Неясни отношения, или когато той протака с години

игрички от типа "аз съм студена и дистанцирана" нараняват основно теб, спести си ги
и защо се очаква да ги играеш? за да размисли? ми няма да размисли
но все пак и да размисли, прочети пак какво писа биянка - и да го хванеш, и да го ожениш за себе си, после ще плачеш още повече, но и с дете на ръце
голям кяр да го играеш ледената кралица, няма що! шут и край, друго не ти е нужно с този човек

Тя още се надява, че ако го заиграе ледената кралица, той ще прогледне и ще има хепиенд...

Това с игричките никога не съм го приемала. Разбирам го, ок на някои им помпи егото, такъв им е натюрела. Но е супер долнопробно.
Поработи над достойнството си. Ниска ти е самооценката (сигурно се повтарям за хиляден път по темите с това заключение, но това  е положението – на черното не мога да кажа бяло).

За съжаление никой не може да запълни тази празнота или да премахне страховете от изоставяне, освен ти самата... Остава само да се опиташ да си станеш най-добър приятел и да не си причиняваш болка. Вкопчването не помага, обикновено дразни другия, или трябва да търсиш някой със същите страхове и да се вкопчвате взаимно един в друг. Но здравите връзки не са на този принцип. Мисля си, че вместо да ти помага, този човек само ти влошава страховете с това, че те държи все на нокти, все несигурна, все умоляваща. Пречи ти да излекуваш душата си и дори тялото ти съзнава това и ти дава сигнали.

Напротив, този човек не и пречи да излекува душата и тялото и, а и помага невероятно много. Защото именно благодарение на него и ситуацията в която е изпаднала чрез него разбира, че има проблем, който трябва да лекува, именно тежкото състояние в което се намира ще я ръчка да направи нещо, да търси начин, да намери спасение...нещо като остен. Нещата са опряли до кокала, нещата стават на живот и смърт и страх не страх, ще не ще ще трябва да действа, защото инстинктът за самосъхранение би трябвало да надделее. И да, може да загуби време, младост...и дори шанс за семейство, но да направи много за душата си, да излекува рани...да стане по-зряла, по-здрава като дух и психика.

На чужд гръб и сто тояги са малко. Наистина какво толкова, че ще загуби шанс за семейство? Нищо работа.

Тя реално изобщо няма шанс за семейство с този човек до нея, който просто не я иска.

Голям келепир от здравия дух и психика ще има като се събуди на 50+ и сама, без шанс за семейство. А онзи дотогава ще й е бил шута и ще се плоди с някоя друга.

Ако може да не ми изопачаваш думите, защото не съм казала, че е нищо. Но ако остане болестта на духа/душата/психиката и семейство да създаде ще има проблеми, и тогава ще има и невинни жертви. Има подреждане на нещата по важност. Бианка очерта един сценарий. Аз имам друг пример. Жена в подобно положение в крайна сметка се разделя с въпросния не желаещ семейство защото страшно много иска семейство и най-вече дете, хваща си един послушко за тая цел и си получава детето и семейството. Обаче в момента и тя е със здравословни проблеми щото не е щастлива с тоя човек, крив и е за всичко, търси интимност, взаимност, разбиране, емоция, но не ги намира, изневярав,  терори и него, луд го прави за това че не може да я направи щастлива...а той се чуди тя какво иска, каквото му каже прави, ама не може да е друг. Питам я защо избра него, какво му хареса на него, а тя ми отговаря - много исках да имам дете.

Не виждам никакви неясни отношения. Човека не те е лъгал, казал ти е, че не иска семейство.
Ти защо се вреш там където не те искат?
И не той протака с години, а ти. Живееш в някакви илюзии. Досега сто пъти да си го разкарала и да си намерила нормален мъж.
Та затова и на работното място не бива човек да има интимни контакти. Сега ще трябва и да напускаш заради него.
Кашата ти си я спретнала, само на себе си се сърди.

Авторке, досега основното вече са ти го казали и макар някои коментари да са малко остри са и много вярни. Само, че на мен друго много по-прозаично нещо ми направи впечатление (може би защото по ред причини ми се наложи да се занимая доста с това), а именно ти каза, че си в преждевременна менопауза, а искаш деца. Не искам да те плаша, но не е зле да те погледне специалист и да ти даде някаква оценка на състоянието, за да не се окаже, че нямаш никакво време за губене. Има жени, при които пълното изчерпване на репр. функции се случва на много ранна възраст (примерно на 25, знам за такъв случай) и шансът за генетично твое дете става нищожен. Струва ми се, че изобщо не си обърнала внимание на този факт, а за съжаление при нас жените природата може да е доста жестока, за разлика от мъжете, които и на 80 могат да създават деца. Пак казвам, възможно е да се фокусирам в/у това и защото в последните години доста неща се наложи да науча по този въпрос, но мисля, че е добре да послушаш съвета ми и да си съставиш план кое ти е по-важно, дали да стоиш в безперспективна връзка и да си профукаш чисто биологично шансовете за създаване на семейство или да се опомниш мн бързичко и да се ориентираш към някой зрял и сериозен човек.
Колкото до останалото .... мисля, че вече всичко ти казаха. Успех!

Това все едно аз съм го писала. Бях по този начин с мъжа ми преди, само дето не си познавахме приятелите и той твърдеше,че не е готов за сериозна връзка и бла бла. Разделихме се след 3 годишна връзка с прекъсване. След седмица ми написа, че не си представя живота без мен и се събрахме. Другия месец разбрахме, че съм бременна. Сега сме женени и имаме прекрасна 2 годишна дъщеря. Първата ни раздяла беше половин година. Но през това време не съм страдала за него. Все още учех и излизах с колеги, приятели и наистина си бях самодостатъчна и щастлива. Можеш да си щастлива с някой, ако преди това можеш да си щастлива и сама. Аз така ги виждам и разбирам нещата. В противен случай започваш да задушаваш човека и да се вкопчваш в него, което си е някакъв вид зависимост. Излизай, бъди щастлива и каквото стане. Но да се затваряш в себе си.. Какво ще спечелиш от това, освен, че ще изглеждаш отчаяна и зависима?

Точно така, трябва да се прояви и малко зрялост и прагматичност

За съжаление, напълно разбирам авторката, била съм в подобна ситуация -тогава, когато любовта е зависимост.
Опитах да започна връзка с друг мъж, искащ семейство, сериозен и т.н., но не се получи. Излизах с други, но никой не беше като него, постоянно ги сравнявах. Един ден си помислих, че въпреки че връзката ми е грешка, предпочитам да я изживея.Не виждах перспектива в отношенията ни, но не можех да започна друга връзка.Пълна зависимост, както казах.
В момента съм омъжена за същия човек и отглеждаме децата си, внимателен и добър баща е.
Не знам къде е "ключа", просто в един момент се промени.

Авторке, за пръв път прочетох всички коментари по дадена тема. Направо се изнервих честно да ти кажа. Млада, умна жена да се постави в такава ситуация. Този твоя приятел ( така да го наречем) просто ти подхвърля трохички с милото си държание и ти се радваш. Да, може да те иска. Да , може да не е узрял за семейство, но нищо не го оправдава, че те наранява.
Един човек, ако те обича, няма да седи и да те гледа как се самосъсипваш.
Той знае ли за здравословните ти проблеми?
Знае ли, че ходиш на психолог?
Знае ли той как ти вреди с пубертетското си поведение?
И аз се приближавам към 3-ти коридор. На 27 съм. Имам малко бебе и съм омъжена от 2 години близо. И да, както ти каза някой по- горе - стига мъжа да те иска- ще обърне света за теб. За какво ти казвам всичко това ли. Защото чуждия опит учи. Преди да срещна мъжа ми имах връзка в продължение на 9 години. Започна от тинейджърските ми години. Даже и живяхме доста време заедно. Е, той за разлика от твоя , искаше семейство, но аз като виждах , че той сам себе си не може да гледа - отказах. И аз виждах частични подобрения. Молех се да стане отговорен. Говорих, плаках, виках. Бях му майка, жена и приятел едновременно и какво накрая.... Пак аз бях виновна за всичко...
Еми авторке, след толкова години станах и си тръгнах. Не ме болеше. Беше ме боляло прекалено дълго преди това.
Не е страшно да си сам. Страшно е да си самотен. Ако си в мир със себе си - никога няма да си самотна.
На твое място бих го отрязала веднага. Още днес, на момента. Без обяснения, той ще знае защо. Да се връща ако иска 100 пъти, да спи пред входната ми врата, да се метне пред колата ми като ме види ако ще - аз ще съм камък.
Един мъж трябва да ти е подкрепа. Не да легнеш на неговото рамо изцяло, но да знаеш, че го има. Че можеш да разчиташ. Ако ( както казва той) трябва да си си самодостатъчна- каква е неговата роля?
Много добре ти бяха казали по- нагоре - ако се появи и дете в картинката става мазало. Защото тогава няма да си си самодостатъчна, а трябва да стигаш за двама.
Желая ти да го преболедуваш бързо. Много ме жегна историята ти. Детето спи в креватчето, а аз пиша и тракам като откачена. Може би защото ме  е яд на такива “мъже”, а може би защото и аз се поболях физически и психически като теб... Но, всичко минава...