"17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни

  • 259 044
  • 1 383
# 600
Тази тема е толкова...истинска...

Радвам се че я открих, макар и толкова късно.

Обещавам да се включа по нататък.
Виж целия пост
# 601
Аз на 8-9 г., мама все още е  здрава,живеем си страхотно,имам братче на 2 г.,татко не пие,водят ни непрекъснато някъде,татко ни угажда  за всичко,мама ни носи страхотни подаръци от командировките............най-щастливото време ,най-безгрижната част от детството ми.Всеки един миг от това време е безценен,но уви,безвъзвратно загубен.......................................
*Завистта на приятелките ми(Н.,която казваше,че татко е много готин и Р.,която искаше майка ми да е и нейна майка),погледите им когато им казах,че мама е болна....
Петте години ходене по болници,непрекъсната борба,тоталният отказ на всички да приемем диагнозата,надеждата ни,че има грешка.Сънищата,в които "виждах",че тя ще оздравее и вярата ми,че колкото по-добра съм,толкова по-бързо Бог ще я изцери...................Шестте месеца адски болки,сподавените викове,молитвите ни,морфинът........................................................................
Години наред безпаметно пиянство на баща ми,тотален отказ да приеме смъртта и ....Убиха го точно,когато беше взел отново да ни забелязва и да се отърсва от депресията си......

Но стават и хубави неща понякога,животът май не  е само мъка и несправедливост.
След осем годишно чакане дойде бременността ми,раждането на дъщеря ми.
*и отново-завистта на приятелките ми,очудването им,когато я видяха за пръв път след раждането-"толкова красиво бебе,толкова бяла,руса,синеока,изписана,грациозна".
/Страх ме е,ужасно много ме е страх от завистта.Изпитвам страх,че нечии погледи и  мисли ще се опитат отново да помрачат щастието ми.............../
Виж целия пост
# 602
Радвам се, че отново повдигнахте тази тема, която е една от любимите ми. Прегръщам всички, новосподелили своите 17 мига  Hug
Виж целия пост
# 603
Момичета, благодаря ви. Hug
Децата спят, а аз чета тази тема и плача.
Не мога да напиша нищо в момента. Не ми идват думите. Само искам да ви кажа, че ви обичам и добре, че го има тоя форум.  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 604
venivi,много ме натъжи разказът ти...Само като си представя какво си преживяла...нямам думи просто.Дано животът ти е щастлив от тук нататък,желая ти го от сърце!А завистта...ами тя е човешко качество,от което сами трябва да се пазим.Търси позитивни хора,с които да се сприятелиш,явно така наречите ти "приятелки" не ти трябват.
Виж целия пост
# 605
Моят живот в 17 мига :

1. Денят, в който баща ми си събра багажа- първият ми съзнателен спомен, бях на 3 г.
2. Денят, в който доведе любовницата си у дома, за да си вземе един от шкафовете в кухнята, защото с бил лично негов
3. Денят, в който дядо ми получи инсулт- бяхме само аз и майка ми сами, бях на 4 г., дядо ми лежеше на пода и не можеше да говори нито да мърда
4. Денят, когато майка ми доведе втория си мъж
5. Денят, в който този мъж ни преби за първи път- бях на 5 г.
6. Денят, когато видях баща си за последен път- обеща да ми купи кукла, а аз бях сигурна, че повече никога няма да го видя. Така и стана, бях 5 годишна.
7. Денят, когато майка ми се омъжи повторно. Баба и дядо го криеха от мен, но знаех какво става- бях 6 годишна
8.Денят, когато майка ми и втория й мъж си купиха друг апартамент и не ме взеха да живея при тях
9.Денят, когато дядо ми получи втория си инсулт
10.Денят, когато дядо почина
11. Денят, когато на баба й откриха рак
12. Денят, когато баба почина почти в ръцете ми
13. Първата среща със съпруга ми
14. Сватбата
15.Денят, когато разбрах, че съм бременна
16. Раждането на дъщеря ми
17. Моментът, в който на косъм се разминах със смъртта месец след раждането.
Виж целия пост
# 606
Хиляди благодарности за всички думи , които са изписани тук , от всички нас! newsm20 newsm51
.....И хубави, и мрачни, и свежи, и забавни, и изпълнени с мн. болка и страдание - това са нашите мигове и моменти и те са изключително ценни за всеки един от нас! Hug

1. Детството ми - толкова безгрижно, весело, лудо и щастливо;
2. Снега по улиците, много сняг, снегорина който минава и се образуват тунелчета Simple Smile;
3. Таралежа, който ми донесоха мама и татко в една студена зимна вечер;
4. Уюта на дома, в който отраснах;
5. Гледката през прозореца на апартамента ни - изпотрошената детска площадка и рояка врани летящи в небето;
6. Страха в очите на дъщеря ми;
7. Малката й ръчичка и красотата на едно заспало дете;
8. Болката, която стяга душата ми, сякаш съм хваната в примка....
9. Болниците, страха, ужаса, гледките там - печат за цял живот;
10. Аборта на сестра ми, а после и втория и болката в гласа й;
11. Есенните листа в парка;
12.Любовта към детето ми- всеки път когато я погледна.... Голямата ми любов, която преобърна живота ми -е тя;
13. Обидите и лъжите от хора на които вярвах;
Виж целия пост
# 607
много хубава тема
1.детството ми,безгрижно и весело
2 .първата ,голямата любов
3.първия ми полов контакт(белязал зле живота ми)
4.свадбата
5.раждането на сина ми
6.раждането на дъщеря ми
7. прибирането и в къщи след 48 дневен престой в болница
8.баща ми е с диагноза ,рак
9.трите години ужас,и болка,и безсилие
10.не успях да се сбогувам с баща си
11.приятелката ми,когато замина за Италия

може би ще допълня
Виж целия пост
# 608
И аз я обичам тази тема, добре че я съживихте, надявам се следващия път като пиша тук да съм щастлива
Виж целия пост
# 609
И аз я обичам тази тема, добре че я съживихте, надявам се следващия път като пиша тук да съм щастлива

Ще бъдеш, пожелавам ти го от сърце.
Виж целия пост
# 610
сетих се за един прекрасен миг вчера
-синът ми и приятелчето му Краси, седнали на тротоара, ровят в камъчетата, пишат /Иво повтаря И боооооо, така мисли, че се казва и е убеден, че  пише името си по прашната улица/, смеят се, удрят с ръце по асфалта, после крещят "аууууууууууууу" и бои /боли/,  после да ги целунем и пак удрят, и пак да ги целунем..... Ние с майката на Краси уж малко отегчени и видимо неразбиращи целият този възторг, знаем, че всъщност сме щастливи, децата са толкова неподправено искрени. И хубави, и наши. И са приятели, и се обичат.
И поглеждам към нея-тя се усмихва, снима ги. И уж се ядосва, ама не може да скрие усмивката... Как да го запечатаме, как да не го забравим? Не е честно всичко това да свърши.
Виж целия пост
# 611
И още един незабравим... Съпругът ми изпраща за последно дядо си. Звъня му с баналното "Как си?", а той "Готвя на дядо. Казал е в болницата, че му се яде риба. Направих я, както я обичаше. Пуснах любимите му опери. Ще поседнем двамата. Сипах вино.  Той спи. "
Виж целия пост
# 612
В момента съм много далеч. Чета, но нямам време да пиша. Сега са чувствам длъжна...
Франческа,  Hug Hug Hug
Толкова добре те разбирам...
Има една много, много стара книга "Детство в кошница".
Ако имах власт, бих я направила "задължителна" за хора, които искат да бъдат родители.
Виж целия пост
# 613
Страхотна тема   bouquet
Почвам за четвърти път да пиша моите моменти и затривам всичко, може би на по-късен етап.
Благодаря на всички Вас, които са споделили толкова "силни" моменти, белязали живота Ви.
Виж целия пост
# 614
Отдавна се каня да пиша в една от любимите си теми .Днес е подходящ ден да започна.

1.Обидните думи на майка ми все за всичко аз съм виновната...
2.Дядо който все ме криеше от нея а си отиде когато бях само на 3г.  Обичам го Flowers Rose
3.Летата на село където почти винаги се чувствах своя сред чужди и чужда за своите...
4.Баба ми която боготвореше малката ми братовчедка и постоянно отритваше мен и батко Пепи /другия ми братовчед/
5.Кака /първата ми братовчедка/ тя е моето рамо винаги ... Имам страх от зъболекари 5г. си стоях с един отворен зъб и болящ ме нерв.Бях и на гости и вече нищо не помагаше за болката най накрая тя просто се премести в моето легло и ме гушна...Заспах... тя е моята "мъжка прегръдка"...
6.Батко готви за нея и за мен...
7.Ден преди Нова година почина другия ми дядо...На Нова година стоим тримата и хич не ни е весело...
8.Първата ми любов и раната след това.Обичах но не бях обичана така както обичах...
9.Неговата майка невероятна жена липсва ми въпреки че сме често заедно .
10.Защо майка ми не ме разбере поне веднъж както ме разбира тя?.
11.Университета срещнах приятелка
12.Техникума срещнах приятелка до гроб...
13.Нова работа срещнах бащата на детето си...
14.Обичам ме ...А той е всичко което обичам и мразя
15.Искаме бебе... раждането на дъщеря ми съвършена е страх ме е да не я счупя... Тя ми е всичко...
16.Баща ми който ми се подиграва за качените 36кг. Майка ми която искаше да подаря целия си гардероб...   не стана свалих ги.
17.Имам мигренозен пристъп малката има колики и не спира да плаче.Много ме боли не мога да стигна до кошарата  лазя изваждам я и попадам в черна дупка...когато се свестих тя спеше на пода до мен... Няма на кого да се обадя всички работят...
18.Тя плаче постоянно мисля си че нещо и има не знаех че има и такива бебета...
19.Умората ако можеше само за миг да си почина но съм майка за мен почивка вече няма...
20.Болестта... пристъпите линейката... очите на дъщеря ми ...- Мамо,мамо....
21.Шепата хапчета които трябва да пия ,а не искам защото просто не съм вече аз...
22.Обидите на бащата на детето ми...опита му да ме удари...унижението и болката които почувствах...
23.Разкаянието и молбите му за прошка...Простих и продължих но нещо в мен умря...
24.Фразата "Пий си хапчетата" и не ме занимавай повече...
25.Пак не съм добре и пак няма никой до мен...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия