"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

Боби, да й е лека душата! 

Дано! 

 

Пожелавам ЗДРАВЕ за всички нас през 2015 година!
Да се осъществят всичките ни мечти!

Боби, сигурна съм, че душата на майка ти сега е на едно много по-добро и хубаво място. Дано й е светло там! Прегръщам те, дръж се, момиче...

Прочетох само няколко страници и се скъсах от рев. Когато мога ще прочета всички. Прекрасна тема, момичета   

Тези моменти няма да забравя никога:

- Летните вечери от детството, прекарани по пейки, полянки, гаражи в квартала на родния град. С компания от 30-40 деца, малки и по-големи. Игри, смях и веселие. Това спокойствие и безгрижие така ми липсва ...
- Вкусът на черешите, набрани от дървото в двора на баба и дядо (или чужди дворове), немити, лепкави, но така сладки.
- Първият ми Свети Валентин, прекаран с гадже. Беше много романтично.
- Шестицата по математика, която изкарах почти без усилия на предварителния изпит за университета, в който мечтаех да уча. Гордостта в очите на родителите ми.
- Тежкият момент, в който трябваше да съобщя на татко по телефона, че мама няма да се прибере нито днес, нито утре ...
- Сутринта, когато телефона ме събуди и ми съобщиха, че бабчето ми е починала внезапно.
- Случайна среща на паркинга пред офиса. Той се усмихна и аз се усмихнах. Още не се бяхме заговарали, но аз знаех, че той ще е част от живота ми.
- Начинът, по-който ми предложи да живеем заедно. Точно седмица след първата ни среща. Беше като сън ... и все още е ... не искам никога да се събуждам ...
- Как плачех неутешимо под душа в банята, след като ми казаха, че плодът не се развива ... година по-късно все още го правя понакога ...
- И още ... как спира дъхът ми и буца застава на гърлото ми всеки път, когато мина покрай онази болница ...
- Топлите зимни вечери, в който така обичам да го глезя, а той се разтапя ... и тази доволна усмивка ... искам винаги да успявам да го накарам да се усмихва така ...

Мимони, аз пък се разплаках от твоя постинг 

Фея-Кръстница, благодаря за пожеланието 

Погледнах началото на тази тема, пусната е в далечната 2006 година    от Дабъл Уит Крийм

Тази тема е толкова различна.
Истинска.
Изпълнена с много радост, но и тъга.
Живот. Какво да правиш.
Ако можеше да избираме какво да ни се случи, щеше да е различно.
И сега е различно, но поради други причини.
Пожелавам на всички здраве.
За всичко останало ще се намери желание, сила и причина.

1.Зима мама ни пече ябълки на печката и ми гледа на карти
2. Болна съм и татко ми казва че ме обича а аз 'Аз теб не!'
3.Нистовото ми желание да се махна от там и ..отидох  да уча другаде  от 7ми клас.
4.Чувството когато се прибирах весеки петък с влака и виждах всичко познато.Толкова ми липсваше, това беше най-зелената трева , най- хубавите дървета най-милите улици и  баба , която ми маха.
5.Слетобедите като тинейджъри прекарани с брат ми в планове за бъдещето и мечти.
6.Първият път... беше като приказен сън,сякаш бях омагьосана
7.Силното ми желание, да напусна този свят в който живота няма смисъл и разочарованието , че не успях/ леле колко глупава съм била/.
8.Кoгато Tой ме попита 'Искаш ли да си направим бебе?' откачих, за малко да откажа секса и после празнината след първият спонтанен аборт.
9.Първата ми работа и невероятните хора на който попаднах там.Липсвате ми.
10.Погледа на няколко  мацки от Шейново и тяхното  'извинявай ' когато след 15 минути и много нетърпеливи чукания на вратата на тоалетната/баня аз излизам от вътре по ношница безобразно подута, с мокра коса в едната ръка кърпа и шампоан, с другата нося стойка с 2-банки  и едната розовее от върналата се по системата кръв.И после когато момичето от стаята ми се разплака , когато дойдоха в 28г. да ми бият инцекции за разварянето на дробчетата на бебето.Аз бях блокирала.. знаех че съм зле но...дори не помня кога съм плакала а ми казаха че онази нощ съм плакала цяла нощ.Всичките ми спомени от тогава са рекциите на другите.
11.Когатао след секциото на коеот ме бяха надрусли и бях отнесена се осъзнах вече в ренимация, погледнах си розовата гривна на ръката и първото което си помислих беше 'Ще го направя отново, ще мина пак през това , ако дъщеря ми оживее и ще имам още едно дете.'
12.Когато мама ми каза 'Нищо , ако не оживее/за дъщеря ми / ще си имате друго дете',а  аз й затворих телефона.Никога за тази 3 безумни месеца не си представих ами ако...тя не оцелеее/всъщност най-вероятното развитие на нещата/.
13.Изуменият Му поглед когато му казах че съм бременна със сина ни.
14.Секциото ми със сина ми беше като хубав сън.Когато ми го показаха аз:'Леле колко голямо, дебело и красиво бебе' - педиатрите се ококориха.
15.Стиховете който ми написа съпруга ми , когато плака пред мен, когатао почувствах любовта му.
16.Усещането за щастие което ме обзема когато го погледна в очите.
17.Страха ,че след грешките който допуснахме , болката която си причинихме , няма да успеем да продължим напред, че щастието ми е миг,илюзия и пак ще съм опустошена, че този страх може да развали всичко.

