"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

моарейн, каква красива Дари!
И написаното от теб е красиво.
Обичам я тази тема.

Няма друга тема във форума, която да ме е развълнувала толкова.
Бъди благословена, Дария

моарейн,да ти е жива и здрава Дария!Прекрасна е!

Много сте мили!     Благодаря Ви! Желая Ви цялото щастие на света! 

Четох 3 дни темата,четох и плаках и се радвах,препрочитах някои разкази.
Онзи ден когато открих темата,половинката седна до мен и четяхме заедно,а снощи ми каза "Пиши и ти"
Реших се!Ще опитам
 1.В детската градина как неисках да спя на втория етаж на леглата,защото ме е страх от високо;бях си харесала Андрейчо и му свалих панталонките за да му го покажа  
 2.Дядо как идваше всяка събота и ние със сестра ми го чакаме на автобусната спирка.Той слиза подпирайки се на големия си чадър и носи огромен букет цветя и кошница с грозде
 3.Първият учебен ден!Бяла ризка,плисирана поличка и лачени обувки.Всеки един празник аз рецитирах стихотворения и пеех песни пред цялото училище.Първата похвала в бележника.Как не успях и до ден днешен да запомня колко е 8*7  
 4.Ваканциите,игрите до късно вечерта,люлката която тати ми направи на дървото пред къщата.Вечерите в които не съм мигвала,защото ще ходим на море
 5.Лошото куче което ме захапа и окото ми посиня (от тогава изпитвам панически страх от кучета)
 6.Водят ме в болницата,защото много ме боли корема и доктора казва "Ще я оперираме",така и не ме оперираха.Преди година разбрах,че мама го е накарала да ме стресне за да не ям повече зелени джанки  
 7.Първото ми самостоятелно решение,искам да се преместя в училището на сестра ми (7 клас) и подкрепата на родителите ми
 8.Моята кака е вече голяма и ще е абитуриентка.Иска да става зъботехник и месец преди бала заминава за Пловдив на курсове
 9.Тя вече си е в къщи и аз разглеждам огромните глинени зъби които е направила
 10.Последният ми ден с нея.Боядисвам й косата,реша я,седя до нея и гледам как се приготвя да излиза
 11.Същата вечер към 10часа идват двама мъже и ни съобщават,че е станала катастрофа и кака е починала
 12.Седя до ковчега и я гледам колко е красива с балната си рокля  
 13.Година по-късно и дядо почина
 14.И аз ще съм абитуриентка!Страха който виждам в очите на мама да не ми се случи нещо,а после и гордостта когато видя отличната ми диплома(въпреки кривванията ми от правия път)
 15.Разбирам че имам друга сестра от първия брак на мама.Тя живее в София и ще има бебе
 16.Кандидат-студентските изпити.Два от тях в София и срещата ми с другата кака и семейството й
 17.Не ме приемат никъде и рашавам да работя до другото лято и пак подкрепата на мама и тате
 18.Мама ми звъни рано сутринта и ми казва "Честито приета си";Настаняването в общежитие,нови запознанства,купони,уроци,изпити...
 19.Една неделна сутрин в стаята ми влиза момче и иска цигара от съквартирантката ми.След седмица ние с него сме гаджета и след още една живеем заедно  .Запознаваме с майка си.После аз него с моето семейство
 20.Август 2008 ще ходим на море,най хубавото лято(вече сме почти година заедно)
 21.Седми септември 2008 седим и гледаме теста за бременност най-дългите 5 минути
 22.Ще си имаме бебе!Когато казвам на мама и думите й "Най-после"
 23.Седемте месеца в който бях бременна.Щастието което изпитвах (и не само аз).Една вечер (сутрин към 4)мъжът ми ме събужда и ме пита "Колко ще са големи пръстчетата не бебчо?".Коледата при родителите ми,аз в 5 месец и всички ми се радват.Момиче или момче,срамежливо е не се показва,но ще го кръстим Йоан
 24. Втори март 2009 сутринта,започва да ме боли корема,звъня на мама а тя ме успокоява и ми казва да отидем до бърза помощ и ако трябва ще поостана малко в болницата.
 25.Тръгваме за АГО-то,то е на 5 минути от общежитието,вече знам че имам контракции,а половинката държи телефона и засича на колко време са.
 26."Ще раждаш,къде ти е багажа?"Аз в паника как така та аз съм в 7месец,мъжа ми с най-голямата си усмивка
 27."Объркали са ти термина бебето и много голямо" "Къде е пулса му,донесете ехографа"
 28."Няма сърдечна дейност,мъртво е"
 29.Раждането-мина бързо,целият екип е до мен и ми дава кураж,наддигам се да видя бебчето си и чакам да изплаче
 Не чувам нищо,всички мълчат и плачат с мен.
 30.Погледа на мъжа ми и сълзите му.Как се грижи за мен докато съм в болницата,носи ми супа която сам е направил,преоблича ме,дава ми сили да живея ;Родители те ми идват още същия ден,мама е бледа като платно неможе дори да говори,а тати плаче и се опитва да ме успокой.
 32.Всеки ден плача,всеки ден се боря с мъката и отчаянието.Няма го малкото ми момиченце.Минават няколко месеца и се местим в дома на мъжа ми,май се опитвам да избягам от тъгата
 33.Пак е втори март,мина една година,пак съм отчаяна
 34.Ето ме днес приготвям багаж,пак ще се местим този път в Пловдив
 35.Имам най-добрите родители пак ме подкрепят и ми помагат Благодаря им и ги Обичам!
 

Пожелавам ти едно прекрасно бебе, Поля  Не тъжи, понякога нещата са непредотвратими..писано ни е.

Поля, пожелавам ти от все сърце, не едно, а две бебета съвсем скоро! Много  

Поля,

Пожелавам ти много,много скоро да се радвате на рожба!!!

  Поли , миличка , прегръщам те силно и пожелавам на теб  и на всички млади хора като нас  едни ден да държим в ръце дечицата си   

Поли, детенце, вашето бебе пътува към вас. Вярвай ми! Аз съм баба магьосница. 

Благодаря ви много сте мили 
Бабилия вярвам ти и не само на теб а на всички вас
Желая на всяка една от вас много много щастие
А аз когато си пусна интернет в новата "къщичка" пак ще споделя вълненията покрай преместването и започването на работа
Целувки   

Поля, Вярвам, че едно прекрасно бебче скоро, много скоро ще изпълни живота ти със смисъл и щастие, което е невъзможно да се опише.

Джес, Поля- голямо гуш от мен. Силни сте, момичета, само   напред и само нагоре.

Видях, че има нови публикации в темата, но умишлено не я отварях. Защото винаги много плача, и винаги ми дава много сила, и винаги ми показва колко много съм щастлива. Но, ето не се сдържах и пак влезнах тук. И сега отново през сълзи ти казвам Поля, желая ти в най-скоро време едно живо, здраво и прекрасно бебче. И много, много щастие. И съм сигурна, че скоро ще пишеш пак тук, но този път за да ни се похвалиш и напишеш един от най-щастливите моменти в твоя живот!
Мисля, че тази тема трябва да се закове, защото тя наред със сълзите дава и много сила, надежда и вяра!

Момичета, всеки път когато чета темата реввам...Прекрасни сте, толкова чувства и спомени има тук...
Ето и моите..
1.На село съм.При баба.На около 4-5 годинки.Единствената ми баба която е жива, всички други дядовци и баби са починали които съм имала, още преди да се родя.Чете ми приказки на обед в леглото, заспивам...После слизам долу, направила е мекици, бера си грозде от асмата направо, колко е сладко..Колко обичах баба...
2.Пак на село, вече съм ученичка, безкрайни игри с топки из поляните, много деца и братовчеди...Прекрасни летни ваканции.
3. Баща ми се връща от кораба, носи шоколади/руски/и някое подаръче, колко го чаках и колко се радвах...
4..На училище 4-5 клас.Страдам, не съм харесвано момиче, колко е несправедливо...По-късно всичко се променя..
5.Мама е болна, оперират я, в онкологията, рак на гърдата...не осъзнавам колко е страшно, баба плаче, сестра ми плаче, татако и той плаче...Почвам да плача и аз....Знам че е страшно..Но защо се случва...Господ не ми я отне, благодаря ти че те има , майчице...Благодаря ти, Боже..
6.В гимназията, приятелка катастрофира, едва я спасяват, остава обаче със лицево-челюстна травма за цял живот, бягах от час и ходех в болницата...Много я обичах.По късно ме предаде...същата приятелка..Много го преживях..
7.Завършвам, абитуриентка, чувствам се толкова красива, пораснала...И още на 17 съм студентка, големи вълнения, нови приятели...нова любов, не ососбено дълга връзка но много емоционална..
8.На 20 съм, татко е болен, за седмица си отиде...Не мога да повярвам, че го няма...татко защо ме остави..
9.На 24, голяма любов, трудна и невъзможна...Много чувства, силни, изгарящи...Барселона, изгрева на плажа и ние двамата...Сега дори не знам къде е...Но се радвам че го изживях...
10.Запознанството с бащата на детето ми, колко ме обича...разбира ме..Искам да съм с него...
11.Разочарова ме, но му простих, надявам се да не съм сгрешила...Думите му -Никой няма да те обича, колкото те обичам аз...
12.2 години по-късно съм бременна, не съм го пlaнирала да стане толкова бързо, въпреки че искахме, стана веднага...На нова работа съм, но няма значение...Плача, но после започвам да се радвам...И той се радва...
13.Раждането на малкия, прекрасен е, съвършено бебе...Обичам го, повече от всичко..Седмица след това баба почина, моята любима баба..
14.Кризата започва, приятеля ми остава без работа бебето е на 1 месец...Какво ще правим, кандидатства за работа в чужбина..
15.Заминава..Бебето е на 2 месеца и половина....Дойде си чак след година в отпуска.....само телефонни разговори и скайп...Много ми беше трудно..
16.Пристигаме ние тук, в Кипър, бутам малкия в количката, и голямата количка с куфари на летището, чудя се кое с коя ръка да бутам.. - Ето го татко виж го, чака ни! - казвам на Павката, той се смее..
17.Тук...чуждо място, чужд език, всичко ми е чуждо...но сме заедно, това е най важното....България ми липсва ужасно, майка ми, приятелите... .Малкия е на ясла от тази седмица, цял ден го мисля. ще я запомня и тази седмица....дано всичко е наред...