"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Просто се обичайте и бъдете щастливи! 

Мерси, дано! 

1.Безгрижното детство и тийнейджърските лудории на село
2.Срещата с любовта на живота ми
3.Прекъсването на отношенията ни и възобновяването им след 2 год.
4.Възхитата колко е добър и колко ме обича (и аз него)
5.Когато на 12г. научих за зависимостта на брат ми
6.Проблемите след това и притеснението за здравето на родителите ми.
7.Смъртта на любимата ми баба
8.Дългите и топли летни нощи, когато бях на 17
9.Решението, че искаме дете
10.Неочакваното повишение в работата
11.Чувството колко добре си върша работата
12.Новината, че ще имам племенник и раждането му
13.Мекиците и палачинките, които баба всяка сутрин приготвяше
14.Празненствата, на които искрено се забавляват и танцуват всички
15. Интервюто за работа, когато бях на 20
16.Смяната на жилището ни
17.Първото лягане на плажа и първото качване на ски след 1 година

Чета и плача....определено ми дадохте надежда, че не всичко е толкова зле....отиде ми работния ден...ако събера смелост, ще пиша и аз. Може да не са 17 мига, но все пак са запомнящи.

Вихрогонче, бъдете много щастлива. Дай боже всекиму такава емоция. и леко бременеене:)

Темата е страхотна, намерих я на скоро и я чета от начало. Смея се, плача, всичко на куп.
Ще пиша и аз, но трябва да си събера мислите, а и май само за лоши неща се сещам.
Вихрогонче, иска се много смелост да направиш тази крачка. Изживейте тази любов по най-хубавия възможен начин. Честит Ви празник!!!

1.Един черен спомен, когато бях на 13 и роднините решиха, че мога да пътувам и сама с влак.В гадното следобедно пътуване, когато нямаше повече от 10 човека във вагона един кондуктор реши, че може да се възползва от мен. Олигави ме цялата, пипаше ме...благодаря на Бог, че се отказа и излезе от купето.Намразих се.Дори дрехите, с които бях и още помня.Години след това не пътувах сама с влак. Никой от семейството ми не знае.
2.Един купон, в едно далечно време, където бях с първата си любов.
3.Когато за първи път някой ми каза, че ме обича...почти мъртво пиян.
4.Когато сложих край на осем годишна връзка, а 4 дни след това приключи и с "виновника" за първата раздяла, а тогава една приятелка ми каза "Възхищавам ти се колко си силна". Тогава се питах така ли изглежда наистина отстрани?
5.Една тиха вечер, в една тиха стая на болница, където лежах сама и никой не дойде да ме види.Повечето ми познати дори не знаеха, че съм там.
6.Денят, в който си събрах багажа и се изнесох от къщи.Толкова бях ядосана и нахъсана, когато пренасях боклуци и парцалки, а накрая като останах сама в новия си дом и заплаках като малко дете.
7.Когато трябваше да направя за първи път това, за което работех.Тогава пак плаках.После се превърна в рутина.
8.Нощта, в която с най- добрата ми приятелка, в бар на брега на морето гледахме черното небе с безброй звезди, запалените факли, които плуваха в морето и преживяхме най- хубавия момент в живота ни.
9. Секундата, в който един човек опря газов пистолет в основата на челото ми и стреля... с цялата последвала какафония и безброй  ръце, които ме бутаха напред- назад.След шиенето един сърдит лекар каза, че ако забере може да е фатално заради мястото, на което е раната а аз все още се хилех като зелка.
10. Дни по- късно когато усетих струйката гной с кръв, която ми се стече по челото.Тогава плаках.
11.Същата година за Нова година получих смс от най- добрата ми приятелка.Пишеше, че ме обича. Никога повече не ми го каза.Това не знам защо го помня.
12.Един хотел в планината, нощен басейн и двамата в него.Цялата нощ беше наша.
13.Най- прекрасната вечер, която някога някой е правил за мен. С човека, с когото бях преди да се омъжа и когото никога няма да забравя.
14. Предложението за брак от съпруга ми.
15.Сватбата ни, на която успях да събера всички хора, които обичам. Само гледката на всички заедно ме изпълваше с огромна радост.
16. Когато за първи път разбрах, че съм бременна.
17.Втората ми неуспешна бременност приключила в шестия месец в една неделна вечер в болницата.Когато отделиха бебето от мен заплаках толкова горчиво, колкото никога през живота си.Този момент се надявам да забравя.

15.02.2013 - днес бях на АГ - оказа се, че от силен мерак съм успяла да забавя цикъла си и да внуша успешно на тялото си начална бременност  , бебе няма, не все още  поне, но съм здрава, млада и лекарката ми пожела късмет 

Късмет и от мен.

Мерси, дай, Боже, абе ... Господ си знае работата 

1. аз съм на 6 години на гости при баба в Лениград. Тичам по брега на Нева и се радвам на моряците
2. летата прекрани при същата тази баба на село в Русия.
3. първата си любов, която срещнах там...
4. първата целувка с него
5. страхотния руски рок, който започнах да слушам пак в Русия
6. страхотните емоции от абютириенския бал
7. срещата в университета с най-добрата ми приятелка...още сме заедно:)
8. сватбата на най-добрата ми приятелка.....страшни танци направихме тогава
9. положителния тест за бременност
10. първото мърдане на бебето
11. ужасно забавното секцио, въпреки проблемите, които възникнаха
12. първото гушкане на моята малка дъщеричка...
13. радостта на детенцето ми всеки път като ме види и как ми казва, че ме обича
14. сериозните решения, които взех миналата година. дано да ми стигнат силите да ги осъществя
15. невероятното усещане да си намериш хубави обувки голям номер
16. на коледа разбрах, че имам най-страхотните приятели, на които мога да разчитам
17. и не на последно място любимият ми спорт бира-понг:)

Вихрогонче, следващия път ще бъде реалност.

Момичета, пожелавам ви сбъдване на мечтите, да сте здрави и само усмивки да ви спохождат....нека лошото остане в миналото

sabah ,пожелавам ти от сърце, това,за което мечташ, да стане реалност.Преживяла си гадни неща,ред е на хубавите!

Благодаря, Ели!  Тези моменти са ми се запечатали, но не ги оставям да ме завладеят. Въпреки всичко живота е прекрасен!

Аз вече веднъж съм писала тук, но сега ще наблегна на щастливо-забавни моменти, такива, които винаги си спомням с усмивка.  

