и много сила ти желая. Ти знаеш.
реших се да пиша сега защото тази тема ме трогна изключително много както и вас
искам да споделя и моите мигове,който белязаха жиеота ми,но незнам дали ще успея да ги събера в 17
ами да започвам:
какви ли не щуротий правихме,много работихме,много преживяхме за деца но и много се подкрепяхме.
не се погледнах в огледалото с месеци..

е прати екип,след като повтарях тези две думички към 100тина пъти, но после когато всичко отмина и се сетих за безраличието на тази жена,която можеше поне да се опита да ме успокой
как може да има толкова безчувствени хора...
)мище обичам те
винаги звъни с тези думи за начало..
когато бяхме болни и без апетит,винаги приготвяше нещо вкусничко и така ни го подняся че няма начин да не ти се хапва
топлите им прегръдки 
в прекрасните му зелени очи..
усмихвайте се въпреки всичко,правете безумни добрини и безмислено красиви неща 
Знам, че ще ми простиш това колко съм несериозна

. Голямо строителство му ударихме -мъкнене на тухли, пясък и какво ли още не по един баир..., но пък вилата стана страхотна.
!...Но не искаше и да знае за мен. То пък какво ли му е разбирала главата в шести клас?!?!
...,а връзката им продължи цели 12 години...
Не го изгледахме докрай









А после и кърменето-най-съкровените и скъпи неща! 

,сега -силните прегръдки на тези малки ръчички,целувките...
Препоръчани теми