас в пансион/Рилски спортист в Самоков/
-Пирогов,вторият ми роден дом
-скндали,скандали и пак скандали,това семейство е лудо,наркотиците идват на помощ,бягам някъде,но къде ли
-забелязаха ме,че ме има пак в Пирогов,7 месеца в гипсово корито,една точка в тавана,какво ли значи счупен вратен прешлен,май няма да мога да ходя
-ново училище,нови хора,друг ред,аз не мога да чета,какво правя там
-една година,наваксани 8
-махам се,омъжвам се и веднага дете,уча,да ама не
-пак години по болниците,само че спасявам детето си
-работа и работа,обръщаш се назад и се чудиш кога са минали тези години
-по край всичките кошмари,забравяш пътуванията в чужбина,новите места,новите хора
-планината,истинската ми любов
-морето и баба и дядо,редовният му бъзик:ще ти купя боси обувки
-нямам ги вече и четиримата си заминаха от този свят един по един
-на 26 год,рак,защо на мен,не искам да се боря,по лесно е,приятел който те мъкне всеки месец в онкологията и те държи за челото когато се налага,ремисия,ще живея
-ново начало,голямата грешка/поредна в дългият списък/
-пак в Пирогов,пак борба да се оцелява,не искам,ма кой ли те пита
-искам второ дете,не си познала,чака те нов ад,инвитро,едно,второ....
-сега тишина,имам най на края спокойствие
-не си познала,за теб това не е отредено,баща ми се разболява,старите пътеки познати до болка...
-хилядите му предателства,а аз се моля:Господи, не ми го отнемай,може би най накрая ще имам и аз родители

лош период....за хубавите мигове по нататък

arween44, пращам ти една много силна прегръдка!

arween44 ..   Дано намериш най-сетне спокойствието, щастието, близките..Желая ти цялото щастие на света-изстрадала си го толкова, заслужаваш го  

   Момичета,  Честита Баба Марта!

 arween,съчувствам ти! И от мен имаш силна прегръдка 

 Дано лошото да е в миналото ти!

arween44  !!! Разплака ме. И аз съм в "Тежък период"  по рождение...

Ох,не мога да ви оставя така,да си мислите,че никога не съм била щастлива.Нека ви разкажа за две поредни зими на белите писти на Витоша,когато работех за удоволствие,а не за пари.
За малките бръмбари, едвам влачейки крачета обути в тежките обувки и с онези пързалящи се летвички наречени ски.Светналите им очички и зачервени бузки,викащи след мен:Моля Госпожо,моля Госпожо и аз искам, и как спирам и се обръщам сериозна към тях казвайки им:и аз искам......и те смеейки се довършват любимият ми лаф:знаем,знаем и вие искате мерцедес, ама няма кой да ви го купи.
Хвърляща тайни погледи към другата група където,моят син,пада,става и със средоточен поглед към госпожата продължава да се опитва да се задъжи на ските, а е едва проходил,забравил,че съществувам.
Тихите вечери горе в планината,до някоя запалена камина и пистата,онази писта по която като се спуснеш и политаш...........малките мигове на забрава,коя си.Там си всичко,птица полетяла в небето,бял,чист и скърцащ под ските сняг и сила,страшна сила,владееш се до пълно съвършенство.
Сливаш се в едно с цялата прелест на истинският живот.
Планината,там дишам и там се намирам у дома си.

arween44,написала си го чудесно,чак ми се прииска да съм там.Пожелавам ти още много такива мигове

Желая ти много хубави и щастливи мигове от тук нататък

arween,  Elica , sky 

Още не съм готова да пиша, а и не знам от къде да започна. Но се надявам да го направя скоро... За всички вас в които откривам частици от своя живот, а и за всички добили смелост да пишат тук 

Това са мойте мигове, не са подредени по хронологичен ред, а разбъркано, но това няма значение особено. Важни са миговете!