Когато  ми каза 'обичам те' /преди много години/ насред огромната тълпа под айфеловата кула , докато гледахме фойерверките прегърнати.

За много години! Живи, здрави, щастливи нека бъдем всички! И повече да се обичаме и подкрепяме!     

Започнах 2015-та жарко, пламенно и огнено. Около мен промени, динамика и кипеж. Както в професията, така и в личния живот. Добре ми е, чувствам се жива.

Вчера се навършиха пълни 6 години от запознанството ми с моята кръстница, точно 6 години от протеста на 14.01.2009 год., винаги ще помня тази дата, винаги...

1. Когато се запознах с един невероятен младеж... Как знаех от първия миг, че по някакъв начин ще съм свързана с него, независимо как (приятелство, омраза, любов)
2. Когато месеци след запознанството ни той катастрофира брутално и беше на косъм от смъртта и как се сринах на земята и ревах след като чух за това. Плаках като за най-близкия си човек, а почти не се познавахме. Оцеля.
3. Когато в два от най-тежките ми мигове той беше до мен и ме подкрепяше.
4. Когато при един особено тежък емоционален удар, той ми даде ключа си и каза "Отивай у нас, ще бъдеш сама и никой няма да те притеснява, иди да се успокоиш и да помислиш и остани колкото искаш". Благодарих му чак след години, а той дори не го помнеше
5. Когато пред очите ми се влюбваше, разлюбваше, биваше наранен, страдаше, преглъщаше болката и се изправяше, а аз му помагах.
6. Когато той правеше същото за мен.
7. Когато приятелката му го заряза по изключително отвратителен начин, прекарахме часове наред в разговори, и му помогнах.
8.  Неговите думи след години: "Помня всяка една дума, когато ми каза тогава и беше права за всичко".
9. Когато дълго време не си говорехме и не бях сигурна, че още сме приятели.
10. Когато веднъж си обещахме да не оставаме никога сами, защото привличането е прекалено силно.
11. Когато осъзнах, че не друг, а ТОЙ ме побърква...
12. Когато не можех да гледам снимките му, защото ги усещах физически.
13. Когато на едно парти се докоснахме за 3 секунди както никога преди.
14. Когато се опитвахме да забравим.
15. Когато не успяхме.
16. Когато на една Коледа си чатихме до 5 часа сутринта и никой не искаше да си легне първи.
17. Когато той ми каза, че иска една алтернативна вселена, където най-вероятно сме женени с пет деца и осем кучета. Аз добавих: и три котки.
18. Koгато си казахме, че всичко това е в друг свят, някога, някъде, където не можем да достигнем. И си стиснахме ръцете с разбирането, че сме се разминали, и оттогава сме в мир един с друг. На разстояние.
19. Когато виждам, че идва на линия в Skypе. Никога не ми пише. Никога не му пиша. И никога няма да се изтрием.


(Реквием за една стара история.. отпреди много години.)

(Някъде сред тези "мигове" трябва да застане и Lovesong на The Cure... Нека просто си представим, че се съдържа във всеки разказан ред.)

Sway, 
Има такива срещи.
Има такива хора.
Дамгосват ни до дъното на душата ни.
Завинаги.
Или докато ние решим да оставаме дамгосани.
Lovesong... The Cure...
Колко отдавна беше всичко!!!

Колко ми е познато.  № 19 по един особено болезнен начин.

Ще бъде ли твърде нахално да попитам защо не можехте да сте заедно? 

 caprice,

Sway,

Sway прекрасно написано! И все пак не можете ли да сте заедно, да изживеете тази любов, която таите и двамата? Ако сте сродните си души и сте били толкова близо един до друг, а нищо не сте направили, няма ли да съжалявате цял живот...

 Д и д и, aз съм приела, че ако е трябвало да бъдем заедно, щяхме
Явно не е трябвало.
Това беше преди години и съм на 99% убедена, че всичко е угаснало за него, останал е някакъв приятен спомен, но не и живи емоции. За мен също е така. Въпреки, че тръпката се помни мноого дълго и възкръсва в най-неочаквани моменти, от един звук, една песен, едно лъхване на парфюм... и т.н.