1. Отидохме на кино с приятели, общо шест души. Мислехме, че сме само ние в салонът. Филмът се оказа глупав, през цялото време се хилехме на глас и коментирахме. Като свърши филма и светнаха лампите, се оказа че зад нас са насядали още десетина зрители и са ни слушали през цялото време.  
2. Най-"глухата" бира, която пихме веднъж с приятели, в едно заведение с ужасно силна музика и целия разговор се състоеше в "Какво?", "А?", "Моля?", но ние се спукахме от смях.
3. С приятели на ресторант до гребната в Пловдив. Високи цени, няколко развалени ястия, които върнахме, няколк,о които нямаха нищо общо с това, което описа сервитьора и няколко, чиито цени бяха некоректно отразени в менюто. Ние обаче се спукахме от смях.
4. С приятелка и гаджето й отиваме за първи път на гости на сестра ми в Кърджали, никой не знаеше пътя, изгубихме се няколко пъти, спираха ни полицаи и ни оглеждаха подозрително, но беше забавно пътуване.
5. Първото ми излизане на дискотека с двете ми най-добри приятелки в Испания, тогава, когато все още не се познавахме толкова добре. Така си бяхме подппийнали, че направо завладяхме дискотеката от танци.
6. Друга приятелка рускиня, пак в Испания и едно излизане уж за по бира след работа, се превърна в обикаляне на 5-6 дискотеки, от последния афтър парти клуб излязохме в 11 сутринта и продължихме на домашен купон до 18 вечерта. И двете не отидохме на работа после.
7. Караоке бар, мисля че бях единствения неанглийски клиент вътре, напих се с бира, като  преди това обяснявах на приятелите си, че няма как аз да се набия с бира, защото е слаб алкохол. Пях песни, участвах в някакви игри и цяла вечер не успях да убедя диджея, че не съм полякиня.
8. Един период, когато бях на 19 и не работех и нямах пари за нищо, и със сестра ми киснехме вечер на една пейка на центъра на града и какви ли не хора сеспираха при нас. Е, как сме се смели тогава, не е истина!
9. Домашен купон, гледане на Underworld, опитите да ме стреснат на страшните моменти, които завършиха с това, че одрах инстинктивно врата на един приятел до кръв.
10. Времето, когато все още малко хора имаха компютри вкъщи, и се събирахме по интернет залите не само заради интернета, ами и за да се виидм по приятелски, винаги имаше много смях. Имаше един период, когато всички дружно се изнасяхме в 23:15, за да гледаме от 23:30 Приятели по ТВ.
11. Серенадата, която направихме на възпитателката ни от общежитието на края на 12-ти клас. Няма друг такъв педагог, през моят ученически период, който да съм обичала толкова много, всички я обичахме, както и тя нас. Целия квартал се показа да слуша, докато й пеехме песни под прозореца.
12. Месецът преди бала ми, когато целия ми клас се изнесе от общежитието на квартира, всяка вечер бяхме по заведенията, а сутрините се събирахме, едва гледащи махмурлии, в някое заведение.
13. Пътуването на стоп в петък следобед, докато учех в техникума и след като свършвахме часовете си тръгвахме към родните места на стоп, за да пестим пари или заради липсата на вече изхарчени такива. Окопирахме пътя в началото на града, през десетина метра имаше по една двойка да чака, понякога сме чакали с часове и сме вършили какви ли не щуротии на пътя.
14. Почти всяка вечер в общежитие от 10-ти до 12-ти клас, когато една компания от 10-12 съученика се събираше винаги в нашата стая и си говорехме, и се хилехме, докато не дойдеше някой възпитател да изгони другите и да ги прати по стаите им.
15. Едно кафене, в което ходехме с приятели почти всяка, вечер, когато бях в девети и десети клас. Кафенето беше малко, познавахме персонала, клиентелата се познавахме по между си, всички сновяха между масите на останалите и бара по цяла вечер, беше си една голяма приятелска сбирка, с единия барман бяхме големи приятели, често в петък и събота оставахме да го изчакаме да приключи работа, помагахме му да затвори кафенето и ходехме заедно на дискотека.
16. Един онлайн приятел, с който още не сме се виждали на живо, а се знаем вече почти пет години, в един момент бяхме толкова близки, че през деня говорехме по телефона по час-два, когато  сме свободни, а вечер задължително бяхме и двамата на скайпа, с пуснати камери и микрофони, вечеряхме заедно онлайн и си казвахме наздраве през скайпа.
17.Първия рожден ден на племенницата ми . В дома на сестра ми останахме аз, тя, племенницата и моя син, който тогава беше на година и седем месеца. Гостите чакат рожденичката в ресторант, а ние сме закъснели вече близо час и се опитваме да се преборим да облечем двете деца подобаващо, синът ми упорито не иска да носи дънките, които му обух и ги смъква, със сестра ми се мъчим да навлечем на малката клин и туту, че да и сложим й диадема, докато тя също беснееше. От толкова бързане и нерви, в един момент и двете със сестра ми ни обхвана някакъв истеричен смях, а малките ни гледаха в недоумение.

1. "Елитната" прогимназия-три години тормоз, включително заплахи за побой и убийство.
2. Гимназията-първото ми "гадже" и как ме тормозеше сексуално, а аз търпях, защото за първи път някое момче изпитваше "положителни" чувства към мен. Бях на 15 години...
3. 9 клас. Виждах го често по път за училище и чувствах пеперуди в стомаха си. Беше с дълга къдрава коса и пъстри очи. Не вярвах, че ще се запознаем, още по-малко, че ще ми обърне внимание. Запознахме се. На третата среща ме целуна, след което, без да каже нищо, отиде да играе белот. Избягах от заведението.
4. Влакът Пловдив-някъде си. И колко пъти плачех на връщане. 
5. Депресията. Всяка пролет. Силна и смазваща.
6. Първото ми "гадже" (минал отдавна в категорията бивш) ми се извинява за държанието си, казва, че не може да се понася за това, което ми е причинил. Простих му. Надявам се да е щастлив със сегашната си приятелка.
7. Всички моменти, когато не мога да си пусна рок, защото започвам да плача неудържимо.
8. На 17 години летях сама до другия край на света. Неописуемо.
9. Аз и океана по залез...
10. Събрах се със сегашния си приятел. Той е толкова добър, а аз толкова...не съм.
11. На класирането в МУ съм втора по успех.
12. Подготовката ми за изпита по анатомия. Четях и ревях, ревях и четях. И посрещнах много изгреви.
13. Имам чувството, че животът просто минава покрай мен. А съм само на 21...
14. Sofia Rocks 2012. Не ядях и не спях от вълнение. И пях с пълно гърло Sweet child o' mine.
15. Бързо времето тече там край реката...

Пак съм тук след толкова време.........
1.Бременна съм за  ...3 път,ще е момиче-винаги съм си мечтала за 3 дъщери
2.Ще си купуваме жилище,не мога да спя от притеснение,ще си имам свой дом.Никой не знае ,само аз и съпругът ми,толкова се страхувам да не се обърка нещо в последния момент
3.Купихме го...и почнахме ремонта,може да спим и четиримата(по скоро 5 ) на един диван и наоколо да има кашони ,чували,плочки,но сме си у дома ...
4.Дъщеря ми е приета в Математическата след 4клас,толкова се гордея с нея,живота е прекрасен
5.Доктора казва,че до утре ще родя,приготвям се ....мъжът ми е на път ,аз съм сама с децата..
6.Почва се ,брат ми ме закара и след това се върна при децата,в болницата една акушерка ми казва -майка -героиня
7.7.00часа вече си имам момиченце,и след това ..детето има проблем
8.Дават ми документи да подписвам, за спешно изследване,не зная все още на кой свят съм..в главата ми кънтят думите на докторката
9.Вече съм в стаята сама,искам да се събудя и това да е било лош сън,не спирам да плача,а трябва да съм силна заради децата,бебето ми пътува за Пловдив за спешна операция...Господи какво ми се случи
10.Думите на мъжа ми когато му се обадих по телефона след раждането,беше все още на границата ,че ще си имаме едно голямо"бебе"
11.Сълзите на брат ми,които се мъчеше да скрие
12 Вече съм вкъщи,пуша и вия пред компа ,никога не ме е боляло толкова
13.Трябва да съм спокойна,старая се да обясня на голямата ,защо бебка не е вкъщи,какво и има-опитвам се да скрия емоциите за да не я разстройвам и нейният въпрос:Мамо,не ти ли е мъчно?
14Вече съм при нея,моето малко геройче-близо месец в тази болница,не съм била разделена никога от децата си толкова време.Всеки ден плачат по телефона,а аз след като затворя
15 Най -отвратителната Нова Година пак там в болницата ,с още една майка и нейното детенце
16.Рождения ден на по малката кака,аз още съм в болницата-много ми липсват искам да ги на гушкам
17.Идват да си ни вземат,колко са ми хубави ,макар и рошави с тези дълги коси,тате не може да се справи,не спират да се радват на беба ,да ме целуват ,да ми казват колко много ме обичат........
18.Всички ме подкрепят,радвам се че имам такива приятели,дават ми сила и кураж,това малко момиченце сякаш ни направи по добри..
19.Искам следващия път като отворя тази тема да чета ,а и да напиша само хубави неща ...Моля се от сърце