За и против кучетата в градски условия

Оказа се, че в темата всички собственици на кучета са супер отговорни и сериозни.  Остава въпросът обаче какъв % от всички собственици са такива. И как да разпозная тичащото към детето ми или мен куче на какъв собственик е попаднало.

Ключово уточнение. Защото онези, другите, както се каза по-напред - думичка няма да кажат тук.
И тези, които пишем тук, също се оплакваме от онзи, другия процент.

Стига да не ми се навира непрекъснато в лицето, колко трябва да обичам кучетата - нямам нищо против. Обичам животните по свой начин. Допускам ги до себе си по свой начин. Например на вечеря в открит ресторант, на съседна маса водят голямо куче. Връзват го за чадъра, започва да се дърпа, да лае.. носят му вода в кофа. Стопанката му бърше лигите със салфетки и му се радва. Кучето няколко пъти ме удря с опашка и съответно козина и вода хвърчи навсякъде. Ми .. не ми беше приятно. Знам, че не зависи от животното, а от хората, чието "притежание" е, но има някакви граници. Радвам се на животните, но предпочитам да е по-отстрани. Не ми пречи, че куче лае досред нощ, или че чувам нокти по ламината, че някое се е израдвало и напишкало от радост. Но някой да ми навира нарочно това, че "не обичам кучетата", ако не приемам, че опашката му ми се навира в храната, е повече от глупаво

Нормално е в темата да пишат предимно отговорните собственици на кучета. Другите дори не я и четат, защото въобще не им минава мисълта, че пречат на околните и си мислят, че всичко живо е длъжно да се съобразява с тяхното псе.. “защото то е много послушно.. или пък защото е малко и какво може да направи..” и още и още. А затичалото се куче към дете/човек си е направо признак, че стопанина не е от отговорните, защото моето куче не се затичва ей тъй към хората и техните деца, защото е на повод. Единственото място, на което е без повод са обширните полета, където освен диви животни и някой и друг тракторист (или друг вид водач на земеделска техника) няма.

А за мен ключовото е как да преценя дали кучето, което бяга свободно наистина не е опасно или по друг начин казано, с какъв собственик е.
И друго, което силно ми прави впечатление - в темата пишеше съфорумка с претенциите да е перфектния стопанин, но с груб, остър и обиден език. На никоя от по-умерените кучкарки не ѝ хрумна да ѝ подхвърли, че така изобщо не работи в полза на каузата ви. Или наистина мислите, че така се печели спор?

Аз пък не разбирам злобата и иронията за какво са. Ами има всякакви идиоти. И аз не знам индивидът, с който се разминавам дали е нормален, адекватен, напушен, надрусан и няма ли да ми прасне някой шамар или да ми дръпне чантата; като ходя до блоковете - няма ли някой луд да ми пусне нещо тежко на главата, ама ето - рискувам и вървя по улицата, през парка и т.н.
Коя кауза, бе Блу?

Аз също не мога да преценя. Заради това разхождам нашите с пръчка в ръката. В населено място кучето се води на повод, това е правилото. От неспазването му патим и ние, и нашите кучета.

Аз пак, с риск да се изкарам светица, ще кажа, че моето куче даже е доста сдържано с децата. На мен, близките и приятелите ми се радва доста бурно, скача, върти куйрук. Но на децата им се радва някак тихо. Може би разбира, че за тях е едричка и трябва да ги пази. Обикновено се снишава и се търкаля по гръб, когато някое дете прояви желание да играе с нея.
Иначе към свободно пуснати кучета, особено такива, дето нямат стопанин наоколо, и аз съм подозрителна. Хапана съм 4 пъти и ми е ясно, че не можеш да имаш вяра на всяко непознато куче.

Не мога да преценя, затова гледам да съм между 2-те кучета и ако ми се стори твърде подозрително другото куче, гледам да не му се изпречваме в полезрението.
Веднъж един на полянката ми обясни как много се страхувал като види такава порода като моя, защото имало преди време случаи на 2 свободно пуснати питбулки, нахапали друго куче. Да, ама неговото беше без повод и той, докато дойде, ако кучето ми беше отвързано като неговото, можеше да стане всичко. А аз можеше да съм порода идиот, пускащ агресивното си куче свободно.