-   аз на 3г. и спомена за прабаба ми, на прозореца на къщата ни как си седи и плете нещо.
-   Пак същата прабаба води ме до един магазин и ми купува барабанче и още много неща ми е купувала пак бях на 3г.
-   Водят ме на лекар, не разбирам защо...оказва се, че не чувам изобщо, никой не е разбрал как и защо и какво е станало. Казват, че ще нося слухов апарат до края на живота си. Хубавото е в случая се оказа, че само едното ухо ми е здраво, малко но достатъчно.
-   Аз на 18г. казват ми, че  мога да се оперирам и да ми сложат отново апарат и ще си чувам, но на здравото ухо. Отказвам им! Ще си продължа живота така. По добре така отколкото с кохленарен апарат и нещо, което не ми харесва.
-   На 17г. влюбена, първа любов, първи секс с Него. Уви, баща ми не го харесва.
-   На 19г. скъсах с Него, направих кефа на баща ми, той е безумно щастлив от този факт и леко тъжен, че съм тъжна.
-   Първата ми работа /все още съм на нея/ колегите ми не се отнасят добре с мен, викат ми, крещят ми, обиждат ме.
-   Преместват ме в друг отдел, срещам един различен екип – добри са, приемат ме добре, отнасят се добре  с мен. Държа се като страхливо мишле, но малко по-малко с помощ от колегите ставам по уверено.
-   Срещам най-яката колежка на света. Държи се с мен все едно съм и дете, съветва ме, прави всичко за мен и ме подкрепя.
-   Влезнах в университета в Благоевград – І курс съм. Невероятно щастлива съм, макар и малко късно на 22г. миналата година. С мен е и брат ми  заедно сме въпреки всичко.  Сбъднах една мечта, остава само да завърша!
-   Леля ми заминава за Кувейт едновременно ми е тъжно, но и щастлива за нея.
-   Дядо ми почина- първа смърт за мен, съкрушена съм незнам какво правя и къде ходя.
-   Няколко години по –късно и другия ми дядо си отива, а като се сетя, че се скарахме за едни тъпи картофи и си отидох тогава за вкъщи просто си стегнах багажа и си се прибрах вкъщи. И 2 месеца по –късно му се извиних и си говорихме и не изглеждаше добре изобщо. Знаех, че си отива, усещах го. Съобщават ми, че е получил инфаркт и мозъчен удар, в кома е и си отива. И си отиде и след това ми казват, че последно за мен е говорил. Дълго време не можах да приема това, че е говорил за мен до последно.
-   Бала ми. Завършвам 12 клас, баща ми не иска да доиде с мен в училището, твърдеше, че ще се разреве ако отиде. Мама ми каза, че  е ревал после.
-   Бала на брат ми – братчето ми завършва. Вече е голям и все още е глезльото на кака.
-   Сватбата на братовчед ми и после появата на мъника, който става центъра на вселената ми и много му се радвам и осъзнавам факта, че и аз искам едно такова мъниче, но за съжаление невъзможно засега – още една мечта.
-   Неочаквано признание от един мъж, никога не бях получавала досега такова признание, и миг по – късно разочарованието от факта, че  не иска повече от просто секс.  Една любов отиде на боклука, без никакъв шанс. Харесвал ме 3 години, но уви ...не иска повече от секс. Защо на мен?! Няма да ме получи! Ще бъдем само приятели!


С времето ще ги обновявам. Гушки.

Мога ли да побутна тази толкова красива и изстрадана тема...
Последните дни я чета и събирам ли, събирам мигове в главата си...
Да видим... горе-долу са по хронология...

1. Една тясна стаичка, и аз спя, на горното легло (от две, които са едно над друго). Трябва да съм била на около 3-4 г. Беше ми ужасно топло...

2. Безгрижните игри с брат ми и братовчедите ми, в парка до фамилната ни къща. Пресичахме магистралата и се озовавахме в гората, слизахме по стълбички към една чешма, където беше закътано и хладно. В сърцето на Търново. Сега Йоновка (така се казваше местността и чешмичката) я няма - на нейно място има бензиностанция 

3. Катерим се по дърветата в парка и замеряме минаващи хора с кестени... Караме колелета, катерим се и играем футбол/баскетбол... Ровим из тавана на къщата, толкова интересни съкровища има... Играем си с животните на двора - зайци, кози, куче...

4. Зелено училище... счупих един контакт в стаята и се опитах да го скрия... никога не съм била добра лъжкиня.

5. Местим се в апартамент, само мама, татко, аз и брат ми. Струва ми се ужасно далече, а ей на, сега е в разширен център.

6. Татко паркира колата в гараж. 15 години по-късно на мястото на гаража строят блок, в който аз и мъжа ми си купихме апартамент. Да ми беше казал някой тогава - нямаше да повярвам.

7. Гимназията - търся себе си, експериментирам, попадам в "лоша компания"... Опитвах, опитвах... Отскубнах се!

8. Университета - купони, пътуване на стоп, концерти и ... една мечта, сънувам и плача, плача и сънувам...

9. Стихотворения, стихотворения... обичам да пиша и писането ме обича.

10. Една любов, 4-годишна, неосъществима, желана, страдана, но ... очи, които не се виждат - забравят се. Напуснах го, след като ме излъга за пореден път. Колко съм била глупава...

11. Срещнах МЪЖА си! Всичко стана на шега... И двамата бяхме страдали, страдали, и не искахме пак. Но каквото е писано да стане...

12. Един скандал и изнасянето ми от вкъщи...

13. Забременях! Уплаших се... и се зарадвах!

14. Родих Дария! Тя дойде като дар, защото никой за 9 месеца не разбра, че е момиче. Даже име нямахме. Измислих името й в нощта след раждането, когато с пясъците върху раната от секциото, разбрах какво е болка. Тя изпълни мислите ми и оттогава те така... Най-красивата и най-умната, най-любимата и най-бленуваната! Така не съм обичала никога до сега.

15. Кръвоизлива в нощта след раждането и въпросите - "Дали ще оживея?". Казах на мъжа ми да се грижи за нея. Оцелях.

16. 45 дни кърмих и плаках, плаках и кърмих. 6 мастита, пред абсцес. 2-те седмици бромокриптин, обвиненията, психическата болка и кошмарът...

17. Да не кърмя не е за мен! Да - релактирах! Постигнах "чудо", цитирайки моя гинеколог, който каза, че ще си изхвърли дипломата.

18. Кърмих 1,3 г. Повече от горда съм от себе си!

19. Баба ми, на която съм кръстена и страшната диагноза... От шока, през обвиненията и обгрижванията. От молбата към Бог да не й причинява мъки до... това, че бях чута.

20. Баба почина... минутки не ми достигнаха да съм до нея    Шок, ужас, сините й пръсти, сълзи, погребение... Имах чувството, че не стъпвам по земята... Липсата й, която ме мъчи. Никога няма да го преодолея. 

21. Думите й, дни преди да почине, "Цункай го бабинко, онова мъничкото от мен, обичам ви, бабче". Бабче, липсваш ми ужасно...

22. Дари на ясла. Първия ден я оставих и плаках в колата към работа, плача и карам. Никой не знае колко много се обвинявам.

23. Когато Дари е била тежко болна, отпусната на ръцете ми... идеше ми да умра... Когато я държах да й включват система или да й слагат инжекция. Съдирах се от мъка 


Имам и още, но като че ли тези успях да отсея...

п.с.
24. Разград, другите баба и дядо... Обичам... Играехме в детската градина зад блока... в един вход за първи път се целунахме с едно момче. Сигурно съм била на 5-6 годинки...

25. Завърших! Специалност, която малко хора са завършили... Порастнах с един сантим