За и против кучетата в градски условия

ХайСпиид, приеми го пък ти от тази гледна точка - ако всички хора обичаха кучетата, както децата си, нямаше да има бездомни по улиците, защото няма да изхвърлиш детето си, само защото ръси косми и пишка. Или яде много.
Та нека повече хора са вманиачени и белким намалее бездомната популация.
Ама надали.

То и аз се заричах, че кучето ми няма да се качва на легла и дивани. Ама е виж ме сега, купих си по-голямо легло, за дасе събираме всички. И покривки задивана, за да ми е чистичко.
Ако имах бебе, вероятно щеше да е различно, ама нямам.

Хай, колкото и да си обичам кучето, то не спи по леглата ни, има си негово, макар да спи в нашата стая. Нито се дели храна с него, яде си неговата и нищо друго. Ако сме в хола на дивана - той е ДО, а не върху него. Не, че не е имало пъти, когато си е мислел, че няма да го видим и се е качвал да спи на дивана, но на средата на "ти какво правиш там?!", вече е слязъл. Но това го правя от други съображения.
Категорично, ако не искам куче, няма да взема само заради детето. При условие, че кучето е грижа и ангажимент за поне едни десетина години, ако не съм навита, няма начин да си го причиня. Като порасне, да си вземе и да си поема ангажиментите - както моралните, така и финансовите към животинката. Но заради детето, пък после да го гледам в гаража, абсурд.

И аз смятам, че ако не искаш куче, не взимаш. Но ако вземеш, не го държиш навън. Моите кучета не спят в леглото ми. Твърде големи са, а и процедурата по вечерното миене и после похъркване и подритване би ме изкарала извън нерви, но спят в спалнята на земята.

Това с разхождането по два пъти на куче в голям двор не е баш така. Обичат разходките и движението, но и в двора се движат. Поне моята търчи непрекъснато. Мога да пропусна разходка. Днес например вали и няма да и се получи.

В апартамент, това с голямо куче няма какда стане. 

Чак декари да им трябват е пресилено.

Ако знаете колко такива "подаръци" за децата свършват или в приюта или при баба и дядо на село? 

Не знам защо хората възприемат животните като "подарък".... Пресен пример, малката от 3-я вход получи преди 2 години за рождения ден пинчер, тогава беше на 12.  Радва му се година и половина, докато не тръгна по кафета и гаджета. Майка й сега гледа животинката.

А най-много ме дразнят случайте когато животното е гледано известно време, но докарват снаха в очакване на младенец и тя не иска нищо около нея - най-вече не й се занимава да чисти след кучето и не можела с него да ходи на разходки. Бам, куче/котка/зайче и др. масово се пускат за осиновяване, на улицата или на село. И като минеш с животинката покрай такива хора цъкат ли, цъкат - "как не те е срам да гледаш животно, вместо дете...".

Имах такава позната, ми, мързеше си я женицата да чисти след котето. Не й се занимаваше. А котката беше стара. Стои си на едно място и не мърда.

Много ми е тъпа концепцията " куче за детето". Кучето е мое, както и децата. Аз му бърсах дупето, аз му купувам храната. И то си разбира кой му е стопанина. Тъпо е стопанина да казва, че не е такъв.

Приятелка взе куче на дъщеря си. Не ме чу, като обяснявах как се гледа, аз съмбила маниачка.
Сега прилича на табуретка, разхожда го дядото по 15 минути сутрин и вечер и не го извеждат три пъти, за да не го разлигавят и да си иска всеки ден.
Като изкоментирам, ми се отговаря, че са и други приоритетите и кучето е тренирано и ще търпи. Щом можело да стиска и да пишка два пъти и да не се разхожда, значи не му е необходимо повече.
Та така, като не си обичаш кучето колкото детето.

Между другото, нито един тийнейджър в квартала не си разхожда кучето! Факт.
А, излъгах, има един голдън Джони.

Тук пък редовно деца разхождат кучове, включително и моето.

Аз пък гледам, че точно глутниците тийнове често водят и куче. На мода са джак ръселите, има и други дребни породи.

А, моята си я разхожда на вечерната разходка. Има си и компания кучкари в парка. На 18 е.
А като я взехме миналата година, цяла ваканция си стоя вкъщи да я учи на хигиенни навици. Мрънкаше малко, че не може да се шляе като приятелите й и беше като млада майка в следродилна депресия, но се справи.

Изключително благодарна съм на нашите, че не се навиха да ми вземат куче, колкото и да ги врънках като малка. Че то дори на котката, която прибрах, когато бях на 11, основно майка ми й сменяше тоалетната, тя я водеше по ветеринари и тя й купуваше храната. Аз само я гушках и й се радвах.
ММ също е имал куче като дете, като "имал" е било отново под формата на гушкане и радване, пък извеждане, храна и ветеринар - мама.
С това не казвам, че децата не полагат грижи, но по-честият случай наистина е "взимаме куче на детето, пък си го гледат родителите".

Ама ти трябва да си луд, за да си мислиш, че дете на 10-11 ще се грижи за куче изцяло. Аз животните си ги взимам за себе си, а детето е оправдание . Той обаче е супер отговорен и разхожда и храни, наравно с мен.

Според мен не е правилно малки деца да разхождат кучетата сами. Поне от това, което виждам в парка до нас, кучето просто си тегли детето и прави каквото си иска. Или тича напред и детето по него.  А ако стане ситуация с друго куче, особено пък при големи породи, как да реагира това дете, като трябва и двамата стопани да си задържат кучетата. 

Нашите чихи и йорки си спят по леглата с нас. Чихито - на спалнята с мен и съпруга ми, йоркито - с втората дъщеря. Хигиената на 3-килограмови животинки е лесна, а похъркването им дори ме приспива мен. Само кокерката си спи на нейно легло в определен ъгъл на дома, но тя си дойде с вече изградени навици. Кучетата са социални животни и винаги търсят близост, особено човешка. И се привързват неимоверно. Обичта им е по-силна дори от човешката. Когато взехме кокерката от предния й стопанин, тя страдаше много първите месеци и плачеше за него като дете. Много ми беше мъчно да я гледам такава. И сега, когато го види, буквално се побърква от радост. Чихито, понеже беше вече взето и върнато, а беше и прекалено малко, буквално се беше залепило за мен първите дни и изпадаше в паника ако я оставех дори за 5 мин. да не е в ръцете ми. Ако някой от семейството отсъства от дома, трите са тъжни и постоянно се ослушват дали се прибира.
Важното с кучетата е да се възпитават правилно първите 10 месеца, когато са бебета и правят бели. Тогава свършат ли се нещата правилно, после кучето вече знае кое е редно и допустимо за стопаните му и следва правилата.
Двете големи дъщери се включват в гледането на кучетата. От малките деца не го и очаквам. Малката се случва да изведе някое от кучетата пред блока, но това е инцидентно. За малките кучетата ни още са играчки и приятелчета. Големите са осъзнати стопани може би от около 14-15-годишна възраст, но не и от по-рано. От по-рано е и опасно, защото детето може да се грижи добре за своето куче, но няма да е способно да реагира адекватно в определени ситуации с други кучета и/или хора.

На дядо ми едното куче е индийски шпиц, около 3 кг, сестра ми (пуберка, с голяма разлика сме) си я разхожда без проблем. Наложи се да дойде в София на лечение и докато беше тук, основно тя се занимаваше с разходките.
Като отидем на село с нея и братовчед ми, като се хванем да разхождаме трите кучета, тя е с шпица, а аз и братовчед ми - каракачанката и кангалката. Задължително съм с тях, именно поради причината, спомената от Fever Ray - на село свободно пуснати кучета по улиците няма, но все пак в извънредна ситуация те двамата няма как да реагират адекватно.