Бихте ли си взели жена с дете ?

  • 110 447
  • 2 734
# 2 445
Зависи от много неща, аз като цяло мисля, че детето има нужда и от женско, и от мъжко /ежедневно/ присъствие. Наясно съм с ограниченията си и мисля, че за децата ми е добре да има някой, който да им показва и другата гледна точка. И друг модел на поведение.
Виж целия пост
# 2 446
Така като ви чета и леееко се депресирах. Мъжа ми почина докато бях бременна. Нямам живи родители, нямам достатъчно близки роднини. Сега сгрешила ли съм като съм я родила. Естествено, че имам притесненията "ако ми се случи нещо", но и за миг не е стояла дилемата да я има ли тази моя прекрасница. Всъщност сега тази тема ме накара да мисля как ли изглеждам в очите на другите. На мен лично не ми пука.
Виж целия пост
# 2 447
И няма нужда да ти пука!
Виж целия пост
# 2 448
Ели, съвсем различно е. Твоята /и моята/ ситуация не е причинена от нас. Ох, не знам, вие ли не разбирате, ние ли не се изразяваме правилно.
Ти си в небрано лозе, ни напред, ни назад, но не си Избирала да стане така. На всеки може да се случи, но съзнателно да избереш това, ми се вижда странно и просто недостатъчно далновидно.
Виж целия пост
# 2 449
Утре да сгънат байрака и детето остава само, ама то това няма значение..
То и при двама родители може да се случи. Излиза, че мормоните са най-предвидливи.
Или поне едно ménage a trois да си спретнем, ей така, за застраховка.

И при двама  може, но е по-малко вероятно и двамата родители да се гътнат, докато детето е малко. Не че не се случва изобщо, но човек е една идея по-сигурен и спокоен, когато не е сам родител.
За разлика от повечето пишещи, аз съм била сам родител 8 години и от собствен опит твърдя, че АбсурТ и Кукумицинка са прави. Съвсем разумно и реалистично гледат на нещата. Точно това беше един от най-големите ми страхове- какво ще стане с децата ми, ако и аз замина при свети Петър.

Ели, мисля, че е очевадна разликата между твоя казус и взетото съзнателно решение да си направиш дете без баща.
Виж целия пост
# 2 450
Така като ви чета и леееко се депресирах. Мъжа ми почина докато бях бременна. Нямам живи родители, нямам достатъчно близки роднини. Сега сгрешила ли съм като съм я родила. Естествено, че имам притесненията "ако ми се случи нещо", но и за миг не е стояла дилемата да я има ли тази моя прекрасница. Всъщност сега тази тема ме накара да мисля как ли изглеждам в очите на другите. На мен лично не ми пука.

Остави ги да си точат лакърдиите. Празни приказки са.
Виж целия пост
# 2 451
Не са празни приказки, Луна. Съвсем реалистични са. Проверила съм го на собствен гръб.
Виж целия пост
# 2 452
В моят случай не беше умрял, но отказваше да прави каквото и да било. Появи се сега, когато детето стана на 12, води го да ядат и си приказват сладки приказки. Дрън, дрън, бла, бла, на практика обаче нищо. Моите години са 6.
Виж целия пост
# 2 453
Не са празни приказки, Луна. Съвсем реалистични са. Проверила съм го на собствен гръб.
Празни са, защото е нереалистично да очаквате повечето или всички да мислят така, да го осигурят така и да им се случи така. Затова твърдя, че са празни. Не че не се случва, но ако някои от пишещите са по-пестеливи в образните си приказки, няма и да има хора, реално изживели драма да четат, че са глупави през погледа на скучаещи лели.
Затова казвам, че тези приказки са празни. Инак съм наясно, че и на мен може да се случи, и на съпруга ми... какво трябва да значи това в очите на пишещите нашироко по тези въпроси - да не раждам, докато не събера един, два милиона, във всеки един момента да няма кредити, да има жилище и подсигурени пари за гледане, евентуално да се плаща на някого.... какво точно!?
От скука понякога се пишат хиляди глупости. Едно предвиждаш, друго ти чука на вратата. Това е животът.
Виж целия пост
# 2 454
Нямаш нужда от 1-2 милиона, но това за без кредити, покрив над главата и фонд за една година живот е смислено.
Виж целия пост
# 2 455
Ами да, аз се бях подготвила с тези неща - жилище, разбира се нямаше кредити, работа - осигурено, аз да мога да поема. А тези разсъждения, които ти ги чета ... слушам ги доста често от човек, който на практика нищо не преживял в живота си и разчита на друг за горните неща. Значат нещо и още как. Това само показва, че при теб има кой да поеме, т.е. ти си осигурена в това отношение. Ако не беше, щеше да знаеш от собствен горчив опит колко е важно да си, или щеше да си го направила /да си се подсигурила/ или щеше да знаеш, колко е грешно да не се подсигуриш. А ти не знаеш, т.е. не си патила.
И хайде за да си тежа на мястото ще ти кажа, че тези неща ги слушам от мъжа ми. Хайде, от мен да мине, изплюх камъчето. Не му е важно, ама не му е, щото си го има на тепсия. Къде от мен, къде от мама му. От такива, които са мислели. Предварително.
Виж целия пост
# 2 456
Така като ви чета и леееко се депресирах. Мъжа ми почина докато бях бременна. Нямам живи родители, нямам достатъчно близки роднини. Сега сгрешила ли съм като съм я родила. Естествено, че имам притесненията "ако ми се случи нещо", но и за миг не е стояла дилемата да я има ли тази моя прекрасница. Всъщност сега тази тема ме накара да мисля как ли изглеждам в очите на другите. На мен лично не ми пука.