Когато са без повод са в пъти по-неагресивни. Оставям я моята да се оправя, тръгвам в обратна посока, обикновено същото прави и другия собственик и се разминаваме с леко ръмжене. Много рядко се е стигало до бой истински, даже май само веднъж съм виждала за над 25 години.

Зависи като цяло от нрава на кучето.
Имаме още един агресивен в съседния блок, същият с дядото, за когото писах по-напред. 2 пъти е бил пуснат без повод, резултатът е бил съвсем истински кучешки бой, завършил с разпорена буза на нападнатия ротвайлер и нахапвания по хъскито на снаха му.

Това е истина, колкото и да не им се вярва на някои. Нарича се "агресия на повод" или  leash aggression, за любителите на Google-образованието - добър повод да се просветят и тук да споделят наученото. Отнася се, разбира се, за нормални и добре социализирани кучета - за тях е добре да общуват с други кучета, без да са вързани. За такива, проявяващи необоснована агресия, това не важи, разбира се.
И точно за да няма "агресия на повод", както и други прояви на агресия, предизвикани от страх пред непознатото, решението е едно - нарича се социализация на кучето най-вече през първата година от живота му.
Кучета в градовете е имало, има и ще има, така че въпросът не е как да бъдат натикани някъде далече, овързани с три вериги и пет намродника, а как да се направи така, че тези кучета да са истински домашни любимци и компаньони, които не създават проблеми и не са заплаха за околните. За това са необходими условия за нормална социализация, както и някаква толерантност все пак - не може от едно пале да се изисква както от възрастно куче, то все още учи команди и акълът му е в игрите. Но ако му се даде възможност нормално да порасне и да научи правилата за живеене както в човешката "глутница", така и в кучешката - всичко си идва на мястото. Правилата на човешкото общество ги научава от стопанина си, който трябва да го научи на основни команди и да го запознае с града и хората в него, за да се научи да не се плаши от трамвая, чадъра, пищящото дете. Правилата на кучешкото общество се научават от свободно общуване с други кучета на подходящо място, безопасно за хората и за кучетата. Ако някое от тези обучения отсъства, то кучето израства неуверено, плашливо, нервно и объркано, готово за агресия даже и при безобиден повод.
Така че в интерес на всички е стопаните на кучета да получават подкрепа, когато отглеждат любимците си отговорно, защото нападките предизвикват озлобление и ненужно противопоставяне. Градът е за всички, които спазват правилата на общежитието. За тези, дето не могат да търпят, само щото ги дразни - индивидуални решения по техен избор. За неспазване правилата - санкции. За стопаните на кучета - такса в подходящ размер, от която да се финансира създаването на необходимите им условия за отглеждане на кучетата.
Който разбрал - разбрал.

Нашето куче върви до крака ми команда "Редом". Мога да го контролирам без повод само с команди според ситуацията, но това отне 1 година ежедневни тренировки. Изпитът по послушане  BH беше доста труден, но всяка минута и лев си заслужават. Много съм доволна, че не ходи при непознати хора, дори да го извикат или пък да се опитат да му дадат нещо за ядене. Никога не яде от земята и ако решим да му дадем нещо за хапване ( извън основното хранене) взима само от нас и пак с команда. Кучетата са много интелигентни животни, но си трябва постоянство. Аз и затова го разхождам без повод, имам му 100% доверие.

Току що понабих един г-н на средна възраст и го бутнах в собствените му лайна,които той безгрижно сътворяваше пред входа ми,на има-няма 5 метра отстояние,поседнал върху една от боядисаните гуми и дрискащ в пясъчника в който си играят децата..накле ме да "умра"..та после отнесе още една торба по кухата манерка..Бях с детето,та това малко го отърва,имах чувството,че ще го убия..

п.п.Мисълта ми е,че простотията ходи по хората,не по животните..

А, добър ден. Аз съм се заканила, че ако видя някой такъв нагъзен, пускам му кучето веднага с команда. Аман!