22 е възраст, в която няма нищо лошо една жена да роди. Не знам какво се блещят очи, все едно говорим за човек на 18. Не всички искат да учат (а и не е нужно), не всички са в състояние да правят кариера. Като къснородено дете и като жена, родила късно по стечение на обстоятелствата, съм напълно наясно какви са рисковете и от късното раждане.
Тук проблемът не е, че авторката е на 22, а че само тя иска дете. Което си е проблем, но той няма нищо общо с възрастта.
Споменаването на диагнози като биполярно разстройство пък е обида както за страдащите от това заболяване, така и за авторката.
Що се отнася до даването на пример, човек си е, какъвто е. И децата му виждат и хубавите му, а по-късно и лошите му черти. Има достатъчно хора без кариера и образование, чиито деца си ги обичат, уважават и на които се възхищават.