За и против кучетата в градски условия

Точно там е работата.Хората са наплашени и отвратени от безотговорните и тъй като все още са болшинство за жалост,нормалните,отговорни стопани се поставят в еди кюп с другите.

Много светици имало тука...

Повечето от момичетата, писали тук, пишат и в кучешката тема. Някои - доста отдавна. Ясно е, за когото иска да види, как си гледат кучетата и защо държат да ги имат. Та не виждам защо нещо казано, което си е така, да се иронизира. Повечето от онези, които заслужават иронията, няма да дойдат да напишат и думичка. Но, разбира се, все други го отнасят.

За да съм още по-светица, имам и две котки, също изтърсачета на улична майка. Родиха се преди да успея да я кастрирам. На повечето от останалите и деца сме намерили дом.
Хората или правят нещо, за да помогнат или не. Това си е тяхна работа.

Винаги си личи кога човек истински го е страх от куче. Отдръпвам се от пътя на такива, за да не ги стресирам.

И казус имам за държащите на законите.
Всяка сутрин минавам по една улица на път за работа, с кучето. На левия тротоар има спирка, която се старая да избегна заради хората. На десния тротоар, до самия му край има паркирани автомобили. На улицата пред същия тротоар също има паркирани автомобили, трябва да ходя странично, за да мина. На пешеходната пътека също има паркиран автомобил. Къде се предполага да се движа с кучето, за да не стресирам околните.

Аз в такива случаи съм на принципа - че който го е страх, ще се пази и сам. В смисъл, че минавам с кучето близо до себе си по най-бързия начин, а тези, които се страхуват, ще се отдръпнат. Чак под колите няма да се хвърля, съответно светица не съм.
Ха, преди малко едно малко пухкаво кученце, пуснато свободно, се изака на един пясък, оставен на тротоара пред къщата на родителите ми. Нито на пясъка, нито на кученцето му е мястото там. Стопанинът му даже не видяхме кой е. Въпреки всичко му се зарадвахме, след което и то на нас и от радост ни препика гумите на колата. В съседната къща пък една кака си е прибрала  куче, което прилича на питбул. То такова нещо като каишка няма. За останалото даже не смея да питам. И то търчи свободно в махалата и украсява същия пясък.

bgtatko въртиш, сучеш, все дамата с голямата котка споменаваш. Явно съм бръкнала много дълбоко с моето куче. Да не би да завиждаш (шегувам се)
Но тъй като проявяваш голямо любопитство, ще ти разкажа. Породата я споменах няколко пъти, тъй като темата започна с опасните кучета. След което дадох няколко примера и отново споменах породата, за да е ясно, че говоря конкретно за нея, а не общо или за друга опасна порода. не съм го направила с цел да се похваля Не обичам дребни кученца. Дразни ме нещо дребно да се върти в краката ми особено ако е по-малко и от котката ми. За протокола предишното ми куче беше Бернски зененхунд. Винаги съм обичала големи кучета. На принципа съм, като е куче, да е куче. От малка съм израснала с големи кучета около мен. Баща ми и в момента гледа Каракачанка и Санбернар. Като се замисля Корсото е най-малкото куче, което съм имала Та на въпроса защо точно Кане Корсо. Преди няколко години се наложи да гледаме едно. Остана при нас два месеца. Синът ми беше на 3 и буквално се влюби в кучето. Когато си го взеха, синът ми го изживя много тежко. До ден днешен, като се прибираме в Бг, отиваме да го видим кучето. Та от тогава  иска такова куче. Категорично отказвах, защото знаех, че цялата грижа ще се падне на мен. Тайничко се надявах, че синът ми ще го преживее, но не. Тогава обещах. Ако един ден живеем в къща ще си вземем такова. Е, този ден дойде. Запланувахме къщата, а синът ми вече на 6 беше тогава, плануваше и мечтаеше за кучето. Сега вече е щастлив и кучето ни носи същото име, като на онова, което не успя да преживее, въпреки че по родословие е с друго име. Той и до ден днешен за онова казва, че и то си е неговото куче. Та така се спряхме на породата. Пък ти ако искаш си мисли, че съм го взела за да се фръцкам по улиците.
И да знаеш не са само черни има и сиви и тигрови.

Ако имам къща, ще си взема Чешки вълк.
Ама на 45 кв - йорки. То пък е като коте.

Против. Особено в апартаменти.
Ние живеем в къща. Всичките ни съседи в близките 15 къщи имат куче или/и котки. Всички животни са взети от приюти и не от развъдници.

Детето ни врънка от много години за животно, но понеже се познаваме, че няма да ни се разхожда кучето всеки ден по 2 пъти на ден, а да се изхожда в градината не е опция, то и не предприемаме стъпката. Толкова да иска, че едвам изчака да стане на 10 и се записа доброволец в приюта за животни където да помага с обгрижването и всекидневната грижа по животните. Тъкмо да свикне и да види колко много грижа се иска за едно животно и че не е само мерак да имаш.

 Има и хотели за животни където да го оставиш когато си на почивка, но понеже пътуваме доста си е и друга причина за да не вземаме. И определено не искаме животно у дома и пригаждаме огромният ни гараж с отопление за евентуално жилище на кучето.

Но и да вземем аз държа да е от приют, а не от развъдник, а мм държи на 2 -3 породи едри кучета, които не ми се връзват с градски начин на живот и пасуваме.

 Решението е когато вземем ферма с много земя тогава да вземем куче, което ще е свободно да бяга на воля, ще има голям гараж за спане и почивка, а и детето ще е по-голямо за да има отговорността да се грижи за разходките и бягането с кучето

Но определено смятаме (понеже и двамата сме имали кучета като деца), че това е голяма отговорност и те са членове на семейството и няма как да го вземеш и да го мъчиш с кастрации/апартаменти/синджири и да го напъдиш като ти омръзне. Другото ми е непонятно.

На 50 квадрата 40 кила. Ама аз живея сама.
Обаче на село, където само едната стая е 48 квадрата, кучето пак ми е в краката. Така че за нас размера на жилището не е от никакво значение, пак ще сме сгъчкани една върху друга. И в момента аз лежа на дивана, а тя лежи до него.

Кучетата търсят близост. Когато съм в кухнята и готвя, кучо ми ляга в краката, като вечеряме е под масата, ако сме на дивана и той там. Смешното е, че е близо 40кг. и се мисли за малко кученце няма за него лично пространство. На плажа му слагаме отделен чадър, но той пак е под нашия. Общо взето, когато е разходен е като плюшена играчка, мести се от стаята заедно с нас.

Твърдо за!
Отдавна са утвърдени като компаньони, а още по-отдавна като охранители.
За самото куче е сто пъти по-добре да живее в 20 квадрата гарсониера, отколкото в къща с  двор, защото във втория случай почти не вижда разходки. А те са му необходими! (това го пиша само за привържениците на "в апартамент - не, ако е в къща - може")
За толеранса, чистотата, каишките и спазването на законите като цяло...
Ами народ, който си хвърля боклука през балкона, паркира където и както му падне, мята фасове от колата и т.н., и т.н.... Кофти като съсед, като  шофьор, като родител...
...Как се очаква да е адекватен стопанин на куче?
Иначе в центъра на София, условията за разхождане на кучета са под всякаква критика, но така е и с много други елементарни благинки, така че няма да ги коментирам

П.С. Не съм чела цялата тема, разбира се, но в началото имаше някакви откровено инфантилни изказвания за сравненията между деца и кучета и:
- Там по селата, в които смятате за нормално бабата да размаже новородените котета на плочника, а дядото да издави кученцата - те и тези неща се незаконни, гнусни, гадни...
И в цивилизованите държави за такова нещо се лежи като за дете...
И има защо, но това няма как да се обясни на примитивно мислещите бабки, за които животните са само и единствено нещо за експлоатация, а децата... според зависи...
Темата е за урбанизираната среда - в нея всеки може да обитава с особеностите в рамките на закона. Разберете го!
Може да има кола, колело, деца, куче!
Да е инвалид, да ходи с рокля, с панталон, да снима с телефон, да снима с дрон, да отглежда цветя на перваза, да живее!
Толеранс си трябва винаги, но особено когато сме нагъчкани в мегаполиси. А няма как да сме толерантни ако априори сме убедени, че ни нарушават правата. Например като разхождат кучета от т.нар. опасни породи, без намордници, че и без поводи.

П.П.С. Аз съм от много деликатните и съобразяващите се - без оглед на закони и правила. Внимавам да не уплашим някого и наистина винаги съм нащрек, но съм се сблъсквала с всякакви безобразия и някои направо не успявам да ги осмисля. Но впечатленията ми са, че нещата вървят към някакво подобряване...

Аз само се чудя, как едно куче ще се чувства по-добре в гараж, отколкото в апартамент, който категорично е по-голям от който и да е гараж, който съм виждала.
В блоковете около нас има поне десетина големи кучета, под големи - от 35 кг нагоре. Тези с по-малките гледат по 2-3. В единия апартамент даже съжителстват хрътка, 2 кокера и пекинез. Ами, нито едно от всичките кучета не гледа като бито и не е нещастно.

И аз не си представям щастливо куче, затворено някъде, пък било то и в отоплен гараж или съседна стая. Моето куче е непрекъснато с мен. Затварям го само ако идват майстори или много страхливи хора и то за половин, един час.

Аз лично наистина чакам Контесата да си завъди куче и ще обяснява на всички как от ден първи си спи само в гаража:) и както го научиш.

Хора, приемете все пак, че за някои хора кучетата не са равни на децата им. А на Контеса гаражът предполагам ще е по-годен за обитаване и по-комфортен от бая тукашни жилища. Тя си каза жената, че не е навита хич за куче, но евентуално би отстъпила заради детето. Но това удобно го пропуснахте.

И моите кучета спяха на леглото ми, но тогава нямах дете. Сега си преценявам трезво силите и възможностите и си гледам детето, отстоявайки на напъните за домашно животно. Точно понеже знам, че няма да му дам адекватната грижа, която заслужава.

Сирен, това горното явно беше ирония във връзка с работата й с деца. Нека ти кажа, че си има и такива. Моята дъщеря беше от тези деца - от ден първи си спеше точно, където я сложих - в нейното си легло, в нейната си стая. Без фасони.