"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  malenagalena , ти си щастливка! 

 Чувствителен човек си, заобиколена си от обичащи те хора.
 Надявам се и ти желая съвсем скоро да се включиш пак и да ни зарадваш с един щастлив и незабравим твой 17-миг.

 Чакам продължението. 

Това е най - смислената тема.

Най - бавно четената.....от мен.  Чета и спирам. Така изживявам всичко. Идва ми да пиша на всяка от прочетеното. Но се спирам. Не искам да изброявам по именно.

Но само да кажа, ей така прегръщам ви. Не, че ще ви стопли това, но все повече, се убеждавам, че докато не стъпиш и повървиш с чужди обувки, нищо не знаеш.

И все пак вярвам, че и виртуалната прегръдка, може да те стопли. При мен се получи.

  Много човещина има в тази тема. Като я отваряш, стъпваш тихо.

malenagalena , дано 17-ият миг да дойде много скоро и да се похвалиш тук Бъди все така заобиколена от любимите си хора, радвай се на това което имаш и бъди много щастлива.

Страхотна тема. Не знам как не съ мя видяла досега. Ще излея и моята душа в 17 важни за мен мига и се връщам да прочета какво са споделили другите.

1.   Момента, в който погледнах надолу след много напъни и видях, че сина ми вече е роден.
2.   Бях на 17 и казвах на една приятелка, че той, първата ми любов, сигурно няма да се появи тази вечер в дискотеката. В същия момент той влезе през вратата и тогава се убедих сама за себе си, че съм наистина влюбена за първи път.
3.   Сутринта в деня на държавния ми изпит в техникума, когато се събудих в стаята на тази първа моя голяма любов от предната точка, и бързайки, защото вече закъснявах за изпита, го погледнах на вратата как спи, знаейки, че е много вероятно да е последния път, в който го виждам, а по радиото звучеше „Mad about you”на Hooverphonic. Не съм го виждала от тогава.
4.   Телефонния разговор, когато една приятелка ми каза да седна, ако не съм и ми съобщи, че един от най-близките ми приятели е починал.
5.   Ужасното чувство, когато се събудих от съня, в който сънувах съвсем ясно и реално как умира един приятел. Този приятел почина след осен месеца, макар и по начин, различен от този в съня ми.
6.   Когато имах среща с втората ми голяма любов, но той все още не ме беше толкова значителен за мен и не го възприемах като влюбване. Тогава вместо да ми каже „здрасти”, той ме дръпна за ръката и започна да ме целува. От този момент започнах да се влюбвам в него.
7.   Третата голяма любов, аз бях лудо влюбена в началото, той по-скоро искаше да има всички жени ,бях решила да се откажа. Имах една работа в близост до блока му, съвсем инцидентно, по принцип не ходех в този район, трябваше да мина под терасата му за по-малко от 10-15 секунди. В този момент той излезе на терасата и ме видя. Нещата между нас започнаха отново и прераснаха ве една от най-сериозните връзки, които съм имала.
8.   Вървя по плажа с един приятел, неделя в малък испански град, плажа е претъпкан. Забелязвам го, върви с негов приятел по улицата, не спирам да го гледам  и да се чудя дали той ме забелязва. И той ме заговори. Най-голямата ми любов.
9.   Голямата любов от предната точка, само след няколко срещи, нещата въобще не бяха сериозни, на мен ми излиза предложение за работа на друг испански остров, казвам му и решаваме, че няма какво повече да се случи между нас. След кратък период на другия остров се оказва, че работата не си струва и се връщам на предишното място. Тъкмо се чудя дали да се свържа с него, след като съ му казала, че заминавам и съм убедена ,че той си е намерил нещо друго, и тй ми звънна по телефона, без да знае, че се връщам на неговия остров, просто за да ме чуел. Тогава разбрах, че той е не по-малко влюбен в мен.
10.   Когато трябваше да си тръгна от голямата ми любов, въпреки че още се обичахме, и когато се разделяхме си казахме „Ще се видим скоро”, знаейки не само че няма да е скоро, а може и  въобще да не се видим пак.
11.   Когато си направих поредния тест за бременност и влязох да взема душ, през петте минути, в които трябва да се изчака за резултат, мислейки си през цялото врем, че сигурно ще е отрицателен, както всички досега. След душа погледнах теста, видях две черти и се разтреперих цялата.
12.   Когато „асистирах” при първото раждане на една от котките ми и първото котенце се роди живо и здраво.
13.   За първи път виждах 4-месечната си племенница на живо и тя се гушна в мен, все едно винаги ме е познавала. Както направи и сина ми, когато сестра ми го видя за първи път.
14.   Приеха ни със двумесечния ми син в детско отделени, той беше с инфекция на бъбреците, цяла нощ не системи и с висока температура. На сутринта се беше подобрил значително, аз бях съвсем адекватна и сдържана до този момент, когато реших да му изпея някаква песничка, за да го накарам да се засмее, обаче можах само да се разплача.
15.   Когато, един човек, който познавам само виртуално и с който няма никаква възможност да се развие и случи нещо реално между нас, за първи път ми написа „Обичам те” и знаех, че е вярно и че аз го обичам не по-малко.
16.   Една много сериозна връзка, с една от големите ми любови, от известно време куцаше, а в началото  бях готова да преобърна света, за да съм с този мъж. Цяла една нощ аз гледах епизоди на „Изгубени”, а той беше някъде навън. На сутринта си дойде с новината, че е спал с друга, а единственото, от което аз се интересува е да си догледам епизода на сериала, за да видя какво ще се случи. Тогава разбрах, че много преди това съм спряла да го обичам.
17.   Всеки път, когато има дъжд, сняг, град, буря, мъгла, гръмотевици, светкавици…


Дано не съм ви досадила много и аз.

Благодаря ви за милите думи и хубавите пожелания,neli mar4 и Evridika Наистина съм щастлив човек.Когато добавя и 17ия миг-то щастието ми ще бъде пълно.Няма да забравя и обещавам,ще се върна да го допълня   

Прочетох какви неща са преживяли някои потребители, живота може да бъде наистина жесток, дано всички имаме по-малко тъжни спомени и тежки преживявания! 

Много хубава тема. то ги и моите не са 17, но колкото са.

- първата ми непланирана бременност- странното усещане
- последвалият спонтанен аборт
- майка ми, разбираща винаги до мен
- очите на мъжа ми тогава
- силното желание на мъжа ми за дете, изумлението ми
- раждането на сина ми
- чувството да си майка ме изуми и окрили
- раждането на дъщеря ми и изумлението ми , че мога да обичам пак толкова силно, колкото и първият път
- заминах на 45 ден след раждането на дъщеря ми в чужбина без да мисля, че ще е адски трудно, но важното беше, че сме заедно/с децата и мъжа ми/.
- открих, че всъщност съм много отговорна. Изумих много скептици около мен.
- видях , че мога да жертвам моето в името на общото.

Страхотна тема.Ето и моите 17 неща от живота ми до сега

1.Когато бяхме малки навън сред децата с сандвичите в ръце и игрите в детството,криениците,стражари апаши,народна топка,дама пика,пикниците из поляните и много други преживявания.
2.Един сън когато бях 16-17год. и не знаех какво означава( сънувах една бяла стълба към небето,че някои се изкачва по нея,на сутринта сестра ми търсеше баба и не можа да я намери из двора,тя сестра ми дойде и ме събуди и ми каза "Диде баба я няма "и аз "как така и станах",търсих ме я и накрая я намерих ме паднала в орънжерията,викнахме дядо и какво се оказа нашата мила баба беше починала,беше ни ужасно тежко.
3.Преди случката с баба ми,се запознах с едно момче,влюбих се в него макар и по голям от мен е бях на 16 -17г.,първите месеци ок беше всичко с течение на времето обаче,нашите него харесаха и не искаха да съм с него,не знаех много неща за него,но аз влюбената глупачка се вързах и продаде много ценни вещи за мен и родителите ми,не знам как всеки път успяваше да ме манипулира и правех всичко за него.
4.Аборта ми от момчето което ме предаде и излъга.Той имал син и жена която изоставил,като им взел всичко и го продал,ценни вещи и телефони.Сега сигурно преследва друга жертва не знам,след време разбрах,че използва и наркотици.Много сълзи пролях тогава.
5.Един хубав бой от родителите ми,бях с синки,но не им се сърдя те са мислили за моето добро
6.Запознанството ми с мъжа ми в един сайт за запознанства.
7.На бал с мъжа ми и на море.
8.Първата ми непланирана бременност-не знаех да се радвам ли или да плача,сякаш бях подтисната нещо.
9.Почина свекър ми когато бях в 7месец от бременноста.
10.Раждането на сина ми.
11.Очите на мъжа ми тогава,страх го беше да хване бебето
12.Чувството да си майка е страхотно.
13.Изписването ни от болницата,мъжо тогава ме направи на нищо и аз понеже съм чувствителна,все плача,тогава исках да се махна,да ида някъде 
14.Майка ми която винаги е била до мен в трудни моменти.
15.Баща ми които е строг и силно се надяваше сина ми да бъде кръстен на него,но не е много исках да е на него,но кръстихме на свекървата.
16.Първият рожден ден на сина ми и прохождането му.
17.Сега си мечтая за второ детенце,но и то ще се осъществи и този път ще го кръстя на баща ми.
18.Стига толкова имам цял вагон разкази

да продължа:
Бебето за което мечтах, бебето което изстрадах, бебето което чаках е живо и здраво!
Имам най-най-най милият батко, който ми помага.
Имам най-хубавото бебе, вече на 1 месец.
Имам мъж, който обичам и ме обича!
Какво да искам още от живота - ЗДРАВЕ, това само пожелавам, желая и на вас!
Най-истинската тема, която ме кара да настръхвам всеки път, щом прочета поредният пост!

Ето и моите:
1.Деня,в който брат ми подпали банята и си изгори жестоко лицето.
2.В следствие на това ми бяха изгорели и много дрехи и нямах какво да облека за училище.
Нашите нямаха пари и известно време се обличах тайно с дрехите на най-добрата ми приятелка.
3.денят когато почина баба
4.първата ми любов- аз бях на 14 години и майка ми ми забрани да се виждам с него,защото бил само 8 г по-малък от нея.
5.когато се запознах със съпруга ми
6.Денят когато ме приеха студентка-нямаше по-щастлива
7.на следващият ден след записването ми разбрах,че съм бременна 
8.раждането на сина ми
9.приемането му в болница само на 2 месеца с възпаление на очите и последвалите 2 операции
10.денят,когато свекърва ми изпадна в кома и една седмица не знаех къде се намирам
11погребението й - мислех,че всичко е сън
12.денят, в който разбрах,че има друга освен мен- мразя я и до ден днешен
13.денят,в който се срещнах с най-голямата ми любов след 8 г
14.първата нощ заедно
15.денят, в който ми се обадиха,че детето ми е нахапано от кучето на съседите
16.когато отидох на интервю за работа със скутера и не наваля пороен дъжд
17.деня,в който мама замина за чужбина
18.на следващия ден признанието на татко,че същият ден е изпратил нея до автобуса и после е отишъл на погребението на любовницата си
19.интервюто за сегашната ми работа

  Кари, прекрасно е да има такива продължения! 

Моменти, които се появяват в съзнанието ми на пръв прочит, без дори и да се замислям много... Явно са оставили ярка диря....
1. Детството на село, с много игри, приятели, скитане по реката, ловене на попови лъжички, преминаване по мост, направен от една стара тръба, след което тупнах в реката и цял ден стояхме с брат ми и братовчед ми да си сушим дрехите, за да не ни се карат нашите вкъщи....
2. Моето провалено пътуване в чужбина, в Чехия, където трябваше да замина, но на мое място, по препоръка на дружинната ръководителка, замина момиче от моя клас... Като разбрах много плаках.... Изтрих болката с времето, майка ми не го забрави... И досега една от мечтите ми е да посетя Чехия с многобройните замъци, потънали в зеленина, където може би някъде се разхожда Арабела от прочутото филмче...
3. Първата тръпка към едно русо, високо момче, което никога не разбра за моята несподелена любов. В момента живеем в един и същи град, идва при мен по служба, но вече го няма ореола на онзи принц, в когото бях влюбена...
4. Подигравките на съучениците за лекото мъхче над горната устна. Чувствах се безкрайно неловко. Минаха години, когато реших да го махна и не съжалявам за това.... Бих го направила и по-рано, ако знаех... Но тогава бях дете....
5. Приемането ми в техникума, където също търпях подигравки. Но доказах на всички наоколо и на себе си, че съм човек, с когото трябва да се съобразяват... Учех много, явявах се на състезания от национален характер, завоювах си успешни места и завърших с отличен успех, най-високият в класа...
6. Приемането ми в Университета. Не мислех, че ще успея сред толкова много знаещи хора... Завързах добри приятелства, с които се гордея и до днес... Знаещи и можещи хора...
7. Назначаването ми на работа... Среща с нови приятели и колеги.. Едно приятелство, което трае и до днес, въпреки че сме далеч като разстояние една от друга.... Едно момиче с рядко срещащ се в днешно време талант да живее... И да се радва на простите неща, да не си позволява да се отчайва, да се бори мълчаливо и упорито, да помага с думи и да казва най-точните неща в най-подходящия момент... Разговорите с нея са като психотерапия, макар че тя не е психолог, поне по образование... Постигна мечтата си и й желая цялото щастие на света...
8. Влюбване, и то какво.... Като гръм и мълния от ясно небе.... Видях го и още в първия момент се почувствах привлечена... А той тъй далечен... Започнахме разговори, писане по нета... Имах чувството, че съм му любопитна и интересна... Срещи, в които се чувствах щастлива... Връзка на приливи и отливи около една година... В един момент усетих, че явно той не чувства това, което аз чувствах... Годините летяха, часовникът тиктакаше... Взех най-тежкото решение - да се разделя окончателно с него... Поздрав за рождения му ден и ..... отлетях. Исках да го забравя, макар че не съм успяла окончателно и до днес... Сигурно защото не можах да го опозная напълно... А неизвестното винаги привлича...
9. Среща случайна с един прелюбопитен човек... Много весел, много умен, много позитивен, много поетичен, много забавен и мнооооооооого женен... Помогна ми в един много труден момент, когато баща ми беше болен.... Осигури ми изследване, за което се чакаше много, а ние нямахме никакво време... Опита се да промени някои неща в мен към по-добро, но не знам дали успя... Понякога ми се обажда, за да се чуем, но много рядко. Желая му много щастие и любов и винаги ще съм му признателна за вниманието и помощта...
10. Заболяването и смъртта на баща ми... Много труден и мъчителен период... Бях в някакъв кошмарен сън... Месеци наред тих и безмълвен плач, за да не разбере майка за това, което ни каза докторът... Но накрая и тя разбра... Че диагнозата е фатална и смъртта е въпрос на време... Време от три месеца, в които моят баща постепенно гаснеше... Угасна в един студен декемврийски ден, няколко дни преди своя рожден ден и Нова година...
11. Отново една ярка среща... С мъжа, с когото съм в момента.. В началото нищо особено - разговор на кафе.. После забравих за него, докато той не ме потърси... Разговори, срещи, от които разбрах, че това е един много добър човек, добър до наивност, отзивчив, безкрайно мил и внимателен. Реших, че това ще е ТОЙ... Всички ми казваха, че вероятно е като шестица от тотото.... но, винаги има едно НО....
12. След месеци безуспешни опити за бебе, при първия преглед разбирахме, че той не може по естествен път да има деца... Той се опитва да избяга от мен, аз бягам след него, за да го стигна и да го успокоя... Беше като смазан...Не можеше да повярва, аз също...
13. Налага се да се разделим, за да отиде да гледа майка си, която получи удар... Втори жесток удар за нас от съдбата в рамките на година...
13. Операция и шанс за първо инвитро... Успешно за няколко седмици, еуфория, радост... След това отчаяние и тъга...
14. Вдигаме глава и продължаваме нататък... Второ инвитро - с вяра, че нещата ще са наред и ще е успешно... Шок и ужас - няма бременност... И въпрос дали да продължаваме нататък...
15. Трето инвитро - пълен провал.... Вече нямам сили и желание за борба... Нещата стават още по-сложни и по-напрегнати... Омръзна ми да пътувам посред нощ, сама, в студа, за да достигна своята мечта...
16. Започвам да чета хубави истории и истории с неизвестен щастлив край, за да си върна вярата в доброто.... Да се убедя, че горе на небето има някой, който ще се смили над нас и ще ни направи щастливи... Радвам се на успехите на другите момичета и мечтая да съм като тях - силна, упорита, непоколебима... Мисля си, че Господ трябва да поощрява доброто, че моят мъж не заслужава съдбата си, защото е човек с голямо и добро сърце... Защо му се случва това?! Той ще бъде идеалният баща - весел, забавен, отговорен и отдаден на своето дете. Той ЗАСЛУЖАВА да бъде баща, Господи!!!
17. В очакване на следващия миг от пролетта... Миг дълго чакан, сънуван, мечтан, незабравим и прекрасен....

mury9, от все сърце ви желая Господ да ви дари с едно сладко пухкаво бебенце и да придаде завършен вид на семейството ти 

   Страхотна тема, най-смислената досега от всичко прочетено и съжаления, че чак сега я откривам!Адмирации за авторката!  
Започнах да я чета по малко, но много  ми дойде за неделя следобяд , толкова истински и трогателни истории има тука.
unadaptable чета твои постове в различни теми и оставяш поне в мен страхотно впечатление на умна и интелигентна жена със страхотен дух, каквато и да е болестта ти не се предавай заради детето, което имаш /едно мисля беше.../, знам че е трудно, а отстрани е лесно, знам и че изпитанията убиват вярата на човек в доброто, но нищо друго не ни остава. Късмет от мен!