Храбрата кандидат-булка (или "Ако не сега кога?")
- Публикувана: 4 юни 2006, 02:44 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2006, 11:14 ч.
# 31
5 юни 2006, 21:42 ч.
Щом е за ТОНКАТА-подкрепям.
Рядко мъж на тази възраст мисли за толкова сериозни и отговорни неща-обикновено се освестват около/след 30-така.
Виж целия пост
Рядко мъж на тази възраст мисли за толкова сериозни и отговорни неща-обикновено се освестват около/след 30-така.
# 32
5 юни 2006, 21:51 ч.
Мда, той е!
В интерес на истината и аз стигнах до същите изводи. Че всъщност няма подходящ момент. Просто стискаш очи, казваш "Мечка страх, мен не страх!" и скачаш в дълбокото... пък каквото сабя покаже...
какъв страх бе, девойко!
господ помага на смелите в тоз живот!
аз се ожених стара мома на 31 години.
една година голямо чатене падна, докато дойде момента.
накрая напуснах хубава работа, дом, семейство и приятели и се качих на самолета!
нито за миг не съм била в съмнения, притеснения и тн.
е успех и се хвърляй смело.
това за 'да си поживеете' изобщо не е вярно - аз сега чуствам че живея, когато сме заедно.
преди това хич и не помня какво беше, а беше преди 5 месеца.
намерила ли си човека - тонката де, няма какво да се мисли
Виж целия пост
Тонката ли е избраникът ти...? 
Мда, той е!
В интерес на истината и аз стигнах до същите изводи. Че всъщност няма подходящ момент. Просто стискаш очи, казваш "Мечка страх, мен не страх!" и скачаш в дълбокото... пък каквото сабя покаже...
какъв страх бе, девойко!
господ помага на смелите в тоз живот!
аз се ожених стара мома на 31 години.
една година голямо чатене падна, докато дойде момента.
накрая напуснах хубава работа, дом, семейство и приятели и се качих на самолета!
нито за миг не съм била в съмнения, притеснения и тн.
е успех и се хвърляй смело.
това за 'да си поживеете' изобщо не е вярно - аз сега чуствам че живея, когато сме заедно.
преди това хич и не помня какво беше, а беше преди 5 месеца.
намерила ли си човека - тонката де, няма какво да се мисли
# 33
6 юни 2006, 00:29 ч.
Ах, ами аз съм си такава - страхлива, неуверена, вечно съмняваща се... Може да има оправия за мен, може и да няма... А колкото до това за поживяването... Ами аз съм си поживяла по своя си начин, Тонката също... Аз повече не мога да съм сама и имам нужда от някаква сигурност и подкрепа, имам нужда от мъж до себе си... от него имам нужда! 
Виж целия пост
какъв страх бе, девойко!
господ помага на смелите в тоз живот!
аз се ожених стара мома на 31 години.
една година голямо чатене падна, докато дойде момента.
накрая напуснах хубава работа, дом, семейство и приятели и се качих на самолета!
нито за миг не съм била в съмнения, притеснения и тн.
е успех и се хвърляй смело.
това за 'да си поживеете' изобщо не е вярно - аз сега чуствам че живея, когато сме заедно.
преди това хич и не помня какво беше, а беше преди 5 месеца.
намерила ли си човека - тонката де, няма какво да се мисли
господ помага на смелите в тоз живот!
аз се ожених стара мома на 31 години.
една година голямо чатене падна, докато дойде момента.
накрая напуснах хубава работа, дом, семейство и приятели и се качих на самолета!
нито за миг не съм била в съмнения, притеснения и тн.
е успех и се хвърляй смело.
това за 'да си поживеете' изобщо не е вярно - аз сега чуствам че живея, когато сме заедно.
преди това хич и не помня какво беше, а беше преди 5 месеца.
намерила ли си човека - тонката де, няма какво да се мисли
Ах, ами аз съм си такава - страхлива, неуверена, вечно съмняваща се... Може да има оправия за мен, може и да няма... А колкото до това за поживяването... Ами аз съм си поживяла по своя си начин, Тонката също... Аз повече не мога да съм сама и имам нужда от някаква сигурност и подкрепа, имам нужда от мъж до себе си... от него имам нужда!
# 34
6 юни 2006, 00:37 ч.
Аз съм много горда с него!
Може да съм си мислела за сериозна връзка, брак, дете, но той пръв повдигна темата. Аз просто не смеех!
И ако това не е похвално.
Виж целия пост
Щом е за ТОНКАТА-подкрепям.
Рядко мъж на тази възраст мисли за толкова сериозни и отговорни неща-обикновено се освестват около/след 30-така.
Рядко мъж на тази възраст мисли за толкова сериозни и отговорни неща-обикновено се освестват около/след 30-така.
Аз съм много горда с него!
Може да съм си мислела за сериозна връзка, брак, дете, но той пръв повдигна темата. Аз просто не смеех! И ако това не е похвално.
# 35
6 юни 2006, 07:48 ч.
Какво по-хубаво време от това! Обичате се, искате да сте заедно! Никой около вас не разбира какво всъщност се случва с вас, за това реакциите са такива!
Омъжих се на 20, съпруга ми беше на 21.Родителите ни не бяха съгласни.Нямахме пари, жилище, образование - и двамата бяхме студенти. Бебето дойде твърде скоро след сватбата. Имало е трудности, но ги има и когато си на 20 и когато си на 30. По-лесно се настройват характерите, когато сте по-млади. После от позицията на годините, всеки си е изградил някакъв по-улегнал характер и има навици, от които е далеч по-трудно да се откаже. А и добрата работа, наличието на жилище не са застраховка и условие за любов и успешен брак.
Щастлива съм с мъжа до себе си!
И сега пак бих избрала пак него, но ако трябва да преминем през всико тепърва, съмнавям се,че бихме се справили толкова успешно, както тогава- без много да му мислим.
Успех! Взимайте се и отсвирете старите! Те са забравили какво е да обичаш!
Виж целия пост
Омъжих се на 20, съпруга ми беше на 21.Родителите ни не бяха съгласни.Нямахме пари, жилище, образование - и двамата бяхме студенти. Бебето дойде твърде скоро след сватбата. Имало е трудности, но ги има и когато си на 20 и когато си на 30. По-лесно се настройват характерите, когато сте по-млади. После от позицията на годините, всеки си е изградил някакъв по-улегнал характер и има навици, от които е далеч по-трудно да се откаже. А и добрата работа, наличието на жилище не са застраховка и условие за любов и успешен брак.
Щастлива съм с мъжа до себе си!
И сега пак бих избрала пак него, но ако трябва да преминем през всико тепърва, съмнавям се,че бихме се справили толкова успешно, както тогава- без много да му мислим.Успех! Взимайте се и отсвирете старите! Те са забравили какво е да обичаш!
# 36
6 юни 2006, 08:05 ч.
Аз бях на 18, а той на 20 години студенти първи курс , когато решихме да се оженим. Всички роднини бяха потресени от решението ни, защото не бях бременна ! Сватбата ни беше 3 дни след 19-я ми рожден ден. Моята рода ревеше, като на погребение в гражданското. Родих на 21 години дъщеря си, а на 23 сина . Не съжалявам , че не съм си "поживяла" , а гледах бебета и следвах. С помощта на баба ми, лека й пръст, не прекъснах следването си, завърших заедно със съпруга си редовно. Успех ! 
Виж целия пост
# 37
6 юни 2006, 08:22 ч.
Не се чуди, че ти дават акъли роднините около теб със сигурност са по старички от теб и "изживели" едва ли не всичко....та акъла им идва в повечко... и съветите! 
Щастлив брачен живот ти желая!
Виж целия пост
Щастлив брачен живот ти желая!
# 38
8 юни 2006, 21:15 ч.
Омъжих се на 28г. завършила висши ,работища изградена като личност и най вече знаеща какво искам от мъжа до себе си.Двамата планирахме сватбата и сега чакаме бебе -щастливи сме никой не ни се меси .Аз мисля ,че един реализиран човек влиза с по-голямо самочуствие в брака ,а това означава и по-голяма стабилност/на брака/.Абе много взех да философствам 
познавам и хора ,които месец след запознанството си женят и са били млади и са щастливи
Така че,желая ви да вземете правилното решение и да бъдете мноооооооооооого щастливи !!!!
Виж целия пост
познавам и хора ,които месец след запознанството си женят и са били млади и са щастливи Така че,желая ви да вземете правилното решение и да бъдете мноооооооооооого щастливи !!!!
# 39
11 юни 2006, 17:55 ч.
Едва навърших 19 и се зарекох, че няма да се омъжвам и срещнах мъжа ми . Все пак за сватба решихме да изчакаме да стана на 23, не за друго, а заради следването ми. Миналата година се оженихме - сватбата беше страхотна. Аз гледах да не мисля много, много какво е семейния живот. И мисля, че добре направих. Добре ми е с мъжа ми, обичаме се, сега чакаме и първото ни детенце. Трудности има, ама хората като се обичат търсят общ език и начин да се разрешат проблемите. Все пак претегли добре нещата - виждаш ли бъдеще с този човек и искаш ли да си майка на децата му. Ако отговорът е "да" направо се женете. Майка ми преди сватбата от време на време все ми повтаряше, че ако се откажа, ще ме подкрепят с татко, а най-добрата ми приятелка се разплака "от ужас като си помислела какво ми предстои - край на живота ми". Е, още съм жива и ако сега трябваше пак да решавам, пак този път щях да избера. Сега ще празнуваме една година семеен живот и всички ни дават за пример като прекрасно семейство - начело с приятелката ми. Истината е, че дори да не си достатъчно зряла, семейният живот ще те накара бързо да порастнеш, по-важно е дали е изпълнен с лубов и разбирателство, с материалната страна човек намира начин да се справи. Успех!
Виж целия пост
. Все пак за сватба решихме да изчакаме да стана на 23, не за друго, а заради следването ми. Миналата година се оженихме - сватбата беше страхотна. Аз гледах да не мисля много, много какво е семейния живот. И мисля, че добре направих. Добре ми е с мъжа ми, обичаме се, сега чакаме и първото ни детенце. Трудности има, ама хората като се обичат търсят общ език и начин да се разрешат проблемите. Все пак претегли добре нещата - виждаш ли бъдеще с този човек и искаш ли да си майка на децата му. Ако отговорът е "да" направо се женете. Майка ми преди сватбата от време на време все ми повтаряше, че ако се откажа, ще ме подкрепят с татко, а най-добрата ми приятелка се разплака "от ужас като си помислела какво ми предстои - край на живота ми". Е, още съм жива и ако сега трябваше пак да решавам, пак този път щях да избера. Сега ще празнуваме една година семеен живот и всички ни дават за пример като прекрасно семейство - начело с приятелката ми. Истината е, че дори да не си достатъчно зряла, семейният живот ще те накара бързо да порастнеш, по-важно е дали е изпълнен с лубов и разбирателство, с материалната страна човек намира начин да се справи. Успех!
# 40
11 юни 2006, 18:05 ч.
Бях на 17 и бях бременна. Той беше на 19 и щеше да става татко. Нямхме нищо, ама за минутка не ни хрумна да не се женим. Вече имаме 6 годишен син и все още сме заедно. Вярно, че малки се събрахме, ама сигурно и до сега щяхме са си чакаме всичко да си дойде на мястото.
Успех в нчинанието ви.
Виж целия пост
Успех в нчинанието ви.
# 41
11 юни 2006, 23:54 ч.
"Поживейте си "-може ли някой да ми го разтълкува,защото и аз като се омъжвах слушах същите глупости.Все едно след сватбата ще попаднем в някой концлагер и край с хубавия живот,да бе...
Аз също бях много млада според близки и познати ( 20 год.) когато се омъжих,но нито за миг не се разколебах и знаех,че взимам правилното решение.Сега след близо 4 години,мога да кажа,че ако трябва да избирам ще избера същия човек.Така,че смело с главата напред и не слушайте глупости,кой колко трябва да си поживее а се взимайте и се наживейте заедно,от това по сладко няма.
Желая ви приказен живот и много дечица
Виж целия пост
Аз също бях много млада според близки и познати ( 20 год.) когато се омъжих,но нито за миг не се разколебах и знаех,че взимам правилното решение.Сега след близо 4 години,мога да кажа,че ако трябва да избирам ще избера същия човек.Така,че смело с главата напред и не слушайте глупости,кой колко трябва да си поживее а се взимайте и се наживейте заедно,от това по сладко няма.
Желая ви приказен живот и много дечица
# 42
12 юни 2006, 10:51 ч.
Щом си решила - давай, няма лошо! Семейството е прекрасно нещо, за децата - няма да говоря!
Старите обаче се притесняват от "ранното" женене поради факти като този: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=105308.0
Нали знаеш "да не се случва това, което майката си мисли." Съжалявам, че не ви подкрепят в моменти като този, но сега най-малко ви трябва да се конфронтирате с родителите си!
Не знам от колко време сте заедно с Тонката /аз и не ви познавам лично/, а и както е видно случки като горната не са задължителни.
Просто разсъждавам и върху другата позиция.
Желая ви много щастие!
Виж целия пост
Старите обаче се притесняват от "ранното" женене поради факти като този: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=105308.0
Нали знаеш "да не се случва това, което майката си мисли." Съжалявам, че не ви подкрепят в моменти като този, но сега най-малко ви трябва да се конфронтирате с родителите си!
Не знам от колко време сте заедно с Тонката /аз и не ви познавам лично/, а и както е видно случки като горната не са задължителни.
Просто разсъждавам и върху другата позиция.
Желая ви много щастие!
# 43
12 юни 2006, 11:14 ч.
Ако смяташ, че ще се справите без да разчитате на родителите си - действай! Ако обаче си представяш безоблачно бъдеще за семейство с малко дете(бебе), без пари и дом, зависимо изцяло от родителите - баби и дядовци, то не ми се вярва точно така да стане. Достатъчно такива примери има около мен и ако трябва да съветвам моето дете, бих го посъветвала да не бърза - не защото няма да им помагам, а защото зависимостта от някого винаги има и последствия. Достатъчно теми има за съжителството с родителите на единия и др. подобни... Прочети ги и размисли добре.
И аз реших да се омъжвам още преди 20, но го направих 4-5 години по-късно, за което не съжалявам - омъжих се за същия човек. Но съм сигурна, че ако се бях омъжила тогава и имахме дете, отношенията ни нямаше да бъдат такива, каквито са сега, при положение че щяхме в някаква степен да сме зависими от моите и неговите родители.
Виж целия пост
И аз реших да се омъжвам още преди 20, но го направих 4-5 години по-късно, за което не съжалявам - омъжих се за същия човек. Но съм сигурна, че ако се бях омъжила тогава и имахме дете, отношенията ни нямаше да бъдат такива, каквито са сега, при положение че щяхме в някаква степен да сме зависими от моите и неговите родители.
Препоръчани теми