Отчаяно искам бебе а той все се оправдава

  • 14 235
  • 139
# 45
Живот е възможен и без да се въртиш на петичка около провайдер и без да калкулираш в хилядарки семейното щастие и успешния брак.  И то хубав, пълноценен живот.  Това за Сирената.

А на авторката да кажа, че важните неща се постигат не с дуднене, намилане и мрънкане. На 22 да си вербален терорист не е добре.  Решението за дете е редно да се вземе от двамата партньори убедено, спокойно и без натиск.  Много грешиш, момиче,  дано го осъзнаеш.
Виж целия пост
# 46
И то хубав, пълноценен живот. ...

Като това ли:

"...всичко беше секънд хенд и направо си гладувахме на моменти,  и собствено жилище нямахме, даже известно време живяхме при едни приятели..."

Сладка работа, изпуснала съм много...

Виж целия пост
# 47
Айде стига с тез пари, те да му мислят като нямат заделени и направят дете, на тях ще им реве на главите гладно. Не виждате ли, че имат по-големи проблеми от липсата на спестена сума?

Авторката се е вманиачила в една фикс идея и край. А мъжът определено не иска дете от нея, поне не сега. Потенциалът да не иска дете от нея перманентно е много голям и не знам дали тя има достатъчно акъл да го проумее, камо ли пък да обърне ситуацията в своя полза.
Виж целия пост
# 48
И какво - да имаш периоди с малко пари е трагедия ли? Ами не - не е. Един ден си ги спомняш точно защото и с малкото пари може да си бил супер щастлив например. Да, може. На млади години може да си супер хепи и с 2 лева в джоба. Ако тогава не харчиш за себе си и не купонясваш, кога? Аз с деца сега нямам никакво желание да денся до сутринта, бррр. А едно време, хех, можех само това да правя.

И мои приятелки гледаха бебета в кризата даже без памперси, и децата са им пораснали, здрави и прави. Тия истории със спестените натрупани средства и как само това е живот ги разправяй на някой друг. В България много семейства карат от заплата до заплата, не са измрели от глад въпреки това обаче.
Виж целия пост
# 49
Честно казано, точно тогава не съм забелязала нищо от тези неща. Бях много щастлива - с първото си бебе, с любовта на мъжа ми..но си беше риск, който не бих препоръчала никому. За щастие извадихме късмет и нещата не се провалиха. Но, както казах, не сме били на 22 и без образование. И бяхме много нахъсени. Сега не бих могла да работя като тогава.
Виж целия пост
# 50
Вероятно покрай авторката има някоя приятелка/роднина с бебе и на нея ѝ се струва, че гледането на бебе е супер - малко, сладко, обличаш го със сладурски дрешки, возиш си го в количката.... Така е, ама само отстрани. Не е наясно още каква отговорност е гледането на дете. Явно мъжът ѝ е малко по-зрял и усеща, че местене в чужбина трудно ще се съчетае с гледане на бебе. Пък може и човекът да си има други резерви....

Към авторката: Какво ще правите в чужбина - работа, учене? Къде ще живеете и с какво ще се издържате?
Виж целия пост
# 51
И то хубав, пълноценен живот. ...

Като това ли:

"...всичко беше секънд хенд и направо си гладувахме на моменти,  и собствено жилище нямахме, даже известно време живяхме при едни приятели..."

Сладка работа, изпуснала съм много...


Между надиплените хилядарки и крайната бедност, други варианти няма?
Много ти е квадратно мисленето, Сирено. Подценяваш аудиторията и продължаваш да залагаш на изтъркани журналистически похвати, на които ти се връзва вече само неграмотната юристка с двете висши, плюс още една-две нови форумни кифли.
Виж целия пост
# 52
Не че нещо, но как харчиш за себе си и купонясваш с 2 лева в джоба?

Ако си с дете и с малко пари, може точно доста бързо нещата да се превърнат в трагедия.

Това ли трябва да е минимумът - да не измреш от глад? и после да се жалваш примерно, че едно ходене до аптеката при детско боледуване ти изтърбушва месечния бюджет? Нищо, ще го лекуваш с генерично амидофенче, за какво са му по-модерни лекарства...едно време нас как са ни лекували...

Писала съм го и преди - не бих се наела да раждам дете, ако нямам готови пари минимум за "мафиотско секцио" без задаване на въпроси в частна клиника. Щото немалко деца са останали неродени, щото в държавната болница ги боли фара за влошени тонове.

Освен това не знам дали забелязвате, но от 10 години живеем в свят с повишена финансова ликвидност, в който "надиплените хилядарки" не са това, което бяха едно време и са въпрос на оцеляване понякога.

Не знам кое е смешно и невъзможно на фонд за 6 мес. - до 1 година базови разходи.
Виж целия пост
# 53
Оффф    Crossing Arms
Виж целия пост
# 54
Писна ми и на мен...
Виж целия пост
# 55
То на кой ли не му писна ... само се чудя как на тях не им писна и не виждат ли в какво са се превърнали. Предпочитам да ме убеждават да раждам .
Виж целия пост
# 56
Ами в случая ще я убедя да НЕ ражда, защото иска точно "бебенце", а не знае какво чудо може да й се падне. Към 25 и нагоре вече е доста по-добре.

Освен това, да, притиска мъжа, не знам по какви причини.

Според мен по-добре да си иска пръстен и сватба, на 22 би трябвало да има по-високо самочувствие и да изисква тия неща, без тях да не се навива.
Виж целия пост
# 57
Здравейте на 22 съм а приятелят ми е на 33 год . Отчаяно искам бебе и мисля че на него му е време вече даже е закъснял.
Сега сме в България но живеемв Англия. Скоро ще заминаваме отново и ще гледаме да заживеем там. Опитвам всячески да му говоря, че това е най прекрасното нещо което може да ни се случи и че няма по голямо богатство от това!!
Всеки път ми казва ще му дойде времето и това ще стане нека да се пооправим финансово и така нататък.. Някой път като прекаля и започва да казва, че докато не е стъбилен финансово няма да има деца дори и да станел на 80.. Друг път казва ами каквото такова аз нямам време да чакам.... Всеки път различно.... За 3 години един път свърши в мен с тази цел и то не се получи за жалост... Не знам как да действам ... Много го искам. За мен той е човека и много пъти съм го казвала , плакала съм за това когато сме гледали деца по телевизията. Мисля че се изчерпах... Ако има някой с подобен проблем споделете нещо....

Много правилно мисли приятеля ти, а ти е добре да го послушаш. В момента може да ти е мания това с бебето, но като дойде момента, в който трябва да се купуват купища неща за това бебе, а вие тъкмо сте пристигнали в Ангиля, още не сте се установили и нямате стабилни доходи друга песен ще запееш. И тогава ще започнат проблемите. Ти си млада, на 22 още вярваш, че всичко става с магическа пръчка, но приятеля ти е на достатъчно години, за да знае, че нещата не се случват толкова лесно. И е прав, ама наистина много прав. Съветвам те да отложиш пресирането за по-късен етап и да го послушаш. Наистина не е сега момента. Преместете се, установете се, подредете си живота и чак тогава мислете за деца. Не си престаряла, за да бързаш толкова
Виж целия пост
# 58
Има и друг вариант - нов мъж, навит веднага за деца Simple Smile
Виж целия пост
# 59
Да вземе и авторката да се включи.... Thinking
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия