"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Scarletini
желая на теб и цялото ти семейство много здраве и прекрасни емоции

skarletini, ти ме разплака. Желая ти цялото щастие на света!

skarletini,пожелавам го с цялото си сърце! Здраве и много късмет на теб и цялото ти семейство!

Искам да споделя и моите мигове....
1. Моето първо колело и махането на спомагателните колела... Ожулените колене и гордостта от това  ;
2. Една година в която момичетата от квартала не ми говореха , бяхме само на 10 ..3. Мечтаното училище и прекрасните години там. Изключителните учители и безкрайните часове в лабораториите...
3. Решението ми да следвам задочно и да работя , колко безразсъдно и същевременно ''порастващо''.
4. Работата ми и колектива в който прекарах 13 години , променящ се и все така същият като в първият ден...
5. Безизходицата и изхода от нея , един мъж и грешната ми представа за света.
6. Сватбата и последвалите след нея години неосъзнато страдание.
7. Мига в който осъзнах , че трябва да живея за себе си, а не за хората.
8. Мъчителният път към развода, отхвърлянето, омразата и предателството.
9. Тайната любов и смелостта която ми даде , за да премина през всичко и всички.
10. Тежките думи на баща ми , казани на моята дъщеря - ''По добре да не се беше раждала'' - болката която и до ден днешен изпитвам .
11. Страха и съмнението които изживявах сама , без да мога да споделя с никого какво ме изяжда от вътре...
12. Денят в който , Той реши и дойде при мен . Силата която ми дава и до днес. Любовта, но не онази безпаметната , а осъзнатата , изживяната...
13. Решението да имаме дете , и отхвърлянето на голямата ни дъщеря и радостта на малката.
14. Омразата и завистта на всички около мен - защо на мен ми е дадено да изживея всичко това , а не на тях...
15. Малката ни принцеса - щастието в очите на нашите деца ...
16. Сутрините когато всички спят , а аз съм будна и сърцето ми бие за тях...
17. Усещането , че всичко което някога сме казали и направили се връща при нас - дали добро или лошо зависи само от нас...

Благодаря ви,  момичета  !

skarletini , много, много късмет и щастие ти желая.

Тамариск, нямаш представа колко ме докосна написаното от теб 

Поздравявам всички  за смелостта да пишат в тази тема   

Благодаря Farscape , истината е че ми бе нужно много време да споделя . Когато прочетох написаното от всички тук плаках толкова много ... 

skarletini 
Тамариск 

Не можах да копирам поста си,който написах тук точно преди година.Бях обещала,че ще се върна и ще допълня 17-ия си миг,когато го изживея.На 02.03.2013г. се роди дъщеричката ни  Мигът продължи около 23 часа    но това е най-прекрасния в моя живот.Пожелавам на всеки,който така силно го желае,в най-скоро време да го изживее. 

  Да ти е жива и здрава и да те радва много дълго време!

Благодаря ти,Merri_An! 

Много се радвам като чета такива новини 
Да ти е жива и здрава   

Дългият път от изумлението, през недоверието, през отварянето, през щастието - непознавано, нетърсено, нечакано, ненадявано, немечтано, небленувано, изживяно в недоверие, изживяно в пълнота, изживяно с всяка крачка, дъх, миг, докосване, поемане, отдаване, изживяно. Моето щастие, нашето щастие. Моето щастие, моята болка, моите сълзи, моята мъка, моята самота, моето разочарование, моят стремеж към живота отново. Дългият път към самата мене си. Четири цикъла на нашата близост - сближаването, отварянето, допускането, сливането, отдалечаването, ударът, празнотата, самотата. Денят, в който свършваше всеки цикъл. Денят, в който започваше всеки цикъл. Денят, в който ми каза да не ти се обаждам повече. Денят, в който ми каза, че не искаш да говориш с мене и да ме виждаш повече. Денят, в който разбрах коя съм. Денят на силата. Денят, в който ми се обади. Цикъл пети. Аз съм друг човек. Тази, която познаваш, отдавна я няма. Цикъл пети. Знам коя съм, знам какво искам, знам с кого, знам как. Знам за вечността. Вече знам за вечността.
Денят на любовта.

Рози   
Много любов и щастие.


Честито malenagalena   
Да ви е жива и здрава !

За моето почти половин столетие на този свят е нормално да имам много повече от седемнадесет мига (прекрасно си спомням филма).Много ми е приятно да си спомня приятните и тъжни мигове в моя живот и да ги споделя.
Спомням си страха майка ми да не почине имаше рак на гърдата, аз бях на 10г, за щастие се оправи.
Приемането ми във ВУЗ ( преди 30г. не беше лесен приема)
Раждането на децата ми и страха от нежелана бременност.
Спомням си предателството на момчето,което обичах. Аз тогава ученичка, а той работеше и учеше задочно.Едновременно ходел с мен и със своя състудентка и се ожени за нея на един 3-ти март( колко плаках тогава, завършвах гимназията).След 18г. се срещаме( не живея в родния си град) и чак тогава разбрах,че е ходил две години по-късно при родителите ми с букет цветя, за да ме търси.Аз обаче вече съм била сгодена, ако бях разбрала сигурно ....не знам...( питах майка защо не ми е казала, а тя смотолеви нещо)     Предложи ми да се срещнем отново. Ала той докато говореше, аз се чудех какво съм му харесвала...Като се прибрах, домочадието започнало да вечеря, а на мен ми е приятно....и същата вечер моя съпруг ми каза, че за първи път е видял в очите ми обич( ТОГАВА осъзнах, че той е моята любов)
Щастливи мигове са баловете на децата, сватби, раждането  на най-прекрасното ми внуче.
Внезапната смърт на баща ми.
Колко щастлива бях, когато закупихме първото си панелно жилище и с моя съпруг вечерта спахме на пода в хола.
Кошмар беше....грипът, минаваше месец докато децата се оправят, а имаше случай и трите да са с пневмония и сега като чуя кашлица ми "настръхва косата".
Приятните емоции от почивките на къмпинг с караваната,а ние с тати на палатка.
Всяка вечер с трепет очаквам да чуя гласът на децата си, за да заспа спокойно- това е най-щастливият ми миг.Децата ми да са здрави и щастливи