Желая ти от все сърце здраве, кураж и щастие. Твоята е друга. Покойният ти мъж сигурно има живи близки роднини, които да се погрижат за детето още 5-10 или 15 години. На твое място бих уредила нещата, даже при нотариус. При нужда социалните мятат детето където има място, дори мястото да не е добро, защото няма живи родители да се оплакват и църкат. После търсят роднини, но само ако са наблизо. Едва ли ще търсят усърдно брат в Австралия или леля в Боливия. Ние имаме документ с имена телефони и адреси на близки, които са поели обещание да се погрижат за децата ни. Обяснява се и на децата как действат в подобен случай ако са по-големи.
Виж целия пост
# 2 457
Едно предвиждаш, друго ти чука на вратата. Това е животът.
Това е вярно. Ето, Ели и аз сме предвиждали да отглеждаме децата си с бащите им, но тези бащи са взели че са умрели. Това няма как да го предотврати човек. Но и няма нужда зорлем да тика децата си в подобна ситуация. Децата ни не са лек за дефицитите в живота ни.
Виж целия пост
# 2 458
Ами да, аз се бях подготвила с тези неща - жилище, разбира се нямаше кредити, работа - осигурено, аз да мога да поема. А тези разсъждения, които ти ги чета ... слушам ги доста често от човек, който на практика нищо не преживял в живота си и разчита на друг за горните неща. Значат нещо и още как.  Това само показва, че при теб има кой да поеме, т.е. ти си осигурена в това отношение. Ако не беше, щеше да знаеш от собствен горчив опит колко е важно да си, или щеше да си го направила /да си се подсигурила/ или щеше да знаеш, колко е грешно да не се подсигуриш. А ти не знаеш, т.е. не си патила.
И хайде за да си тежа на мястото ще ти кажа, че тези неща ги слушам от мъжа ми. Хайде, от мен да мине, изплюх камъчето. Не му е важно, ама не му е, щото си го има на тепсия. Къде от мен, къде от мама му. От такива, които са мислели. Предварително.
Ей за това говоря. Понеже на някой си му се случило еди как си, другите нищо не правят, нищо не мислят и нищо не са преживели, ами чакат от някой си нещо си... И това за напълно непознати! Grinning  Лентяйка с една дума, нали, Пълна луна, щото не пише като теб. Или щото не съм пускала теми. Grinning
Пооберете си малко глупостта.
Виж целия пост
# 2 459
Говорила съм с моя партньор, ако някой от нас внезапно си отиде, другият поема ангажимента за всичките ни деца независимо от това, че нямаме общи деца.

Не съм специалист по правните въпроси, но ако, не дай си Боже, нещо се случи, твоят партньор ще има ли изобщо някакви законови права върху децата ти от друг? Това, в случай че вторият ти мъж не ги е осиновил, разбира се.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия